№ 139
гр. Сливен, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500153 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от
ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 194/10.03.2025г. по гр. д. №
3914/2024г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от К. Л. Б., ЕГН: **********, с адрес ******* срещу „НА“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ******* иск с
правно основание чл. 195, ал. 1, предл. трето, вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 903, 50 лв.,
представляваща заплатената стойност на ремонт на скрити недостатъци
на лек автомобил Ягуар, с рама № *****************, предмет на договор за
покупко-продажба, сключен между страните на 30.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 25.07.2024 г. до окончателното й изплащане и на
ответника са присъдени разноски по делото в размер на 1 600 лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство.
1
Във въззивната жалба въззивникът заявява, че счита атакуваното решение
за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не е направил
задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, в това число и
съдебната автотехническа експертиза и така е достигнал до погрешни
изводи. Счита, че искът е основателен и доказан, от представените към
исковата молба писмени доказателства се установява, че няколко дни след
покупката той е констатирал неизправности в автомобила, провел е
разговор и кореспонденция с управителя на ответното дружество, който
поел задължение да заплати ремонта на турбокомпресора, а в последствие и
част от ремонта на двигателя. Счита, че това е извънсъдебно признание на
иска, но съдът не го е взел предвид. По-нататък въззивникът сочи, че макар и
критично, първоинстанционният съд е взел предвид показанията на
свидетеля Я., но не е вярно, че не е пожелал автомобилът да бъде
диагностициран в сервиз, както и че го е шофирал около час, не му бил
предоставен и протокол от автодиагностика. За доказването на тези
обстоятелства, били допуснати до разпит и призовани двама свидетели,
които не се явили по уважителни причини, а за последното заседание били
нередовно призовани, но въпреки това съдът отказал да ги призове отново.
Въззивникът твърди, че от заключението на вещото лице се установява, че
ремонтните дейности потвърждават наличието на значителни повреди в
двигателната система и че става въпрос за износване на двигателя. Вещото
лице е подчертало, че най-вероятно данните от километража на процесния
автомобил не са верни. Освен това в обявата за процесния автомобил било
посочено, че същият е като нов, не били посочени никакви недостатъци, а по
отношение на пробега било записано: „като нова реални км.”, което
очевидно не било така.
С оглед всичко изложено въззивникът моли да се отмени като неправилно
атакуваното решение и вместо него се постанови ново, с което искът бъде
уважен. Няма заявена претенция за разноски.
Във въззивната жалба е направено искане по чл. 266 ал. 3 от ГПК за
събиране на гласни доказателствени средства чрез допускане разпит на
двама свидетели за доказване на изложените в исковата молба факти, тъй
като в първоинстанционното производство те не били разпитани.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
2
отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е
постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични
доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Развива подробни
съображения, с които последователно оборва всички релевирани оплаквания,
излага аргументация, аналогична на поддържаната в първоинстанционното
производство. Въззиваемият счита, че съдът правилно е приел, че не са
налице скрити недостатъци, съобразил е заключението на експерта и
намира, че правните изводи са в съответствие с приложимите правни
норми. Противопоставя се на доказателственото искане.
Моли да се потвърди атакуваното решение и да му се присъдят разноските
за тази инстанция.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
С определение, държано в з.с.з. въззивният съд е отхвърлил
доказателственото искане на въззивника.
В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа въззивната
жалба, оспорва отговора и иска атакуваното решение да бъде отменено и
въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи изцяло иска му.
В с.з за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален
представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие
по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора
и иска да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция, представя
пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от
ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като
отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
3
върху атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че той е и правилен, поради което следва да бъде
потвърден.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
въвежда тази част от мотивите по подразбиране.
Въззивният състав споделя и решаващите правни изводи на РС.
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в разпоредбата
на чл. 195 ал. 1 вр. чл. 193 ал. 1 от ЗЗД, уреждащи гражданската договорна
отговорност на продавача за недостатъци на вещта. Доколкото правната
норма осигурява на купувача три алтернативни възможности, в случая
ищцата е ползвала последната от тях – отстраняване на недостатъци на
вещта за сметка на продавача и претендира заплащане на стойността им.
