Присъда по дело №4939/2023 на Районен съд - Бургас

Мотиви към присъда №81 постановена по НОХД № 4939 по описа за 2023
г по описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод внесен в БРС
обвинителен акт от Районна прокуратура-Б., с който срещу И. Г. С. с ЕГН
********** от гр.Б. е подигнато обвинение по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК за това,
че на 18.05.2022 година, в град Б. се заканил на другиго – на К. П. С., ЕГН
**********, с престъпление против нейната личност и с престъпление против
личността на неин ближен – съпругът й Г. Д. С., ЕГН ********** – с
убийство, като в рамките на провеждан телефонен разговор казал, че ще
отиде в офиса и ще разстреля баща си и оная (К. С.), както и че ще отиде в
офиса и ще разстреля всички, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Подсъдимият редовно призован, се явява в открито съдебно заседание.
Дава обяснения. Не се признава за виновен по обвинението, което му е
повдигнато. Счита, че всичко е било „постановка“ от съпругата на баща му –
К. С.. Твърди, че не е заплашвал никого с убийство. В последната си дума
моли съдът да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и от фактическа страна. В
пледоарията си прокурорът изтъква безспорно доказани вербална агресия към
пострадалата от страна на подсъдимия. Сочи, че е отправял закани за
убийство. Предлага на съда да наложи на подсъдимия С. наказание лишаване
от свобода за 8 (осем) месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на
чл.66 ал.1 от НК за срок то три години. Предлага да бъде осъден да заплати и
направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски в размер
на 1207,15 лева за експертизи.
Защитата на подсъдимия предлага на съда да го оправдае по
повдигнатото обвинение. Навежда доводи, че са налице противоречия в
свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното производство
свидетелки, както и че не е осъществен от обективна и субективна страна
състава на чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК. Алтернативно моли за определяне на
наказание в размер на минималното предвидено в закона, а именно 3 (три)
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години.
С оглед събраните по делото в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият И. С. е син на Г. С. от първия му брак. След
1

прекратяването на първия си брак, преди повече от 30 години, Г. С. сключил
граждански брак със свидетелката К. С..
Отношенията между подсъдимия И. С. и свидетелката К. С. не били
близки, но както към нея, така също и към своя баща, подсъдимият се отнасял
с уважение като разчитал на тяхната подкрепа. Дълги години той работил в
дружеството „А. и.“ АД, представлявано от баща му - Г. С., в което
последният и свидетелката К. С. били членове на съвета на директорите на
дружеството, а свидетелката К. С. била назначена и на длъжност „главен
счетоводител“.
От един момент нататък подсъдимият И. С. започнал да злоупотребява
с алкохол, което се отразило негативно върху неговата трудова дисциплина.
Той често ходел пиян на работа, тръгвал си когато пожелаел или изобщо не се
явявал на работното си място. Независимо от предупрежденията и даденият
му шанс да се поправи, през един значителен период от време подсъдимият И.
С. продължавал да пие и да се отнася безотговорно към работата си. Поради
тази причина на 15.11.2021г. трудовото му правоотношение било прекратено.
Същият бил съкратен от работа, като имал възможност да се регистрира като
безработен в Бюрото по труда за да може да взема обезщетение за
безработица. Постепенно, заради поведението на подсъдимия, се създало
неразбирателство между него, баща му и свидетелката К. С., което се
задълбочило след освобождаването му от работа.
Щом останал без работа подсъдимият Г. С. започнал да изпитва
финансови затруднения и заради липсата на доходи той все по-често звънял
по телефона с настояване да получи пари от баща си. Когато Г. С. откажел да
му даде пари, подсъдимият И. С. започвал да се кара с него и да го заплашва,
като заплахи отправял също към свидетелката К. С.. Това поведение на
подсъдимия, съчетано с все по-честите му изблици на вербална и психическа
агресия спрямо Г. С. и свидетелката К. С. започнало да ги тревожи и
безпокои. В много случаи Г. С. изобщо не отговарял на обажданията на сина
си. На обажданията му престанала да отговаря и свидетелката К. С.. Заради
нежеланието им да комуникират с него те блокирали абонатните номера, от
които подсъдимият се обаждал, но тогава той звънял или от други телефонни
номера, или на служители в дружеството, които им предавали за
обажданията.
Свидетелката К. С. изпитвала притеснение заради проявите на агресия
от страна на подсъдимия, тъй като проблемите в отношенията им се
задълбочавали. Независимо, че той не упражнявал физическо насилие спрямо
нея и съпругът й, у нея се пораждали опасения от възможността да им
навреди, защото подсъдимият И. С. заявявал подобни намерения, а след
консумация на алкохол ставал конфликтен и не обмислял постъпките си.
Независимо от всичко случващо се Г. С. и свидетелката К. С. не
потърсили защита срещу действията на подсъдимия, нито подавали сигнали
до правоохранителните органи, защото Г. С. смятал, че по този начин щял да
навреди на сина си.
В обедните часове на 18.05.2022г. свидетелката К. С. и свидетелката М.
В. се намирали в офиса на дружеството „А. и.“ АД, находящ се в гр.Б.,
кв.“П.“, ул.“Ч.“ № ... Подсъдимият знаел, че свидетелката К. С. работела в
горепосочения офис, знаел също така и служебния телефонен номер в офиса.
След неуспешни опити да се свърже с баща си, на горепосочената дата
2

подсъдимият И. С. позвънил в офиса на дружеството, на служебния телефон,
който се ползвал с абонатен номер **********. Обаждането подсъдимият
осъществил от абонатен номер ..., чийто титуляр бил майка му - Й. А., защото
неговите номера били блокирани.
На инициираното от подсъдимия И. С. телефонното позвъняване
отговорила свидетелката М. В., която разпознала гласа в телефонната
слушалка, като гласа на обвиняемия. Веднага след приемане на обаждането тя
активирала функцията „високоговорител“ на мобилното устройство и така
свидетелката К. С. също разпознала гласа му и чувала разговора.
Най-напред подсъдимият И. С. попитал на висок тон къде бил баща му,
след което крещейки настоявал да разговаря с него. Конфликтното
поведението на подсъдимия и обстоятелството, че произнасял думите си
завалено, убедило двете свидетелки, че той отново бил под влияние на
алкохола. Свидетелката М. В. се опитала да му обясни, че баща му не желаел
да комуникира е него. Независимо от това, подсъдимият се заканил, като на
висок глас изрекъл думите „Ще дойда в офиса и ще разстрелям баща ми и
оная“, като под „оная“ имал предвид свидетелката К. С.. Възприемайки
отправената закана за лишаване от живот свидетелката К. С. се намесила в
разговора. Тя също казала на подсъдимия И. С., че не бива повече да търси
баща си, тъй като той не искал да общува с него. В отговор на нейните думи,
от страна на подсъдимия последвала нова закана, че щял да отиде в офиса и
да разстреля всички, и това повторил няколко пъти.
Гласът на подсъдимия звучал ядосано, по време на целия разговор той
крещял и отправените от него недвусмислени закани с убийство изплашили
свидетелката К. С., която знаела от съпруга си, че подсъдимият притежавал
оръжие. Страхът й се подсилвал от обстоятелството, че в този момент
подсъдимия И. С. бил повлиян от употребения алкохол. След случилото се тя
подала сигнал на ЕЕНСП 112 и заключила вратата на офиса до пристигането
на полицейските служители. Освен това свидетелката К. С. и съпругът й
подали молба пред PC - Б. за налагане на мерки за защита по реда на Закона за
защита от домашно насилие предвид отправените от подсъдимия закани.
Обвинението се доказва от събраните доказателства и доказателствени
средства. Гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите К. П.
С., М. И. В., Й. Б. П. и А. Д. Г. писмените доказателствени средства - справка
за съдимост; протокол за оглед на веществени доказателства; писмените и
веществени доказателства, които са приложени по делото, заключенията по
назначените и изготвени експертизи.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелки, като ги
намира за последователни, обективни и безпристрастни. Частично кредитира
и обясненията на подсъдимия, като не ги кредитира само в частта им, в която
отрича да е използвал думата „разстрелям“, а думата „разхвърлям“.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Изложените фактически констатации намират опора с приобщените по
делото доказателства, при анализа на които по категоричен начин се
установи, че с действията си подсъдимият И. С. е осъществил от обективна и
3

субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал.З вр. ал.1 от НК
(редакция ДВ, бр. 16 от 2019 г.). От обективна страна се установява, че на
18.05.2022г. в гр. Б. обвиняемият се заканил на другиго - на К. П. С. с
престъпление против нейната личност, и с престъпление против личността на
неин ближен - съпругът й Г. Д. С. - е убийство. По време на провеждан
телефонен разговор, той изрекъл заканителни изрази, че ще отиде в офиса и
ще разстреля баща си и оная /като имал предвид К. С./, както и че ще отиде в
офиса и ще разстреля всички. Обективираното от страна на подсъдимия
заканване чрез думи, не само е могло, но същото е успяло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на
вината - пряк умисъл /чл.11, ал.2 НК/. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето поведение. На следващо място той е
предвиждал и общественоопасните последици на извършеното от него
деяние.
Престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, предвид систематичното
място, където се намира (раздел V– „Принуда”) от глава II
на НК (”Престъпления против личността”) закриля от противоправни
посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането
на това престъпление деецът цели промяна на поведението и действията на
заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца
насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета
от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването
й. Тъй като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо е
заканата да бъде отправена именно към него, за да може да стигне до
неговото съзнание. Съгласно задължителната за съда съдебната практика, а
и предвид съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да
са възбудили такъв страх у лицето, срещу което са отправени, а само да са
били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може да бъде
осъществена. В този смисъл е и ТР № 53/1989г. на ОСНК на ВС, в което се
приема, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, законът
не изисква към момента на извършването му - отправянето на заканата с
убийство, у дееца да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да
е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може
да настъпи. Следователно, не могат да се споделят възраженията на защитата,
че за да е налице съставомерността на деянието е било необходимо
пострадалата К. С. да се е уплашила, че ще започни изпълнение на заканата.
Законът не изисква да е налице реален уплах при заканата за убийство, а
последната да е от такова естество и с такъв интензитет, че да е годна да
възбуди страх у лицето от осъществяването й. Следователно, предмет на
наказателноправна оценка е не дали пострадалата С. обективно се е уплашила
така, както поддържа защитата, а какви са характеристиките на заканата за
убийство в конкретния случай. Именно тези характеристики съдът определи
като годни да възбудят основателен страх от осъществяването на заканата –
подсъдимият С. не е бил в афектирано състояние. Спрямо него не е имало
4

