РЕШЕНИЕ
№ 1873
гр. Варна, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110112164 по описа за 2023 година
Ищцовото дружество „К. СПА хотел“ ЕАД сочи, че ответникът „Л.“
ЕООД е собственик на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда
61813.93.***, обл.Благоевград, общ.Разлог, гр.Разлог, м."Банище", ет.1,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, бр. нива 1, площ по документ 80кв.м., представляващ
жилище, апартамент във вилна сграда. Между ищеца и ответника в началото
на 2018г. е възникнало правоотношение във връзка с поддръжка и управление
на имота, който е разположен и се намира в хотелски комплекс К. СПА, и
който се поддържа, стопанисва и управлява от ищеца. В началото на 2018г.
ищецът и ответника са постигнали устно съгласие, по силата на което ищецът
е започнал да предоставя на ответника услуги по поддръжка и управление на
имота, описан по-горе и разположен на територията на хотелския комплекс К.
СПА. За процесния период от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. ищецът е
предоставил на ответника ежемесечни услуги по поддръжка и управление
както следва: почистване на имота, почистване с вода на улици и паркинги
през летния период, ежедневна подмяна на електрически крушки за улично и
фасадно осветление пред имота, денонощна портиерска служба на главен
портал и контрол на достъпа на трети лица до имота, денонощна жива охрана,
денонощно видеонаблюдение, напояване и поддържане на зелените площи на
имота, допълнително озеленяване и подобряване на озеленяването на имота,
ежеседмично сметоизвозване, ремонт и подмяна на контейнери за отпадъци и
кошове за отпадъци, снегопочистване и почистване на лед на вътрешен път до
имота, използване на паркинг на комплекс Спа Хотел К., както и ежемесечна
услуга дезинфекция, дезинсекция и дератизация на имота. За услугите
предоставени на ответника за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. ищецът
е издал данъчна фактура №********** от 12.01.2018г. на стойност от
1
2872,72лв. с ДДС, а за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. е издал данъчна
фактура № ********** от 05.01.2019г. на стойност от 2872,72лв. с ДДС.
Общата стойност на дължимите суми съгласно издадените данъчни фактури е
в размер на 5 745,44лв. За посочените по-горе процесни периоди, ищецът е
предоставил услугите на ответника, като последния в нито един момент не се
е противопоставял на тяхното предоставяне, напротив, дори са е възползвал
от предоставените услуги и е приел без възражения предоставените му от
ищеца услуги. Претендираните от ищеца вземания произтичат от
предоставените услуги по поддръжка и управление за периода от 01.01.2018г.
до 31.12.2019г. и издадените от ищеца фактури. Ищцовото ТД е изпратило и
нотариална покана до ответника, която обаче не е дала резултат, като сумите
по издадените фактури не са платени от ответника до настоящия момент.
По изложените причини ищецът е иницирал заповедно производство, в
рамките на което сумите са му присъдени, но ответника е подал възражение
срещу дължимостта им.
Моли съда, да постанови решение с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото
сумата от 5 745,44лв, както следва: - 2872,72лв., представляваща непогасена
главница на основание издадена данъчна фактура №**********/12.01.2018г.
за услуги за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. по поддръжка и
управление на самостоятелен обект в сграда 61813.93.***, обл.Благоевград,
общ.Разлог, гр.Разлог, м."Банище", ет.1; - 2872,72лв., представляваща
непогасена главница на основание издадена данъчна фактура
№**********/05.01.2019г. за услуги за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г. по поддръжка и управление на Самостоятелен обект в сграда
61813.93.***, обл.Благоевград, общ.Разлог, гр.Разлог, м."Банище", ет.1 и да
бъдат присъдени и сторените в настоящето производство разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който
сочи, че оспорва иска по следните причини: Не съществува договор или друга
правно-облигационна връзка или друго валидно законово правоотношение
между страните по делото, от което да е видно и чрез което да са ясно
определени отношенията между страните и на основание на което да се търси
съответната отговорност (в случая: плащане на дължими суми). Не е
подписван договор за поддръжка и управление. Въпреки че чрез
пълномощник на „Л." ЕООД е било отправено писмено запитване и покана до
дружеството да получи за разглеждане проект на договор за поддръжка и
управление от „К. СПА хотел" ЕАД, такъв договор не е предоставен и не е
подписан от „Л." ЕООД чрез негов представител (пълномощник). В комплекс
„К. СПА" не е провеждано Общо събрание по реда на ЗУЕС в посочения
период, за който се търсят сумите (2018г. и 2019г.), така че не съществува
правно валидно основание, което да оправдава действията на ищеца.
