№ 465
гр. Перник, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201155 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба / първоначално/ на "****" ЕООД, ЕИК
*********, с управител-К. А. Л. / видно и от служебно направена справка в
ТР/, като жалбата е депозирана чрез пълномощник- адвокат Б.-ПАК срещу
Наказателно постановление № 49 от 12.07.2024г., издадено от инж. З. П. Т.,
Директор на Регионална дирекция по горите - Кюстендил упълномощен със
Заповед РД49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с
което за нарушение на чл.206, ал.1,т.3 от Закона за горите в вр. чл.14а, ал.1. т.2
от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии, и на
основание: 275. ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал. 2 от Закона за
административните нарушения и на основание чл. 270 от Закона за горите
наказания на К. А. Л. е била наложена глоба 200 лв.
С разпореждане № 1583 от 07.08.2024 г., съдията-докладчик е дал
указания на страната за констатирани пороци в жалбата и срок за
отстраняването им, като е посочил, че при неизпълнение в срок на така
дадените указания, ще върне същата и ще прекрати производството по делото,
като в мотивите на акта си е посочил, че след като се е запознал с материалите
по делото, установил, че същото е било образувано по жалба на „****“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от К. А. Л., с ЕГН **********, адв. Г.
Б. - АК - гр. П., съдебен адрес: *******, СРЕЩУ НП № НП № 49 от
12.07.2024г. издадено от инж. З. П. Т., Директор на Регионална дирекция по
горите - Кюстендил упълномощен със Заповед РД49-171/23.05.2024 г. на
Министъра на земеделието и храните, като намерил, че макар и по делото да е
представено пълномощно с Договор за защита и съдействие, с което адв. Б. е
упълномощен, от Дружеството да депозира настоящата жалба, то видно от
материалите по делото и от атакуваното НП, то административното наказание
1
е наложено не на Дружеството, а на физическото лице - К. А. Л., с ЕГН
**********, поради което и е било указано на адв. Б., в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане на съда, да посочи, от чие име и с
каква представителна власт, надлежно учредена такава депозира настоящата
жалба, като в случай, че жалбата е от ФЛ, да се представи пълномощно от
същото за депозиране на жалбата и потвърждаване на действията по
депозирането й, като в случай, че твърди да я депозира от името на ЮЛ-
Дружеството, да посочи доводите си в тази насока, при положение, че
санкционираното лице е ФЛ, а не ЮЛ.
В указания срок, е постъпила молба от адвокат Б., с която същият
сочи, че във връзка с дадените от съда указания, представя по делото и
Пълномощно ведно с Договор за правна защита и съдействие от ФЛ К. А. Л.,
тъй като действително в диспозитива на НП № 49/12.07.24г. на Директора на
„Регионална дирекция по горите“ - гр. Кюстендил е посочено, че е наложено
наказание „Глоба по чл. 270 от ЗГ, в размер на 200 лв.“ на К. А. Л..
Същевременно в молбата е посочено, че с депозираната жалба е било
приложени Пълномощно от фирма „****“ ЕООД/прилага оригинала/, тъй като
в описателната част на постановлението се сочи:„На 14.01.2024г в гр. П., кв.
"***" № **, като управител на обект за постъпила преработена и
експедирана дървесина регистриран по чл. 206 от Закона за горите на
фирма „****“ ЕООД, с ЕИК ********* не е осигурила....“, което според
защитата водело до неясно и объркващо кой е наказан, ЮЛ фирма „****“
ЕООД, с ЕИК ********* или ФЛ К. А. Л., с ЕГН ********** и кой следва да
бъде упълномощител.
Във връзка с дадени указания на съда, и досежно срочността на
постъпване на жалбата, е била депозирана и втора молба от адв. Б., ведно с
писмени доказателства към същата, приети от съда, за депозиране на жалбата
в законовия срок. В молбата е посочено, че за периода от 19.07. до 23.07.2024г.
