Решение по дело №218/2019 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 92
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 16 юли 2019 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20195310200218
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 92

Гр. Асеновград, 19.06.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети май    през  две хиляди и деветнадесета   година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 218 по описа на Асеновградския  районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда чл. 59 и  сл. от ЗАНН.

         С наказателно постановление № А-22/25.01.2019 г. на Началника на РУ -Асеновград – Петър Костадинов Бабугеров на В.Д.И. , ЕГН :********** *** на основание чл. 212  от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., за нарушение по чл.93 ал.1 от  ЗОБВВПИ.

        Недоволен от горното постановление е останал В.И.  и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание  чрез пълномощника – адв. И. се сочи, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение  на материалния закон , поради  което е неправилно и незаконосъобразно  и като такова се иска пълната му отмяна.

         Ответната страна   РУ Асеновград  не взема становище по жалбата.

         Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери следното:

        Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е основателна.

        От приложената по делото административна преписка ,както и от приобщената прокурорска преписка №2409/2018г.и съдържащите се в тях писмени доказателства , както и от гласните доказателства, събрани посредством разпита на актосътавителя Ж. се установява следното:

      С  акт за установяване на административно нарушение № А-22/23.01.2019г. е  констатирано, че на 12.11.2018г. около 18.30 часа, в село ***, обл. Пловдивска,в сградата стопанисвана от Ловната дружинка,  жалбоподателят И. е оставил без надзор законно притежаваната от него ловна нарезна карабина 23 кал. 30-06 № А-215517 , като не е предприел мерките за сигурност и е позволил да има достъп на други лица до оръжието и същото е било поставено на едно от леглата в сградата. Така описаното нарушение е било квалифицирано по чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ. АУАН е съставен въз основа на материалите по прокурорска преписка № 2469/2018 г. на РУ-Асеновград , като актосъставителят Ж. не е констатирал лично нарушението , а е узнал за него от материалите по посочената преписка , както и от данните получени от мл. полицейски инспектор по КОС – Д.. Въз основа на АУАН  било  издадено и обжалваното НП, в което са приповторени констатациите залегнали в АУАН и на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв.

        При така установените факти и след  пълна проверка на наказателно постановление съдът намира, че същото е незаконосъобразно и необосновано по следните съображения :

         На първо място описано нарушение в НП  е квалифицирано по чл.59 ал.1 от ЗОБВВПИ , която норма въвежда правилото ,че  лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. От всички пет предложения посочени в хипотезиса на горната норма, относимо към конкретния случай  е само нарушаване на задължението за опазване от достъп на  други лица , което е и посочено при описанието на нарушението. Внимателния анализ на установените по делото факти обаче води до извода, че състава на горното нарушение не реализиран от обективна страна . Това е така , тъй като е установено , че на предходния ден 11.11.2018 г. жалбоподателят И. е бил на лов в района на с. Три могили , като бил вписан в надлежно издадено разрешително за групов лов. След ловния излет същият е останал да пренощува в обособено помещение на ловната дружинка , което се заключвало и ключове за него имали само други ловци. На 12.11.2018 г. жалбоподателят действително оставил оръжието си в помещението , и тръгнал да търси кучето си, което се било отвързало  и избягало през нощта. Помещението с оръжието  обаче същият заключил, а пушката била поставена в калъф, без боеприпаси. Действително пушката  не е била поставена в метална каса със секретно заключващо устройство , но и такава нямало монтирана в помещението.  По-късно в процеса на издирване на кучето В.И. бил повикан за справка в полицейското управление в гр. Асеновград , където дал обяснения и  което било причина за неговото по дълго отсъствие от помещението, където било оставено оръжието му. При тази ситуация, съдът намира , че на може да се приеме ,че жалбоподателя И. е реализирал вмененото му във вина нарушение , като не е предприел мерки за сигурност  и е позволил на други лица достъп до оръжието . Оръжието е било заключено и с оглед конкретиката на ситуацията, същият е направил възможното за препятстване на достъпа на други лица. На практика жалбоподателя, не е можел да вземе оръжието със себе си , защото  издирването на кучето е продължило в гората, и в конкретната ситуация същият е можел да бъде обвинен , че извършва незаконен лов, ако е носел пушката със себе си. При това положение изобщо не може да бъде изведено и основание за приложимостта към него на общата санкционната разпоредба на чл. 212 от ЗОБВВПИ  , която предвижда санкция за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. 

На второ място и независимо от горното съдът намира ,че в процедурата по издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отделно и достатъчно основание за неговата отмяна. Това е така , тай като същото е издадено без да е спазен три дневния срок  по  чл. 44, ал.1 от ЗАНН осигуряващ право на лицето спрямо което  е съставен АУАН , да  депозира възражения пред съответния административно-наказващ орган. В случая  АУАН е бил съставен на 23.01.2019г., а обжалваното  НП № А-22 е издадено на 25.01.2019г. С тези си действия АНО е нарушил правото на защита на нарушителя и издавайки НП преди изтичане на тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН е опорочил цялото административно-наказателно производство. Тъй като посочения срок за възражения е уреден в полза на жалбоподателя , неспазването му  е съществено нарушение на процесуалните правила , което не може да бъде санирано в рамките на въззивното производство и обуславя необходимостта от отмяна на атакуваното НП.

        Мотивиран от горното  и на основание чл. 63 от ЗАНН ,съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № А-22/25.01.2019 г. на Началника на РУ -Асеновград – Петър Костадинов Бабугеров, с което  на В.Д.И.   , ЕГН :********** *** на основание чл. 212  от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., за нарушение по чл.93 ал.1 от  ЗОБВВПИ.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред Административен съд-Пловдив  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                     

 

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: