Присъда по дело №619/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 51
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20225330200619
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 51
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
СъдебниБисерка Костадинова Костова

заседатели:Недялка Иванова Кацарова
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
и прокурора Д. Ант. Д.
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от общ
характер № 20225330200619 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. Д. – роден на *** в гр. К., обл. П.,
б.,б.г., неженен, с начално образование, безработен живущ в ***, с постоянен
адрес ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.08.2021 г. в
гр.Пловдив, при условията на „опасен рецидив“, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по - малко от 1
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване
от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - повреждане на
прозорец за обслужване на клиенти на пекарна „Fiore Grill“ и чрез използване
на техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи – парична
сума в размер на 70.00 лева и 1 бр. пластмасов монетник на стойност от 15.00
лева, всичко на обща стойност 85.00 лева от владението на „Фин фууд“ ЕООД
- гр.Пловдив, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2,
вр. с чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от
НК във връзка с чл. 373 ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК го
1
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „Б“ от ЗИНЗС
така наложеното на подсъдимия М. М. Д., със снета по делото самоличност,
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от така
наложеното на подсъдимия М. М. Д., със снета по делото самоличност,
наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което
подсъдимият е бил задържан със Заповед за задържане на лице за срок до 24
часа по реда на ЗМВР на 16.11.2021 г., като един ден задържане ДА СЕ
ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - 1 бр. флаш
памет, съдържащ записи от охранителна камера, находящ се на лист 62 от
досъдебното производство, да остане приложено по делото.

ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 бр.
раница, тъмносиня на цвят с червени орнаменти по презрамките с червен кант
отгоре и със заден джоб в синьо с червени ленти и бели надписи, 1 брой къси
панталони със сив цвят и бял надпис на латински ADIDAS и 1 брой платнена
раница цвят мръсно бяло, цялата с шарени щамповки, находящи се на
съхранение при домакина на 05 РУ при ОД на МВР Пловдив, ДА СЕ
ВЪРНАТ на правоимащото лице Г.Д.И., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - 1 брой
права отвертка от сребрист метал с прозрачна жълта дръжка и 1 брой отвертка
тип „Филипс“ от тъмен метал, с оранжева дръжка с черно в началото,
находящи се на съхранение при домакина на 05 РУ при ОД на МВР Пловдив,
ДА СЕ ВЪРНАТ на правоимащото лице Л.Н.Г., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСВО - 1 бр. блуза,
сива на цвят с зелено-черни ръкави, находяща се на съхранение при домакина
на 05 РУ при ОД на МВР Пловдив ДА СЕ ВЪРНЕ на правоимащото лице М.
М. Д., със снета по делото самоличност.

ОСЪЖДА подсъдимия М. М. Д., със снета по делото самоличност, на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати в полза на Държавата по бюджета
на МВР, бюджетната сметка на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 158 (сто
петдесет и осем) лева представляваща направени разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
2
пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите



Мотиви към присъда № 51 от 02.03.2022 г. по НОХД № 619/2022 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI н. състав


Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против
М. М. Д., ЕГН: ********** за това, че на 24.08.2021 г. в гр. Пловдив, при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване
от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – повреждане на
прозорец за обслужване на клиенти на пекарна „Fiore Grill“ и чрез използване
на техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи – парична
сума в размер на 70,00 лева и 1 бр. пластмасов монетник на стойност от 15,00
лева, всичко на обща стойност 85,00 лева от владението на „Фин фууд“ ЕООД
гр. Пловдив, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195
ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Производството по дело е по реда на глава двадесет и седма от НПК,
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание
чл.372, ал.4 от НПК като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на
страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа внесеното обвинение
срещу подсъдимия Д., като намира фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и призната от подсъдимия, за доказана по несъмнен начин.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като при определяне на
наказанието да приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство оказаното
от Д. съдействие на досъдебното производство. Счита, че наказание в
минимален размер ще бъде достатъчно за постигане на целите на наказанието,
като взема становище, че същото на основание чл. 58а от НК след
определянето си следва да бъде намалено с една трета. Пледира, че
наказанието следва да бъде изтърпявано при първоначален строг режим, а
подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Досежно веществените доказателства предлага приобщената флаш памет да
остане приложена по делото, а останалите вещи да бъдат върнати на
правоимащите лица.
Защитникът адв. Г.Д. взема становище фактическата обстановка да е
доказана по безспорен начин по делото, като моли съда при
1
индивидуализацията на наказанието да приеме за смекчаващи отговорността
обстоятелства признанието на вината, което прави подсъдимият, както и
ниската стойност на предмета на престъплението. Моли още наказанието да
бъде определено по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Подсъдимият М. М. Д. в хода на съкратеното съдебно следствие заявява,
че разбира обвинението и признава всичко да е станало така, както е описано
в обвинителния акт. Посочва и че се признава за виновен. В съдебните прения
изцяло поддържа становището на защитника си. В последната си дума
заявява, че съжалява за извършеното.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият М. М. Д. е роден на *** в гр. К., обл. П., б.,б.г., живущ в
*** и с постоянен адрес: ***, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият М. М. Д. и свидетелите Г. Д. И. и А.А. Е. се запознали в
затвора, докато изтърпявали наложени им наказания лишаване от свобода. На
06 август 2021 г. подсъдимият Д. бил освободен от Затвора в гр. Пловдив
поради изтърпяване на наложените му наказания. Свидетелят И. бил
освободен от затвора на 19.08.2020 г. След като били освободени от затвора,
подсъдимият Д. се видял със свид. И. и със свид. Е., като И. ги поканил да му
гостуват за няколко дни в апартамента, в който живеел, находящ се в ***.
Късно вечерта на 23.08.2021 г. подсъдимият М.Д. бил със свидетелите Г.
И. и А.Е. и се разхождали в ж.к. Тракия в гр. Пловдив. На 24.08.2021 г., малко
след полунощ, тримата били в близост до пекарна „Fiore Grill“, намираща се в
ж.к. Тракия, на ул. „Съединение“ срещу бл. 10, стопанисвана от „ФИН
ФУУД“ ЕООД гр. Пловдив. Докато минавали покрай пекарната, подсъдимият
Д. казал на свидетелите И. и Е. да го изчакат, след което се приближил към
пекарната. Използвайки отвертка, подсъдимият Д. повредил прозореца за
обслужване на клиенти на пекарната, деформирайки касата, част от
прозореца, в дясната й част, и така успял да го отвори. Подсъдимият Д. се
повдигнал и влезнал през така отворения прозорец, като краката му останали
извън пекарната. Д. се пресегнал и отворил чекмеджето, намиращо се под
плота до прозореца, за обслужване на клиенти и взел от там монетник с
намиращи се в него монети – общо 50 лева, и две банкноти всяка с номинал
от 10 лева. След като взел монетника и сумата от 70 лева, формирана от 50
лв. на монети и две банкноти от по 10 лв., подсъдимият Д. бързо се отдалечил
от пекарната, като по пътя изхвърлил отвертката и монетника. По-късно
същата вечер с парите подсъдимият закупил наркотично вещество – хероин,
което употребил заедно със свидетелите И. и Е. в дома на И..
Действията на подсъдимия Д. по повреждането на прозореца на
пекарната и последващото отнемане на монетника и сумата от 70 лева били
2
заснети от охранителни камери на търговския обект.
Стойността на монетника, който подсъдимият взел от пекарна „Fiore
Grill“ на инкриминираната дата, била 15 лева.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от
самопризнанието на подсъдимия, както и от събраните и проверени гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Д. К. (лист 17 от
досъдебното производство); Л.Н.Г. (лист 18 от досъдебното производство); Н.
Р. Г. (лист 19 от досъдебното производство); Г. Д. И.(лист 21 от досъдебното
производство); В. С. И. (лист 22 от досъдебното производство); Ф.С.К. (лист
23 от досъдебното производство); А. А. Е. (лист 130 от досъдебното
производство), писмени доказателства – трудов договор № 30 от 27.12.2019
г. между „Фин Фууд“ ЕООД и Н.Р. Г. (лист 20 от досъдебното производство);
заповед за задържане на лице с рег. № 444зз-207/16.11.2021 г. (лист 99 от
досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия Д. (лист
139 от досъдебното производство); справка за съдимост за подсъдимия М. М.
Д. (лист 8-14 от делото), писмени доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие от 24.08.2021 г. (лист 12 от досъдебното
производство); протокол за оглед на веществени доказателства от 27.08.2021
г. (лист 33 от досъдебното производство); протокол за оглед на веществени
доказателства (лист 39 от досъдебното производство); протокол за оглед на
веществени доказателства (лист 43 от досъдебното производство), от
заключението на видео-техническа експертиза (лист 50-58 от досъдебното
производство), от заключението на съдебно-стокова експертиза (лист 103 от
досъдебното производство), както и от веществените доказателства по
делото.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.