Твърдяното от ищеца “устно съгласие", е несъстоятелно, тъй като такова
никога не е постигано между ищеца и ответника, а и то не би представлявало
годно основание за търсене на парично плащане. Посочените фактури, на
основание на които се иска горепосочената сума, а именно: дан. фактура
№**********/05.01.2019г. и дан. фактура №**********/12.01.2018г. никога
не са били предявявани или връчвани на ответника. Посочените услуги, за
които се търси заплащане, не са били извършвани в периода, за който се
твърди, че са издадени фактури, на територията на комплекс „К. СПА". Нещо
2
повече, част от посочените твърдени „услуги", а именно „сметоизвозване" по
закон се извършват от съответната община и съответно се дължи такса
„Сметосъбиране и сметоизвозване" към съответната община, а не към
отделни частни дружества каквото се явява „К. СПА хотел" ЕАД. За периода
2018г. и 2019г. ответникът надлежно е заплащал данъци и такси към
Общ.Разлог, на територията на която попада комплекс „К. СПА". Освен това,
повечето от изброените в исковата молба услуги въобще не е било възможно
да се извършват, тъй като ответното дружество изрично е ограничило достъп
на ищеца менажиращ комплекса, до неговия имот. Собственикът дори
изрично е уведомил „К. СПА хотел" ЕАД чрез официалния мейл на
дружеството (***), че от 08.03.2019г. е отдЕ. партидата за „Вода и
Канализация" за имота и съответно са извършени замервания със служител от
„ВиК Благоевград" ЕООД без участието на представител на „К. СПА", за
сметка и лични разноски на собственика на горепосочените имоти.
Собственикът на имота, за който се твърди, че са извършвани услуги,
специално е сменил ключа на имота си и напълно е лишил от достъп до него
(както до етажа, така и до двора и барбекюто) служителите на „К. СПА хотел"
ЕАД, защото не е желаел нищо да се извършва в имота му, тъй като не го е
ползвал. Следователно, физически е било невъзможно описаните в исковата
молба услуги като: „почистване на имота", „напояване и поддържане на
зелените площи на имота", „допълнително озеленяване и подобряване на
озеленяването на имота", „дезинфекция, дезинсекция и дератизация на имота"
да бъдат извършвани от служителите на „К. СПА ХОТЕЛ" ЕАД. Твърдяната
„услуга" по „използване на паркинг на комплекс „К. Спа Хотел ", също не е
била използвана тъй като собственикът изобщо не е използвал имота си, нито
лично, нито го е отдавал под наем. Собственикът не е пребивавал в имота и не
е използвал паркинга на хотела. Нещо повече-през твърдения период (2018г.-
2019г.) комплекс „К. СПА" е бил в основен ремонт за пълно обновяване и
през по-голяма част от периода Комплексът изобщо не е работил и услуги до
собствениците не са били извършвани. Видно от посочените фактури от
2018г. и 2019г., представени като доказателства към исковата молба, същите
са за „пристигане"/ „заминаване" на „гости", като вероятно се има предвид
настаняване на гост на хотел „К. и СПА". Фактурите не са изготвени както би
било редно-за предоставяне на услуги, конкретно посочени, и отправени до
определен собственик, на основание на изрично посочен договор. Освен това,
посочените фактури от 2018г. и 2019г. са с изтекла погасителна давност, тъй
като ако реално е имало някакви „услуги" и „договор" от който да произтича
изпълнението им, то би се касаело за периодични задължения и съответно-
приложение на кратка погасителна давност от три години, които към момента
на получаване на исковата молба са изтекли. Ответникът е взел отношение
както по получена нотариална покана, така и във връзка с ч.гр.д.
№9173/2023г., като е изпратил надлежни отговори и е възразил срещу
неоснователно исканото заплащане на парично задължение и е защитил
аргументите си. Счита че е напълно незаконосъобразно и неоснователно да се
търсят от него парични суми за услуги, които дружеството не е заявило
изрично, че желае, няма договорна или друга правно-облигационна връзка с
извършителя на твърдените услугите, и няма надлежно връчени фактури в
срок.
Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователна исковата молба.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
3
чл.422 от ГПК.
Първият спорен въпрос между страните е имало ли е сключен договор
за поддръжка за имота на ответника. Твърдението на ищцовата страна в тази
насока е, че е имало такъв договор сключен в устна форма, като липсват
каквито и да било доказателства в тази насока. По делото остава недоказано
кои са били страните по твърдения договор, кога га е сключен, какъв е
предмета му, какво възнаграждение е договорено и кой го е сключел.
Доказването на съществуването на посочения договор е абсолютна
предпоставка за уважаване на иска предвид изричното възражение на
ответната страна, че такъв договор не е съществувал и обстоятелството, че
процесните суми се търсят именно като задължения възникнали на договорно
основание. Освен изложеното следва да се има предвид, че липсват данни за
редовно водене на счетоводните книги на ищеца, като вещото лице по
приетата ССчЕ без да има конкретен такъв въпрос в два от отговорите си е
посочило, че не става ясно как са определяне сумите които ищеца претендира
и според състава този факт не се преодолява с установеното от вещото лице
наличие на вписване на фактурите в дневниците за продажби на ищеца.
Дори да се бе приело, че ищецът е успял да докаже наличието на
договорно отношение с ответника, то по делото е разпитан ответников
свидетел, който сочи, че общите части на комплекса в който се намира имота
на ответното дружество са били трайно лошо поддържани, като показанията
на този свидетели не се оборват от събраните главни и писмени доказателства
на ищеца по следните съображения. Разпитания по делото свидетел е
служител на ищцовото дружество, а освен това самият свидетел на ищеца в
отговора си на въпрос №8 от съдебната поръчка е посочил, че между страните
е водена кореспонденция за установяване на договорни отношения, но в
отговора на въпрос №11 от същия разпит по поръчка пред друг съд отговаря,
че договор не е подписван.
Представените от ищцовата страна писмени доказателства за
извършвани различни дейности по поддръжка на терена на имота не ес
възприемат от състава като достатъчни за доказване наличието на договор за
поддръжка и изпълнение по него защото от представения картов материал и
свидетелските обяснения се установява, че става дума за терен в който са
изградени хотел на ищеца и частни сгради, едната от които е на ответника.
При това положение не е възможно да се направи обективно разграничаване
кои действия са извършени за поддръжка на хотела и обслужващото го
пространство, кои за поддръжка на обслужващото имота на ответника е
пространство и кои за поддръжка и на двете.
Дори да се бе доказало, че ищецът е правил разходи за поддръжка, при
липсата на доказателства за договор за това, то процесните суми би следвало
да се търсят на друго основание от ответника.
Не следва да се обсъжда и направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност, тъй като същото би имало значение само ако се
бе установило, че задължението за сумите е възникнало на твърдяното
договорно основание.
Воден от изложеното съставът приема, че предявените искове следва да
бъде отхвърлени.
Предвид извода за неоснователност на претенциите, направеното
искане и представените доказателства ищцовата страна следва да бъде
4
осъдена да заплати на ответника сумата от 1 200лв. сторени по делото
разноски.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К. СПА хотел“ ЕАД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление с.Покровник, Общ.Благоевград,
Обл.Благоевград, *** срещу „Л.“ ЕООД, ЕИК**със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответника „Л.“ ЕООД дължи на ищеца „К. СПА хотел“ ЕАД
сумите от
- 2872,72лв. търсена като непогасена главница на основание издадена
данъчна фактура №**********/12.01.2018г. за услуги за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. по поддръжка и управление на самостоятелен
обект в сграда 61813.93.***, обл.Благоевград, общ.Разлог, гр.Разлог,
м."Банище", ет.1;
- 2872,72лв., представляваща непогасена главница на основание
издадена данъчна фактура №**********/05.01.2019г. за услуги за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2019г. по поддръжка и управление на Самостоятелен
обект в сграда 61813.93.***, обл.Благоевград, общ.Разлог, гр.Разлог,
м."Банище", ет.1
присъдени по заповедното гр.д.№9173/2023г. на ВРС, 31 състав, на осн.
чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „К. СПА хотел“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на
управление с.Покровник, Общ.Благоевград, Обл.Благоевград, ** да заплати
на „Л.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***
сумата от 1 200лв. сторени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5