Спорът следва да се квалифицира като търговски, тъй като едната страна
е търговец и сделката, източник на облигационното правоотношение, е във
връзка с предмета на упражняваната от търговското дружество дейност,
като са приложими и правилата на ЗЗД за неуредените в търговския закон
въпроси.
Най-общо отношенията между продавача и купувача по сделка за продажба
на движима вещ, касателно нейните недостатъци, са регламентирани с
нормата на чл. 194 от ЗЗД. Тя разписва, че след като приеме вещта,
купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено
необходимо за това в подобни случаи и незабавно да уведоми продавача за
забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена,
освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат
забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се
запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.
Уведомяване не е необходимо, ако той е знаел за недостатъка.
Самата хронология на събитията, изложена от ищеца в исковата молба /за
която съдът няма причина да се съмнява, че не е вярна/, преценена в
светлината на констатациите и принципните теоретични концепции,
дадени от вещото лице, обосновава неоснователността на иска, тъй като
4
не се намира съответствие с цитираните по-горе законови разпоредби.
Установено е, че преди подписването на договора ищецът е извършил оглед
на автомобила като го е управлявал около час, не е поискал да бъде
извършена диагностика в друг сервиз, не е направил възражение за
недостатъци и след сключването на сделката се е прибрал от гр. С. в гр. И. с
автомобила. По негови твърдения на 09.022024г. - 10 дена по-късно, той, по
свое желание, е отишъл при трето лице, неучастващо в делото – сервиз на
„ДА“ ЕООД в гр. И. - за смяна на маслото и филтрите. Ищецът заявява, че в
този момент се установило, че има изгоряла свещ, поради което били
сменени четирите свещи и акумулатора. Също по негови твърдения два дена
по-късно – на 11.02, при управлението на автомобила той забелязал, че от
ауспуха излиза бял дим и автомобилът губи мощност, какъвто надпис се
появил и на таблото.
Още тук се наблюдава разминаване с предписаното от правната норма
поведение – на първо място, доколкото предмет на покупката е специфична
вещ, за чието устройство и поведение при експлоатация ищецът като
купувач няма специални знания, то прегледът който самият той извършва
преди сключването на договора е възможно да не е ефективен, още повече, че
безспорно процесният автомобил не е нов и е напълно закономерно да има
износване на части и общо овехтяване, което следва купувачът да вземе
предвид при преценката си дали да го закупи. Поради това, за да могат да
бъдат забелязани евентуалните недостатъци, купувачът е могъл да поиска
извършване на пълна техническа диагностика, в противен случай той поема
риска собствената му преценка при извършване на прегледа /чрез оглед,
шофиране и т.н./ да се окаже неточна. Това, разбира се, не го лишава от
правата, осигурени му от закона при откриване впоследствие на
недостатъци, които не биха могли да се забележат при обикновен преглед,
ако се приеме, че извършването на пълна диагностика надхвърля
параметрите на обикновения преглед.
В такъв случай обаче, когато на 11.02.2024г. той е установил, че
автомобилът губи мощност, той е следвало, съгласно разпоредбата на чл.
194 ал. 1 пр. 2 и 3, да уведоми незабавно продавача. Вместо това, той се е
свързал с отново с „ДА“ ЕООД, гр. И. и е възложил диагностика и ремонт на
автомобила. Както той твърди, при тази диагностика е установен проблем
5
в турбината, която следвало да се подмени, майсторът я демонтирал,
изпратил в гр. С. за рециклиране и подмяна на част от компонентите и
отново я монтирал. Ищецът сочи, че тогава, при запалването на
автомобила, той започнал да се тресе и изгаснал, при повторното запалване
се появило на електронното табло съобщение за грешка, сочеща механична
повреда на двигателя, а това пък наложило ремонт и на него. Едва в този
момент, както сам заявява ищецът, той се е обадил на ответника-продавач
да го уведоми за ситуацията.
Тази последователност на събитията и конкретните действия, предприети
от ищеца, компрометират правата му като купувач. Според вещото лице
турбокомпресорът е рециклиран, но няма потвърждение дали това е
оригиналният, повредата му може да е резултат от различни фактори,
включително замърсено масло, прегряване или неправилна употреба, а силно
натоварване и високи обороти могат да доведат до повреда на
турбокомпресора. Той може да бъде повреден и от продължително
шофиране при висока скорост, или рязко изключване на двигателя след високо
натоварване. От своя страна пък, неправилно ремонтиран турбокомпресор,
особено ако охладителната му система не функционира правилно, може да
доведе до прегряване на двигателя и сериозни механични увреждания на
същия.
