РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Б., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20211810101154 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.23, ал.1 от СК.
Д. П. С. от с.Д., община П., ул.П. Т. №*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. Г.
Д. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на К. Ц. Ц. от гр.П., ж.к.С.,
бл.-*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, че ищецът Д. П. С. е изключителен собственик,
вследствие на пълна трансформация на негово лично имущество на основание чл.23, ал.1 от
СК на недвижим имот, придобит чрез договор за продажба, отразен в нотариален акт № *,
том *, рег. № *, дело №* от 11.01.2012г. на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б. по
време на брака с К. Ц. Ц., продължил от 28.09.2008г. до 16.07.2020г., а именно върху
следния имот: апартамент №30, находящ се на І/първи/ етаж, в жилищен блок № *, в
жилищна сграда, построена в гр.П., община П., Софийска област, с площ от 59.31кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи:стълбище, апартамент
№28, двор и улица, заедно с принадлежащото му избено помещение №3, с площ от
9.418кв.м., при съседи: коридор, мазе №1 на апартамент №23 и общо помещение, заедно с
2.54% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
както и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.157/.
В с.з. ищецът Д. П. С. лично и чрез пълномощник адв.Г. Д. от САК поддържа
предявения иск и моли да се уважи като основателен и доказан. Представя писмени бележки
с вх.№ 6959 от 13.12.2022г. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът-К. Ц. Ц. от гр.П. е направила възражение по иска и е представиле писмен
отговор с вх.№1329 от 06.08.2021г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен. Прави възражение, че сумата от 20000лв., представляваща цената на
процесния имот не е заплатена от ищеца с негови лични спестявания от доходите му от
трудови правоотношения преди сключване на брака. Твърди, че част от сумата, с която е
1
закупен апартамента, а именно в размер на 17700лв. е подарена за закупуване на имота от
баща й Ц. С. Ц. чрез банков превод на 05.01.2012г. от неговата банкова сметка по сметка на
ищеца, за да закупят жилището. До момента на закупуване на апартамента в гр.П., страните
са живеели в жилище, което им е предоставено от родителите на ответника. Заявява, че след
сключване на брака на 28.09.2008г. тя се е грижила за домакинството, отглеждането на
децата и е работила като спестяванията и на двамата са внасяни в банкова сметка на ищеца в
ПИБ. Освен това от съдебното решение за развод се установява, че е утвърдено
споразумение, по което страните са се съгласили, че придобитият по време на брака
процесен имот е съсобствен, придобит като СИО. Ответникът оспорва твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба. Моли да се присъдят направените по делото разноски.
В с.з. ответникът К. Ц. Ц. лично и чрез пълномощник адв. Р. А. от САК оспорва иска
и поддържа направените възражения в писмения отговор като моли да се отхвърли иска и се
присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80
от ГПК/л.158/. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Представя писмени бележки с вх.№ 6964 от 13.12.2022г.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните са бивши съпрузи, тъй като сключеният между тях граждански брак на
28.09.2008г. е прекратен с решение за развод по гр.д.№ 1906/2019г. по описа на РС-Б.,
влязло в сила на 16.07.2020г. Това се установява от приложените писмени доказателства-
копие от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община П. и съдебно
решение №111 от 16.07.2020г. по гр.д.№ 1906/2019г. по описа на РС-Б.. От последното става
ясно, че гражданският брак между страните е прекратен по взаимно съгласие и съдът е
утвърдил постигнатото между страните споразумение, в което те са се съгласили, че
семейното жилище, находящо се в гр.П., ж.к.“С.“, бл.-*, вх.*, ет.*, ап.*, което е в режим на
СИО, се предоставя за ползване безвъзмездно на съпругата К. Ц. С.а, като съпругът го е
напуснал и няма претенции за ползването му.
Страните не спорят затова, че по време на брака им, продължил от 28.09.2008г. до
16.07.2020г. са закупили недвижим имот-апартамент, находящ се в гр.П., ж.к.“С.“, бл.-*,
вх.*, ет.*, ап.*, което е и семейното им жилище.
От приложеното писмено доказателство-копие от нотариален акт № *, том *, рег. № *,
дело №* от 11.01.2012г. на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б., се установява, че
на 11.01.2012г. Д. М. С. е продала на ответника К. Ц. С.а апартамент в гр.П., ж.к.“С.“, бл.-*,
вх.*, ет.*, ап.* за сумата от 20000лв./двадесет хиляди лева/, която сума продавачът е
получила от купувача по банков път.
Съгласно копие от отчет по сметка от 09.11.2020г., издаден от П. и. б. АД, се установява,
че от банкова сметка с титуляр ищеца Д. П. С. на 11.01.2012г. е преведена сумата от
20000лв. по сметка на продавача Д. М. С. с основание: покупка на жилище.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№2555 от 25.10.2021г.,
изготвена от вещото лице М. П. Б., се установява, че към 04.01.2012г. по банкова сметка с
титуляр ищеца Д. П. С. е имало наличност от 9999.50лв. и на 05.01.2012г. е постъпила
2
сумата от 17700лв. с наредител Ц. С. Ц.в с посочено основание-личен превод.
От приложеното копие от удостоверение за раждане на ответника К. Ц. Ц., издадено от
община Б., се установява, че Ц. С. Ц.в е нейн баща.
Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел Ц. С. Ц.в, баща на ответницата,
се установява, че страните по делото преди да сключат граждански брак са били в САЩ,
където са работили. Ответницата забременяла и решили през 2008г. да се приберат да
живеят в България. Св.Ц. предложил да им предоставят тяхно жилище в гр.П., в което той
започнал да прави ремонт, като му помагал и брата на ищеца. Страните му предложили да
тегли заем за ремонта и след това ще му изпратят пари. Ремонтът на жилището бил
приключил и св.Ц. получил два превода от 5000 щатски долари и 6505 щатски долари от
САЩ, но от наредители-различни от ищеца Д. С., за което при първоначалния му разпит
пред съда е заявил категорично, че ищецът не му е изпращал сумата от 17700лв. Същата не е
наредена и от дъщеря му, ответник по делото. Св.Ц. заявява, че с оглед покупката на
жилище от страните е превел сумата от 17700лв. на ищеца, който в същия ден не е бил на
работа и св.Ц. не е правил разлика между ищеца и дъщеря му, за което за него е без значение
на кого ще преведе сумата, която е била единствена по сметката му.
От приложеното извлечение от сметката на св. Ц. С. Ц.в в Ю. Б. АД, се установява, че
на 27.08.2008г. е постъпила сумата от 5000 щатски долари с наредител Н. Г. и на
04.09.2008г. сумата от 6505 щатски долари с наредител З. Г.ев.
Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел З. И. Г.ев, се установява, че
се познават с ищеца Д. като се запознали в САЩ, където той бил на бригада и там се
срещнали с ищеца, който му дал парична сума от щатски долари, които св.Г.ев превел в
България по сметка на бащата на приятелката му. Това се случило, тъй като ищецът бил с
изтекли документи, визата му за САЩ била изтекла и той се притеснявал от санкции, ако
той преведе от сметката си суми за България. Превеждал е парична сума само еднократно.
Разбрал, че преведените пари са лични спестявания на ищеца от работата му в САЩ.
Видно от показанията на св.И. И. Й., която живее на семейни начала с брата на
ищеца, се установява, че тя знае, че през 2005г. ищецът е заминал за САЩ и след няколко
години и ответницата е отишла при него. Знае, че ищецът е работил в САЩ на две работи
като намеренията му са били да спести пари, което е осъществил и преди да се върнат в
България през 2008г. е изпращал пари на бащата на ответницата, която била бременна. В
гр.П. баща й започнал ремонт на жилище. След прибирането им от САЩ страните
сключили граждански брак и заживели в жилището, в което преди това бащата на
ответницата правил ремонт. След това си купили жилище отново в гр.П.. От брата на ищеца
знае, че Д. е изпратил сумата от 20000 щатски долари и жилището им в гр.П. е закупено със
спестените от ищеца средства по време на работата му В САЩ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.23, ал.1 от СК е допустим, тъй като е предявен между надлежни страни или
3
бивши съпрузи.
Разгледан по същество искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.23, ал.1 от СК е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, по следните правни
съображения:
Не се спори /няма такива твърдения от страните/, че страните като съпрузи не са
избирали режим на имуществена разделност, нито са сключвали брачен договор, поради
което относно имуществените отношения между тях е приложим режимът на семейна
имуществена общност/СИО/.
По делото безспорно се установи, че страна по договора за продажба на недвижимия
имот-апартамент в гр.П., ж.к.“С.“, бл.-*, вх.*, ет.*, ап.*, който е и семейното жилище на
страните преди прекратяване на брака им, е само ответника К. Ц. С.а, която е посочена като
купувач. Ищецът Д. П. С. не е страна или купувач по договора за продажба на недвижим
имот от 11.01.2012г., което се установява от приложеното копие от нотариален акт № *, том
*, рег. № *, дело №* от 11.01.2012г. на Нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б.. Този
имот е придобит чрез договор за продажба по време на брака между страните, който е
продължил от 28.09.2008г. до 16.07.2020г. и представлява съпружеска имуществена
общност по смисъла на чл.21, ал.1 от СК-вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име са придобити.
Съдът счита, че когато придобиването на имот е на името само на единия съпруг,
установяването на трансформация на лично имущество от страна на другия съпруг е
изключено. В този случай възниква или съпружеска имуществена общност или
трансформация на придобиващия съпруг. В случая ищецът Д. П. С. не е страна по договора
за продажба на недвижимия имот в гр.П. от 11.01.2012г. и не може да установява
трансформация на лично имущество.
Според практика на ВКС, отразена в Решение № 464 от 05.08.2010г. по гр. д. №
1136/2009 г., III г. о, Решение № 62 от 01.04.2011г. по гр. д. № 1680/2009 г., IV г. о., Решение
№ 129 от 04.05.2011г. по гр. д. № 89/2010 г., IV г. о., Решение № 347 от 15.10.2012г. по гр. д.
№ 1071/2011 г., IV г. о. и Решение № 45 от 31.03.2021г. по гр. д. № 4551/2019 г., II г.о. на
ВКС придобиването на имот обаче на името само на единия съпруг изключва
трансформацията на лично имущество за другия. Когато се придобива на името на единия
съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за
придобиващия съпруг. С какво намерение друг е платил цената, е без значение за правото на
собственост. Ако платилият цената е имал намерението да надари придобиващия съпруг -
придобиващият съпруг става собственик по дарение, а ако платилият цената е имал
намерение да го кредитира - придобиващият съпруг дължи връщане на заема. Съгласно тази
практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, в хипотезите, когато
придобиването на имот е на името само на единия съпруг, установяването на
трансформация на лично имущество от страна на другия съпруг е изключено. В този случай
възниква или съпружеска имуществена общност или трансформация на придобиващия
4
съпруг. Така възприетото не влиза в колизия с ТР №5/29.12.2014г. по тълк. д. № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което предмет на разглеждане е друга хипотеза – придобито имущество
по време на брака на името на двамата съпрузи.
Само на посоченото по-горе основание така предявеният иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло. Недвижимият имот в гр.П. е придобит чрез възмездна сделка
по време на брака между страните, а именно на 11.01.2012г., но само на името на ответника
К. Ц. С.а, за което бившият й съпруг или ищецът Д. П. С. не може да установява
трансформация на лично имущество по отношение на този имот.
На следващо място искът е неоснователен и затова, че в утвърденото от съда
споразумение по чл.51, ар.1 от СК, при развод по взаимно съгласие съпрузите представят
споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат, но не са длъжни, да се
споразумеят и за други последици на развода. Съгласно чл.49, ал.4 от СК при развода по
исков ред, съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от
последиците на развода. Сравнителният исторически анализ налага обобщението, че при
действието на СК от 2009 г. във всяко производство по развод уреждането на
имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент на
споразумението. То няма за цел да уреди изчерпателно всички последици от развода, а само
някои от тях. При това законодателно разрешение съпрузите могат да не включат в
споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги включат, в тази
част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, а в зависимост
от изразената от съпрузите воля може да породи и вещно-транслативен ефект от момента на
влизане в сила на решението за развод.
Когато в споразумението съпрузите са изразили воля какви са квотите им в
съсобствеността, предвиденото в чл.9 и чл.20а от ЗЗД и законовата възможност за вещно-
транслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключват в следващ исков
процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти.
В случая страните са посочили в споразумението ясно, че придобитият по време на брака
недвижим имот-апартамент в гр.П., който е и тяхното семейно жилище е съпружеска
имуществена общност/СИО/, следователно ищецът се е съгласил, че този имот, придобит по
време на брака му с ответницата е СИО, от което следва, че не може в следващ исков процес
да установява пълна трансформация на лично имущество. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГК на ВКС, според което може
да се установява частична трансформация, но не и пълна, както се иска в случая.
Поради гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен и тъй като ищецът
изначално не може да предяви иска за пълна трансформация по изложените по-горе
съображения, съдът намира, че не следва да се разглеждат по същество основанията дали
същият е вложил лични средства в закупуването на процесния недвижим имот в гр.П..
5
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати
на ответника сумата от общо 1330лв. за направени разноски по делото съгласно приложения
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.158/ и представени писмени доказателства, че са
заплатени, а именно за платено адвокатско възнаграждение от 1130лв. съгласно приложения
договор за правна защита и внесен депозит за вещо лице от 200лв. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, както и проведените седем открити съдебни заседания, имайки
предвид и Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че не е прекомерно заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение и не следва да се намалява по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.23, ал.1 от СК от Д. П. С. от с.Д., община П., ул.П. Т. №*, с ЕГН: **********, предявен
чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК срещу К. Ц. Ц. от гр.П., ж.к.С., бл.-*, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН: ********** за признаване на установено, че ищецът Д. П. С. е изключителен
собственик, вследствие на пълна трансформация на негово лично имущество на основание
чл.23, ал.1 от СК на недвижим имот, придобит чрез договор за продажба, отразен в
нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело №* от *.*.2012г. на Нотариус №*-Д. Г., с район на
действие РС-Б. по време на брака с К. Ц. Ц., продължил от 28.09.2008г. до 16.07.2020г., а
именно върху следния имот: апартамент №*, находящ се на */първи/ етаж, в жилищен блок
№ *, в жилищна сграда, построена в гр.П., община П., Софийска област, с площ от
59.31кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи:стълбище,
апартамент №*, двор и улица, заедно с принадлежащото му избено помещение №3, с площ
от 9.418кв.м., при съседи: коридор, мазе №* на апартамент №*и общо помещение, заедно с
2.54% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. П. С. от с.Д., община П., ул.П. Т. №*, с ЕГН: ********** да заплати на
К. Ц. Ц. от гр.П., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.* ап.*, с ЕГН: ********** сумата от 1330лв./хиляда
триста и тридесет лева/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6