№………./………2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1191 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивната жалба на М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адв. Б.Ф., против решение № 1435/08.04.2019г. по гр.д. № 15721/2018г. на ВРС, с
което е осъден да заплати на В.С.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 14 950 лева (четиринадесет хиляди деветстотин и петдесет лева) по
договор за заем от 04.09.2013, с нотариална заверка на подписите,
рег.№ 973 от 04.09.2013г. на А. *** на НК , на
осн.чл.240 от ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 19.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 7577,93 лв. (седем хиляди петстотин
седемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.10.2013г. до
17.10.2018г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Счита обжалваното решение
за неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа
посоченото от него в отговора на исковата молба за наличието на симулация по
повод договора за заем от 04.09.2011г., сключен между страните, както прикриващ
други техни взаимоотношения, за което е представил и са приложени по
първоинстанционното дело писмени доказателства. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и постановено друго, с което исковите претенции бъдат
отхвърлени. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В писмен
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК В.С.Г. ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адв. Ант.Ц. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска обжалваното
решение да бъде потвърдено. Моли се за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски.
В с.з. на 08.10.2019г. въззиваемият В.С.Г., чрез процесуалния си
представител адв. Ант.Ц. поддържа становището си, изразено в писмения отговор.
Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна. Заявява, че не
претендира разноски за въззивната инстанция.
ВОС прецени следното:
В исковата си молба, уточнена с
молба вх. № 74687/14.11.2018г., ищецът В.С.Г.
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Ант.Ц., насочена срещу М.И.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, излага,
че на 04.09.2013г. между него, като заемодател и ответника, като заемополучател
е сключили договор за заем за сумата от 14950.00лв. В чл. 1 от договора заемополучателят се е
задължил да върне заетата сума в срок до 20.10.2013г. В чл. 2 от договора
страните са потвърдили, че сумата от 14950.00лв. е реално получена от
заемополучателя в брой преди подписване на договора за заем, като последният
служи и за разписказа предаването, съответно получаване на сумата. В чл. 6
страните са уговорили в случай на забава неустойка в размер на 0.1% от
просрочената заемна сума за всеки ден забава, до пълното изплащане на
просрочената сума. Въпреки множеството проведени разговори и напомняния, М.М. все още не е върнал
заетата сума. Моли се М.М. да бъде осъден да върне заетата сума от 14950.00лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 21.10.2013г. до датата на
подаване на исковата молба-17.10.2018г. в размер на 7578.21лв., както и
сторените по делото разноски.
В писмен отговор по реда на чл. 131
от ГПК, М.И.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.Ф. изказва становище, че искът
е неоснователен. Оспорва получаването на заемната сума от 14950.00лв. по
договор за заем от 04.09.2013г. На следващо място сочи, че не дължи исковата
сума на посоченото основание-сключен договор за заем. Между страните са налице
други взаимоотношения. През м.май 2011г. бил учреден консорциума ДЗЗД
„Екоинженеринг Антитраш за Силистра“, а пълномощник на управителя бил той, за
изпълнение на обект Депо за сепариране гр. Силистра, в който консорциум
„Пластпайп“ ООД се явявал проектант за обекта. Съдружници в последното
дружество били В.С.Г. и Николай Крумов Петров до м.септември 2013г. В началото
на проекта дружеството влязло в консорциума с финансов ресурс от 36000.00лв.,
предоставен от „Бяла билдинг къмпани“ ЕООД, чийто управител и собственик на
капитала бил той. Той бил ангажиран и за управител на ДЗЗД заедно с В.Г..
Поради факта, че дружеството му „Бяла билдинг къмпани“ ЕООД имало задължения
към НАП, през м. април 2011г. бил освободен като управител на ДЗЗД. По
предложение на съдружниците, неговото място заел К. И. Той сключил с
„Пластпайп“ ООД два договора за обособена позиция /сепариране/ от 26.09.2011г.
и за обособена позиция /компостиране/ от 28.10.2011г. за изготвяне на работните
проекти и за чертежите и консултации по време на строителството. По тези
договори били издадени и разплатени фактури. Междувременно В.Г. се отказал от
ангажимента „Пластпайп“ ООД да осъществява
авторски надзор по двата договора и провел разговори, а след настояване
от негова страна и сключен договор на 18.05.2012г. за осъществяване на авторски
надзор, изготвяне на чертежи и проектиране
със „Силкад“ ЕООД, чрез управителя Г.К., до въвеждане на обекта в
експлоатация. Сумите по двата договора от 26.09.2011г. и 28.10.2011г. с
„Пластпайп“ ООД, при стартиране на проекта вече били разплатени на 50%, но оставали
още суми за усвояване. Той настоял пред ОС на ДДЗД останалите суми да останат
за разплащане за работите до въвеждане
на обектите в експлоатация, но В.Г. предложил
с писмо от 03.09.2012г. да прехвърли всички ангажименти по договорите с
„Пластпайп“ ООД на ДЗЗД „Екоинженеринг“, като е определил сумата от 30000.00лв.