са били получени две Наказателни постановления в „Български пощи“ ЕАД,
ПС Люлин, а именно: 1. НП № 49 от 12.07.2024г. издадено от Директор на
РДГ - гр. Кюстендил и 2. НП № 50 от 27.06.2024г. издадено от Директор на
РДГ - гр. Кюстендил. За получаването са приложени копие от касовия
системен бон и Опис от препоръчаните пратки за разнос от ПС Люлин. На
посочените документи се сочи, че има бар код, от чиито бар код може да се
установи твърдяното, тъй като в информационната система на „Български
пощи“ ЕАД, се съдържа информацията кога е подадена доставената пратка.
Жалбите и срещу двете НП-та е посочено, че са били депозирани на място в
РДГ Кюстендил, а именно гр. Кюстендил, бул. „България № 33 на 29.07.2024г.
Жалбата срещу НП № 49 от 12.07.2024г. издадено от Директор на РДГ - гр.
Кюстендил, по настоящото производство е с вх. № РД 007-5150/29.07.2024г.,
поради което счита, че е подадена в срок. Изложени и преповторени са и
доводите в жалбата, а именно че в обжалваното НП, АНО е смесил два
различни вида отговорност, тази на ЮЛ, касаеща дейността на
представляваното от жалбоподателя дружество и в който смисъл са
констатациите в обстоятелствената част на АУАН и НП - „На 14.01.2024г
в гр. П., кв. "***" № **, като управител на обект за постъпила преработена
и експедирана дървесина регистриран по чл. 206 от Закона за горите на
фирма „****“ ЕООД, с ЕИК ********* не е осигурила....“, което било
неясно и объркващо, защото не става ясно кой е наказан, ЮЛ - фирма „****“
ЕООД, с ЕИК ********* или-ФЛ - К. А. Л., с ЕГН **********, като в крайна
сметка е наложено наказание „ГЛОБА“, която е наказание за ФЛ. Както
2
санкцията за ЮЛ, извършващо своята дейност в нарушение на установен
нормативен или подзаконов ред, е различна от санкцията на ФЛ, така и
режима за търсене и носене на тази отговорност е различен с оглед на
различната правосубектност. Смесването на този режим и на вида на
санкцията се твърди да е нарушило правото на защита и също е основание за
отмяната на НП. Твърди се също, че при изготвяне на АУАН и издаване на НП,
са нарушени разпоредбите на чл. 42, т .4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, относно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. В оспореното НП липсвало пълно,
ясно и точно описание на вмененото на жалбоподателя нарушение с оглед
съдържанието на приетата за нарушена разпоредба - чл.14а, ал. 1, т. 2 - „да
осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с
възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните
за последните 30 дни;“Също така от събраните по делото доказателства се
установявало, че административно-наказващият орган от своя страна, не е
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е следвало преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост, а при необходимост да извърши допълнително разследване на
спорните обстоятелства, тъй като жалбоподателя е възразил, срещу
изготвения му АУАН и е посочил доказателства. Но това обстоятелство
никъде не е отразено в издаденото НП. Алтернативно се твърди, че са налице
и предпоставките на чл.28 от ЗАНН.Моли се съдът да отмени процесното НП
№ 49 от 12.07.24г. на Директора на „Регионална дирекция по горите“ - гр.
Кюстендил е незаконосъобразно, както и на осн. чл. 63д, ал. 1 от 3AIIH се
претендират направените разноски в настоящото производство съгласно
приложения договор за пр. помощ и списък на разноските.
В последното по делото съдебно заседание жалбоподателят, не се
явява лично, като не се и представлява от адв. Б., като същият е депозирал
молба, с рег. № 24082/29.10.2024 г., приета от съда, депозирана от адв. Б., в
качеството на пълномощник на жалбоподателя, с която моли съда, поради
служебна ангажираност на 07.11.2024г. и поради ангажираност на
жалбоподателя, да даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие.
С молбата представя доказателства за пусната жалба срещу НП № 49 от
12.07.2024г., издадено от Директор на РДГ - гр. Кюстендил, като сочи, че за
периода от 19.07. до 23.07.2024г. е получил две Наказателни постановления в
„Български пощи“ ЕАД, ПС Люлин, а именно: 1. НП № 49 от 12.07.2024г.
издадено от Директор на РДГ - гр. Кюстендил и 2. НП № 50 от 27.06.2024г.
издадено от Директор на РДГ - гр. Кюстендил, за получаването на които
прилагам копие от касовия системен бон и Опис от препоръчаните пратки за
разнос от ПС Люлин. Сочи, че: на посочените документи има бар код, от
чиито бар код може да се установи твърдяното, тъй като в информационната
система на „Български пощи“ ЕАД, се съдържа информацията кога е подадена
доставената пратка; жалбите и срещу двете НП е депозирал на място в РДГ
Кюстендил, а именно гр. Кюстендил, бул. „България № 33 на 29.07.2024г.;
жалбата срещу НП № 49 от 12.07.2024г. издадено от Директор на РДГ - гр.
Кюстендил, по настоящото производство е с вх. № РД 007-5150/29.07.2024г.,
поради което счита, че е подадена в срок, и моли съда да се приемат и
приложат по делото приложените документи, включително и ако бъдат
представени такива от РДГ Кюстендил. В молбата е посочено, че няма
доказателствени искания и няма да сочи други доказателства, както и, ако са
събрани всички доказателства, съдебното следствие приключи и да се даде
3
ход на делото по същество. Моли съда да приеме изложеното в молбата
обстойно писмено становище, като, с оглед установените релевантни за спора
факти, счита, че наличието на основание за налагане на административно
наказание не е доказано по несъмнен начин от административния орган и
липсва фактическо основание за ангажиране на административно-
наказателната отговорност, поради което моли да бъде отменено процесното
НП № 49 от 12.07.24г. на Директора на „Регионална дирекция по горите“ - гр.
Кюстендил като незаконосъобразно, както и на осн. чл. 63д, ал. 1 от 3AIIH да
му бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство,
съгласно приложения договор за правна помощ и списък на
разноските.Посочва, че подробни съображения е изложил и в депозираната
жалба. Към молбата са приложени: копие от Опис от препоръчаните пратки за
разнос от ПС Люлин - 2 бр.;. копие от Системен бон за приета пратки в
„Български пощи“ ЕАД, ПС Люлин; заверени копия от пликовете, с които са
получени НП; препис от молбата и списък на разноските, находящи се от
страница 41 до страница 46 от делото, като съдът с надлежно протоколно
определение е приел по делото, така представените писмени доказателства.
Административно наказващия орган изпраща представител- юк. Х.,
която оспорва жалбата, като по делото представя и моли съда, да се приеме
заверено копие от Известие за доставяне на пратка от „Български пощи“ с дата
на получаване от К. Л. 19.07.2024 г., поради което счита, че жалбата е подадена
в срок.
По делото в това заседание, съдът е докладвал и служебно
извършена справка в деловодната програма на РС-Перник- ЕИСС, видно от
протокол от 30.10.2024 г., изготвен от съдебния деловодител на състава, че е
образувано АНД № 20241720201176/2024 г. с предмет: обжалване на НП №
50/27.06.2024 г., издадено от Директор на РДГ - гр. Кюстендил, от „****“
ЕООД, представлявано от К. А. Л. чрез адв. Г. Б., като към делото е приложена
разпечатка от НП № 50/27.06.2024 г. и от известие за доставяне, съдържащи се
в електронната папка на горепосоченото дело.
Съдът е приел и приложил по делото към доказателствата по делото
МОЛБА с рег. № 24082/29.10.2024 г., депозирана от адв. Б., в качеството на
пълномощник на жалбоподателя, с която моли съда, поради служебна
ангажираност на 07.11.2024г. и поради ангажираност на жалбоподателя, да
даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие, ведно с
представените доказателства за пусната жалба срещу НП № 49 от 12.07.2024г.,
издадено от Директор на РДГ - гр. Кюстендил, като сочи, че за периода от
19.07. до 23.07.2024г. е получил две Наказателни постановления в „Български
пощи“ ЕАД, ПС Люлин, а именно: 1. НП № 49 от 12.07.2024г. издадено от
Директор на РДГ - гр. Кюстендил и 2. НП № 50 от 27.06.2024г. издадено от
Директор на РДГ - гр. Кюстендил, за получаването на които прилагам копие от
касовия системен бон и Опис от препоръчаните пратки за разнос от ПС
Люлин. Сочи, че: на посочените документи има бар код, от чиито бар код
може да се установи твърдяното, тъй като в информационната система на
„Български пощи“ ЕАД, се съдържа информацията кога е подадена
доставената пратка; жалбите и срещу двете НП е депозирал на място в РДГ
Кюстендил, а именно гр. Кюстендил, бул. „България № 33 на 29.07.2024г.;
жалбата срещу НП № 49 от 12.07.2024г. издадено от Директор на РДГ - гр.
Кюстендил, по настоящото производство е с вх. № РД 007-5150/29.07.2024г.,
поради което счита, че е подадена в срок, и моля да се приемат и приложат по
4
делото приложените документи, включително и ако бъдат представени такива
от РДГ Кюстендил. В молбата е посочено, че няма доказателствени искания и
няма да сочи други доказателства, както и, ако са събрани всички
доказателства, съдебното следствие приключи и да се даде ход на делото по
същество. Моли съда да приеме изложеното в молбата обстойно писмено
становище, като, с оглед установените релевантни за спора факти, счита, че
наличието на основание за налагане на административно наказание не е
доказано по несъмнен начин от административния орган и липсва фактическо
основание за ангажиране на административно- наказателната отговорност,
поради което моли да бъде отменено процесното НП № 49 от 12.07.24г. на
Директора на „Регионална дирекция по горите“ - гр. Кюстендил като
незаконосъобразно, както и на осн. чл. 63д, ал. 1 от 3AIIH да му бъдат
присъдени направените разноски в настоящото производство, съгласно
приложения договор за правна помощ и списък на разноските, посочва, че
подробни съображения е изложил и в депозираната жалба. Към молбата са
приложени: копие от Опис от препоръчаните пратки за разнос от ПС Люлин -
2 бр.;. копие от Системен бон за приета пратки в „Български пощи“ ЕАД, ПС
Люлин; заверени копия от пликовете, с които са получени НП; препис от
молбата и списък на разноските, находящи се от страница 41 до страница 46
от делото, както и разпечатка от НП № 50/27.06.2024 г. и от известие за
доставяне, съдържащи се в електронната папка на АНД №
20241720201176/2024 г., заверено копие от Известие за доставяне на пратка от
„Български пощи“ с дата на получаване от К. Л. 19.07.2024 г.
По същество на делото юк Х. в пледоарията си, от името на
директора на Регионална дирекция по горите, моли съда, да постанови
решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление под
№49/12.07.2024 г. В хода на съдебното следствие по безспорен начин се
доказа, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и наказателното
постановление нарушение, а именно в качеството на управител на обект, в
който постъпва, преработва и се експедира дървесина, и който се регистрира
по чл. 206 от Закона за горите, на фирма „****“ ЕООД не е осигурен
непрекъснат запис на изображенията на видеокамерите на обекта с
възможност и за последващо разглеждане на записите от същите камери за
последните 30 дни назад от извършване на проверката. Установено според
същата е също така, че няма записи на системата на дата 14.01.2024 г. и с това
си деяние жалбоподателят е нарушил чл. 206, ал.1, т.3 от Закона за горите, във
връзка с чл. 14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии, поради което в качеството на управител на обекта по чл.206 от
Закона за горите й е наложена глоба по чл.270 от Закона за горите в размер на
200 /двеста/ лева. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за възнаграждението на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.
18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата, видно от горецитираните и приети от съда писмени
доказателства, е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.
Разгледана по същество се явява основателна.
