№ 35202
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110117783 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 118 и чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д“ ЕООД срещу И. С. К. с предмет
искови претенции по т. 10 и т. 10.1., произтичащи от договор за заем с „М“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 20.11.2023 г.
Поддържа се, че в т. XI от договора за заем в случай на спор страните са
посочили компетентен Софийски районен съд.
Ответникът навежда възражение за местна неподсъдност на спора, на
основание чл. 105 от ГПК.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, доказателствата
по делото и приложимия закон, приема следното:
Възражението на ответника е направено в преклузивния срок по чл. 119,
ал. 4 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в
района на който се намира постоянният адрес или седалището на ответника.
Действително, видно от т. XI от договор за заем на парична сума от 06.01.2020
г., сключен между ответника и „М“ ООД, е уговорено, че споровете между
страните ще се решават от компетентния съд в гр. София. Според разпоредбата
на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД при частното правоприемство, каквото е при цесията,
върху приобретателя преминава прехвърлимото материално право заедно с
принадлежностите му, ако не е уговорено противното. Наред с вземането,
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, цесионерът
придобива и правото на защита на прехвърленото му материално право. Според
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 21.02.2024 г. по тълк. дело
№ 1/2023 г. на ОСТК на ВКС, с прехвърляне на вземането на новия кредитор и с
уведомяване на длъжника за цесията, арбитражната клауза, включена в
материалния договор, запазва действието си при бъдещ спор между цесионера и
длъжника. Поради това арбитражният съд е компетентен да разгледа споровете
между тях в случаите, когато арбитражното споразумение отговоря на всички
законови изисквания за неговата валидност и модалитети. Макар да притежава
характеристиката на самостоятелен процесуален договор, арбитражното
споразумение следва да бъде прието за принадлежност на прехвърленото
материално право. Както уговорените между страните по материалноправния
1
договор обезпечения преминават към цесионера, без да е необходимо той да ги
учредява наново, така преминава и арбитражната клауза към цесионера поради
акцесорния си характер спрямо вземането. С цедиране на вземането се променя
единствено личността на кредитора, но изборът на арбитраж не се прави с оглед
личността на кредитора intuitu personae, а с оглед доверието в конкретно
избрания арбитраж и предпочитането му като способ за осъществяване на
процесуалноправна защита. Настоящият съдебен състав намира, че
постановките на коментираното тълкувателно решение са приложими и по
отношение на споразумението за избор на местно компетентен съд, доколкото и
двете споразумения са израз на съгласието на страните да възложат решаването
на възникнали във връзка с (не)изпълнението на договора спорове на избран от
тях правораздавателен орган. В този смисъл е Определение №13028/2024 г. по в.
ч. гр.дело №9383/2024 г. по описа на СГС, постановено по идентично
възражение на ответника по дело с предмет друг спор по договор за заем.
Следва да се отбележи, че със споразумението, с което се възлага решаването на
спора на арбитражен съд, страните предоставят правомощие за разрешаване на
спора на орган, извън съдебната система, а със споразумението по чл. 117, ал. 2
от ГПК определят единствено компетентния съд в отклонение от общите
правила за местна подсъдност съгласно ГПК. При това положение и по аргумент
за по-силното основание, щом страните по договор могат да определят
подведомствеността на спора във връзка с (не)изпълнението на договора, която
уговорка при последващо прехвърляне на вземанията по него обвързва
цесионера (за по-голямото), то същите могат да определят и (по-малкото)
местната подсъдност в отклонение на общата местна подсъдност по чл. 105 от
ГПК. В допълнение съдът счита, с оглед твърденията на страните, обявените в
ТР обстоятелства относно предмета на дейност на заемодателя и съдържанието
на договора, преценено от формална страна за преценка по чл. 113 от ГПК, вр.
чл. 117, ал. 3 от ГПК, че няма данни спорното материално право да произтича от
правоотношение, по което страните са действали като потребител и търговец по
смисъла на ЗПК и ЗЗП. Ето защо съдът намира възражението на ответника за
местна неподсъдност за неоснователно.
На основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът приема следния проект за
доклад по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 5900,00 лева – главница, представляваща предметът на
договор за заем от 06.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до изплащане на вземанетом и сумата 1279,97 лева -
мораторна неустойка за периода от 01.11.2021 г. до 21.12.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът е в неизпълнение на задължение за
връщане на заемните средства по договора, сключен на 06.01.2020 г. с „М“
ООД. В т. V от договора е уговорено в случай, че заемателят не върне заетата
сума в срок дължи неустойка в размер на 10% годишно. На 20.11.2023 г. е
подписан договор за цесия, по силата на който заемодателят прехвърля
вземанията си по договора на ищеца. Твърди се, че длъжникът е уведомен за
цесията по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 27.11.2023 г. Претендира съдебни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Не възразява, че е подписал договора за заем, но твърди, че това е
станало след осъществена спрямо него заплаха. Оспорва да е получил сумата по
процесния договор за заем. Пояснява, че по силата на трудов договор №
137/30.01.2018 г. е назначен на длъжност „технически организатор“ в „М В“
ООД, като с писмо-покана с изх. № 44-01-02/15.01.2020 г. бил уведомен, че на
2
осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено считано
от 10.01.2020 г. Допълва, че във фирми, свързани с В М и „М“ АД, е работил в
периода от 2007 г. до 10.01.2020 г. Около шест месеца след прекратяване на
трудовото правоотношение получил обаждане от бившия си пряк ръководител –
К Т, която пожелала да се срещнат в гр. Кърджали. Твърди, че по време на
срещата К Т заявила на ответника, че по време на работата на му в посочените
дружества през последните 4-5 години са установени финансови нарушения; че е
желателно и по-добре за ответника да подпише предваритено подготвените от
юристите на дружеството документи, които сложила на масата, а в противен
случай тя на два пъти му казала, че ще бъде осъден и ще „лежи в затвора“.
Ответникът се притеснил от казаното, още повече, че към онзи момент К Т била
народен представител и председател на парламентарната група на ПП „В“.
Твърди, че по време на срещата им е заявил, че не е получавал посочените в
представените му договори и записи на заповед суми, както и че на посочените в
договорите дати не е посещавал в гр. В, но К Т била му заявила, че е „по-добре
да ги подпише, отколкото да влезе в затвора“. Ответникът твърди, че се уплашил
и подписал 15 бр. договори за заем и още толкова записи на заповед. След
узнаване за цесията ответникът сочи, че на 12.01.2024 г. е депозирал жалба до
ОДМВР-Кърджали с вх. № 292000-732. Претендира съдебни разноски.
На основание чл. 146, ал. 1, т.3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че с договор за цесия от 20.11.2023 г. „М“ ООД
прехвръля на „Д“ ЕООД вземанията си по договор за заем от 06.01.2020 г., с
предмет сумата 5900 лв., сключен с И. С. К., за което ответникът е уведомен.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): наличието на действително правоотношение по договор за
заем, за възникването на което заемодателят да е предоставил на заемателя
процесната сума в твърдения размер; наличието неустоечна клауза в договора за
заем, съгласно която за вида неизпълнение се дължи уговорената сума;
настъпването на изискуемостта на претендираните вземания и техния размер;
извършеното прехвърляне на процесните вземания с договор за цесия и
съобщаване на ответника за прехвърлянето. Тези обстоятелства следва да бъдат
доказани от ищеца. При установяването им ответникът следва да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава
своите искания и възражения, в т.ч. за наличието на трудови правоотношения, че
е бил принуден от твърдяното трето лице да сключи процесния договор чрез
възбуждане на основателен страх, за които обстоятелства се указва, че не сочи
доказателства.
Представените от страните документи са допустими и относими, както и
искането на ответника по чл. 186 от ГПК. Искането по чл. 190 от ГПК на
ответника е нередовно.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение на ответника И. С. К. по чл. 119,
ал. 4, във вр. чл.105 от ГПК.
Определението в тази част може да се обжалва от ответника с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му, на
3
осн. чл. 121 от ГПК.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОД МВР – Кърджали за послужване в цялост заверен
препис на преписка, образувана по Жалба с вх. № 292000-732/12.01.2024 г. по
описа на ОД МРВ Кърджали на И. С. К., с ЕГН:**********, в едноседмичен
срок от съобщаването, на основание чл. 186 ГПК.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 101 от ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да обоснове правен интерес от искането по чл. 190
от ГПК по отношение на ищеца, при условие, че не са изложени твърдения
посочените документи (счетоводни записвания) да се намират в държане на
ищеца-цесионер, напротив, оспорва се, че заемните средства не са получени от
цедента. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок искането по чл. 190
от ГПК не се разглежда.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не
може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
4
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.10.2024 година от 11,00 часа, за които дата и час да се призоват страните,
ищецът чрез ЕИСС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и
препис на отговор на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5