с ДДС за тяхното разплащане от страна на управляващия ДЗЗД. На 03.09.2013г. В.Г.
и Н. П., като собственици и управители на „Пластпайп“ ООД прехвърлили своите
дялове на трето лице, само и при условие, че сумата от 30000.00лв. без ДДС или
36000.00лв. с ДДС бъде гарантирана от него М.М.. Те го принудили да подпише двата
договора за заем, единият с В.Г. /процесния/, а другият със съпругата на
последния Д. Г., всеки за 14950.00лв. С оглед изложеното се моли искът срещу
него да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на направените разноски.
ВОС, като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
относно релевантните за спора факти:
Видно, с
договор за заем от 04.09.2013г. В. С. Г., в качеството му на заемодател е
предоставил на М.И.М., в качеството му на заемополучател сумата от 14950.00лв.,
която послредният се е задължил да върне в срок до 20.10.2013г. Страните са удостоверили с подписите си, с
нотариална заверка рег. № 973/04.09.2013г. на нотариус А. Попова, че заемната
сума е предоставена от заемодателя на заемополучателя преди подписване на
договора, който служи за разписка за получаване на сумата. В случай на забава
са уговорили заплащането на неустойка.
За доказване
на оспорванията си М.М. е представил пълномощно в негова полза от К. М. И.,
като управител на ДЗЗД „Екоинженеринг“, с нотариална заверка на подписите рег.
№ 7623/ 21.09.2011г. на нотариус О. С.
С договор от
26.09.2011г. , сключен между ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш-Силистра“,
представлявано от ***** като възложител и „Пластпайп“ ООД, чрез В.С.Г., като
изпълнител е възложена от възложителя работа по изготвяне на технически проект
на обект-Първа позиция, като е уговорено възнаграждение в размер на 300000.00лв. ,платима в размер на
200000.00лв. авансово и остатъка-до 23.12.2011г.
С договор от
28.10.2011г., сключен между ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш-Силистра“,
представлявано от ****** като възложител и „Пластпайп“ ООД, чрез В.С.Г., като
изпълнител е възложена от възложителя работа по изготвяне на технически проект
на обект-Втора позиция, като е уговорено възнаграждение в размер на 120000.00лв. ,платима в размер на
20000.00лв. авансово и остатъка-до 31.12.2012г.
Видно от
писмо от 03.09.2012-2, изхождащо от управителя на „Пластпайп“ ООД-Николай
Петров, адресирано до управителя на ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“
Калоян Милков И., във връзка с упражняването на авторския надзор по Първа и
Втора обособени позиции, авторът уведомява, че „Пластпайп“ ООД прехвърля всички
авторски права и последващите задължения на ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за
Силистра“, като дава съгласие разходите по извършване на авторския надзор и
всички промени по проекта да се приспаднат от разликата между офертата от
28.05.2011г., подписана от всички членове на ДЗЗД и сключените договори,
възлизаща на 30000.00лв. без ДДС.
С писмо без
посочена дата, В.Г. е уведомил М.М., че с Николай Петров са съгласни да продадат
дяловете си от „Пластпайп“ ООД с цел довършване на започнатите съвместни
проекти за сумата от 10000.00лв., като може да изпрати счетоводните документи
на 05.08.2013г.
С договор за
продажба на дружествен дял от 04.09.2013г. В.С.Г. е продал на ***** собствените
си 35 дяла от капитала на „Пластпайп“ ООД за сумата от 7000.00лв.
С договор за
продажба на дружествен дял от 04.09.2013г. **** е продал на ******* собствените
си 15 дяла от капитала на „Пластпайп“ ООД за сумата от 3000.00лв.
Предвид така установеното от
фактическа страна, ВОС прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за връщане от страна на М. на заетата му от Г. сума
от 14950.00лв., със срок на договора до 20.10.2013г.
Искът е допустим за разглеждане и
основателен за сумата от 14950.00лв.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
В тежест на ищцата по делото е било да
установи предаването на сума пари, а в тежест на ответника-че е върнал заетата
сума или на някакво основание не дължи връщането.
Видно от представения от ищеца,
настоящ въззиваем договор за заем от 04.09.2013г. В.С.Г. е дал в заем на М.И.М.
сумата от 14950.00лв., със задължението последният да я върне до 20.10.2013г.,
като самият договор играе ролята на разписка за реалното предаване на сумата от
заемодателя на заемателя.
Няма спор, че сумата от 14950.00лв. не е
върната от М. нито в посочения по-горе срок-20.10.2013г., нито до момента.
Искът се явява основателен за сумата
от 14950.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
иска в съда-19.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода от 21.10.2013г.
до 17.10.2018г. върху главницата от 14950.00лв. в изчисления от ВРС размер от
7577.93лв., след извършена от настоящия състав проверка с помощта на
компютърния продукт Caculator.bg.
Вярно, че ответникът, настоящ
въззивник е навел възражения за симулативност на подписания между страните
договора за заем от 04.09.2013г., като прикриващ финансови взаимоотношения по
повод сключени между ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш за Силистра“ и „Пластпайп“
ООД договори за изготвяне на технически проект за обект-Първа и втора обособени
позиции, представяйки посочените по-горе писмени доказателства, за които
поддържа, че представляват начало на писмено доказателство, по смисъла на чл.
165, ал. 2 от ГПК, искайки да установи твърденията си, чрез разпита на
свидетели.
Нормата на
чл.165 ал. 2 от ГПК допуска страната да доказва симулацията със свидетелски
показания, когато по делото е представено начало на писмено доказателство.
Касае се за документ, изходящ от другата страна или удостоверяващ нейни
изявления пред държавен орган и правещ вероятно основателен доводът за
наличието на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си
симулацията /не съдържа признание за нея/, но от текста му може да се съди, че
е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и
да са направили волеизявленията привидно.
Приемайки,
че тези документи- пълномощно, подписано от Калоян И. в полза на М.М. с
нотариална заверка на подписите рег. № 7623/ 21.09.2011г. на нотариус ****
договор от 26.09.2011г., сключен между ДЗЗД „Екоинженеринг Антитраш-Силистра“,
представлявано от *****. като възложител и „Пластпайп“ ООД, чрез В.С.Г., като
изпълнител е възложена от възложителя работа по изготвяне на технически проект
на обект-Първа позиция, договор от 28.10.2011г., сключен между ДЗЗД
„Екоинженеринг Антитраш-Силистра“, представлявано от Калоян Милков И. като
възложител и „Пластпайп“ ООД, чрез В.С.Г., като изпълнител е възложена от
възложителя работа по изготвяне на технически проект на обект-Втора позиция,
писмо от 03.09.2012-2, изхождащо от управителя на „Пластпайп“ ООД-***,
адресирано до управителя на ДЗЗД „Екоинженеринг антитраш за Силистра“ ***., писмо
без посочена дата, с което В.Г. е уведомил М.М., че с ***** са съгласни да
продадат дяловете си от „Пластпайп“ ООД с цел довършване на започнатите
съвместни проекти за сумата от 10000.00лв. и 2бр. договори за продажба на
дружествени дялове от 04.09.2013г. от В.С.Г. и от ***** в полза на ***** ****,
не представляват начало на писмено доказателство, въззивният състав е отказал
събирането на исканите гласни доказателства. Възражението на ответника, че
договорът за заем с В.Г. прикрива други техни отношения е останало недоказано. От
една страна само договорът от 04.09.2013г. съдържа изявление на насрещната по
спора страна В.Г. и писмото му без дата, адресирано до М.М., че с ****
възнамеряват да продадат дяловете си в „Пластпайп“ ООД с цел довършване на
започналите съвместни проекти. Нито един от двата документа, дори и разгледани
в съвкупност с останалите представени от М. писмени доказателства не създават
вероятност за наличието на заявената с исковата молба симулация, защото не
съдържат обективирани изявления, които да представляват индиция за това.
Документът може само да „загатва“, а не трябва да доказва цялата истина, но
трябва да се отнася директно до
прикритите отношения, а не косвено, чрез посредничеството на други
факти, като се доказва нещо от тази истина. В настоящия казус нищо не загатва,
че с подписване на процесния договор от 04.09.22013г. М.М. дава гаранция за
сумата от 30000.00лв. без ДДС или 36000.00лв. с ДДС, защото В.Г. и ***** са
прехвърлили собствените си дялове от „Пластпайп“ ООД при такова условие.
Искът е основателен и следва да бъде
уважен, след като срокът на договора, уговорен на 20.07.2015г. е изтекъл, а
изпълнение на задължението за връщане на заетата сума от 2000.00лв. липсва и
няма основание, което да прави връщането недължимо.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с
тези в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора се явява
неоснователно искането за присъждане на разноски на въззивника, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Въпреки направеното искане
за присъждане на разноски от страна на въззиваемия, предвид това, че не е
представил доказателства за действително направени такива, не му се следват, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1435/08.04.2019г. по
гр.д. № 15721/2018г. на 48-ми състав на ВРС, с което М.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на
В.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 14950.00 лева, представляваща
главница по договор за заем от 04.09.2013г., на осн.чл.240 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба–19.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 7577.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 21.10.2013г. до 17.10.2018г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: