№ 1375
гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202956 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.
Т. Н. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 022 / 19.01.2022г. на
Заместник – Кмет на Община-Варна, с което му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила.Твърди се, че на 28.07.2021г. нарушителят е намерил закрепено за автомобила
уведомление за установено нарушение на чл.98 ал.1 т.6 т ЗДвП, с което му е била
наложена „глоба“ в размер на 100лв. На следващо място са изложени съображения за
това, че мястото на извършване на нарушението не е било достатъчно
индивидуализирано, като е налице разлика в описанието му в акта и постановлението.
В жалбата е посочено и че актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя без да са
били налице основания за това, тъй като не е бил поканен. Навеждат се доводи и за
допуснато нарушение на процедурата по връчване на акта, както и за такова при
издаване на постановлението, свързано с посочения в него срок за обжалване.В
жалбата е направено искане да бъде съобразена компетентността на актосъставителя и
наказващият орган, както и са изложени мотиви за това, че случаят е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание , въз. Н., редовно призован, не се явява, не се
1
представлява. След приключване на съдебното заседание по ел.път е постъпила молба
от надлежно упълномощен процесуален представител на въз.Н., в която се сочи, че
депозираната жалба се поддържа на посочените в нея основания , които в голяма част
се преповтарят.Навеждат се и нови доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН, чл.43 ал.4 от ЗАНН, чл.44 ал.4 от ЗАНН,
чл.57 а1 т.5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и др.В заключение отново се
иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски,
като е направено възражение за прекомерност на поисканото юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество ю.к.Д. изразява
становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна , а
наказателното постановление да бъде потвърдено, като е постъпило и писмено
становище в тази насока. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.07.2021г. , около 00,15ч. в изпълнение на служебните си задължения, на
Крайбрежната алея в гр.Варна , се намирали полицейски служители при Общинска
полиция.Варна, единият от които бил св. И. Б.. Той видял, че л.а. „ Ауди“ с рег. № Тх
66 32 АК е паркиран на кръстовището между Крайбрежната алея и подход към
„Приморски парк“, до заведение „Борисовата воденица“. След направена справка се
установило, че автомобилът е собственост на Т. Н..За това и св.Б. съставил против него
глоба с фиш , с бланков № **********/28.07.2021г. за допуснато нарушение на чл.98
ал.1 т.6 от ЗДП, за което пък била наложена „Глоба“ в размер на 100лв.Било оставено и
уведомление на основание чл.186 ал.3 от ЗДП.
На 05.08.2021г. Т. Н. депозирал възражение против съставения фиш до ОД на
МВР-Варна- група „Общинска полиция“, в които изложил съображения за неговата
незаконосъобразност.Били наведени и доводи, че случаят е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.Поради постъпилото възражение на 19.08.2021г. до Т. Н. била
изпратена покана за явяване на 03.09.2021г. в 08.00ч. в сградата на „Общинска
полиция“-Варна за съставяне на акт.На същата дата - 19.08.2021г. по ел.път Т. Н.
депозирал декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП.В нея било посочено, че на 27.07.2021г. в
09.00ч. Т. Н. е предоставил за ползване автомобила на въз.Н. Н., който му го върнал на
29.07.2021г. в 17.00ч.Към декларацията било приложено и копие от свидетелството за
управление на МПС на въз.Н. Н..