От правна страна:
При така установените факти съдът намира, че подсъдимият М. М. Д. е
осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 196,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б. „б“ от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна на 24.08.2021 г. в гр. Пловдив, при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода“ не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил
осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени
3
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот – повреждане на прозорец за обслужване
на клиенти на пекарна „Fiore Grill“ и чрез използване на техническо средство
– отвертка, подсъдимият Д. е отнел чужди движими вещи – парична сума в
размер на 70,00 лева и 1 бр. пластмасов монетник на стойност от 15,00 лева,
всичко на обща стойност 85,00 лева от владението на „Фин фууд“ ЕООД гр.
Пловдив, без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна съдът намира, че инкриминираните вещи –
паричната сума от 70 лева и 1 брой монетник на стойност 15 лева, които
подсъдимият Д. е отнел при процесното си деяние, представляват годен
предмет на престъплението „кражба“. Касае са за движими вещи, които имат
парична стойност, а именно обща стойност от 85 лева, установено от
заключението на съдебно-стоковата експертиза, и се явяват „чужди“ по
смисъла на НК спрямо подсъдимия. Установява се на следващо място, че
вещите, предмет на престъплението, са били във владението на ощетеното
юридическо лице „Фин Фууд“ ЕООД, като при отнемането им са се намирали
в търговския обект пекарна „Fiore Grill“, стопанисвана от посоченото
юридическо лице. Категорично се доказва, че от обективна страна
инкриминираните вещи са отнети без съгласието на своя владелец. Липсата
на съгласие за тяхното отнемане е била ясно и непротиворечиво
демонстрирана на третите лица чрез заключването на входната врата и на
прозореца за обслужване на клиенти на търговския обект, по който начин е
бил ограничен достъпът на други лица до собствените на търговеца вещи,
съхранявани в пекарната. В тази връзка съдът намира за доказано по делото и
наличието на квалифициращото процесната кражба обстоятелство по т. 3 на
чл. 195, ал. 1 от НК. Заключеният прозорец е вещ, която е от естество и е
предназначена да изключи достъпа на трети лица до имота на „Фин Фууд“
ЕООД и до вещите, съхранявани в него, поради което тя представлява
преграда по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Установи се, че тази
преграда е била преодоляна от подсъдимия с цел да си осигури достъп до
вътрешността на търговския обект, където са се съхранявали
инкриминираните вещи и по-конкретно в едно от чекмеджетата в пекарната,
в което е бил поставен монетникът и са се държали пари. За таз цел
подсъдимият Д. е повредил касата на прозореца за обслужване на клиенти,
като я е деформирал и по този начин е успял да отвори прозореца, през който
се е подал във вътрешността на обекта, като краката му са останали от
външната страна. Деформирането на касата подсъдимият е извършил, като е
използвал отвертка. Последната вещ по обичайното си предназначение служи
за извършването на технически операции. В процесната хипотеза чрез такава
операция и използвайки инкриминираната отвертка, подсъдимият Д. е
повредил касата на прозореца за обслужване на клиенти в пекарната. По този
начин той си е осигурил достъп до помещението, където са се съхранявали
4
инкриминираните вещи. По тези съображения доказано е наличието и на
квалифициращото обстоятелство и по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Самото
изпълнително деяние представлява отнемането на вещите – предмет на
престъплението, от страна на подсъдимия Д., като то се е изразило в
прекъсването на фактическата власт на досегашния владелец и
установяването на свое държане от страна на подсъдимия. В момента, в който
той е излязъл от пекарната през прозорчето за обслужване на клиенти, което
успял да отвори чрез използването на процесната отвертка, и се е отдалечил с
отнетите вещи, деянието е било довършено от обективна страна, тъй като е
настъпил съставомерен престъпен резултат – била е нарушена възможността
на правоимащото лице да упражнява безпрепятствено и в пълен обем правата
си, като си служи с вещите си. Авторството на деянието от страна на
подсъдимия Д. също се явява категорично доказано по делото от показанията
на свидетелите Г. Д. И. и А. А. Е., като това обстоятелство се обхваща и от
направеното самопризнание на подсъдимия. Времето и мястото на
извършване на деянието се установяват от протокола за оглед на
местопроизшествие, от записите от охранителни камери в обекта, както и
отново от самопризнанието на подсъдимия.
Правилна е и квалификацията на престъплението, като такова
извършено при условията на опасен рецидив. На първо място в особената
част на НК е предвидено наказание за това престъпление, представляващо
опасен рецидив с разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от НК. Спазени са и
изискванията на чл. 30, ал. 1 от НК, като към датата на извършване на
процесното деяние не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията
по предишните присъди, както и на чл. 29, ал. 2 от НК, като за обосноваване
на опасния рецидив не са вземани предвид престъпления, извършени от
подсъдимия Д. като непълнолетен. Правилно рецидивът е квалифициран по б.
„а“ и по б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК, тъй като към момента на извършване на
процесното деяние подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от
НК. Приложението на хипотезата по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК се обуславя от
осъждането по ЧНД № 6136/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с
което са групирани осъжданията на подсъдимия по НОХД № 1127/2016 г. и
по НОХД № 2650/2016 г. на Районен съд – Пловдив, като е определено общо
най-тежко наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, което не е
увеличавано, а изпълнението му не е отлагано по реда на чл. 66 от НК.
Налице е и хипотеза по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК предвид осъждането на
подсъдимия и по НОХД № 2086/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с
което му е наложено общо най-тежко наказание от 2 години лишаване от
свобода, чието изпълнение също не е отложено по реда на чл. 66 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено виновно и при
5
форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършване на деянието
подсъдимият е формирал съзнание относно проявлението на всички признаци
от състава на престъплението и е съзнавал общественоопасния му характер.
Предвиждал е, че с довършване на изпълнителното деяние по отнемане на
вещите - предмет на престъплението, в обективната действителност ще
настъпи съставомерен престъпен резултат, тъй като ще бъде неправомерно
засегната възможността на правоимащото лице „Фин Фууд“ ЕООД да
използва собствените си вещи – парична сума в размер на 70 лева и 1 брой
пластмасов монетник на стойност от 15 лева, които са били отнети от Д. при
инкриминираното деяние. Именно този забранен от закона резултат обаче е
целял да постигне подсъдимият. Формирал е представа и за това, че чрез
заключването на прозореца, през който са обслужвани клиенти в търговския
обект, е поставена преграда, която да служи за защита на имота. Съзнавал е
още, че отвертката, която е използвал за деформирането на касата на
прозорчето за обслужване на клиенти, представлява вещ, която по обичайното
си предназначение служи за извършването на технически операции, като в
конкретния случай чрез такава операция е осигурен достъп до помещението,
където са се съхранявали инкриминираните вещи, а описаната преграда е
била взломена. Допълнително от субективна страна подсъдимият Д. е
действал и с присвоително намерение по отношение на предмета на
престъплението. Това му намерение е ясно демонстрирано в действията му,
последващи довършването на изпълнителното деяние – подсъдимият е
използвал отнетите пари, като ги е похарчил, третирайки ги като свои, като си
е купил наркотични вещества, които употребил заедно с приятелите си, а
монетника е изхвърлил.
По тези съображения настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият
М. М. Д. е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от НК, за което му е повдигнато обвинение, поради което и
съдът го призна за виновен с присъдата си.

По наказанието:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от три до петнадесет години.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства
признанието на вината, което подсъдимият прави наред с признанието на
фактите в своите обяснения, както и невисоката стойност на отнетата вещ.
Относно отегчаващите отговорността обстоятелства следва да се посочи, че
макар подсъдимият да е с обременено съдебно минало и предходни
осъждания за престъпления против собствеността, значението на тези му
осъждания, които обуславят квалифициращия признак „опасен рецидив“ по
чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, съгласно чл. 56 от НК не следва повторно да
отегчават отговорността му и да бъдат съобразявани като отегчаващи
6
отговорността. Следователно наказанието следва да се индивидуализира при
превес на смекчаващите обстоятелства. Същевременно съдът намира, че в
случая не са налице предпоставки за определяне на наказанието по реда на
чл.55 от НК. Това е така, тъй като нито най-лекото предвидено наказание се
явява несъразмерно тежко с оглед на конкретно извършеното престъпление и
обществената опасност на дееца, нито пък по делото се установиха
изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства. По тези
съображения съдът приема, че наказанието на подсъдимия М. М. Д. следва да
бъде индивидуализирано в минималния предвиден размер от три години
„лишаване от свобода“, който срок ще е достатъчен за постигане на целите на
наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК. Предвид протеклото производство по реда
на чл. 373, ал. 2 от НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
намали така определено наказание с една трета, като наложи на подсъдимия с
присъдата си наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години.
Съдът намира, че не следва да бъде упражнявано правомощието по чл. 196,
ал. 2 от НК и не следва да бъде налагано наказание конфискация, тъй като
същото не е необходимо за постигане на целите на наказанието и би
представлявало неоправдана държавна принуда.
В процесния случай не са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК
за отлагане изпълнението на така наложеното наказание две години
„лишаване от свобода“, тъй като подсъдимият Д. е осъждан на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, за които му осъждания не е
настъпила реабилитация. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС
съдът постанови наложеното на подсъдимия Д. наказание от две години
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК от така определеното и
наложено на подсъдимия М. М. Д. наказание в размер на две години
лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа на 16.11.2021 г. със Заповед за
задържане на лице с рег. № 444зз-207/16.11.2021 г., като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.

С присъдата си съдът постанови вещественото доказателство 1 брой
флаш памет, съдържаща записи от охранителна камера и находяща се на лист
62 от досъдебното производство, да остане приложено по делото.
Относно веществените доказателства – 1 брой раница, тъмносиня на
цвят, с червени орнаменти по презрамките с червен кант отгоре и със заден
джоб в синьо с червени ленти и бели надписи, 1 брой къси панталони със сив
цвят и бял надпис на латински ADIDAS и 1 брой платнена раница цвят
мръсно бяло, цялата с шарени щамповки, находящи се на съхранение при
домакина на 05 РУ при ОД на МВР-Пловдив, съдът постанови да се върнат на
правоимащото лице Г. Д. И., ЕГН: **********.
Веществените доказателства – 1 брой права отвертка от сребрист метал
с прозрачна жълта дръжка и 1 брой отвертка тип „Филипс“ от тъмен метал, с
7
оранжева дръжка с черно в началото, находящи се на съхранение при
домакина на 05 РУ при ОД на МВР-Пловдив, съдът постанови да се върнат на
правоимащото лице Л.Н.Г., ЕГН: **********.
С присъдата си съдът постанови още вещественото доказателство – 1
брой блуза, сива на цвят с зелено-черни ръкави, находяща се на съхранение
при домакина на 05 РУ при ОД на МВР-Пловдив да се върне на
правоимащото лице - подсъдимия М. М. Д..

С оглед изхода на делото съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
осъди подсъдимия М. М. Д. да заплати направените по делото разноски в
размер на 158 (сто петдесет и осем) лева по сметка на ОД на МВР – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


8
Съобщи за изтекли лични данни