№ 1071
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20243100501782 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 58599/18.07.2024 г. от „С. Г. ГРУП“ ЕАД, гр. София,
чрез адв. Х. М., против Решение № 2312 от 19.06.2024 г., постановено по гр. д.
№ 14818/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено, че
въззивникът не разполага с право на принудително изпълнение срещу
насрещната страна – М. В. Х. по отношение на сумата от 6613.12 лева,
представляваща сбор от следните суми: 3369.57 лева главница по договор за
паричен заем с номер PLUS-01325798 от 01.2009 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и длъжника, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; 1335.53 лева –
договорна лихва за периода от 10.01.2011 г. до 10.04.2013 г.; 1345.25 лева –
лихва за забава за периода от 11.01.2011 г. до 20.11.2015 г.; 121.01 лева –
заплатена държавна такса за заповедното производство, както и сумата от
441.76 лева за юрисконсултско възнаграждение, поради настъпила
погасителна давност, на осн. чл. 439 ГПК.
В жалбата си въззивното дружество, представлявано от адв. Х. М.,
излага становище за неправилност на обжалваното решение като постановено
при неправилно приложение на материалния закон и при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че
1
първоинстанционният съд постановил акта си при съобразяване с
постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, вместо ТР № 2/2023 г. на ВКС,
като последното изменило съдебната практика по въпросите за погасителната
давност на правото на принудително изпълнение. Счита, че досежно
давността и нейното прекъсване водещо значение имало искането на
кредитора-взискател, поради което през 2019 г. започнала да тече нова
погасителна давност, прекъсната с искането за извършване на изпълнително
действие. Излага, че в хода на първоинстанционното производство било
отправено от негова страна възражение по чл. 116, б. „Б“, предл. 2 ЗЗД, с което
аргументира повторно прекъсване на давността. Отправено е искане за отмяна
на първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява, не изпраща представител. Депозирана е молба вх. № 23687/25.09.2024
г., с която е заявена невъзможност за явяване в открито съдебно заседание, но
не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. С молбата
поддържа изложеното във въззивната жалба, поради което моли за отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна М. В. Х., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК отговор оспорва изцяло наведените във въззивната жалба основания и
доводи за отмяна на оспореното решение. Счита, че първоинстанционният
състав правилно приел в мотивите си, че след датата, на която било извършено
последното изпълнително действие - 29.08.2017 г., по делото не били
постъпвали молби нито от първоначалния взискател, нито от цесионера, като
действия по изпълнение не били извършвани и от съдебния изпълнител.
Твърди неизвършване на опис на движими вещи, с което аргументира
наличието на хипотезата на чл. 10 от ТР № 2/26.05.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
по описа на ОСГТК, ВКС, съгласно която единствено извършването на опис и
оценка на вещ прекъсват давността. Навежда доводи за липса на
изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от адв. Р. Д., която оспорва наведените от въззивника
съображения за отмяна на обжалваното решение, като поддържа изложеното в
отговора на исковата молба. Отправя искане до въззивната инстанция за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
направените по делото разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на акта на ВРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца М. Х.
отрицателен установителен иск на осн. чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата в размер на 6613.12 лева, представляваща сбор от сумите:
2
3369.57 лева главница по договор за паричен заем с номер PLUS-01325798 от
01.2009 г., сключен между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и
длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.12.2015 г. до окончателното изплащане на
задължението; 1335.53 лева – договорна лихва за периода от 10.01.2011 г. до
10.04.2013 г.; 1345.25 лева – лихва за забава за периода от 11.01.2011 г. до
20.11.2015 г.; 121.01 лева – заплатена държавна такса за заповедното
производство, както и сумата от 441.76 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
С постановеното по гр. д. № 14818/2023 г. по описа на ВРС решение
първоинстанционният състав е уважил претенцията по отрицателния
установителен иск в цялост.