Това означава, че когато след първоначалната смяна на маслото, филтрите,
свещите и акумулатора /което не представлява ремонт на скрити дефекти,
а е обичайна грижа по поддръжка на превозното средство/, се е установил
проблем в турбината, купувачът не е уведомил продавача, а е предприел
своеволно действия по ремонт чрез избран от него сервиз, който се е оказал
неуспешен, той е нарушил причинната връзка в хипотезата на продажба на
вещ със скрити недостатъци. Едва след ремонта и повторното монтиране
на турбината е възникнал и проблем с двигателя и това пречи да се изведе
еднозначно заключение, че техническите неизправности са съществували по
време на продажбата и приобретават характеристиките на скрити
недостатъци по смисъла на ЗЗД. Както се посочи вече, вещото лице дава
достатъчно силна вероятност проблемите с двигателя да произтичат от
неправилен ремонт на турбокомпресора, който пък от своя страна също
може да е повреден в резултат на неправилна употреба и силно натоварване
и доколкото нито по време на предварителния оглед, нито в рамките на 10
6
дена /до първоначалната смяна на масло и филтри/ не е показал отклонения
при работа, видно от изложеното в ИМ, съдът не може да стигне
категорично до заключението, че повредите са съществували към момента
на продажбата.
Тежестта на доказване на положителни факти, от които черпи изгодните
за себе си правни последици, лежи на ищеца и той е следвало по пътя на
главно и пълно доказване да убеди съда извън съмнение, че конкретните
дефекти са съществували в момента на закупуването на автомобила и те не
са могли да се забележат при огледа, но той не е ангажирал такива годни,
допустими и относими доказателствени средства, които да затвърдят у
съда по непререкаем начин сигурността в осъществяването на тези факти и
обстоятелства. Продавачът, след вноса на процесния автомобил, е провел
диагностика, при прегледа не били открити неизправности и за това е
изготвен протокол. Тъй като този документ е съставен от него, няма
пречка съдържанието му да бъде опровергано, но както бе посочено, ищецът
не е ангажирал никакви други доказателствени средства с равна или по-
голяма доказателствена стойност, в подкрепа на тезата си за наличие на
скрити недостатъци на вещта.
Следва да се посочи и че според категоричното мнение на експерта, изготвил
СТЕ, липсата на пълна техническа диагностика при покупко-продажбата е
довела до невъзможността за своевременно установяване на дефекти в
турбокомпресора и/или двигателя. Откриването на появилата се
впоследствие /около две седмици след сделката/ техническа неизправност е
било възможно само чрез извършване на детайлна техническа диагностика
на двигателя, която е задължителна за установяване на скрити дефекти и
на реалното състояние на автомобила при покупка.
Така, от една страна, неизвършването на предхождаща сделката пълна
техническа диагностика на автомобила не позволява да се прецени реалното
му състояние към него момент. От друга страна несвоевременното
уведомяване на продавача, съгласно чл. 194 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, за
повреждането на турбината, също препятства извеждането на несъмнено
заключение, че всичките описани недостатъци са съществували при
продажбата на автомобила, респективно - че продавачът е знаел за тях.
Поради това не може и да се приеме, че продадената вещ е била със скрити
7
недостатъци, които намаляват съществено нейната годност за
обикновеното й употребление.
Ето защо главният осъдителен иск се явява изцяло неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск обуславя неоснователността, а оттам –
и отхвърлянето на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава върху сумата в размер на законовата лихва, както е заявено - от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли, а атакуваното
решение - да се потвърди, включително по отношение на присъдените на
ответника разноски за исковото производство.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция
следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са
направени и заплати тези на въззиваемата страна в размер на 1000 лв.
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 194/10.03.2025г. по гр.
д. № 3914/2024г. на СлРС като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА К. Л. Б. да заплати на „НА“ ЕООД, гр. С. направените по
делото разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8