№ 27179
гр. София, 02.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110125820 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. П. К. чрез адв. Т.
М., с която срещу "В, са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата 34 лева, начислена от последния във връзка със
съществувалия между страните и прекратен договор за мобилни услуги с
предмет предоставяне на мобилни услуги, мобилен интернет и телевизия,
поради това, че ответникът не е предоставил на ищеца услуги на посочената
стойност, както и с оглед прекратяването на договора;
по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 261 ЗЗД за сумата 500 лева,
претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди от
неизпълнението на задължението на ответника да предоставя съответните
услуги за срока на действие на договора преди съгласуваната между страните
дата за прекратяването му.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, породено от сключен помежду им договор за
предоставяне на мобилни услуги. Поддържа, че е бил изправна страна по същия и е
заплащал изцяло дължимите такси и стойността на съответните услуги. Позовавайки се
на правото си да прекрати занапред договора с ответника съгласно ЗЕС, твърди да е
отправил до ответника изявление за прекратяването на договорното правоотношение,
както и да е предприел действия по пренасяне на мобилния си номер към мрежата на
друг мобилен оператор. Поддържа обаче, че без да му е предоставил услуги,
ответникът претендира от него заплащането на такива на стойност 34 лева, като не му
е ясно как е формиран този размер. Отделно от това твърди да е претърпял
неимуществени вреди от неизпълнение на договорното задължение на ответника да му
предоставя договорените услуги за времето, през което договорът е бил действащ, тъй
като ответникът с поведението си преустановил достъпа на ищеца до тези услуги
преди датата, от която ищецът счита, че договорът е следвало да се прекрати.
В случая от изявленията на ищеца в исковата молба и уточняващата я молба става
ясно, че са предявени искове, свързани със съществувалото между страните договорно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги. С иска по чл. 124, ал.
1 ГПК ищецът цели да отрече дължимостта на вземане, което ответникът е начислил на
1
договорно основание. С другата предявена претенция се търси обезщетение за
неимуществени вреди, които се твърди да са възникнали от неизправността на
насрещната страна, която е преустановила предоставянето и достъпа до услугите за
период, през който ищецът счита, че договорът все още е бил действащ.
С Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГТК, е възприето становището, че при липсата на обща уредба на вредата от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на
общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в
чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл.
52 ЗЗД, следва да се приеме, че както нарушаването на общата забрана да се вреди
другиму, така и нарушаването на договорно задължение може да причинят
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Независимо, че ищецът се
позовава на нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 49 ЗЗД, съдът е този, който дава
правната квалификация на спорното право, а твърденията в исковата молба сочат, че
предметът на правния спор е свързан с договорното отношение между страните, респ.
неизправността на ответното дружество по същото. Същевременно ищецът сам сочи и
се позовава на качеството си на потребител по този договор, както и на правата, който
този му статут му предоставя, което обстоятелство, с оглед качеството му на
физическо лице, е несъмнено установено по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като
граждански по реда на общия исков процес.
Следва да се има предвид, че след изменението на посочената разпоредба с ДВ,
бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., тази подсъдност вече не е факултативна
/изборна/ и не зависи от преценката на ищеца - дали да предяви иска си съгласно
правилата на чл. 113 ГПК или да следва общата местна подсъдност. Всички искове, по
които страна е потребител, се предявяват по неговия настоящ адрес, а при липса на
такъв – по постоянния. При наличието на специална подсъдност по този вид дела,
регламентирана в разпоредбата на чл. 113 ГПК, не се прилагат правилата за общата
подсъдност, каквато е тази по чл. 105 ГПК.
Видно от изложените в исковата молба твърдения, спорът между страните е
свързан с наличието или липсата на основание за дължимостта на вземания,
произтичащи от договор за мобилни услуги, както и за реализиране на договорната
отговорност на ответника с оглед ограничаване достъпа до услугите преди
преустановяване на действието на договора. Предявените искове притежават белезите
на искове на потребител по смисъла на чл.113 ГПК, а доколкото се твърди, че
договорът е сключен с физическо лице /потребител/, то и исковете следва да бъдат
предявени по настоящия адрес на ищеца.
За пълнота следва да се посочи, че практиката на ВКС по въпросите относно
приложението на чл. 113 ГПК е последователна и непротиворечива /напр. определение
№ 95/05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
214/15.03.2010 г. по ч. т. д. № 173/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
268/09.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
477/17.06.2010 г. по ч. т. д. № 283/2010 г. на ВКС, І т. о., и др./. Със същите е даден
еднопосочен отговор на въпроса за съдържанието на понятието „иск на потребител” и
предпоставките за приложението на местна подсъдност по чл.113 ГПК в смисъл, че
местната подсъдност по чл.113 ГПК е приложима в случаите, когато ищецът има
качеството „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Понятието потребител е
възприето в „широк смисъл” и особената подсъдност по чл.113 ГПК е отнесена към
2
исковете на физически лица - потребители по редица специални закони.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице обстоятелства, обуславящи
подсъдност на спора пред Софийския районен съд – аргумент от чл.113 ГПК, за
предпоставките на която съдът следи служебно - съгласно чл.119, ал.3 ГПК (нова – ДВ,
бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл.
108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на
първото по делото заседание.
Ето защо производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено
и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на
ищеца, а именно Районен съд – Силистра.
Така мотивиран на основание чл.118, ал.1, вр. чл.119, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 25820/2024 г. по описа на Софийския
районен съд, Гражданско отделение, 41 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Силистра.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис на ищеца чрез процесуалния
му представител на съдебния адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3