РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Пловдив, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000300 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от ЕМ. СТ. Ч., чрез пълномощника адвокат Б.Б., а
впоследствие подадена насрещна въззивна жалба от Г. ф., срещу
постановеното решение №260347 от 01.12.2021 г. по търг.дело №1325/2020 г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора.
С постановеното решение ответникът Г. ф. е осъден да заплати на
ищеца ЕМ. СТ. Ч. сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и
негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 03.03.2020
г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.12.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за
останалия претендиран размер над 6 000 лв. до 50 000 лв., частичен от сумата
80 000 лв., като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
1
ответната страна Осм. Ахм. Ш..
По въззивна жалба - жалбоподателят Ч. е останал недоволен от така
постановеното решение в отхвърлителната му част, като го счита за
неправилно и необосновано, тъй като е завишен процентът на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца при определянето му на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД. В тази връзка е изложил оплакванията си за
нарушение на материалния закон, като счита, че размерът на приноса на
ищеца възлиза на 40%. На тази база е следвало да се определи обезщетение в
размер на 18 000 лв. Моли да се отмени в обжалваната му отхвърлителна част
– за разликата над 6 000 лв. до 18 000 лв., като се уважи иска до размера на
обжалваната част.Претендира разноски за въззивното производство.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника Г. ф., в
който се изразява становище за неоснователност на оплакванията в нея и се
моли същата да не се уважава. Претендират се разноските за настоящата
инстанция. Заедно с отговора е подадена и насрещна въззивна жалба.
По насрещната въззивна жалба – Г. ф. е останал недоволен от
постановеното решение в осъдителната му част за присъдената сума в размер
на 6000 лв. в полза на ищеца. Счита, че не отговаря на материалния закон –
чл.52 от ЗЗД, че не са отчетени в достатъчна степен определени правно
релевантни факти, че в разрез с разпоредбата на чл.300 от ГПК е прието
наличието на повече телесни увреждания на ищеца вследствие ПТП,
отколкото са установени с присъдата, че в нарушение на процесуалните
правила е допуснато допълнение на исковата молба във второто по ред
съдебно заседание, че е кредитирал изцяло съдебните експертизи, без да
съблюдава дали отговарят на твърденията в исковата молба, че е нарушен
чл.197,ал.1 от ГПК, че са неправилни изводите за липса на пълно
възстановяване на ищеца от причинените увреждания, че не е отчетено
обстоятелството за неглижиране здравословното състояние от страна на
ищеца непосредствено след инцидента. Не е съгласен и с определения
процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като
счита, като счита, че ако се достигне до определяне на процент, то подходящ
размер е 90% Моли да се отмени в обжалваната осъдителна част и при
разрешаване спора по същество да се определи по-нисък размер на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, като се отчете принос от
2
негова страна не по-малко от 90 %. Претендират се и разноските.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Е.Ч., в който се
изразява становище за неоснователност на оплакванията в нея и се моли
същата да не се уважава. Претендират се разноските.
Третото лице помагач не е взело отношение по постъпилите жалби, не
е представило отговори, както и становища.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищеца на 04.01.2022 г., а
въззивната жалба е подадена на 17.01.2022 г. по пощата в двуседмичен срок
от връчване на решението. Въззивната жалба е връчена на Г. ф. на 21.02.2022
г., а насрещната въззивна жалба е подадена на 07.03.2022 г.в срока по
чл.263,ал.2 от ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че жалбите са депозирани
в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт. Следва да се разгледат по същество според оплакванията за
нарушение на материално правни и процесуално правни норми.
От исковата молба се установява, че ищецът е предявил частичен иск
за сумата от 50 000 лв., като част от общият размер 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
причинените му увреждания, настъпили в резултат на ПТП, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Посочва следните обстоятелства: настъпило ПТП на 03.03.2020 г. с
мотоциклет М. около 20,15 часа на път * - ***, КМ 80,5, за което е съставен
констативен протокол за ПТП №8 /03.03.2020 г., причинени телесни
увреждания от ПТП, като пътник, возещ се на мотоциклета, механизъм на
ПТП – водачът О.Ш., при управление на собствения си мотоциклет М., който
бил без необходимата правоспособност, а мотоциклетът без регистрационен
номер и застраховка Гражданска отговорност, загубил контрол над
управлявания от него мотоциклет, излязъл от пътя вдясно по посока на
движението си и самокатастрофирал. Причинените увреждания са: Контузия
на главата; Субарахноидален травматичен кръвоизлив; Разкъсване на дясното
ухо; Фрактура на носните кости вдясно; Фрактура на дясна ябълчна кост;
3
Травма в областта на дясното рамо.
Посочва, че непосредствено след ПТП му е оказана спешна медицинска
помощ в УМБАЛ С. Г. ЕАД в гр. П.. Твърди, че изпитвал силни болки в
контузените места, бил неадекватен и замаян, не знаел къде се намира.
Черепно мозъчните травми били лекувани с консервативно лечение,
разкъсванията в областта на дясното ухо - със задна и предна аурикопластики.
Дишането му било затруднено заради счупването на носните кости. При
преглед на 11.03.2020 г. се констатирала „неврологична десностранна
хемипареза".
Твърди, че възстановяването му продължило в домашни условия, като
изпитвал много силно главоболие, налагало се постоянно да приема
обезболяващи. Бил дезориентиран, объркан и неадекватен. Имал зрителни
халюцинации. Битовото му обслужване било силно затруднено, като разчитал
изцяло на помощта на близките си.
Към настоящия момент продължава да изпитва главоболие,
продължават болките в дясното рамо, възстановяването от травмите не е
приключило, продължава да изпитва главоболие, световъртеж.
Твърди, че е уведомил Г. ф. на 15.07.2020 г. за ПТП и на 04.08.2020 г.
предявил молба за доброволно плащане, но е отказано заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът оспорва изцяло исковата претенция в отговора си срещу
исковата молба. Счита я за завишена и неотговаряща на съществуващите в
страната икономически условия и съдебна практика към датата на ПТП –
2020 г. Посочва, че отговорността на Г. ф. е функционално обусловена от
отговорността на делинквента, което при правилно прилагане на гражданско
правния принцип на справедливостта, означава определяне на размери на
обезщетения по искове против Фонда не по-високи от размерите по искове
против прекия причинител на вредите, дори при наличието на високи нива на
застрахователно покритие.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който се е съгласил да пътува на мотоциклет,
управляван от неправоспособен водач, който преди ПТП е употребил алкохол
в неговата компания и който с действията си очевидно е застрашавал
безопасността на пътниците - ТР 1/2014 на ВКС - ОСГК.
4
Счита, че е налице изключителен принос от страна на пострадалия за
настъпването на вредите, което е основание за неуважаване на иска или
присъждане на обезщетение в силно занижен размер съгласно трайната
съдебна и застрахователна практика на ЕС - Директива 72/166/ЕИО, Втора
директива 84/5/ ЕИО, Трета директива 90/232/ЕИО, дело С-229/2010, според
които следва да се направи индивидуална оценка на приноса на лицето в
собственото му увреждане и допускат национални уредба в областта на
правото на гражданската отговорност, които позволяват да се изключи или
ограничи правото на пострадалото лице при ПТП да търси обезщетение на
основание застраховка Гражданска отговорност.
Оспорва претенцията за законна лихва считано от датата на ПТП.
Третото лице помагач също оспорва исковата претенция.
В хода на първоинстанционното производство – в съдебно заседание
на 09.11.2021 г. е допуснато допълване на исковата молба с оглед
комплексната експертиза, че в резултат на процесното ПТП ищецът, освен
посочените в исковата увреждания, е получил още мозъчна контузия и
мозъчно сътресение.
Страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и
съдебни експертизи.
В КЗ са уредени случаите, в които Г. ф. изплаща обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца, които са настъпили в резултат на пътно
транспортно произшествие /ПТП/. Съгласно чл.557, ал.1 т.2 б.а, Г. ф. е
длъжен да изплати обезщетение при условията на задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, за причинените неимуществени
вреди на ищеца, настъпили в следствие на ПТП, което е причинено поради
противоправното поведение на водач, при управление на МПС, което
обичайно се намира на територията на страната и за което няма сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Няма спор, че ищецът е бил пътник мотоциклет марка М. *** при
настъпване на процесното пътно транспортно произшествие, както и че
мотоциклетът е без сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност и се намира обичайно на територията на страната по смисъла на
чл.482, ал.2 от КЗ. Налице е и фактическият състав на непозволеното
увреждане. Приложено е НОХД № 7470/2020 г. на Районен съд П.,
5
приключило със споразумение, съгласно което водачът Осм. Ахм. Ш. е
признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.3, б.а вр. с ал.1, б.б вр. с
чл.342, ал.1 от НК за това, че на 03.03.2020 г. в землището на с. М. Ч., обл. П.
на път ***-***, километър 80.5, при управление на моторно превозно
средство – мотоциклет марка М. ***, без регистрация е нарушил правилата за
движение съгласно Закона за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в черепно-мозъчна
травма, протекла с вътречерепен кръвоизлив и загуба на съзнанието, довела
до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като управлението е
извършено в пияно състояние и без необходимата правоспособност.
От назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р С.,
се установява, че ищецът е получил от ПТП следните травматични
увреждания: Контузио капитис /Контузия на главата със загуба на
съзнанието/, Хеморагия субарахноидалис травматика /Кръвоизлив под
мозъчните обвивки/КАТ на глава/, Разкъсване на дясното ухо /разкъсно
контузни рани по дясното ухо /Епикриза – локаленс статус/, Охлузвания по
челото, Охлузване по гърба на носа, Фрактура на носните кости в дясно /КАТ
на глава и шия/, Счупване на арката на дясна ябълчена кост без разместване
/КАТ на глава и шия/. Проведено е консервативно лечение, съответстващо на
добрата медицинска практика при такива увреждания. Болковата
симптоматика е продължила 2-3 седмици. Световъртежът е продължил до
втория месец /30-45 дни/. Разкъсно контурните рани по дясното ухо са
лекувани оперативно с предна и задна аурикопластика, зарастват на 10-15
дни. Фрактурата на носните кости зараства за 15-20 дни. Същият период се
отнася и до счупването на арката на дясната ябълчна кост без разместване.
Затрудненията в бита са продължили малко по-дълго - 30-45 дни.
Субарахноидалният кръвоизлив е с период на резорбция около 30-45 дни.
Периодът на възстановяване на ищеца е бил около 45 дни.
От констатациите се установява, че водачът на мотоциклета е бил със
средна степен на концентрация на алкохол в издишалия въздух, което
обстоятелство е въз основа на взета проба с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 ARB 0079, която проба е отчела 1,81 промила алкохол в
издишалия въздух. Вещото лице е посочил в какво се изразява средната
степен на алкохолно опиянение, като е направил сравнение с останалите
степени – лека, тежка, много тежка и абсолютно смъртоносна концентрация
на алкохол в кръвта. Според документите към делото, ищецът е бил без
предпазна каска.
По делото е назначена комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от първоначалното вещо лице д-р С., от
специалист неврохирург д-р К. и автоексперт инж.Н.. От констатациите се
установява, че ищецът е получил в пряка връзка с описаното в исковата молба
6
ПТП следните увреждания: Контузио капитис /Контузия на главата/,
Мозъчно сътресение със степенни промени на съзнанието, Мозъчна контузия
на лява голямо-мозъчна хемисфера /полукълбо/, Продължителна загуба на
съзнание, 8 точки по Глазгоу при хоспитализацията, антеро и ретроградна
амнезия, огнищна неврологична симптоматика, Хеморагия субарахноидалис
травматика /Кръвоизлив под меката мозъчна обвивка /визуализиран от КАТ,
Разкъсване на дясното ухо /разкъсно контузни рани по дясното ухо/,
Охлузвания по челото, Охлузване по гърба на носа, Фрактура /счупване/ на
носните кости в дясно, Максиларен хемосинус в ляво, Счупване на арката на
дясна ябълчена кост без разместване. Проведени са медикаментозна терапия в
болничното заведение, както и хирургично лечение - хирургично
възстановяване с реконструкция на ушната мида, проведена задна и предна
аурикулопластика. В първите дни след ПТП пострадалият е със степенни
промени в съзнанието и не би усещал болкови дразнения, след излизане от
степенните промени на съзнанието и влизането в съзнание травмите са
поддържали във различен период от време болки и страдания. Мозъчният
кръвоизлив поддържа в рамките на два месеца сериозни болки, световъртеж,
обърканост на моменти с гадене и това се отразява в неврологията като
общомозъчна симптоматика. Има наличие на менингиално дразнене засечено
с пробата за менингиален синдром /вратна ригидност и пробите за горен и
долен Б./, установени от неврологичната консултация след бягството от
болницата. Към тях се добавят и оплакванията от мозъчната контузия и
мозъчният оток. При проследяването вън от болницата от невролози е имало
съмнения за субдурален хематом, поради наличната огнищна неврологична
симптоматика. Притеснението в тях е и представено в желанието за ново
скениране на главният мозък и връщане в Неврохирургична клиника. Те са
със значително по-дълъг период и могат да достигнат и до 6-8 месеца при
нелекуване. Поради травмата в лявата хемисфера, която е водещата,
объркаността, световъртежа, говорната и писмена функция на мозъка страда.
Реален белег за увреда е десностранната хемипареза и патологичните
рефлекси от групата на Б., което се явява огнищна неврологична
симптоматика /също засечени от невролога след бягството от болницата/.
Надбавянето на зрителни халюцинации е на базата на редовната алкохолна
консумация преди травмата и продължителната не употреба на алкохол,
характерна като алкохолна абстиненция. Симптоматиката на
субарахноидалният кръвоизлив и алкохолната абстиненция имат
припокриване в първите седмици след травмата. При ищеца все още има
изявена хемипареза и патологични рефлекси от групата на Б.. Също има и
остатъчна нестабилност в равновесието, изява на което е положителната
проба на Р.. От носа продължително време епизодично е изтичала кръв от
увреденият ляв максиларен синус. След направеният ЯМР на главният мозък
се установява и до момента липсва пълна санация/оздравяване/. Мозъчният
кръвоизлив напълно е резорбиран. Мозъчната контузия е оставила трайни
нарушения на зоните на увреда на мозъка. Контузио капитис/Контузия на
7
главата / е с период на оздравяване от 7 до 10 дни. Мозъчно сътресение със
степенни промени на съзнанието е с период на оздравяване до 4 седмици.
Мозъчна контузия на лява голямо-мозъчна хемисфера /полукълбо/ е с период
на оздравяване до 6-8 месеца, а в случая е с остатъчна неврологична
симптоматика. Хеморагия субарахноидалис травматика/Кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка/ е с период на оздравяване 1 месец и половина до 2
месеца, в случая с пълна резорбция на кръвта. Разкъсване на дясното ухо
/разкъсно контузни рани по дясното ухо/е с период на оздравяване до 1 месец.
Охлузвания по челото са с период на оздравяване до 10 дни. Охлузване по
гърба на носа е с период на оздравяване до 10 дни. Фрактура/счупване/ на
носните кости в дясно е с период на оздравяване до 3 седмици. Максиларен
хемосинус в ляво е с период на оздравяване до 1 месец, като в случая, все още
не е саниран процеса, което се установява от контролен ЯМР и епизодично
кървене. Счупване на арката на дясна ябълчена кост без разместване е с
период на оздравяване до 3 седмици.
От констатациите се установява, че може да се очакват определени
поведенчески промени наричани в медицината „Органично разстройство на
личността", които се свързват с бавни мисловни реакции, нарушена памет,
неадекватни действия. Мозъчното сътресение не води до усложнения, същото
важи и за субарахноидалният кръвоизлив, но мозъчната контузия, за която
има категорични данни, има различни по степен усложнения-
церебрастенията, енцефалопатията и епилепсията. Те са остатък от мозъчната
контузия. За тях трябва активно да се търси неврологична и психиатрична
помощ, да се провежда медикаментозна терапия. Пострадалият трябва да
бъде проследен и с ЕЕГ изследвания с цел повлияване на нежелани
последици от невротравмата посочени по-горе. В случая, при налична
огнищна неврологична симптоматика и сектори на лезионни промени в
мозъка, може да се мисли за енцефалопатни лека форма на увреда.
От констатациите се установяват техническите причини за ПТП, а
именно движение със несъобразена скорост, която не е съобразена със
степента на алкохолно опиянение от страна на водача на мотоциклета, който е
имал възможност да избегне ПТП – да избере скорост, която е съобразена с
квалификацията му и да не управлява МПС след употреба на алкохол, довела
до концентрация в кръвта му от 1,81 промила. Посочва се, че след излизане
от пътното платано мотоциклетът е преминал през храстовидна растителност,
в който случай предпазната каска има висока ефективност.
От устните обяснения на вещото лице д-р К. се установява, че при
ищеца се забелязала огнищна неврологична симптоматика при направения
преглед и справка с медицинската документация, което наложило да се
направи високо диагностично изследване – ЯМР, за да се види има ли
промени в мозъчната структура. Въз основа на изследването се констатирали
парализа на дясната страна, по –силно изразена за ръката, по слабо за крака,
8
несигурност в правия стоеж, невъзстановен синус. Според вещото лице, освен
кръвоизлив, е съществувала контузия под нивото на кръвоизлива, която е
дала неврологичната симптоматика, като този извод е онагледил в
заключението. Същата е можело да се установи, ако в периода на
възстановяване ищецът е минавал през консултация със специалист, който да
засече това нещо. В случая, той е дисциплинарно изписан, т.е. избягал от
болницата, и е недогледан до края да се видят фините неща, които след това
трябва да се уловят. Дисциплинарно изписване означава, че той е избягал от
болницата.
Така също, ищецът е хроник алкохолик и почти ежедневно употребява
алкохол. Когато има абстиненция от липса на алкохол, състоянието му много
прилича на субарахноидния кръвоизлив. При абстиненцията се появяват и
зрителните халюцинации - виждане на животни, паяци, змии, гущери и т.н.,
което отличава субарахноидния кръвоизлив, при който има страхотно
главоболие, невероятно главоболие, не може да погледне светлина, тези хора
търсят тишина и тъмнина и се опитват да спят. Невролозите, които са го
гледали тогава, когато е уловен от полицията, са засекли двете неща, едното е
алкохолна абстиненция, другото е съмнение за субдоролен хематом. Към
момента не продължават халюцинациите. Тези халюцинации изчезват при
първата чаша ракия, която се изпие. Ако ищецът е бил с предпазна каска,
ухото нямаше да бъде скъсано и деформирано, лицевата травма щеше да бъде
значително по-слаба, не с такъв тежък ефект. Невротравмата е контраудар на
ударът в дясно и е предизвикал субарахноидния кръвоизлив и контузията от
ляво. Ако беше с каска, травмата щеше да бъде значително по-слаба. Когато
човек е употребил алкохол рефлексите се снижават. Парезите са следствие на
мозъчната контузия. Належащо е да взема при тази ситуация диазепам,
защото при мозъчна контузия диазепамът предпазва от епилептични
припадъци, диазепамът е бързо действащ, но не е хубаво да се съчетава с
алкохол.
Третото лице – помагач О. М. Ш. е дал обяснения по повод
произшествието. Той, заедно с още две момчета пиели бира, когато Е. се
прибрал от къра след работа и седнал при тях. След като изпили около два
литра бира, решили да станат. Отишъл да търси една туба бензин, за да
зареди мотора. Ищецът Е. му казал, че ще отиде с него. Той му казал да не се
качва, но Е. се качил на мотора при него и тръгнали. След като тръгнали,
9
паднали. Събудили ги полицаите. Е. знаел, че О. М. Ш. е неправоспособен
водач, че нямал документ, защото от много години работили заедно. Е. се
качил доброволно на мотоциклета, по негово желание. Нямали каски.
Разпитан като свидетел е А. И. Д., братовчед на ищеца. От
показанията му се установява, че посетил Е. в болницата, където той бил
вързан и в безсъзнание. След изписването бил в много тежко състояние, на
памперси един месец и половина, гледали го като малко дете, хранили го,
помагали му и още му помагат. Посочва, че са съседи в селото, през една
къща от него, че му помагали, защото живеел самичък. Постоянно ходел у
тях. Оплаквал се от главоболие, носът му кърви понякога, говори
неразбираемо, привиждат му се разни неща. Не може да се ориентира.
Оплаква се от носа, дясна ръка и крак, едвам си доближава лъжицата до
устата. Знае, че е избягал от болницата, като го попитал защо, Е. не знаел
защо. Бил овчар, но не работи от 2-3 месеца, защото го боли главата, и не
получава доходи. Преди инцидента не е имал проблеми с главата и не се е
губил. След инцидента започнал да се губи.
Така събраните доказателства следва да се обсъдят по отделно и в
тяхната съвкупност спрямо материално правните норми – чл.51,ал.1 от ЗЗД,
която определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, и чл.52 относно определянето
размера на неимуществените вреди - по справедливост.
По делото се установяват настъпилите увреждания на ищеца,
описани в исковата молба и допълнени в хода на производството, както от
първоначалната съдебно медицинска експертиза, така и от последващата
комплексна експертиза, в която участва вещо лице със специалност
неврология. Двете заключения следва да бъдат кредитирани, като обосновани
и изготвени от специалисти на база представените медицински документи по
делото и преглед на ищеца. Изводите на вещите лица не са противоречиви. С
комплексната експертиза, в която участва невролог, се допълва
първоначалната експертиза, което е необходимо, поради естеството на
уврежданията по главата. В исковата молба ищецът твърди, че му е причинена
контузия на главата, което се потвърждава от изводите на първоначалната
експертиза. Посоченото увреждане може да доведе до различни резултати,
като мозъчна контузия и мозъчно сътресение, които са установени от
10
изводите на комплексната експертиза, изготвени след високо диагностично
изследване – ядрено магнитен резонанс/ЯМР/ за промени в структурата на
мозъка. Според нормата на чл.235,ал.3 от ГПК следва да се вземат предвид и
всички факти и обстоятелства, настъпили след предявяването на иска, които
са от значение за спорното право. В случая, в хода на производството са
установени последиците от твърдяната контузия на главата чрез високо
диагностично изследване, което не е било направено до този момент. Това е
от значение за предявения иск, който цели възмездяване на причинените
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от ПТП. Следва да
бъдат отчетени при преценяване размера на обезщетението за неимуществени
вреди, което се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Установява се възстановителният период за всяко едно от
уврежданията, а от комплексната съдебна експертиза, че все още не е
възстановен увреденият синус на ищеца, както и наличието на огнищна
неврологична симптоматика – ограничения от физиологично естество, които
са посочени, както в експертизата, така и се установяват от свидетелските
показания.
Установяват се претърпените болки и страдания от свидетелските
показания, както и състоянието на ищеца към настоящия момент.
