№ 3366
гр. *, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина М*ова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина М*ова Гражданско дело №
20253110102755 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р. И. М., ЕГН **********, с адрес: село
Ю*, срещу „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С*, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 6 406,57
лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит, сключен на 05.10.2006
година; 1 066,52 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2009 г. до
10.05.2010 г., 526,88 лева, представляваща такса за закъснение за периода от 10.07.2009 г. до
10.05.2010 г., 10 094,83 лева, представляваща законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 12.05.2010 г. до 04.03.2025 г., законната лихва
върху главницата от 04.03.2025 г до окончателното изплащане на задължението, 539 лева -
разноски по частното гражданското дело /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, за които суми са издадени Заповед № 3962/13.05.2010 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 13.05.2010 г. по ч.гр.д. №
6924/2010 г. по описа Районен съд - * и въз основа на които е образувано изпълнително дело
№ * по описа на ЧСИ Л* Т*, per. № 713 в КЧСИ, район на действие ОС - *.
В исковата молба се твърди, че въз основа на Изпълнителен лист от 13.05.2010 г. по
ч.гр.д. № 6924/2010 г. по описа Районен съд - * било образувано изпълнително дело № * по
описа на ЧСИ Л* Т*, per. № 713 в КЧСИ, район на действие ОС - *. Със същия длъжниците
Р. И. М., И* М. и М* И. М. били осъдени солидарно да заплатят следните суми: 6 406,57
лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит, сключен на 05.10.2006
година; 1 066,52 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2009 г. до
10.05.2010 г., 526,88 лева, представляваща такса за закъснение за периода от 10.07.2009г. до
10.05.2010 г., 10 094.83 лева, представляваща законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 12.05.2010 г. до 04.03.2025 г., законната лихва
върху главницата от 04.03.2025 г до окончателното изплащане на задължението, 539 лева -
разноски по частното гражданското дело /държавна такса и юрисконсултско
1
възнаграждение/.
Заявява се, че последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело било
извършено на 26.09.2016 г. Сочи се, че с Договор за прехвърляне на вземания от 19.03.2020
г., сключен между „*“ АД и ответника процесните вземания били прехвърлени на
последния, като на 24.08.2020 г. „*” ЕООД депозирало молба за конституиране като
взискател по изпълнителното дело, но към същия момент последното било прекратено.
Поради горното, на 03.12.2021 г. била настъпила перемция, на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГК.
С оглед на посоченото се предявява исковата претенция. Претендират се сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
признава предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено
становище поддържа предявения иск и претендира разноски за производството.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен в производството е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК.
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване от страна на ищеца
наличието на твърдените правопогасяващи факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и в
частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност
– датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения
давностен срок.
Не се оспорват от страните и съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че: ищецът не дължи на ответника следните суми: 6 406,57 лева,
представляваща неизплатена главница по договор за кредит, сключен на 05.10.2006 година;
1 066,52 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.03.2009 г. до 10.05.2010 г.,
526,88 лева, представляваща такса за закъснение за периода от 10.07.2009 г. до 10.05.2010 г.,
10 094,83 лева, представляваща законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 12.05.2010 г. до 04.03.2025 г., законната лихва върху
главницата от 04.03.2025 г до окончателното изплащане на задължението, 539 лева -
разноски по частното гражданското дело /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, за които суми са издадени Заповед № 3962/13.05.2010 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 13.05.2010 г. по ч.гр.д. №
6924/2010 г. по описа Районен съд - * и въз основа на които е образувано изпълнително дело
№ * по описа на ЧСИ Л* Т*, per. № 713 в КЧСИ, район на действие ОС - *.
С оглед на изложеното и на направеното от страна на ответника признание на
предявения иск, съдът приема, че същия се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане
на разноските в тежест на ищеца, предвид приобщените по делото писмени доказателства за
предявени от ответното дружество извънсъдебни претенции относно процесните вземания.
Поради изложеното и съобразно изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски за държавна такса от 745,35 лева. Ищецът
претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 077,04 лева.
При съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и размера на
2
исковата претенция, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като същото следва
да му бъде присъдено в цялост.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Р. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: село Ю*, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „*” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град С*, следните суми: 6 406,57 (шест хиляди
четиристотин и шест лева и петдесет и седем стотинки) лева, представляваща
неизплатена главница по договор за кредит, сключен на 05.10.2006 година; 1 066,52 (хиляда
шестдесет и шест лева и петдесет и две стотинки) лева, представляваща договорна лихва
за периода от 16.03.2009 г. до 10.05.2010 г., 526,88 (петстотин двадесет и шест лева и
осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща такса за закъснение за периода от
10.07.2009 г. до 10.05.2010 г., 10 094,83 (десет хиляди деветдесет и четири лева и
осемдесет и три стотинки) лева, представляваща законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.05.2010 г. до 04.03.2025 г.,
законната лихва върху главницата от 04.03.2025 г до окончателното изплащане на
задължението, 539 (петстотин тридесет и девет) лева - разноски по частното гражданското
дело /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, за които суми са издадени
Заповед № 3962/13.05.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист от 13.05.2010 г. по ч.гр.д. № 6924/2010 г. по описа Районен съд - * и въз
основа на които е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ Л* Т*, per. № 713 в
КЧСИ, район на действие ОС – *, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С*, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. И. М., ЕГН **********, с адрес: село Ю*, сумата от общо 2 822,39 (две
хиляди осемстотин двадесет и два лева и тридесет и девет стотинки) лева – разноски за
настоящото производство, от която: 745,35 (седемстотин четиридесет и пет лева и
тридесет и пет стотинки) лева – заплатена държавна такса и 2 077,04 (две хиляди
седемдесет и седем лева и четири стотинки) лева – адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
3