В акт за установяване на административно нарушение № 000915 от
06.02.2024 година по регистъра / като в титулната част на акта, прави
5
впечатление, че ръкописно е вписано и 9.2.2024 г/, съставен от И. Е. Л., на
длъжност горски инспектор при РДГ-Кюстендил в присъствието на св. по акта
А. Г. Б., на длъжност горски инспектор при РДГ-Кюстендил, бил съставен акт
при извършена проверка на обект по чл.206 от Закона за горите - за постъпила
и преработена дървесина в гр. Перник /видно от заявеното от актосъставителя
в с.з. -“... При извършена проверка на обект по чл.206 от Закона за горите -
за постъпила и преработена дървесина в гр. Перник, но не мога да посоча
улицата, посочил съм я в акта, извършихме проверка и самият обект трябва
да има видеонаблюдение за 30 календарни дни запис. Обектът е за
постъпила, преработена и експедирана дървесина. Обектът представлява
будка с ограден двор и вътре преработени дърва, които се продават. Самият
обект трябва да има видеонаблюдение и да съхранява записите за 30
/тридесет/ календарни дни назад, от датата на проверката. Т.е. отиваме
днес примерно на проверка, връщаме записите и трябва да има запис от
видеонаблюдението за 30 календарни дни назад. Тогава записите не бяха
пълни. Върнахме записите и липсваше запис за един ден. Тогава съставихме
акт, че не са налични записите за тридесет дни назад от деня на
проверката. Управител на обекта е К., не помня другите й имена, записани са
в акта. Други лица в обекта нямаше. Обектът се намира в посока „Бучино“
на главния път от лявата страна. Управителката ни каза, че не е имало
захранване. Обаче тя е длъжна на обекта да има устройство за постоянно
захранване. Каза, че не й е работил юпиеса. На място съставихме
констативен протокол. И след това пишем акта. АУАН се състави на място
също след констативния протокол. Управителката на обекта разписа
акта...“ и св.Б., в с.з.- „..С колегата ми актосъставител, който беше преди
мен в залата, извършихме проверка по чл. 206 от Закона за горите на фирма
****“ ЕООД. Обектът е склад за продажба на дърва. Не мога да отговоря
кой го стопанисва. Мисля, че беше К. Л... Проверката ни е била на 26.01.2024
г. Това е моят подпис. На 26.01.2024 г. сме извършили проверка и при
проверката се установи, че видеонаблюдението няма запис за 30 календарни
дни, каквито са изискванията по нашата Наредба № 1 за контрол и опазване
на горските територии. Актът съставихме, точен спомен нямам, но мисля,
че беше в началото на следващия месец....Актът го съставихме на 06.02.2024
г. отново в обекта. Времето на съставяне на акта и времето на липсата на
запис определяме - камерите трябва да съхраняват запис за 30 календарни
дни. Имаше прекъсване, но нямам спомен за колко време. Мисля, че беше за
един ден. На 14.01.2024 г. мисля, че е било прекъсването. Управителката на
обекта ни каза, че трафопостът е бил изгорял. Тя трябва да има юпиес на
обекта. Не работеше юпиеса на обекта...“/, като в самия акт, чието
съдържание впоследствие е възпроизведено и в атакуваното НП е посочено,
следното:На 14.01.2024г. на територията на РДГ Кюстендил, ТП ДГС
Радомир, общ. Перник, гр. П., ул. *** №**, като управител на обект за
постъпила, преработена и експедирана дървесина, регистриран по чл.206 от
Закона за горите на фирма "****" ЕООД, ЕИК *********, не е осигурила
непрекъснати записи на изображенията, с възможност за последващо
разглеждане на записите за последните 30 дни. Няма записи в системата за
видеонаблюдение в обекта за дата 14.01.2024г., като актът бил с дата 6.2.2024
г., но за дата на нарушението била определена 14.1.2024 г, като в разпитите си
свидетелите, са опитали да обяснят как са определили датата на нарушението,
и че е извършено нарушение на чл.206, ал.1, т.3 ЗГ, съгласно отбелязването в
акта, вр. във връзка с чл. 14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за контрола и
6
опазването на горските територии, като в графа данни за нарушителя са
посочените трите имена на жалбоподателката - К. А. Л., управител на фирма
"****" ЕООД, като същата разписала акта и в същия било вписано и че е
приложен КП 144374 ОТ 26.1.2024 г. / бел. следва да се посочи, че в същия са
вписани и множество неотносими към проверката данни и обстоятелства/,
като по делото в срока по чл.44 от ЗАНН, са постъпили възражения от
жалбоподателката, като същите не са били обсъдени от АНО, а се е
пристъпило директно към съставянето на НП, където констатациите от акта са
били възпроизведени.
Наказателно постановление № 49 от 12.07.2024г., издадено от инж. З.
П. Т., Директор на Регионална дирекция по горите - Кюстендил упълномощен
със Заповед РД49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с
което за нарушение на чл. чл.206, ал.1,т.3 от Закона за горите в вр. чл.14а ,
ал.1. т.2 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии, и на
основание: 275. ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53 ал.1 и ал. 2 от Закона за
административните нарушения и по чл. 270 от Закона за горите наказания на
К. А. Л. е била наложена глоба 200 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява,посредством гласните
доказателства,събрани чрез разпит на свидетелите И. Е. Л. А. Г. Б.и писмените
такива,приложени към административно наказателната преписка и приети и
приложени като доказателства по делото в хода на съдебното следствие, а
именно:акт за установяване на административно нарушение №000915 от
06.02.2024г. - заверени копия; Рапорт вх. № РДГ07-946/07.02.2024г. и
Констативен протокол №144374/16.01,2024г. съставен от А. Г. Б.; Възражение
РДГ№07-1108/13.02.24г. от К. Б. Л. -ксерокопие;Заповед РД 49-
171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните за оправомощаване
на Директора на РДГ-Кюстендил да издава наказателни постановления по
Закона за горите- заверено копие, Наказателно постановление № 49 от
12.07.2024г., издадено от инж. З. П. Т., Директор на Регионална дирекция по
горите – Кюстендил, удостоверение за обект, както и горецитираните писмени
доказателства, прието от съда във връзка с проверката за спазване срока за
подаване на жалбата до съда.Същите съдът по реда на чл.84 от ЗАНН и
чл.283 от НПК прие ,приложи и цени като доказателства по делото.
Свидетелите в показанията си, които съдът намира за достоверни и обективни,
възпроизвеждат обстоятелствата и фактите, така както са ги
възприели.Показанията им са пълни,ясни и безпротиворечиви относно
установеното от тях и крайните им правни изводи.Съдът кредитира тези
показания.
От правна страна:
Първо следва да се посочи, че както акта, така и НП са издадени от
компетентни органи. Що се отнася обаче до съдържанието им и дали същите
отговарят на императивното съдържание на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН и
чл. 57 ЗАНН, то същите не може да се приеме, че изпълват съдържанието на
цитираните разпоредби, особено досежно описанието на нарушението,
санкционираното лице, датата на определяне на нарушението и дори начина
на описване на привръзките на цитираните правни норми в НП.
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да
обсъди наведените от защитата доводи за допуснати съществени процесуални
7
нарушения при изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като
констатира липсата на такива процесуални нарушения съдът следва да
разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши въпроса относно
това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия
орган материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида
на наложеното административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесното
НП и АУАН довели до нарушаване на правото му на защита. Същите съдът
намира за основателни.
В жалбата се сочи за нарушена императивната разпоредбата на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно че липсва пълно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП не са издадени
в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН и са
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Това е така по
следните съображения:
В АУАН, а и впоследствие в НП административно-наказващият орган
лаконично е описал фактическата обстановка, като по своята същност тя
представлява само и единствено пресъздаване на текста на нарушената правна
норма и индивидуализиращи данни за дружеството и управителя, както и за
определената дата, която АНО е счел, че е дата на нарушението. Основателни
са възраженията на въззивника, че липсва пълно описание на
административното нарушение и доказателствата, които го подкрепят. При
извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът констатира допуснати процесуални нарушения по
приложението на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от
ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП формално е направено описание на
административното нарушение, но липсва конкретика кога е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават.
Съгласно вменената за нарушена разпоредба на чл. 206. (Изм. – ДВ,
бр. 60 от 2015 г., в сила от 7.08.2015 г.) (1) Собствениците и ползвателите на
обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина,
са длъжни: т 3. (в сила от 1.01.2016 г. - ДВ, бр. 60 от 2015 г., доп., бр. 11 от
2023 г., в сила от 2.02.2023 г.) да изградят и да поддържат система за
постоянно видеонаблюдение на обекта, включително на работещите горивни
инсталации, използващи биомаса, както и да предоставят достъп до
информацията и респ. привръзката към същата на Чл. 14а. (Нов – ДВ, бр. 79
от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) от цитираната по-горе Наредба- (1) Обектите
по чл. 206 ЗГ се оборудват със система за постоянно видеонаблюдение, която
отговаря на следните изисквания: т. 2. (изм. – ДВ, бр. 66 от 2016 г., бр. 89 от
2019 г.) да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с
възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните
8
за последните 30 дни;
Следвало е АНО ясно и точно да отрази тези обстоятелства в АУАН и
НП, за да се изясни точно фактическата обстановка, тъй като този въпрос има
значение за състава на административното нарушение, и за санкционираното
лице, не става ясно какъв е този период, точно от коя дата до коя дата се броят
сните, и кога е точно и как определена датата на самото вменено нарушение,
като видно от констативния протокол, там се съдържат откъслечни данни в
посочения смисъл, но далеч недостатъчни и напълно хаотично
възпроизведени.Предвид на горното съдът намира, че е опорочена
процедурата по съставяне на АУАН и НП довело до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължителен
реквизит на НП е описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Настоящият състав намира, че в случая АНО не е
изпълнил изискванията на т. 5 на чл. 57 от ЗАНН. Неспазването на
императивното изискване на закона е достатъчно основание оспореното
наказателно постановление да бъде отменено. Допуснатият порок е
съществен, тъй като не позволява да се конкретизират параметрите на
нарушението. Отговорът на тези правно релевантни въпроси не може да бъде
извличан по пътя на формалната или правна логика, или със свидетелски
показания в хода на съдебното дирене. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните и в твърде сериозна степен би засегнало правото
на защита на наказаното лице. Административното наказание не може да
почива на предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства и
ясно изразена воля на наказващия орган. Пълното, точно и ясно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го подкрепят освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването им по ясен и категоричен начин лишават нарушителя от
възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и
по този начин адекватно да организира защитата си. Освен, че ограничават
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е
приложена санкционната норма.
На второ място, основателно е и възражението в жалбата досежно
санкционирания субект. Съгласно цитираната разпоредба от ЗГ и от
Наредбата, системата следва да осигурява непрекъснати записи на
изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на
записите, като съхранява данните за последните 30 дни.Качество на обекти по
чл.206 от Закона за горите имат собствениците и ползвателите на обекти, в
които постъпва,преработва се или се експедира дървесина. Именно
собствениците и ползвателите на такива обекти имат описаното задължение
да поддържат система за видеонаблюдение, която да отговаря на
изискванията на чл.14а от Наредба №1 /2012 година за контрола и опазването
на горските територии.В обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление е посочено ,че
„****“ ЕООД с управител К. А. Л. е обект по см. на чл.206 от Закона за
горите.Неговото местонахождение по описаното в гр. П, кв. "***" № **, като
9
след името на управителката е посочен друг адрес:**** / като видно пък от
справката в ТР, това е адресът посочен за седалище на Дружеството/.Нито в
акта за установяване на административно нарушение,нито в наказателното
постановление е посочено в какво качество на този обект е „****“ ЕООД, дали
е собственик или ползвател на същия е било счетено, че следва да се
санкционира ФЛ-управител на обекта, като нормата говори за собственик и
ползвател. В този смисъл основателни са възраженията в жалбата и
допълнителните молби от защитата, че се прави от АНО една амалгама от
понятия за ЮЛ И ФЛ и накрая въпреки, че се говори за обекта, за ЮЛ и прочие
се санкционира ФЛ- управител на дружеството, като още повече че
еднозначна е съдебната практика по въпроса за санкциониране на ЮЛ, тоест в
обратния на застъпения от лицето смисъл / виж Решение № 17 от 31.01.2020
г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 732/2019 г., Решение № 206 от
13.12.2023 г. на РС - Габрово по а. н. д. № 607/2023 г., Решение № 58 от
14.03.2022 г. на РС - Ботевград по а. н. д. № 403/2021 г., където по сходен
казус е посочено, че – „...Дружеството е това, което има отношение към
обекта и то е длъжно по всяко едно време да извършва проверка на
системата и ако установи, че има проблем, да сезира съответно
компетентно лице, за да изпълни изискванията на закона, нещо което то не е
сторило. Съгласно чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредбата в актуалната към
датата на нарушението редакция задължението на собственика/
ползвателя на обекта е "да осигурява непрекъснати записи на
изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане
на записите, като съхранява данните за последния 30 дни". В случая това
задължение не е било изпълнено и така е било допуснато административно
нарушение на чл. 206, ал. 1, т. 3 от Закона за горите във вр. с чл. 14а, ал. 1, т.
2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии /НКОГТ/. Последното е формално и е довършено с
осъществяване на изпълнителното деяние, без да е необходимо
настъпването на други вредни последици. Нарушението е на просто
извършване, като липсва и изискване в следствие на него да са настъпили
вредни за фиска или държавата като цяло последици...“: виж и Решение №
552 от 11.06.2021 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 250/2021 г.,
където е посочен и период на несъхранение на записите, а не дата;
Решение № 933 от 17.07.2020 г. на РС - Бургас по а. н. д. № 523/2020 г.,
където също е посочено, че – „..съгласно разпоредбата на чл. 270 от ЗГ за
други нарушения на този закон, извън посочените в чл. 256 до чл. 269 от ЗГ, и
на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до
500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание. В настоящия случай нарушението е
категорично установено и не се оспорва от жалбоподателя. Налице е
безвиновна обективна отговорност, тъй като се касае до юридическо лице.
При определяне размера на имуществената санкция
административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност
на деянието и е счел, че наложеното административно наказание следва да
бъде около минималния предвиден в закона размер.../. Посочените
нарушения се явяват несанируеми, и пряко рефлектиращи на правото на
защитата на лицето, което като субект на нарушението не е било и правилно
определено от АНО, като са налице в този смисъл не само нарушения на
материалния, но и на процесуалния закон, които се явяват достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП. Отделно от това следва да се маркира
10
само, че АНО не успя да докаже и кога- ден, дата, период, кой период ден, се
сочи да не е било изпълнено процесното задължение.. Поради изложените
съображения съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение не и безспорно доказано. В тежест на
административнонаказващият орган е да установи по несъмнен начин
участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и
връзката му с него.
Разноски:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.
Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство в
размер на 500, 00 лв.Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По
делото е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно по
а. н. дело № 1155/2024 г. пред Районен съд Перник- стр.25-26 от делото, в
който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500,
00 лв. в полза на адв. Б., като е удостоверено, че същото е запратено в брой.
Надлежен ответник по претенцията е Регионална дирекция по горите -
Кюстендил, юридическо лице на бюджетна издръжка и е легитимирана да
отговаря за сторените в производството разноски. С оглед на гореизложеното,
Регионална дирекция по горите - Кюстендил следва да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 500, 00 лв. за осъществено процесуално
представителство по делото, като следва да се посочи, че и претендираното
възнаграждение е към минимума, съгласно Наредбата, като предвид
материалния интерес по делото, то приложимата хипотеза чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата- при интерес до 1000 лв. - 400 лв.; като по делото са били
проведени няколко заседания, като макар и адвокат Б. да не се е явил по
делото, е депозирал молби за всяко заседание по същество на делото и в
изпълнение на дадените от съда указания е ангажирал допълнително
доказателства по делото, поради което и вземайки предвид, че претендираният
хонорар е близък до законовия минимум, то съдът не намира за основателно
възражението за намаляването му поради прекомерност.
Мотивиран така и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 49 от 12.07.2024 г.,
издадено от инж. З. П. Т., Директор на Регионална дирекция по горите -
Кюстендил упълномощен със Заповед РД49-171/23.05.2024 г. на Министъра на
земеделието и храните, с което за нарушение на чл.206, ал.1, т.3 от Закона за
горите, вр. чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за контрола и опазването на
горските територии, и на основание чл. 275. ал.1, т.2 от Закона за горите и
чл.53 ал.1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и по чл. 270 от
Закона за горите наказания на К. А. Л. е била наложена глоба 200 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил да заплати
на К. А. Л., управител на „****“ ЕООД, ЕИК *********, разноски по делото в
размер на 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща възнаграждение за
заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на
11
Административно процесуалния кодекс-Глава ХII, пред Пернишки
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12