Въз основа на така установената непротиворечива фактическа
обстановка по делото и при отчитане на претърпените увреждания, няколко
леки и средни телесни повреди, сериозността на контузията на главата,
възрастта на пострадалия – ок.53 г., начина му на живот, претърпените болки
и страдания, техния интензитет, начин и период на протичане на
оздравителния процес, физическото и психическото му състояние, както и
нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП,
справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с
чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 30 000 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
11
резултат от страна на ищеца, който се съгласил да пътува на мотоциклет,
управляван от неправоспособен водач, който преди ПТП е употребил алкохол
в неговата компания и който с действията си очевидно е застрашавал
безопасността на пътниците. След прилагане на наказателното производство е
допълнил възражението си с обстоятелството, че ищецът е бил без поставена
предпазна каска, с което е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Съгласно наведеното оплакване за нарушение на материалния
закон, от значение е нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД, според която, когато
увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може да се намали.
Това означава, че той с конкретно установено действие или бездействие
трябва да е оказал влияние върху вредите, т.е да има причинно следствена
връзка между неговото поведение и настъпилите вреди.
В случая възражението на ответника се основава на поведението на
ищеца, като счита, че е той е бил длъжен да съобрази, че се качва на мотора
без презпазна каска и при водач, който е неправоспособен и употребил
алкохол. Като не е сторил това, сам се е поставил в риск. Това възражение
подлежи от доказване от страната, която го твърди, като в тази връзка от
значение са изводите на съдебните експертизи по делото и обясненията на
третото лице помагач, тъй като не си противоречат и съответстват на
останалите доказателства по делото. Установява се, че непосредствено преди
ПТП водачът и ищецът са употребили заедно голямо количество бира, след
което са се качили на мотоциклета без предпазни каски, потеглили, излезли
от платното за движение, преминали през храсти и паднали. Ако ищецът е
бил с каска, уврежданията биха били значително по-малко и по-леки, тъй като
в конкретния случай предпазната каска би имала висока ефективност. Ако не
се е качил на мотоциклета, не би се достигнало до вредоносния резултат.
Налице са нарушение на чл.137 е от ЗДвП, според който водачите и
пътниците са задължени да използват защитни каски, както и знание, че
водачът на мотоциклета е неправоспособен и е употребил алкохол на база
установената висока концентрация на алкохол в кръвта на водача,
обстоятелството, че заедно с ищеца непосредствено преди ПТП са
употребявали заедно алкохол и, че са работили заедно. Ето защо и при така
установената фактическа обстановка по делото, се доказва съпричиняване от
страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Възражението на
ответника следва да се уважи, като се определи висок процент на
12
съпричиняване, а именно 80 % с оглед поведението на ищеца, който не се е
съобразил със сериозни негови задължения за носене на предпазна каска и за
неучастие в пътното движение с неправоспособен и употребил алкохол водач.
До този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради което
неговото решение следва да бъде потвърдено, а въззивната и насрещната
въззивна жалби – да се оставят без уважение.
По отношение на разноските - за въззивната жалба се дължат
разноски на ответника Г. ф., но тъй като не се установяват, не следва да се
присъждат.Този извод се потвърждава от приложения списък по чл.80 от
ГПК, в който са посочени само разноски за внесена ДТ за насрещната
въззивна жалба.
С оглед резултата по насрещната въззивна жалба, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение на пълномощника на Е.Ч. на основание
чл.38,ал.2 от ЗАдв. в съотвествие с приложен списък по чл.80 от ГПК,
договор за правна помощ, в който е уговорена безплатна такава, и Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения делото, а именно
сумата 640 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260347 от 01.12.2021 г. по
търг.дело №1325/2020 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора В ЧАСТТА
МУ с която Г. ф. е осъден да заплати на ЕМ. СТ. Ч. сумата от 6 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни
болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на
претърпяното от ЕМ. СТ. Ч. ПТП на 03.03.2020 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 10.12.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният иск за
останалия претендиран размер над 6 000 лв. до 18 000 лв., частичен от
сумата 80 000 лв.
Решението В ЧАСТТА МУ, с която е охвърлен предявеният иск за
разликата над 18 000 лв. до 50 000 лв., частичен от сумата 80 000 лв, е влязло
13
в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на Г.
ф. Осм. Ахм. Ш..
Осъжда Г. ф. да заплати на адвокат Б.Б. адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 640 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14