Поради това на 23.08.2021г. св.Г. Т.- ст. полицаи в група „Общинска полиция“-
Варна, съставила против въз.Н. Н. акт за установяване на нарушение за това, че на
2
28.07.2021г., около 00,15ч. на Крайбрежна алея с подход към Приморски парк, до
заведение „Борисова воденица“ е паркирал ла. „Ауди“ с рег. № Тх 66 32 АК, на
кръстовище, с което създава пречка за останалите участници в
движението.Нарушението отново било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.6 от
ЗДвП.Въз.Н. Н. не бил поканен за съставяне на акта, като след това били предприети
действия за връчването му . С писмо от 24.08.2021г. той бил изпратен до Кмета на
гр.Тервел, като от страна на общинската администрация били предприети съответните
действия.Дома на въз.Н. бил посетен на 31.08.2021г. и на 07.09.2021г., където
нарушителят не бил открит, за което били изготвени и съответните протоколи. След
това материалите били върнати в Община-Варна. С писмо № ЗК21001422ВН_004 ВН/
21.09.2021г. актът отново бил изпратен за връчване на Кмета на Община-
Тервел.Служител на общинската администрация отново посетил дома на въз.Н. на
27.09.2021г. , 06.10.2021г., 28.10.2021г. и 05.11.2021г. като нарушителят не бил открит
и били изготвени протоколи.Материалите пак били върнати на Община-Варна. С
писмо № ЗК21001422ВН_006 ВН/ 08.12.2021г. актът за пореден път бил изпратен за
връчване на Кмета на Община-Тервел. С писмо РД-25-6162 от 05.01.2022г. от Община
-Тервел, на Община-Варна бил изпратен подписан „Отказ на нарушителя“ . Писмото
било регистрирано в Община-Варна с № ЗК21001422ВН_007 ВН/ 07.01.2022г.
Въз основа на съставения акт против въз.Н. Н. било издадено и атакуваното
наказателно постановление , в което наказващият орган възприел описаните в него
фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.98 ал.1 т.6
от ЗДП.За него на въззивника на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП била наложена
„Глоба“ в размер на 50лв.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани св. Г. Т. -
актосъставител и св. И. Б.- свидетел при установяване на нарушението, чиито
показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.
Св.Т. посочи, че единствено е съставила акта по представените й документи. Св.Б. на
свой ред след предявяване на фиша, посочи, че си спомня мястото, където го е написал,
като поясни че паркираните на автомобили там създава затруднения за навлизането на
линейки, пожарни и други автомобили със специален режим на движение , в
Приморски парк.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
3
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 022 / 19.01.2022г.. е издадено от компетентен
орган- Заместник –Кмета на Община -Варна, съгласно заповед № 0506/07.02.2020г.
на Кмета на Община-Варна и в шестмесечния преклузивен срок. След като срещу
наложената глоба с фиш е била депозирана жалба и след като собственикът на
автомобила- Т. Н., е подал декларация по чл.189 от ЗДП, придружена с визираното в
закона копие от СУМПС на водача, то правилно срещу въз. Н. Н. е било образувано и
проведено административно-наказателно производство по реда на ЗАНН- бил му е
съставен акт и издадено наказателно постановление, а респективно съставеният фиш е
бил анулиран.Поради това и всички възражения, свързани с неговото съдържание и
противоречие с постановлението са ирелевантни за спора.Постановлението е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално
изискуеми по силата на закона реквизити. Действително, в него неправилно е
посочено, че подлежи на обжалване в 7 дневен срок вместо в 14 дневен срок, каквото е
била редакцията на закона към момента на издаване на постановлението.Това обаче в
случая не е от съществено значение, доколкото жалбата срещу постановлението е
приета за допустима и разгледана. Вмененото във вина на въз.Н. Н. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.Не е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, включително и
мястото, е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
По делото безспорно е установено, че въз.Н. Н. е паркирал лек автомобил на
кръстовището , образувано между Крайбрежната алея и подхода към „Приморски
парк“. Това се установява от показанията на св. Б., който лично е възприел
местоположението на автомобила в момента на констатиране на нарушението.Този
свидетел в показанията си в съдебното заседание потвърждава, че този автомобил е бил
паркиран преди намиращият се на подхода забранителен знак за навлизане в Морската
градина, макар от другата страна на Крайбрежната алея да е имало маркирани и
разрешени места за паркиране.Свидетелят заяви още, че спирането на автомобили на
описаното кръстовище затруднява евентуалното преминаване на линейки, пожарни и
други автомобили със специален режим на движение. Нормата на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП
пък забранява паркирането на кръстовище. В този смисъл съдът намира, че
действително въззивникът е паркирал автомобила в нарушение на забраната на чл.98
ал.1 т.6 от ЗДП.
