Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….07.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
при секретаря Албена
Янакиева
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно търговско дело № 589 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 18313
от 12.03.2019г. на Т.Г.К. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** 16, чрез
назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Б.Г.Б. от
ВАК, срещу решение № 752 от 22.02.2019г., постановено по гр.д. № 9561/2018г. по
описи на ВРС, в частта, в която Т.Г.К.
с ЕГН ********** е осъден да заплати
на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК ********* сумата от 1 673.13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 20.06.2013г. до 20.03.2015г.,
дължима по договор за потребителски кредит № PLUS – 01759051/07.03.2013г., сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“
ЕАД и Т.Г.К., което вземане е прехвърлено от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД
ЕИК ********* на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК ********* с договор за цесия
от 14.10.2015г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано. Въззивникът поддържа възражението си, въведено с
отговора на исковата молба като твърди, че доколкото считано от 20.06.2013г. е
настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредита, то от същия
момент кредиторът няма право на възнаградителна лихва, а само на право на
обезщетение за забава, съгласно уговореното в чл.5 от „Условия по договор за
кредит“ в размер на ОЛП, увеличен с 10 пункта, на осн. ПМС №100/29.05.2012г. Конкретно
са развити и доводи са за неправилност на изводите на съда във връзка с
въведеното с отговора на исковата молба и поддържано и в настоящото
производство възражение относно приложимостта на кратката тригодишна
погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение на вземанията за
лихви, произтичащи от договора за кредит, тъй като според въззивника същите
притежават белезите на периодични плащания по смисъла на закона. Настоява се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част с постановяване на
решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция в съответната част и
присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „МОСТ
ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК *********, чрез пълномощник юрк К.С., депозира писмен
отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват
се възраженията на въззивника като се настоява за дължимост на
възнаградителната лихва поради пълно неиздължаване на главницата по
предоставения заем. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт в
съответната част и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски.
При данни, че поставеното неизгодно за
въззивника решение му е връчено на 26.02.2019г., жалбата, входирана в
регистратурата на ВРС с вх.рег.№ 18313 от 12.03.2019г., се явява подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е процесуална допустима.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД разгледа
съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед
на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по
чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и основателността на иска, като
приема за установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и
допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото
на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост,
поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Пред Районен съд град Варна са поставени на
разглеждане по молба на от „МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК ********* срещу Т.К. искове с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК и чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 251.23 лв.,
остатък от неизплатена главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 01759051/07.03.2013г., сключен между „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и Т.К., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 19.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 1 798.67 лв., възнаградителна лихва за периода от
19.04.2013г. до 20.03.2015г.; сумата от 516.38 лв., обезщетение за забава, определено
по размер от законната лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост -
20.06.2013г. до деня на сключване на договора за цесия – 14.10.2015г. и сумата
от 1 128.22 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за
времето от 20.06.2013г. до деня предхождащ подаване на исковата молба –
17.06.2018г. /вкл./, от която 516.38 лв.
за периода от 20.06.2013г. до 14.10.2015г. /вкл./ и 611, 84 лв. за времето от
15.10.2015г. до 17.06.2018г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за
цесия, сключен на 14.10.2015г. между “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ” АД и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД.
В обстоятелствената частта на исковата молба
се твърди, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и Т.К. е сключен договор за
потребителски кредит № PLUS – 01759051/07.03.2013г., по силата на който кредиторът е поел
задължение да предостави сумата от 2 075 лв. срещу задължение на
потребителя да върне 4 225.98 лв., включваща предоставената главница,
възнаградителна лихва и застраховка „Защита на плащанията“ на равни месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 176.08 лв. в срок до 20.03.2015г. Твърди
се, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави договорената сума по
сметка на Т.К., а потребителят е погасил само една вноска в размер на 176.08
лв. на 05.04.2013г., след което преустановил изцяло обслужването на заемното
отношение. Считано от падежа на втората непогасена вноска - 20.06.2013г., без
да уведомява за това длъжника, на осн.чл.5, изр.второ от договора, кредиторът е
обявил цялото вземане за предсрочно изискуемо.
На 14.10.2015г. е сключен договор за цесия,
с който цедентът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, е прехвърлил на цесионера “МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ” АД вземанията си за главница, възнаградителна лихва и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, произтичащи от договор за потребителски
кредит № PLUS –
01759051/07.03.2013г., за което ответникът е уведомен с връчване на препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея. Доколкото окончателния падеж на
задължението, произтичащо от договора е настъпил на 20.03.2015г. длъжникът е
следвало да върне всички суми.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Т.К., чрез назначения му при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, депозира писмен отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Въвежда възражение за нищожност на сключения
договор, поради нарушение на чл. 5, ал. 1 от ЗПК, явно неизгодните условия и
поради липса на индивидуално договаряне, което с изрично изявление в първо
съдебно заседание не поддържа. Твърди се, че потребителят не е усвоил сумата,
предмет на договора; не дължи връщане на възнаградителна лихва за периода,
следващ обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията, както и че не е
уведомен за извършеното прехвърляне.Въведено е и възражение за погасяване по
давност на вземанията за възнаградителна лихва и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, поради изтичане на кратката тригодишна давност преди
подаване на исковата молба.
С поставения съдебен акт Т.Г.К.
е осъден да заплати на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК ********* сумата
от 2 200.69 лв., представляваща остатък от неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № PLUS – 01759051/07.03.2013г., сключен между „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и Т.К., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 19.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 1 673.13 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2013г. до 20.03.2015г., искът е отхвърлен за периода
от 19.04.2013г. до 19.05.2013г. /вкл./. Отхвърлени са предявените искове за заплащане на сумата
от 50.54 лв., представляваща частта от главницата от анюитетната
вноска с падеж 20.05.2013г. и сумата от 125, 54 лв., представляваща
възнаградителна лихва от същата месечна вноска за периода от 20.05.2013г. до
19.06.2013г. /вкл./ поради погасяването им по давност. Ответникът е осъден да заплати
и сумата от 670.95 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2 200.69
лв., представляваща остатък от неизплатена главница по договор за потребителски
кредит № PLUS –
01759051/07.03.2013г., за периода от 17.06.2015г. до деня, предхождащ подаване
на исковата молба – 17.06.2018г. /вкл./, като е отхвърлена претенцията до
пълния й претендиран размер от 1 128.22 лв. за времето от 20.06.2013г. до
16.06.2018г. /вкл./, поради погасяването й по давност.
От ангажираните по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ пред
исковия съд, се установява, че на 07.03.2013. между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и Т.К. е сключен договор за
потребителски паричен кредит PLUS – 01759051, по силата на който кредиторът е поел задължение да
предостави по банкова сметка, *** „Общинска банка“ АД сумата от 2 075 лв.
срещу задължение на потребителя да върне заетата сума, както и стойност на
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ от 224.10 лв. на 24 равни месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 176.08 лв. в срок до 20.03.2015г. Сумата по
договора за паричен кредит е предоставена на потребителя, факт, който лично е удостоверен
с полагане на подпис върху документа под декларирано от Т.К. изявление, с който
същият признава неизгоден за себе си факт и се потвърждава при извършената от
вещото лице справка от вещото лице по сметката му в Общинска банка АД. Така
специалиста констатира, че на 08.03.2013г. сметка с титуляр Т.Г.К. IBAN ***ума в размер на 1948 лева, съгл.договор PLUS 01759051, т.к. в деня на сключване на договора е
удържана сумата от 75 лева такса и тази по застраховката.
Предметът на спора в настоящото производство
се концентрира върху основанието за дължимост на сумата от 1673.13 лева,
претендирана като възнаградителна лихва за периода от 20.06.2013г. до
20.03.2015г. /датата на крайния падеж за издължаване/.
Съгласно заключението на ССчЕ се установява,
че потребителят е погасил чрез плащане първата анюитетна вноска с падеж
19.04.2013г. в размер на 176.08 лв., като други плащания не са извършвани. В
чл. 5 от договора е уговорено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането. При
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени по този договор надбавки, ведно
с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането,
без да е необходимо изпращане на съобщение. В исковата молба ищецът твърди, че
предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила автоматично, поради наличие
на обективен факт – спиране на плащанията.