Твърденията на ищеца са, че въз основа на издадената по ч.гр.д. № 15954
по описа за 2015 г. на Варненски районен съд Заповед № 8178 от 15.12.2015 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист издадени е осъден да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* сумата от 6 613.12 лева по сключен
между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД и длъжника договор, вземането
по който е прехвърлен на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД с договор за
цесия от 08.07.2014 г. Ищецът излага, че възможността на ответното
дружество да събира принудително процесните суми е погасено вследствие на
изтичане на погасителна давност за вземането, му тъй като дружеството е
проявило пасивно поведение и не е поискало извършване на принудителни
действия след 29.08.2017 г., когато е претендирало налагане на възбрана върху
собствения на ищеца недвижим имот - 1/6 ид.ч от нива с площ от 3000 дка в
землището на с. Изворско, общ. Аксаково. С оглед гореизложеното, в исковата
молба е обоснован извод за прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнително производство поради перемпция на осн. чл. 110 от ЗЗД на
29.08.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозирана молба от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, чрез юриск. М.Н., с който се посочва, че на
07.03.2019г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата
на който „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, в качеството на цедент, е
прехвърлило вземането, предмет на настоящото производство на „С.Г. ГРУП“
ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на цесионер. Вследствие на
извършената цесия, материален носител на спорното право към момента на
подаване на исковата молба било „С.Г. ГРУП“ ЕАД, а не „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. В молба вх.№ 39998 от 20.05.2024 г. оспорва
твърденията в исковата молба, като моли за отхвърляне на установителния
иск.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна
страни:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е
валидно и допустимо.
Установено е по делото, че ищецът е сключил с „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ ЕАД договор за паричен заем с номер PLUS-01325798 от 01.2009 г.,
вземането по който било установено със Заповед за изпълнение №
8178/15.12.2015 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15954/2015 г. по описа на
ВРС, по силата на който длъжникът бил осъден да заплати сумата от 6613.12
лева на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. С молба от кредитора е
образувано изпълнително дело № 876/2017 г. по описа на ЧСИ П.И., с рег.№
883 в КЧСИ. Със запорно съобщение от 13.07.2017 г. до „ОББ“ АД е наложен
запор на всички сметки на длъжника, като такова било изпратено и до
работодателя на последния за налагане на запор и върху трудовото му
възнаграждение. С искане до Служба по вписванията от 29.08.2017 г. била
вписана възбрана по отношение на собствения на длъжника недвижим имот в
гр. Игнатиево. След 29.08.2017 г. не постъпили молби от взискателя за
предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника. В приложеното по
делото изп.д. № 20178830400876 по описа на ЧСИ П.И. е приложена призовка
за насрочване на опис на длъжниковото имущество, като такъв бил насрочен
за 24.07.2019 г. Липсват данни по делото за провеждане на насрочения опис.
Спорният по делото въпрос е относно обстоятелството дали
насроченият за 24.07.2019 г. е прекъснал погасителната давност по отношение
на възможността за принудително изпълнение на вземанията на длъжника,
или е изтекла погасителната давност по отношение на възможността за
принудително изпълнение.
Настоящият състав намира, че реално по делото има представени
доказателства за насрочен за 24.07.2019 г. опис на движими вещи на
длъжника, но не са представени доказателства такъв да е извършван.
Правилно ВРС се е позовал на постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г., по описа на ОСГТК, ВКС, в частност – т. 10 от същото,
съгласно която единствено извършването на опис и оценка на вещ биха
прекъснали давността. В унисон със съдебната практика и закона
първоинстанционният състав е приел, че, доколкото действието по насрочване
на опис е предприето от съдебния изпълнител, а не от взискателя с нарочна
молба, то давността не би била прекъсната единствено от насрочването на
опис.
За пълнота на настоящото изложение и с оглед липсата на последващи
действия по принудително изпълнение, с изтичането на предвидения
двугодишен срок изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Към
момента на настъпването на последицата от бездействието на кредитора са в
4
сила постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, с което е
актуализирана практиката за спиране и прекъсване на давностните срокове.
Според цитираното ТР, годни да прекъснат давност се явяват изпълнителни
действия, предприети в рамките на определен изпълнителен способ, а именно:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В
допълнение, без значение се явява по чия инициатива е предприето
изпълнителното действие – изрично поискано от взискателя или предприето
по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. В процесния случай, по изп. д. № 20178830400876 е
приложена призовка за принудително изпълнение с дата 08.07.2019 г., в което
е указано, че на 24.07.2019 г., от 10 ч. до 17 ч. ще бъде извършен опис на
движими вещи на адрес: ******. Липсват данни описът да е проведен, което
съгласно горецитираното ТР е условието за прекъсване на погасителната
давност. Следователно, противно на основния аргумент на въззивника, че с
новото ТР № 2/04.07.2024 г. на ВКС е изменена досегашната практика по
прекъсването на погасителната давност за изпълнителни действия, в
настоящия случай единствено с насрочването на опис на движими вещи
давността не е била прекъсната и не е започнал да тече нов давностен срок.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
ВРС, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в неговата цялост.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
въззиваемата страна се следват направените в производството разноски, а
именно 961.31 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2312 от 19.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 14818/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, 7-ми състав.
ОСЪЖДА „С. Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4, ет. 6, ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, сумата
от 961.31 /деветстотин шестдесет и един лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да
5
тече от получаване на съобщението за постановяването му, по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6