4
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.183
ал.4 т.8 от ЗДП е предвидена санкция за водач, който паркира в зоната на кръстовище,
каквото виновно поведение в случая е налице, като размерът на наложената „Глоба“ от
50лв. е императивно посочен в закона
Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното от въз. Н. Н. нарушение не се отличава от
останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е
незначителна.
Независимо от това обаче съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.От доказателствата по делото е видно, че след депозиране на
възражение против фиша, до Т. Н. е била изпратена покана за явяване в Община-Варна
за съставяне на акт.В деня на издаването й Т. Н. е подал декларацията по чл.189 от
ЗДвП, в която е посочил, че на 28.07.2021г. автомобилът е бил управляван от въз.Н.
Н..Тогава, без до въз.Н. да бъде изпратена покана, против него е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение.Безспорно е, че към него момент не са
били налице основанията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, доколкото нарушителят е бил
известен, но не е бил поканен за съставяне на акта.Това само по себе си не би
представлявало съществено нарушение на процесуалните правила ако в последствие
актът е бил връчен на въз.Н..В случая обаче това не е било сторено.Актът
неколкократно е бил изпращан за връчване в Община-Тервел, от където е бил връщан с
изготвени протоколи, обективирали неустановяване на нарушителя на адреса на
конкретни дати.Последното изпращане на акта за връчване на Кмета на Община-
Тервел е било осъществено с писмо № ЗК21001422ВН_006 ВН/ 08.12.2021г. на
Община –Варна.То е било получено в Община-Тервел на 10.12.2021г., видно от
направеното в нето вписване. С писмо РД-25-6162 от 05.01.2022г. от Община -Тервел,
на Община-Варна , актът е бил върнат на Община-Варна, като в писмото било
посочено, че е „ надлежно подписан „Отказ на нарушителя“ със свидетел К.С.- техн.
Сътрудник в Дирекция „АПИООП“ при Община- Тервел, който пък е осъществял
предходните посещения до адреса на въз.Н., видно от приложените по преписката
протоколи.Протокол обаче за посещение на адреса, при което нарушителят да е бил
установен и да е отказал да получи акта, по делото не е приложен. В самия акт не е
посочена и датата, на която е бил документиран съответния отказ.Такава не се съдържа
и в писмото от Община-Тервел. Поради това съдът намира, че по делото не са налице
безспорни доказателства за това, че при връчване на акта са били спазени изискванията
на чл.43 ал.2 и ал.4 от ЗАНН.Това от своя страна води до извод, че наказващият орган е
следвало да изпълни задължението си по чл.52 ал.2 от ЗАНН и да го върне на
актосъставителя , респективно за пълно документиране на твърдения от Община-
5
Тервел отказ от връчване.Тези действия обаче не са били предприети, поради което и
съдът намира, че в хода на производството е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя,
доколкото именно с акта за установяване на административно нарушение се слага
началото на производството.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и направеното искане в депозираната от адв. Н.
молба, съдът намира, че принципно на основание чл.63 „д“ ал.1 от ЗАНН ,
въззивникът има право да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.Искането в тази насока обаче не се съдържа в жалбата срещу
постановлението, а е направено в молба, постъпила във ВРС след приключване не
само на съдебното следствие, но и на съдебното заседание по делото. Поради тази
причина и процесуалният представител на въззивната страна не е взел отношение по
това искане, а то касае разноски в размер над минималния размер на адвокатското
възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед на това съдът намира, че искането за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в полза на въз.Н. следва да бъде оставено без уважение,
доколкото не е било направено своевременно, а именно до приключване на съдебното
следствие по делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.2 т.1 вр. ал.3 т.2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 022 / 19.01.2022г. на Заместник –
Кмет на Община-Варна, с което на Н. Т. Н. е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6