В съответствие с трайната съдебна практика
фактът на спиране на плащанията не е достатъчен да обоснове извод за настъпила
предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 18/. Допустимо е уведомяването на длъжника по кредита
за изявлението на кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост да се
осъществи с получаване на обективираното в исковата молба изявление. В
конкретния случай се установява по безспорен начин неизпълнение на задължението
на кредитополучателя да заплаща ежемесечно дължимите вноски, но липсват данни,
а не се и твърди от ищеца било първоначалният кредитор, или в последствие новия
кредитор – цесионерът- да е отправял
уведомление до длъжника за обявяване на цялото задължение за предсрочно
изискуемо. Доколкото към датата на подаване на исковата молба крайният падеж на
задължението е вече настъпил, то следва, че вземането за възнаградителна лихва
е съществувало към момента на сключване както на договора за цесия от
14.10.2015г., така и към датата на заявяване на исковата претенция.
Доколкото е налице основание за дължимост на
възнаградителната лихва като перо от
финансовите параметри по облигационното отношение между страните по договора за
цесия, то следва да бъде разгледано възражението на ответника, сега въззивник,
за погасяване на вземането по давност.
Настоящият състав счита, че вземанията за
лихва са погасени по давност, тъй като се касае за вземания за лихви, за които
намира приложение кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Съгласно ТРОСГТК № 3/2011г. на ВКС
тези суми следва да бъдат квалифицирани като периодични плащания, по смисъла на
чл. 111, б. "в" от ЗЗД, доколкото лихвите и наемите, които са посочени в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД са
периодични по естеството си, тъй като са свързани с периода в който се
предоставя насрещната престация.
Следва да се отчете, че посочената норма не прави разграничение между договорни
и законни лихви, както и между компенсаторни и закъснителни такива. Доколкото и
съгласно т.2 на ТР №3 от 27.03.2019г. на ВКС по т.д. № 3/2017г., ОСГТК,
независимо, че се касае хипотезата на предсрочна изискуемост на вземането,
вземането по отношение на главницата е разграничено от това по договорната
лихва, то следва да се приеме, че двете вземания имат самостоятелен характер,
независимо, че са елемент от анюитетната вноска. С оглед на горното, вземанията
за лихви са погасени за период 3 години назад, считано от датата на подаване на
исковата молба – 19.06.2018г., предвид изрично и своевременното възражение на
ответника.
При така установеното се налага извода, че вземанията
за лихви за всички дължими вноски с падеж преди 19.06.2015г. са погасени по
давност и по отношение на същите възражението на ответника се явява
основателно. При отчитане, че крайният падеж за издължаване на вземането е
настъпил на 20.03.2015г., то искът се явява изцяло неоснователен поради
погасяване на вземането по давност. Това
обуславя неговото отхвърляне изцяло. Като е приел обратното, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а спорът решен по
същество при отхвърляне на заявения иск в претендирания размер.
В резултат от изхода на спора и на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските в
исковото производство в размер на 839.06
лева.
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемото
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВОС ДТ за въззивно обжалване в размер на 33.46 лева.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 752 от 22.02.2019г., постановено
по гр.д. № 9561/2018г. по описа на ВРС, в
частта, в която Т.Г.К. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК *********
сумата от 1 673.13 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2013г. до 20.03.2015г., дължима по договор за
потребителски кредит № PLUS – 01759051/07.03.2013г., сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“
ЕАД и Т.Г.К., което вземане е прехвърлено от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД
ЕИК ********* на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК ********* с договор за цесия
от 14.10.2015г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК
********* за осъждане на Т.Г.К. с ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата от 1 673.13 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2013г.
до 20.03.2015г., дължима по договор за потребителски кредит № PLUS – 01759051/07.03.2013г., сключен между „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНАЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и Т.Г.К., което вземане е прехвърлено от „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД ЕИК ********* на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК
********* с договор за цесия от 14.10.2015г., като погасен по давност.
В останалата част решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение № 752 от 22.02.2019г., постановено
по гр.д. № 9561/2018г. по описа на ВРС, в частта за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Т.Г.К. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** 16 да заплати на МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК *********, сторените разноски в исковото производство в размер на 839.06 лева.
ОСЪЖДА „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВОС държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 33.46 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.