Р Е Ш Е Н И Е
гр. П., 12.09.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на дванадесети юли
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Наталия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 695 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 49 от 28.02.2018 г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите гр. П. е наложена имуществена санкция в
размер на 7 000 лв. на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на
отпадъците на „Ф. Г. Е. ...“ ЕООД с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: село Величково, община П., ул. „Единадесета” № 3 за нарушение на чл.136,
ал.2, т.3 ЗУО.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „Ф.
Г. Е. ...“ ЕООД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на
постановлението и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител
на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата. Ангажира доказателства и излага
допълнителни доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата, чрез
процесуалния си представител, застъпва становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Ангажира писмени доказателства.
В хода на
делото се установи следната фактическа обстановка:
След сигнал подаден в РИОСВ П., на 07.11.2017 г. е
извършена проверка от служители на РИОСВ П., между които и свидетелката Е.С., в
обект на „Ф. Г. Е. ...“ ЕООД, находящ се в гр. П., ул. „А. С.“ № 119. Там
дружеството ползвало под наем метално хале – склад и 100 кв. м. двор. В хода на
проверката е установено, че дружеството извършва нерегламентирани дейности по
третиране (оползотворяване) на отпадък с код 03 01 05, съгласно Наредба №
2/2014г. за класификация на отпадъците, изразяващи се в съхраняване
(складиране) на отпадъци от трици, дървесни стърготини, изрезки и кори,
разположени на купчини. Установено е наличието в откритата част на обекта, на
площ около 12м/4м/2м на отпадъци от трици, дървесни стърготини, изрезки от
дървен материал и парчета от дървесни кори; отделно, на площ 6м/4м/2м -
дървесни отпадъци (изрезки, кори и трици); дървесни кори и трици на площ около
4м/4м/1м; 40 биг-бега пълни с отпадъци от трици. В металното хале са установени
складирани отпадъци от дървесни стърготини и трици, на площ около 20м/4м/4м и
на друго място около 2м/10м/4м и използването на гореизброените отпадъци за
производство на пелети. При проверката е съставен Констативен протокол №
13-055/07.11.2017 г. Проверяващите приели, че това е дейност по третиране на
отпадъци с оглед разпоредбата на § 1, т. 44 от ДР на ЗУО, за което дружеството
не притежава необходимото, съгласно чл.35, ал.1 от ЗУО разрешение за извършване
на дейности с подобни отпадъци. Впоследствие дружеството подало на 21.12.2017
г. необходимите документи в РИОСВ П. и му било издадено подобно разрешение.
Като е приела, че с действията си по складиране на дървесни стърготини и производство
на пелети, установено на 07.11.2017 г. дружеството е извършило нарушение на чл.136, ал.2,
т.3 ЗУО, свидетелката С. съставила АУАН № 49 на 05.12.2017 г. Актът е съставен и връчен лично в
присъствието на заклет преводач на управителя на дружеството Д.К., който го е
подписал без възражения. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения
акт е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и от показанията
на свидетелите Е.С. и Г. У.. Изложеното от актосъставителката Е.С. кореспондира
изцяло с останалите доказателства, показанията й са логични, последователни и
се подкрепят от представените писмени доказателства, включително констативния
протокол, поради което съдът напълно ги кредитира. Свидетелката У. – управител
на дружеството-наемодател, предоставило за ползване на „Ф. Г. Е. ...“ ЕООД
обекта, находящ се в гр. П., ул. „А. С.“ № 119, също потвърждава в голямата си
част от показанията си изложената фактическа обстановка, като излага доводи, че
отпадъците, открити на двора не са на дружеството-жалбоподател. В същото време
обаче потвърждава, че „Ф. Г. Е. ...“ ЕООД произвежда пелети в обекта, като за
целта докарва дървесни отпадъци - стърготини, но не знае откъде точно.
Съдът, с оглед така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени в жалбата, установи от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
По същество същата е неоснователна.
Според разпоредбата на чл.35, ал.1, т.1 и т.2
от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква: 1.
разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или 2. комплексно разрешително,
издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на
околната среда. Към тези дейности се отнася и третирането на отпадъци от дървесни
отпадъци, включително дървесни строителни отпадъци. Разрешение за извършване на
дейности по третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято
територия се извършват дейностите. Разрешението се издава по образец, утвърден
от министъра на околната среда и водите. То се издава на лица, регистрирани
като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство,
на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни
предприятия по смисъла на § 1,
т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които
отговарят на изискванията на този закон. По делото се установи, а и няма спор,
че дружеството-жалбоподател е търговец по смисъла на закона. Установи се по
делото, че дружеството има издадено разрешение за извършване на дейност по третиране
на отпадъци, включително и за дървесни отпадъци от 04.01.2018 г. Това е решение
№ 07-РД-351-00, издадено от Директора на РИОСВ П.. Към момента на проверката
обаче – 07.11.2017 г. дружеството не е разполагало с подобно разрешение. Всички
горепосочени обстоятелства, за които са събрани и съответните доказателства по
делото, водят към несъмнения и категоричен извод, че на площадката,
стопанисвана от „Ф. Г. Е. ...“ ЕООД в гр. П., ул. „А. С.“ № 119 към 07.11.2017
г., дружеството е извършвало дейности по третиране на дървесни отпадъци – съхраняване
и производство на пелети. За извършване на такава дейност дружеството е
следвало да притежава разрешение. Безспорно е установено, че
дружеството-жалбоподател не е притежавало такова разрешение към 07.11.2017 г. нито
за подобна дейност, нито за посочения обект в гр. П., ул. „А. С.“ № 119. По делото са
приети като доказателство договор за наем от 15.06.2015 г. и анекс към него от
20.06.2015 г., от които е видно, че наемател на имота е именно
дружеството-жалбоподател. Обстоятелството, че отпадъците са складирани там от
последното се потвърди и от разпита на актосъставителката С., която е придобила
непосредствени впечатления по време на проверката, така и от свидетелката У. –
управител на дружеството-наемодател, която потвърди, че „Ф. Г. Е. ...“ ЕООД
произвеждат пелети в обекта, като за целта се докарват дървесни отпадъци -
стърготини. Отпадъците не са образувани от дейността на дружеството. При така
изложеното от обективна страна „Ф. Г. Е. ...“ ЕООД е извършило нарушението, за което е
подведено под административнонаказателна отговорност. Съдът счита нарушението
за безспорно извършено, установено и доказано по категоричен начин от
доказателствата по делото. Дори и да се приеме, че не е доказано по категоричен
начин, че дървесните отпадъци на двора на обекта не са на
дружеството-жалбоподател, тъй като се събраха доказателства и за наличието на
други наематели там, то категорично остава установено, че вътре в металното
хале, ползвано само от „Ф. Г. Е. ...“ ЕООД също е имало наличие на дървесни
отпадъци - дървесни стърготини и трици, на площ около 20м/4м/4м и на друго
място около 2м/10м/4м и използването на гореизброените отпадъци за производство
на пелети.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител
на дружеството-жалбоподател за незаконосъобразност на атакуваното
постановление. При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган надлежно е
издирил приложимия закон, както и съответната санкционна разпоредба и е
определил наказание. Не е налице съществено процесуално нарушение в описанието
на нарушението, като обстоятелствата около извършването му са посочени
достатъчно пълно и ясно, по начина, възприет от законодателя при формулирането
на относимата нормативна уредба, като позволяват на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено и да организира съответно защитата си. Посочено
е мястото на площадката, вида на отпадъците и количеството им. С оглед
спецификата на нарушението следва да се приеме, че описаните от органа
отпадъците трябва да се разглеждат съвкупно, а не отделно и те са достатъчно точно
индивидуализирани. Да се възлага в тежест на административнонаказващия орган да
индивидуализира отделните отпадъци още по-подробно, би било в противоречие с
целта на закона - да се предотврати или намали вредното въздействие на
отпадъците върху човешкото здраве и околната среда – по аргумент от чл.
1, ал. 3 от ЗУО (В тази връзка Решение
№ 877 от 23.05.2014 г. на Административен съд Бургас по к. а. н. д. № 734/2014
г.). От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е наказан за
това, че извършва дейност по оползотворяване на отпадъци, като съгласно § 1, т.
44 от ДР на ЗУО се приема, че тази дейност е дейност по третиране на отпадъци,
за което дружеството не притежава необходимото, съгласно чл.35, ал.1, т.1 от
ЗУО разрешение. Това нарушение е точно описано в акта и в наказателното
постановление, то е и правилно правно квалифицирано. Правилно е приложена и
санкционната норма – чл.136, ал.2, т.3 ЗУО.
Датата на извършване на нарушението също е определена правилно. Процесното
нарушение чрез съхраняване на дървесни отпадъци е осъществено чрез бездействие,
при което се създава трайно противоправно състояние и което може да бъде
констатирано във всеки момент, в който същото продължава. В случая то е
констатирано на 07.11.2017 г. и правилно е счетено, че именно това е датата на
извършване на нарушението.
Няма също
така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Липсват данни дружеството да е наказвано за друго такова
нарушение, като доказателствената тежест върху това лежи върху наказващият
орган. Необходимо е да бъде отбелязано и това обаче, че липсват изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори да няма конкретно
установени настъпили вредни последици, не следва да се чака такива да настъпят,
за да се приеме, че има извършено нарушение, което да не е маловажно.
При определяне на вида и размера на административното
наказание административнонаказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН, като е определил на дружеството-жалбоподател наказание имуществена
санкция в минимален размер от 7 000 лв. при предвиден в закона диапазон от 7 000 лв.
до 20 000 лв. Съдът счита, че така определеното наказание се явява съответно на
нарушението, като са взети предвид редица имащи значение към казуса
обстоятелства – така например е видно, че нарушението е за първи път и
непосредствено след проверката дружеството е подало необходимите документи за
издаване на разрешение за третиране на отпадъци от дървесни стърготини. Последното
не води до отпадане на отговорността, но следва да се вземе предвид при
определяне на наказанието. Ето защо съдът счита, че при така определеното
наказание е отчетена степента на обществена опасност на дееца и на деянието и с
оглед установените обстоятелства - нарушението е за първи път, последващо
разрешение за тази дейност, съдът намира за адекватно такова минималното
определено в закона. Така определеното наказание в минимален размер съдът
намира, че ще подейства превъзпитаващо по отношение на наказаното лице да не
извършва в бъдеще нови такива правонарушения.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд П.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 49 от 28.02.2018 г. на Директора
на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. П., с което е наложена имуществена
санкция в размер на 7 000 лв. на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за
управление на отпадъците на „Ф. Г. Е. ...“ ЕООД с ЕИК: .... със седалище и
адрес на управление: село Величково, община П., ул. „Единадесета” № 3 за нарушение
на чл.136, ал.2, т.3 ЗУО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: