Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Е.Вукадинова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8838
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8838/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.”
ЕАД *** срещу решение №155674 от 21.07.2020 г постановено
по гр.д.№30722/19 г на СРС , 78 състав , с което са отхвърлени исковете на
въззивника с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за
установено , че Д.А. М.ЕГН ********** от с.Челопечене-СО му дължи сумата от 653,98
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г за ап.№20 в гр.София ж.к.*********ведно
със законната лихва от 08.02.2019 г до заплащане на главницата ; сумата от 86,96
лева лихви за забава за периода 14.09.2016
г – 01.02.2019 г ; сумата от 7,89 лева за дялово разпределение за
периода 01.2016 г. до 04.2018 г и сумата от 1,53 лева лихви за забава
върху сумата за дялово разпределение за периода 01.03.2016 г – 01.02.2019 г ,
за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.02.2019
г по ч.гр.д.№7920/19 г на СРС , 78 състав .
Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на
решението на СРС , тъй като ответникът е потребител на топлинна енергия и това
е доказано с писмо на СО , р-н „Люлин“. Ответникът е призоваван на адреса на
процесния имот и е подписал протокол за избор на фирмата , която извършва
дяловото разпределение . Без значение е дали реално е ползван имота .
Въззиваемата страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изложените във въззивната жалба
доводи са неясни и противоречиви . Липсват доказателства , че ответникът е
собственик на имота и потребител на топлинна енергия . Адресът на ответника е в
с.Челопечене , но и на този адрес не е намерен и затова се представлява от
особен представител . По делото не са представени констативни протоколи за
публикуване на сметките в интернет .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 21.07.2020
г и е обжалвано в срок на 29.07.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че по делото не е доказано ответникът
да е собственик на процесния имот респ.че е потребител на топлинна енергия за
този имот .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Съгласно
чл.153 ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия са битови нужди е собственика на
имота или притежателя на вещно право на ползване върху него . В случая ищецът е
представил доказателства – писмо на СО , р-н „*******от делото пред СРС и молба
за законна ипотека на стр.15 от делото пред СРС , че собственици на имота са
били П. М.и Д.М.. Въпреки дадената от СРС възможност ищецът не е представил
доказателства , че ответникът е наследник на П. М.или по друг начин е придобил
права върху имота .
Принципно няма съществено значение
дали ответникът е адресно регистриран на адреса на процесния имот . Само за
пълнота трябва да се отбележи , че ответникът е регистриран на друг адрес в
с.Челопечене-СО , както и не е подписал протокола за избор на лицето , което да
извършва дялово разпределение , а подписът е на П. М.. По делото не е доказано
, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот и исковете са неоснователни и само на това основание .
Като е отхвърлил исковете СРС е
постановил законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №155674 от 21.07.2020 г постановено
по гр.д.№30722/19 г на СРС , 78 състав .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.