Решение по дело №2/2021 на Районен съд - Варна

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер 260183/8.2.2021г.               Година 2021        Град Варна

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд               тридесет и осми състав

На четвърти февруари            Година две хиляди двадесет и първа

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :РОСИЦА ШКОДРОВА

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2  по описа за две хиляди двадесет и първа.

                           

                            Р  Е  Ш  И:

                       

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000972/18.11.2020г. на Началник Отдел „Контрол“ в РД  ”АА” гр. Варна, с което на А.М.П. е наложено административно наказание   ГЛОБА в размер на 500 лв на основание чл.93в ал.10 предл.І т.1 от Закона за автомобилните превози.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на А.М.П. против НП на административно наказващият орган, с което му е наложено административно наказание глоба.

     В жалбата се изразява позиция, че наказателното постановление е издадено пир съществени нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Въззивникът не е извършил вмененото му нарушение и е санкциониран неправилно. Оспорва се компетентността на наказващия орган. Не става ясно каква точно е загубата на данни  и дали въобще има такава.  Не са събрани доказателства кога точно тахографския лист е бил поставен в устройството – в колко часа на 17.08.2020г., като е неясно как е констатирано на 17.08.2020г. в 10,30 часа, че тахографския лист е бил използван повече от 24 часа. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

 Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата.

     След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2020г. служители на ОО“АА“ Варна, сред които св. И., извършвали проверки на превозни средства, осъществяващи превоз на товари в гр. Варна, в района на ул. „Девня“, на около 400 метра преди кръстовището с бул. „Република“.

След проверените превозни средства бил и товарен автомобил „Скания“, категория Н3, с рег. №***, управляван от въззивника П., който извършвал превоз на товари за собствена сметка – перилни препарати по маршрут гр. Варна- гр. Бургас.

По време на проверката св. И. установил, съобразно представения тахографски листи, че  за дата 17.08.2020г. въззивникът П. е използвал тахографския лист за период по- дълъг от 24 часа, като това е довело до загуба на данни.

Било невъзможно да се установи кога е поставен тахографския лист в тахографа и колко точно е използван.

След като констатирали горното, на 17.08.2020г. св. И. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано установеното нарушение и била посочена правна квалификация на същото. В графата за възражения въззивника не вписал  такива. Възражения не постъпили и  в тридневния срок.

     Впоследствие на 18.11.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.34 §1 изр.3 пр.1 от Регл.165/2014г. и въззивника бил санкциониран на осн. чл.93в ал.10 предл.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

     Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства- показанията на св. И.; тахографски лист; заповеди  и др.

     След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

     Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено административно нарушение, като правилно е определена квалификацията на деянието. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, съдът не споделя същите предвид на следното:

В жалбата се изразява позиция, че наказателното постановление е издадено пир съществени нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Въззивникът не е извършил вмененото му нарушение и е санкциониран неправилно.

По така наведеното общо  възражение съдът намира за нужно да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които да водят до отмяна на постановения краен акт.

От обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са изводими всички признаци на състава на административното нарушение.

При правилно установени факти от обвинението и прецизирана правна квалификация, правилно е била определена санкционната норма на ЗАвП.

Размерът на административното наказание е императивно определен, поради което и не е предоставена възможност за прецизирането му от страна на наказващия орган или решаващия въззивен състав.

Оспорва се компетентността на наказващия орган.

Съдът, изхождайки от съдържанието на Заповед№РД-08-30/21.01.2020г. , намери, че НП е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

Счита се, че не става ясно каква точно е загубата на данни  и дали въобще има такава.

Доколкото се касае за „загуба на данни“ , то не е възможно да бъде описано какви точно данни са били изгубени, при положение , че те вече обективно не съществуват. Посочването на някакви данни би представлявало единствено предположение и би било недопустимо като съдържание на обвинението.

Счита се и, че не са събрани доказателства кога точно тахографския лист е бил поставен в устройството – в колко часа на 17.08.2020г., като е неясно как е констатирано на 17.08.2020г. в 10,30 часа, че тахографския лист е бил използван повече от 24 часа.

Ползването на тахографския лист за период повече от 24 часа е безспорно установено посредством съдържанието на приложения по АНП тахографски лист, който носи дата 17.08.2020г., но очевидно е бил използван в предходен период от време и към часа на проверката – 10.30 часа, вече е налице превишение от използването му над 24 часа. Възможността за използване на тахографски лист в ограничен период от време – 24 часа води от една страна до загуба на данни при превишението на този часови диапазон, а от друга страна – препятства възможността да бъде установен момента на поставянето, поради което и такъв момент не може да бъде посочен като факт от обвинението.

 

     Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: