№ 3665
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110206370 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ КД, ЕИК **** срещу наказателно
постановление № 001631 от 06.02.2023 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с
което за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.210а от
ЗЗП.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска
неговата отмяна. Твърди се и маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
атакуваното НП. Не претендира разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин и не било маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 11.11.2022 г. постъпила жалба в КЗП срещу „*****“ КД с твърдения, че
търговецът разпространявал електронна брошура, в която се предоставяла невярна
информация. Съгласно описаното в жалбата, в националната брошура на магазин „***“
за периода 03.11.2022 г. - 23.11.2022 г. се рекламирала електрическа камина в два цвята
- бял и кафяв с обявена цена от 599 лева. В търговския обект в гр. ********* обаче
уредът се продавал на много по-висока цена - 875 лева. На потребителя била отказана
продажба на камината на обявената в брошурата цена. Потребителят се надявал това да
не е практика на магазина за привличане на клиенти с подвеждащи некоректно обявени
цени. Към жалбата била приложена извадка от брошурата с предложението за
сключване на договор за покупка и обявена цена на артикула, а именно: Електрическа
камина с надстройка - снимка на артикула 599 - Налична и в кафяво. Брошурата се
разпространявала само електронно.
На 22.11.2022 г., въз основа на подадения сигнал от потребителя, служители на
КЗП РД–София, сред които и свидетелката А. К., извършили проверка в търговския
обект – магазин „***“, находящ се в град *********, стопанисван от дружеството-
жалбоподател „*****“ КД. При проверката било установено, че в търговския обект се
предлагали електрически камини, предмет на потребителската жалба с обявени цени
чрез търговски етикет, както следва: Камина 2000W с надстройка бяла 599,00 лв.
баркод 9008505049389. Ел. камина с надстройка кафява VOLTOMAT 875,00 лв. баркод
4024506224056. Камините били еднакви, като се различавали само по цвят - бяла и
кафява.
На 02.12.2022 г. в КЗП постъпило становище от „*****“ КД, съгласно което в
брошурата за периода 03.11.2022 г. - 23.11.2022 г. била допусната техническа грешка в
описанието на продукта и цената. В духа на добрите търговски практики, с цел
постигане на удовлетворение на клиентите, дружеството предложило на клиента да
закупи искания продукт на цената обявена в брошурата. Представен бил фискален бон
от 24.11.2022 г. за покупка на ел. камина с надстройка с отстъпка на стойност 599 лв.,
издаден на потребителя. Резултатите от извършената проверка били обективирани в
констативен протокол № К-2757936 от 22.11.2022 г.
Впоследствие срещу „*****“ КД бил съставен АУАН № 001631 от 24.01.2023 г.
за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Актът бил съставен в
2
присъствието на представляващ дружеството-нарушител, който го подписал без
възражения. Съставният акт бил подписан от актосъставителя и един свидетел при
установяване на нарушението.
Наказващият орган приел за категорично доказана описаната в акта фактическа
обстановка и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 001631 от 06.02.2023 г., с което за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г,
ал.4, вр. чл.68д, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–
жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.
По делото беше разпитана в качеството й на свидетел актосъставителката А. К.,
като същата подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея.
Сподели как на място в магазина са установили, че същата камина в кафяв цвят се
предлагала за 875 лева, вместо за 599 лева, каквато била цената само на бялата камина,
а двете били еднакъв модел и се различавали единствено по цвета. В същото време в
електронната брошура на дружеството била посочена само цената от 599 лева и
налични два цвята на камината – бял и кафяв, без да има уточнение, че кафявият цвят е
на по-висока цена. Никъде в брошурата не било отбелязано да има техническа грешка
при посочване на цената. Свидетелката дава показания за факти и обстоятелства, които
лично и непосредствено е възприела. Показанията й са логични, последователни,
непротиворечиви и напълно кореспондират с описаното в констативния протокол, в
съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката А. К.,
както и от приложените по делото писмени доказателства. Самият нарушител не
оспорва фактическите констатации, но заявява, че се касаело за техническа грешка и
нарушението било маловажно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението
си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна
страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от един свидетел при установяване на нарушението и е бил
връчен на представител на дружеството. НП е издадено от компетентен за това орган,
като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и
начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и
3
основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа
всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят
е бил запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН за
съставяне на акта в тримесечен срок от откриване на нарушителя, в едногодишен срок
от извършване на нарушението и за издаване на НП в шестмесечен срок от съставянето
на акта. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по
издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът стигна до правния
извод, че на 22.11.2022 г. дружеството-жалбоподател „*****“ КД, явяващо се
„търговец“ по смисъла на ТЗ и ЗЗП, е предлагало за продажба на потребителите в
електронна брошура камина на предварително обявена продажна цена от 599,00 лева,
която цена не отговаряла на продажната цена в търговския обект – 875,00 лева.
Горните факти безспорно сочат, че търговецът „*****“ КД е използвал
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП, тъй като
електронната брошура е съдържала невярна информация за действителната цена на
камината в кафяв цвят, което е подвело потребителя и е довело до вземане на решение
да закупи стоката от физическия магазин, а той не би взел това решение, ако е знаел, че
стоката се продава на по-висока цена, вместо на обявената в електронната брошура.
Именно поради тази причина клиентът е подал жалба до КЗП и при извършването на
проверка на място във физическия магазин проверяващите отново са констатирали
това несъответствие между обявената в брошурата цена и цената на артикула в
магазина. Съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните
търговски практики по чл.68д - 68к. Разпоредбата на чл.68в от ЗЗП пък изрично
забранява нелоялните търговски практики.
Същественото в случая е обявената цена на камината в електронната брошура
(една и съща за бял и кафяв цвят), която обективно е в състояние да мотивира
потребителя да вземе индивидуално търговско решение да закупи стоката, каквото той
не би взел, ако знаеше, че камината в кафяв цвят се продава на значително по-висока
цена. Съгласно дефинитивната разпоредба на §13, т.31 от ДР на ЗЗП, „Търговско
решение“ е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или
услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или
частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни
правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо
от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. Последното
предполага спрямо потребителя да е подходено коректно и лоялно, като преди
посещението му във физическия магазин да му е ясна действителната цена на
4
продукта, която да отговаря на обявената в електронната брошура и която той ще
трябва да заплати, което в случая не е сторено. В случай, че е знаел действителната
цена на кафявата камина, потребителят може да вземе решение въобще да не посещава
магазина, а той го е сторил, защото е очаквал цената на камината да е 599 лева, а не 875
лева.
При положение, че търговецът не е имал намерение да прилага нелоялна или
заблуждаваща търговска практика, то логично би било още при посещението на
клиента в магазина на 11.11.2022 г. да коригира електронната си брошура или да
маркира на касата обявената в брошурата цена на продукта, а не по-високата такава, но
в магазина на клиента му е била отказана продажба на камината на обявената в
брошурата цена, като дори в жалбата си до КЗП той е посочил, че се надявал това да не
е практика на магазина за привличане на клиенти с подвеждащи некоректно обявени
цени. Последващата продажба на камината на клиента на обявената в електронната
брошура цена не води до липса на нарушение, тъй като това е станало на 24.11.2022 г.,
а нарушението е извършено на 22.11.2022 г., тоест едва след проверката на място от
служители на КЗП. В тази връзка именно извършената проверка и оплакването от
потребителя до КЗП са накарали търговеца да стори това и се поставя логичният
въпрос, ако не е прилагал нелоялна търговска практика, защо не го е направил още на
11.11.2022 г., когато клиентът го е уведомил за разликата в цената, но тогава е било
отказано да бъде продадена стоката на цената от брошурата. Реално още с отиването си
във физическия магазин потребителят вече е бил заблуден относно цената на продукта.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на нарушението и
евентуалното наличие на вина. Към субективната страна спадат също причините и
мотивите довели до неговото извършване, поради което и тяхното обсъждане е
неотносимо. С оглед на това е без значение причината довела до нарушението –
техническа грешка или друго. След като е била установен разликата в цената на
камината между брошурата и магазина, то веднага е трябвало да бъде отстранено това
несъответствие, но и актосъставителят изрично отбеляза, че преди съставянето на акта
никъде в електронната брошура не било отбелязано, че се касае за грешка в цената и тя
не е била коригирана, а когато се касае за електронна брошура би било много лесно
това несъответствие да бъде отстранено незабавно. Потребителят се съобразява с
посоченото в електронната брошура и тази информация трябва да е коректна. Отново
обаче трябва да се отбележи, че за да се ангажира отговорността на жалбоподателя е
достатъчно да има извършено нарушение от обективна страна, каквото е налице, а
дружеството така е следвало да организира своята дейност, че да не допуска подобни
нарушения.
Предвид всичко гореизложено, изводът за осъществено на 22.11.2022 г.
5
нарушение по чл.68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП от страна на „*****“ КД е
правилен, категорично подкрепен от гореизложените гласни и писмени доказателства.
Правилно на дружеството е било наложено административно наказание по реда на
чл.210а от ЗЗП, в случая имуществена санкция в минимален размер от 2000 лева,
поради което съдът не може да го намалява повече.
Няма как да бъде уважено искането на жалбоподателя и нарушението да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като то не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от
същия вид. Целта на закона е да се гарантират правата на потребителите, като не се
изисква да са настъпили някакви вредни последици от извършеното нарушение. Освен
това камините са се продавали в търговски обект, до който достъп имат неограничен
брой потребители, а електронната брошура с невярната информация относно цената на
продукта е могла да стигне до знанието на неограничен брой лица, мотивирайки ги да
закупят стоката. Дружеството-жалбоподател следва да бъде дисциплинирано и да
изпълнява стриктно законовите разпоредби, тъй като те защитават правата и
интересите на клиента. Както беше отбелязано по-горе, последващата продажба на
камината на клиента на обявената в електронната брошура цена не води до
маловажност на нарушението, тъй като това е станало едва на 24.11.2022 г., а
проверката на място от служители на КЗП е била извършена на 22.11.2022 г. В тази
връзка именно извършената проверка и оплакването от потребителя до КЗП са
накарали търговеца да стори това и без такава проверка най-вероятно нямаше да
продаде камината на по-ниска цена на потребителя, понеже, ако е искал да стори това
е можело да го направи още на 11.11.2022 г., когато клиентът го е уведомил за
разликата в цената, но тогава е било отказано да бъде продадена стоката на цената от
брошурата. Освен това, след като е била установен разликата в цената на камината
между брошурата и магазина на 11.11.2022 г., то незабавно е трябвало да бъде
отстранено това несъответствие, но и актосъставителят изрично отбеляза, че преди
съставянето на акта никъде в електронната брошура не е било отбелязано, че се касае
за грешка в цената и тя не е била коригирана, а когато се касае за електронна брошура
би било много лесно това несъответствие да бъде отстранено веднага. Последващата
продажба на камината на клиента на обявената в електронната брошура цена следва да
бъде отчетена в полза на жалбоподателя като смекчаващо отговорността обстоятелство
при определяне размера на имуществената санкция, която е в минимален размер, но
само по себе си то не е достатъчно да доведе до извода за маловажност на
нарушението. От друга страна трябва да се отбележи, че има данни това нарушение да
е било извършвано през продължителен период от време (действието на електронната
брошура е било от 03.11.2022 г. до 23.11.2022 г.), тъй като проверката е била
предприета по сигнал на потребителя на 11.11.2022 г. и същото нарушение отново е
констатирано при проверката на място на 22.11.2022 г. от служителите на КЗП.
6
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и разпитан един
свидетел, а юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като единствено е изготвил и
депозирал писмено становище по делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 001631 от 06.02.2023 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4,
вр. чл.68д, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „*****“ КД, ЕИК **** е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева на основание чл.210а от ЗЗП.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „*****“ КД, ЕИК **** да заплати на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8