действие да го предизвика за да каже криминализираните думи. Неговата
реакция е била светкавична и бурна. Не се е интересувал в този момент къде
се намира, дали и други хора ще чуят тази закана и как може да бъде
възприета. За него важно е било в този момент да я чуе пострадалата. С тези
си действие подсъдимият С. е целял да разстрои пострадалата, да я унижи
публично. Следователно, от обективна страна свидетелят К. С. е възприела
агресията и раздразнението на подсъдимия, почувствала се е унижена от
думите му, дори и обективно да не е била изплашена, то отправянето на
такава закана с убийство казана пред нейната колега категорично е било от
естество да възбуди основателен страх, който и страх реално е бил изживян.
Съставът на това престъпление приема за достатъчно от обективна
страна приемането на заплахата от пострадалия (Решение № 37 от
31.01.1991г. по н.д. № 876/1990г, I н. о. на ВС), поради което съдът намира, че
в настоящия казус тези закани от подсъдимия са стигнали до съзнанието
на пострадалата К. С..
Както беше споменато и по-горе законът и тълкувателната практика на
ВС не изискват категоричност относно предварително взето решение за
изпълнение на заканата, използването на годно да умъртви човек средство
или наличието на такива условия, при които резултатът със сигурност може
да настъпи (ТР № 53/1989г. на ОСНК на ВС). Следователно, законът поставя
изисквания като фактологичен минимум, който с оглед на осъщественото от
подсъдимия С. прави несъстоятелна тезата застъпвана от защитата, че
пострадалата С. не е била реално уплашена.
От субективна срана съставът на това престъпление изисква деецът да
съзнава съдържанието на заканата и нейното възприемане от заплашения като
действителна такава като не е необходимо лицето в действителност да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи.
Въпросът за наличието на „основателен страх” в смисъла на чл.144, ал.3,
вр. ал.1 от НК, е чисто юридически, не е експертен. Изводите си за изпадане
на пострадалия в това състояние районният съд направи въз
основа на съвкупна оценка на всички доказателства от значение за изясняване
на това обстоятелство, а не на изводите на експертите по назначената
съдебно-психологическа експертиза.
Налице е вербално психическо въздействие върху пострадалата, което
обективно е застрашило правнозащитимата й сфера. Отправените от
подсъдимия С. реплики вещаят смърт, натоварени са със застрашителен
потенциал.
По изложените съображения съдът прие, че пострадалата е преживяла
страхови реакции, свързани с опасения от посегателства върху живота й,
както и на живота на съпруга й, като емоционалният стрес е в резултат от
поведението на подсъдимия С. и от извършените от него действия,
обективиращи заканата. Такава ситуция нормално психологически не само
5

предизвиква у индивида преживявания от тъмния спектър на емоционалния
регистър (страх, стигащ до витална застрашеност за живота), а покрива и
юридическия критерий на понятието „основателен страх”.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Подсъдимият И. Г. С. е роден на **********.
За осъщественото от подсъдимия И. Г. С. с ЕГН ********** от гр.Б.
престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК законът предвижда наказанието
лишаване от свобода до шест години. Подсъдимият е неосъждано лице.
Обществената опасност на дееца е ниска.
Действията на подсъдимия не са били провокирани от пострадалата по
начин, който да отключи такава психомоторна възбуда. Каквато и да е била
причината за състоянието на подсъдимия в деня на инцидента, последвалите
действия от негова страна са недопустими и дръзки.
По изложените съображения съдът счита, че отговорността на
подсъдимия следва да бъде реализирана при липса на смекчаващи вината
обстоятелства, но извън тези посочени в чл.55 НК. При тези обстоятелства
съдът намира, че наказанието следва да бъде определено към минималния
предвиден в закона размер предвид продължителността на самата закана и
нейният инцидентен характер. Съдът счете, че наказанието лишаване от
свобода в размер на 3 месеца би било съобразено с обществената опасност на
дееца и на деянието, и с него биха се постигнали целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 НК. Към
момента на извършване на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, подсъдимият е бил неосъждано лице. Съдът намира, че за да
бъдат постигнати целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
дееца, последният не е наложително да изтърпи определеното наказание
ефективно. Поради тази причина съдът отложи изпълнението на наказанието
от шест месеца лишаване от свобода за срок от три години.

ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ :

Съдът осъди подсъдимия на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в
полза на ОДМВР-Б. направените в хода на досъдебното производство
съдебни разноски за експертизи в размер на 1 207,15 (хиляда двеста и седем
лева и 15 стотинки) лева.

6

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът постанови вещественото доказателство представляващо 1 брой
СД съдържащо звукозапис находящо се на лист 34 от ДП да остане
приложено по делото за срока на съхранение на същото и след това да бъде
унищожено.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си .

СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	81
Дата:	30 април 2024 г. (в сила от 16 май 2024 г.)
Съдия:	Мая Николова Стефанова

Дело:	20232120204939
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 декември 2023 г.

Присъда по дело №4939/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите