Решение по дело №82/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         /               26.08.2021 година                         град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 13.07.                                                                                                          2021 година

В публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА

 т.дело № 82 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

         Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.429 КЗ.

Ищците П.Н.И., Н.К.К., С.И.Б. и И.П.М. твърдят, че  на 04.10.2019г., на път ІІ55, км 51+600, в обл. Стара Загора, водач на л.а. *** с peг. №*** - В.К., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, на десен завой загубил контрол на управляваното от него МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение, като по този начин причинил ПТП с правомерно движещия се л.а. „***“ с peг. №***. Лекият автомобил „***“ бил управляван от Н.И.С., а пътници били Т.В.С., Й.И. и Н. И.. От удара между двата автомобила л.а. „***“ излязъл извън платното за движение, вдясно на посока на движението си, където се самозапалил. Всички пътници и водачът на л.а. „***“ изгорели живи в трагичния инцидент.

Посочено е, че Н. С. и Т. С.а са родители на ищеца П.И.. Наведени са твърдения, че за ищеца П.И. процесното събитие е повратно в живота му. На 04.10.2019г. той губи по-голямата част от живота си - трагично умират родителите му и племенниците му, с които били изключително близки. Смъртта на близките му е настъпила по особено мъчителен начин. Сочи се, че ищецът П.И. губи най-близките си хора за един миг в трагична катастрофа, в която те са изгорели живи.

Изложено е, че мъката на П.И. е неописуема, сполетяла го е трагедия, която не бива да се случва на никого. Той е погребал родителите и племенниците си в един ден. Мъката, която изпитва, болката от загубата на най-близките му ще го преследва цял живот и никога няма да бъде същият. Изложено е, че това е едно от най-трагичните събития, което може да сполети човек.

Посочва се, че между ищеца П.И. и покойните му родители била установена силна емоционална връзка, основаваща се на любов, подкрепа, разбирателство и взаимопомощ. Те разчитали изключително много един на друг. Израснал в семейство, което го е отгледало с много грижи и обич и възпитало да почита родителите си. Сочи се, че Н.И.С. и Т.В.С. били опора за двете си деца, винаги им помагали и били готови на всичко за тях. Цялото семейство било много сплотено, като на особена почит бил Н. С., който бил глава на семейството-всички го обичали и уважавали, допитвали се често до него. Тези обстоятелства ги направили още по-близки. Поради това, П.И. приема смъртта на родителите си изключително тежко. Негативното отражение на процесното събитие върху ищеца се засилва и от особено мъчителния начин, по който са си отишли родителите му в процесното ПТП - изгорели са в настъпилия пожар.

Сочи се, че П.И. е чичо на починалите Й.И. и Н. И.. Той имал особено близка връзка с невръстните си племенници. За него било обичайно да полага грижи и да участва активно в отглеждането и възпитаването им, помагайки на родителите им. Децата били особено привързани към чичо си и имали изключително силна връзка, надхвърляща обичайните отношения, типични за чичо и племенници.

Между П.И. и починалите му племенници имало установена силна емоционална връзка и особено близка привързаност. За него децата на брат му били като негови собствени. Смъртта на децата го лишила от радостта в живота. П.И. не можел да понесе сполетялата го съдба да погребе малките си племенници и родителите си в един ден.

Посочва, че скръбта от смъртта на родителите му и на племенниците му е неизмерима и болката в сърцето му никога няма да намалее, а той винаги ще носи спомена за смъртта им.

Посочено е, че Н.К.К. е майка на починалия в процесното ПТП Н.И.С. - водач на л.а. „***“. Ищцата е съкрушена от смъртта на сина си. Тя и синът й били особено близки и Н.К. разчитала много на подкрепата на сина си. Той й помагал в битовите нужди с оглед напредналата й възраст. Двамата били много близки и имали връзка, основана на родителска любов и уважение. Н. е почернена и преживява болката да погребе сина си в една напреднала възраст. Жената изключително тежко приема загубата на сина си, който е главната й опора в живота. Нейната скръб е несравнима, защото в есента от своя живот тя е принудена да изтърпи болката от загуба на сина си. Н.К. изключително тежко приема загубата на Н. С. и понася неизмерими болки и страдания от загубата на сина си.

Изложено е, че ищцата С.И.Б. е сестра на Н. С.. Тя понесла много тежко загубата на брат си, защото приживе двамата били много близки и имали поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от смъртта на Н. С.. Двамата били много близки, гостували си на всички празници от българския календар, отношенията им били основани на взаимна обич и уважение. Заедно се грижили за майка си, споделяли радостите и несгодите в живота. Прекъсването на тази връзка нанася на С.Б. неизмерими болки и страдания от загубата на брат й.

Ищецът И.П.М. е брат на Т. С.а, починала в процесното ПТП. Твърди се, че той много тежко понася загубата на сестра си. Приживе двамата били много близки, винаги се събирали по празници, разчитали много един на друг. Живеели близко и често си гостували. Помагали си в ежедневните задачи, отглеждане на деца и внуци, което ги направило много близки.

Между тях имало изградена поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от смъртта на Т. С.а. Прекъсването на тази връзка нанася на И.М. неизмерими болки и страдания от загубата на сестра му.

Твърди се, че всички вреди са причинени от водача на л.а. „***” с peг. №***. За автомобила има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „ЗД **” АД, за която е издадена полица №BG/02/l 19002780688, валидна към датата на ПТП.

Ищците твърдят, че в изпълнение на законовите изисквания са предявили доброволни претенции за изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя, като е представена и банкова сметка, ***. Твърди се, че към настоящия момент и след изтичане на законоустановения тримесечен срок, застрахователното дружество не е платило претендираното застрахователно обезщетение. Сочи се, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за осъждане на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да плати застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Твърди се, че отказът на ответното дружество да плати очевидно основателните претенции допринасял за нанасяне на допълнителни емоционални травми на ищците.

Молят съда да осъди „ЗД **” АД, ЕИК: ****** да заплати следните обезщетения:

- на ищеца П.Н.И., ЕГН:********** сума в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане,         представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на баща му Н.И.С..

Искът е предявен като частичен от общата сума 300 000 лв., която сума счита за справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди.

- на ищеца П.Н.И., ЕГН:********** сума в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майка му Т.В.С..

Искът е предявен като частичен от сумата 300 000 лв., която сума счита за справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди.

- на ищеца П.Н.И., ЕГН:********** сума в размер на 20 000 лв., като частичен от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на племенницата му Й.И.. Искът е предявен като частичен от сумата 120 000 лв., която сума счита за справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди.

- на ищеца П.Н.И., ЕГН:********** сумата в размер на 20 000 лв., като частичен от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на племенника му Н. И.. Искът е предявен като частичен от сумата 120 000 лв., която сума счита за справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди.

- на ищцата Н.К.К., ЕГН ********** сумата в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина й Н.И.С..

- на ищцата С.И.Б., ЕГН ********** сумата в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на брат й Н.И.С.. Искът е предявен като частичен от 120 000 лв., която сума счита за справедливо обезщетение за претърпените от С.Б. болки и страдания.

- на ищеца И.П.М., ЕГН ********** сумата 20 000 лв.,  ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сестра му Т.В.С.. Искът е предявен като частичен от 120 000 лв., която сума счита за справедливо обезщетение за претърпените от И.М. болки и страдания.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена клиентска сметка, по която ответникът може да заплати претендираните обезщетения.

 

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът заявява, че оспорва изцяло исковете по основание и размер.

Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Твърди, че единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставеният по случая Констативен протокол за ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Според ответника, без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не намирала приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като ги счита за недоказани.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", ответникът оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Посочва, че при липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение по ЗДвП.

Изложено е становище за съпричиняване на вредите - чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Сочи, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самият пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

Твърди, че управляваното от Н. С. МПС е имало газова бутилка, която не е била технически изправна и е причинила пожара, при който е загинал той, съпругата му и двамата му внуци.

Оспорва наличието на особена връзка, по-различна от връзката между чичо и племенници между П.И. и починалите Й.и Н. И.. Счита, че същата не е повод за реализиране отговорността на ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

Оспорва предявения иск и по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба сума е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Отбелязано е, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД.

Оспорва претенцията за лихва за забава, като твърди, че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. Признава, че ищците са сезирали дружеството с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ, без обаче същата да съдържа всички посочени в закона реквизити, в това число банкова сметка *** - аргумент от чл. 380, ал.1 КЗ. Липсвали надлежни данни за сметка и на упълномощените лица.

Излага аргументи, че съгласно чл.380, ал.3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадало/увредено лице има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли претенциите на ищците, като изцяло неоснователни и недоказани. Евентуално,  моли да се намали размера на претендираното обезщетение с оглед направените възражения.

Моли да му се присъдят направените в производството разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищците и моли на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото да се намали.

 

В допълнителната искова молба ищците оспорват възраженията на ответното дружество, като считат същите за неоснователни.

Постъпил е отговор на допълнителна искова молба, с който ответникът заявява, че поддържа всички възражения относно неоснователността на предявените искове. Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Твърди, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Навежда твърдения, че увредените лица - ищци по делото - П.Н.И. и Н.К.К., не са изпълнили посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представят на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполагат и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди.

Посочва, че във връзка с твърдяното от ищците ПТП, при ответника са образувани застрахователни преписки - щети за молителя П.И., касаещи смъртта на неговите родители - Н.И.С., Т.В.С., съответно ********** и ********** и за молителката Н.К.К., относно смъртта на нейния син Н.И.С. - щета № **********. Сочи, че с предявената извънсъдебно претенция тези ищци са представили единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 284р - 22249 от 22.12.2016год., удостоверения за родствени връзки, препис от акт за смърт и пълномощни. Твърди се, че на застрахователното дружество не е представен нито един документ, установяващ виновността на някой от водачите на участващите в ПТП автомобили. В тази връзка, с писма изх. №НЩ - 9183/13.12.2019г. и изх. №НЩ - 9181/13.12.2019год. ответното дружество поискало от ищците да представят влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал МПС. Изложено е, че исканите от застрахователя документи не били представени от ищците П.И. и Н.К. по образуваните преписки и по този начин увредените лица не са изпълнили визираните в чл.498, ал. 2 от КЗ свои задължения. Посочва се, че с предявената искова молба отново не са представени доказателства, установяващи виновността на водача на лек автомобил *** с peг. № *** и въобще на водач на МПС, застраховано в ЗД „**“ АД. Ответникът счита, че в конкретния случай не е установена и доказана виновността на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано при ответното застрахователно дружество. Заявено е, че изложените съображения са изцяло важими и за останалите ищци - С.И.Б., И.П.М., включително и П.Н.И. (по отношение на претенцията, свързана със смъртта на двамата му племенници), които освен, че не са предоставили описаните по - горе документи, не са ангажирали и доказателства пред застрахователната компания, от които да е видно, че между тях и починалите са създадени особено близки взаимоотношения, от които да са претърпели реални вреди, които да подлежат на обезщетяване. Оспорва твърденията на ищците, че водачът на лек автомобил *** с peг. № *** - В.К. е виновен за настъпването на процесното ПТП.

Оспорва, че е налице деликт, както и факта, че от представените с исковата молба доказателства се установява механизма на настъпилото ПТП, респ. наличието на виновен за произшествието водач на ППС. Счита, че в конкретния случай не е установена и доказана виновността на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано при ответното застрахователно дружество. Отбелязва, че в исковата молба формално е посочено, че водачът на лек автомобил *** с peг. № *** - В.К., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост на десен завой е загубил контрол над управляваното от него МПС и е навлязъл в лентата за насрещно движение, като по този начин е станал причина за ПТП с правомерно движещия се лек автомобил „***" с peг. №***. Не ставало ясно кои конкретни законови правила ищците считат, че водачът на лек автомобил *** с peг. № *** - В.К. е нарушил виновно, щото да се стигне до настъпване на твърдяното ПТП.

Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил *** с peг. № *** - В.К. за настъпването на твърдените в производството вреди, като поддържа наведения в отговора на исковата молба довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.И.С., изразяващо се в управление на МПС - лек автомобил „***" с peг. № ***, оборудвано с технически неизправна автогазова уредба.

Твърди, че настъпването на вредните последици се дължи и на неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл.137а ЗДвП - задължение за пострадалите Н.И.С., Т.В.С. и Н. И. И., с което поведение сами са се поставили в риск, а по отношение на пострадалата Й.И. в неизползване на система за обезопасяване като пътник в МПС, в нарушение на чл. 137в, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 1376 ЗДвП, с което е била поставена в риск от страна на водача на лек автомобил „***" с peг. № *** и неин дядо - пострадалият Н.И.С., респ. нейната баба - пострадалата Т. С.а, като пълнолетни лица, на чиито грижи е поверена малолетната И..

Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н.И.С., като поддържа, че причина за настъпване на неговите телесни увреждания, включително и на останалите пътници в лек автомобил „***" с peг. № ***, довели до смъртта на четиримата пострадали, е негово виновно нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Наредба Н - 3 от 18 февруари 2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните ППС, при монтиране на уредби, които позволяват работата на двигателя с втечнен нефтен газ (ВНГ) или сгъстен природен газ (СПГ), изразяващо се в управление на технически неизправно МПС, на което допълнителното монтиране на автогазова уредба е извършено не по установения за това ред, и която автогазова уредба не е технически изправна - нарушения на чл. 139 ЗДвП и чл. 146 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от Наредба Н - 3 от 18 февруари 2013год.

Счита, че ако Н. С. бе управлявал технически изправен лек автомобил с поставена по установения ред, технически изправна автогазова уредба, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или дори да бе настъпила вреда, тя не би довела до твърдените в исковата молба тежки вредни последици - причинена смърт на четири лица. Заявено е, че съпричиняването от негова страна е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените увреждания - настъпила смърт. Според ответника се касае за поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, като това поведение на пострадалия съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие. Излага аргументи, че всеки водач на МПС следва да вземе мерки същото да е технически изправно, като спази задължението си да управлява лекия автомобил с технически изправни агрегати, в случая автогазова уредба, за което носи самостоятелна административнонаказателна отговорност по ЗДвП.

Поддържа, че травмите на Н.И.С., Т.В.С., Й.И. и Н. И. И., довели до тяхната смърт, са настъпили като резултат от виновно поведение на Н.И.С. като водач на лек автомобил „***" с peг. № ***. Посочва, че управлението на технически изправно МПС, с технически изправна автогазова уредба би осуетило изцяло настъпването на претърпените вследствие на ПТП телесни увреждания, довели до смъртта на четиримата пострадали или би ограничило до голяма степен настъпването на вредни последици.

Твърди съпричиняване на вредоносния резултат. Според ответника, ако пострадалите са били с поставени предпазни колани, респ. система за обезопасяване за И., не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или дори да бе настъпила вреда, тя не би довела до твърдените в исковата молба телесни увреждания, причинили смъртта им. Твърди, че съпричиняването от тяхна страна е в пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените увреждания.

Поддържа, че травмите на пострадалите са настъпили като резултат от тяхното собствено виновно поведение и излага съображения в тази връзка.

Ответникът счита, че посочените от него обстоятелства осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото следва да бъде отчетено от съда при постановяване на решението по съществото на спора, дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на ответника.

Посочва съдебна практика и счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на ищците поради съпричиняване на настъпилите вредни последици от страна на всички пострадали, пътували в лек автомобил „***“.

Оспорва наличието на особена връзка, създала трайни и дълбоки отношения между ищеца П.Н.И. и неговите племенници - починалите Й.и Н. И. заради съдържанието на която връзка ищецът И. да търпи болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване. Намира, че отношенията, връзката между ищеца П.И. и неговите племенници Й.и Н. И. не е повод за реализиране отговорността на ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.

Оспорва наличието на силна и дълбока емоционална връзка между ищцата С.И.Б. и пострадалото лице Н. И., неин брат и ищеца И.П.М. и пострадалата Т.В.С. - негова сестра, която да е прекъсната с причинената смърт на двамата пострадали. Твърди, че не са налице сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, предполагащи възможност да се установи наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие между ищците и пострадалите Н.И.С. и Т.В.С..

Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените по настоящото дело претенции за неимуществени вреди са завишени и не отговарят на обществените критерии за справедливост.

Ответникът посочва, че не са представени доказателства във връзка с психоемоционалното съС.ие на ищците вследствие на ПТП и загубата на техните близки, което водело до извода, че такива не са били провеждани. Посочва, че е изминал не малък период от датата на ПТП, през който ищците са рационализирали преживените психотравми, като психиката им се е адаптирала и преработила преживяното.

Счита, че предявените размери са прекомерни и предвид наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите.

Поддържа възражението с отговора на исковата молба по отношение на претенциите за лихва за забава по изложените съображения.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции на ищците, като изцяло неоснователни и недоказани.

Евентуално моли, да се намалят размерите на претендираните обезщетения с оглед наведените възражения, включително и след като се отчете съпричиняване на вредоносния резултат за всеки един от ищците.

Претендира за направените в производството разноски.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 04.10.2019г., на път II55, км 51+600, в обл. Стара Загора е настъпило ПТП между на л.а. *** с рег. №*** с водач В.К. и л.а. „***“ с рег. №***, управляван от Н.И.С.а, като пътници в л. а. „***“ били Т.В.С., Й.И. и Н. И.. От удара между двата автомобила, л.а. „***“ излязъл извън платното за движение, където се самозапалил и всички пътуващи в автомобила - пътниците и водачът на л.а. „***“ получили тежки травматични увреждания и изгаряния до степен на овъгляване.

Не е спорно, че за л.а. „***” с рег. №*** има сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със „ЗД **” АД, за която е издадена полица №ВG/02/119002780688, валидна към датата на ПТП.

Ищците предявили доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя, като представили и банкова сметка, ***щетенията. След изтичане на законоустановения тримесечен срок, а и до настоящия момент застрахователното дружество не е платило претендираните  застрахователни обезщетения.

С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото е назначена комплексната съдебномедицинска, автотехническа и пожаротехническа експертиза.

От заключението й се установява механизма на процесното ПТП, а именно: На 04.10.2019 г. по път II - 55 ,км 51 +600 водачът на лек автомобил *** с рег.№ ***В.К., движещ се в посока север към гр.В.Търново със скорост около 102 км/ч навлиза в насрещната лента за движение, по която по същото това време се е движил лек автомобил *** 80 Б4 с рег.№ *** в посока юг към гр. Г. със скорост около 61,2 км/ч. Лек автомобил *** 80 е бил управляван от Н.И.С., като пътници са били Т.В.С. седяща отпред в дясно от шофьора, Й.И., дете седящо на задната седалка в дясно зад Т. С.а и Н. И., дете, седящо на задната седалка зад водача на автомобила.

Поради движение с несъобразена с пътно-климатичните условия скорост в процесния участък от пътя на автомобил *** (102 км/ч) при гранична такава в кривата- десен за него завой от 84 км/ч, автомобилът *** е навлязъл в насрещната лента за движение, по която по същото време се е движил процесния лек автомобил *** 80.

Според експертизата, е настъпил челен приплъзващ удар между двата автомобила в лентата за движение на *** 80, като след удара той е напуснал пътното платно в дясно спрямо първоначалната си посока на движение, където се запалва. Всички пътници в лек автомобил *** 80 изгарят живи в автомобила при трагичния инцидент. Лек автомобил *** е продължил движението си и се е установил в покой в насрещната си лента за движение.

Данните за изготвяне на експертизата са взети от материалите по досъдебно производство № 109 /2019 г.

Видно от заключението на експертизата, лек автомобил *** 80 е бил изцяло в лентата си за движение, движейки се на юг в посока гр.Г..

Лек автомобил *** е навлязъл с левите си състави в насрещната лента за движение, движейки се в посока на север към гр.В.Търново, по която по същото време се е движил лек автомобил *** 80.

Тъй като в случая лисват технически данни за задействане на спирачната система на процесния лек автомобил *** непосредствено преди настъпването на ПТП, следва да се приеме, че скоростта му на движение преди настъпването на ПТП е съответствала на тази към момента на удара и е възлизала на 102 км/ час (28.4 м/сек).

Според експертите, поради липса на технически данни за задействане на спирачната система на процесния лек автомобил *** непосредствено преди настъпването на ПТП, следва да се приеме, че скоростта му на движение преди настъпването на ПТП е съответствала на тази към момента на удара и е възлизала на 61.2 км/ час (17 м/сек)

Експертите заключават, че от техническа гледна точка причина за настъпването на процесното ПТП е движение на лек автомобил *** с несъобразена с пътно-климатичните условия в конкретния участък от пътя скорост от 102 км/ч към момента на възникване на ПТП, която се явява превишена /по-висока/ от максимално допустимата в завоя - 84 км/ч, гарантираща преминаването му без загуба на напречна устойчивост. Вследствие на инерционните сили, действащи на *** при извършване на маневрата десен завой, които при така избраната от водача скорост на движение са се оказали по-големи от съпротивителните сили, свързани със сцеплението на гумите при движението на автомобила в конкретната крива и конкретните метеорологични условия, поради което автомобилът не е запазил първоначалната посока на движение, зададена му от водача и е навлязъл в лентата за насрещно движение, непосредствено преди разминаването с *** 80.

Видно от експертизата, при процесното ПТП Н.И.С., ЕГН ********** е получил следните травматични увреждания: Гръдна травма, изразяваща се в счупване двустранно на всички ребра, счупване на гръдната кост, кръвонасядане на меките тъкани на средостението, контузия и разкъсване на двата бели дроба, разкъсване на околосърцевата торбичка, разкъсване на сърцето, излив на кръв в двете гръдни половини. Коремна травма, изразяваща се в разкъсване на слезката и капсулата на черния дроб, разкъсване на дръжката на тънките черва, излив на кръв в коремната кухина. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Счупване на лява раменна кост. Счупване на лявата бедрена кост. Разчленяване на срамната кост и дясна кръстнопоясна става. Оток на мозъка и белите дробове. Чужди тела /сажди/ в дихателните пътища. Овъгляване на главата, тялото и крайниците.

Н. И. И., ЕГН ********** е получил следните травматични увреждания: Счупване на костите на дясна предмишница. Счупване на големия пищял на дясната подбедрица. Изгаряне до степен на овъгляване на главата, шията, тялото и крайниците.

Й.И., ЕГН ********** е получила следните травматични увреждания: Коремна травма, изразяваща се в разкъсване на слезката, излив на кръв в коремната кухина. Изгаряне до степен на овъгляване на главата, шията, тялото и крайниците.

Т.В.С., ЕГН ********** е получила следните травматични увреждания: Гръдна травма, изразяваща се в счупване на ребра в двете гръдни половини, контузия на белите дробове, разкъсване на левия бял дроб, кръвонасядане на меките тъкани на предното и задното средостение, разкъсване на околосърцевата торбичка, разкъсване на сърцето, излив на кръв в двете гръдни половини. Коремна травма - разкъсване на слезката и черния дроб, излив на кръв в коремната кухина. Малокръвие на трупа и вътрешните органи. Счупване на костите на лява предмишница. Счупване на дясна бедрена кост. Счупване на костите на лява подбедрица. Разчленяване на срамната кост. Счупване на лявата хълбочна кост. Овъгляване на главата, тялото и крайниците.

Видно от експертизата, получените телесни повреди на Н.И.С., ЕГН **********, Н. И. И., ЕГН **********, Й.И., ЕГН **********, Т.В.С., ЕГН ********** отговарят да са получени по време и начин, описани в исковата молба. Смъртта им е настъпила в автомобила и не е било оказвано лечение.

Според експертите, причина за смъртта на Н.И.С. са тежките и множествени травматични увреждания - гръдна и коремна травма, несъвместими с живота. Несъмнена роля в настъпването на смъртта е било действието на висока пламъкова температура, причинила прижизнени изгаряния по цялата телесна повърхност.

Причина за смъртта на Н. И. И. са изгаряния по цялото тяло от висока пламъкова температура, след изпадането му в безпомощно съС.ие от получените травматични увреждания - счупване на костите на дясна предмишница и счупване на големия пищял на дясната подбедрица.

Причина за смъртта на Й.И. са изгаряния по цялата телесна повърхност от висока пламъкова температура, след изпадането й в безпомощно съС.ие от получените травматични увреждания - разкъсване на слезката.

Причина за смъртта на Т.В.С. са тежки и множествени травматични увреждания, несъвместими с живота. Несъмнена роля в настъпването на смъртта е било действието на висока пламъкова температура, причинила прижизнени изгаряния по цялата телесна повърхност.

Смъртта на Н.И.С., Н. И. И., Й.И., Т.В.С. е в причинна връзка с процесното ПТП.

Видно от материалите по делото и ДП №109/2019, лек автомобил *** 80 е бил снабден с автогазова уредба.

Травматичните увреждания, без изгарянията, на водача и пътниците в л.а. „***“ са причинени от твърди тъпи предмети.    

Според експертизата, травмите на Н.И.С., без изгарянията, са причинени от вътрешността на автомобила - лява предна врата, волан, предпазен колан, бордно табло. Травматичните увреждания на Т.В.С., без изгарянията, са причинени от задна лява врата, облегалката на предна лява седалка и предпазен колан. Травматичните увреждания, без изгарянията, при Н.И.С. и при Т.В.С. са от характер да причиняват за кратко време /минути/ смърт. Травматичните увреждания на Н. И. И., без изгарянията, са причинили както следва: счупването на костите на дясна предмишница - трайно затруднение на движенията на дясната ръка. То е причинено от бордното табло. Счупването на големия пищял на дясната подбедрица - трайно затруднение на движенията на десния крак и е причинено от предмети под бордното табло. Травматичните увреждания, получени от Й.И., без изгарянията, са както следва: разкъсаната слезка от предпазен колан, а в случай на неизползването му от удар в облегалката на предна дясна седалка.

Механизмът на получаване на травматичните увреждания на Н.И.С., Т.В.С., Й.И. и Н. И. И. при процесното ПТП е от действието на твърди тъпи предмети от елементи от вътрешността на лекия автомобил, в който са пътували с последващо запалване на автомобила и действие на висока пламькова температура.

Първоначалният удар за л.а. *** е в предните му челни, леви състави. В този момент тялото на водача на лекия автомобил Н. С. и телата на пътниците в него Т. С.а, Й.И. и Н. И. се изместват напред и наляво към мястото на удара.

В резултат на удара автомобилът се завърта надясно около вертикалната си ос, а тялото на водача и телата на пасажерите в него се изместват наляво.

Пострадалият Н. С. е бил водач на автомобила. Пострадалият Н. И. е пътник на предна дясна седалка. Пострадалата Т. С.а е пътник на задна седалка, в лявата й част, зад шофьора. Пострадалата Й.И. е пътник на задна седалка, в дясната й част, зад пътника до водача на лекия автомобил.

Лек автомобил *** 80 е снабден с триточкови обезопасителни колани за всички места в автомобила, същият е с въздушни възглавници, предназначени за водача и пътника до него. Кормилната колонка е обезопасена. Задните врати на автомобила имат осигуровка, която не позволява на пътниците /деца/ да отварят вратите. Същите могат да бъдат отворени само отвън. В материалите по делото и ДП няма данни дали тази блокировка е била активирана от водача на автомобила.

Според експертизата, Н. И. И. е бил с поставен предпазен колан, видно от находка, установена при аутопсията. Описаните травматични увреждания на тримата пътници в лекия автомобил биха могли да се получат при поставени предпазни колани.

Видно от заключението, предвид получените травматични увреждания от водача на л. а. ,*** 80” и пътниците на предна дясна и задна седалка в него, никой от пострадалите не е имал възможността самостоятелно да напусне купето на автомобила преди то да се възпламени.

Във връзка с обстоятелствата, свързани с газовата уредба на л. а. ,*** 80”, експертите са посочили, че всяко поставяне на автогазова уредба в лек автомобил е промяна на конструкцията на същия, ако тя не е поставена в заводски/фирменни условия от самия производител на автомобила. Експертите са посочили, че няма данни в ДП и в материалите по делото дали това е извършено по установения ред, както и стандартно/фабрично ли е бил оборудван автомобилът с автогазова уредба, както и къде е извършен монтажът и от кого.

Според експертизата, няма данни по делото и ДП за издаден протокол от сервиз, монтирал автогазовата уредба в лек автомобил „***“, няма данни по делото и ДП за редовни профилактики, сервизно обслужване и преглед на техническата изправност на монтираната в лек автомобил „***“ с рег.№ СН 9413 АМ автогазова уредба, както и това дали те са били сертифицирани. Няма данни по делото и ДП за нестандартни и/или нестандартно монтирани части и вериги от компоненти на поставената в лек автомобил „***“ с рег.№ СН 9413 АМ автогазова уредба.

Според експертизата, автогазовата уредба, монтирана в лек автомобил „***“ с рег. № *** е предвидена за работа с пропан -бутан.

Видно от заключението на експертизата, причините за възникналия пожар в лек автомобил, „***“ с рег. №*** е запалването на парите на бензина и пропан -бутана образувани при изтичане на бензин и газ (пропан-бутан) след ПТП и развитие на пожара по горимите синтетични материали, с които е оборудвано купето на автомобила (пенополиуретан, каучук, пластмаси и синтетични тъкани).

Границите на възникналото запалване (зона на горене) е в предната лява част от автомобила - в зоната на волана, двигателя. В материалите по делото (свидетели) е описано, че пожарът е възникнал непосредствено след ПТП на 04.10.2019г. около 18,35ч.

 Не се установяват нестандартни и/или нестандартно монтирани части и компоненти по постановена в лек автомобил „***“ с рег. № *** газова уредба.

 Описаната в материалите по делото горивна система на автомобила „***“ с рег. № *** ) е бензин с алтернативно гориво пропан бутан. Вследствие на сблъсъка, е получен пробив в горивните системи. Следва изтичане на бензин и газ (пропан-бутан) в зоната на нагретите части от двигателя, както и нарушаване целостта на ел. инсталацията на автомобила (кабели), предизвикващо къси съединения (искри) довежда до запалване на парите на бензина и пропан - бутана.

 В предвид обстоятелствата при ПТП и описаното в материалите по делото (нарушаване целостта на горивопроводи, елементи на газовата уредба, ел.инсталация на автомобила), както и съС.ието на водача на автомобила не е имало възможност за предотвратяване и ограничаване на пожара.

Според експертизата, причините за бързото възникване на пожара в лек автомобил ,***“ с рег. № *** е запалване парите на бензина и пропан – бутана, образувани при изтичане на бензин и газ след ПТП и развитие на пожара по горимите синтетични материали, с които е оборудвано купето на автомобила.

Експертите заключават, че в материалите по делото няма данни за причинна връзка между бързото възникване на пожара в лек автомобил „***“ с рег. № *** и действията на опредени лица или нестандартно монтирана автогазова горивна система или технически неизправна такава.

В съдебно заседание от 13.07.2021г. експертите подробно са мотивирали становището си, като ясно и недвусмислено са посочили, че пожарът е възникнал в предната част на автомобила, тъй като при удара /при ПТП/ се е нарушила целостта на елементите на газовата система. Вследствие деформациите на автомобила в предната му част са се нарушили части на газовата уредба, което е довело до възпламеняването на предната част на л.а. „***“. Категорично експертизата е посочила, че пожарът, възникнал в предната част на автомобила се дължи на ПТП, причинило деформации и нарушаване на целостта на газовата уредба, а не на дефекти на самата газова уредба.

         Съдът възприема заключението на експертизата, същото е добросъвестно и компетентно изготвено и отговаря на всички въпроси, свързани с обстоятелствата от значение на настоящия спор.

С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Коста Петров Ашламов посочва, че познава ищците.  Посочва, че ищцата Н.К. е баба на И. И. и П.И. /ищец по делото/ и майка на покойния Н. С. и сестра му С.Б. /също ищца по делото/. Посочва, че И.М. е брат на покойната Т. С.а. Посочва, че са съседи в Ш. и приятелски семейства и че се познават от деца. Подробно обяснява родствените отношения между ищците по делото и починалите при ПТП.

Свидетелят посочва, че ищецът П.И. е бил в много добри отношения с родителите си, с които живеели в едно домакинство в село Ш., заедно с брат си и децата му Н. и Й.И.. Били в много близки отношения, много си помагали взаимно. П. и брат му помагали за всичко в къщата, имали идея за общ бизнес, тъй като П. разбирал от коли и искали да направят автосервиз. Родителите му го подкрепяли и му помагали. Според свидетеля, ищецът П.И. и родителите му били изключително близки, много се обичали и загубата много тежи на П.И.. До настоящия момент ищецът П.И. не можел да се отърси от болката. Много тежко преживял загубата, затворил се в себе си. Това били най-близките му хора. Вече нямал желание за нищо - не можел да спи, отслабнал много, не се хранел редовно. Взимал успокоителни. Преди ПТП-то искал да прави бизнес, да остави нещо на семейството, но това сега било на заден план.

Според свидетеля, П.И. много обичал децата на брат си Н. и Й.И., били поС.но заедно, приемал ги като свои, помагал във възпитанието и грижите за тях. Малкият Н. бил поС.но при чичо си, тъй като ремонтирал коли и П. го учел на тези неща. Водел децата по автомобилни състезания. Имал едно АТВ, на което возел племенника си Н. и го учел да го кара. При всяка възможност излизал с Й., водел я на разходки. Децата били много привързани към него, той много ги обичал.

Свидетелят си спомня, че на 04.10.2019г. вечерта позвънил братът на П.И. – И. И., че е станало ПТП до Г.. След това свидетелят веднага тръгнал натам и когато пристигнал, видял трагедия. П.И. бил в абсолютен шок, не можел да говори, на няколко пъти припадал. Давали му вода да се свести. След това полицаите настоявали П.И. с брат му да си тръгнат, но те стояли, докато не извозили телата. П. бил много разстроен, не можел да говори, не чувал какво се говори, бил в шок. Свидетелят присъствал на погребението, в общината бил обявен 3-дневен траур. П. и И. И. били като живи трупове. Погребението било в Ш., като за един ден П.И. погребал майка си, баща си и двамата си племенника. Родители му били много уважавани хора и присъствали  много хора на погребението. Имало съученици и приятели на двете деца. П.И. бил разстроен от погребението, бил на успокоителни. Според свидетеля, ищецът се затворил в себе си, не бил същият, нямал желание да прави нищо и имал здравословни проблеми.  

Свидетелят посочва, че Н.К. е майка на покойния Н. С. и баба на П.И.. Посочва, че тя изключително тежко приела инцидента. Живеела при загиналите при ПТП Н. и Т. С.и, в едно домакинство. Били едно щастливо семейство. Според свидетеля, Н. била много привързана към сина си и разчитала на него. Всички заедно се хранили на една маса и всичко правели заедно. Ищцата била в голям шок след ПТП. Вечерта била сложила масата и чакала сина си и децата, за да вечерят. Все още не можела да преживее този шок. Единственото, което я държало, е това да помага на П. и И. И.. Много често ходела на гробищата.  Според свидетеля, Н.  не е добре здравословно, като ищецът П. и брат му се грижели за нея.

Свидетелят посочва, че С.Б. е дъщеря на Н.  К. и сестра на покойния Н. С.. Живее в С., но никога не е прекъсвала връзката си в Ш., почти всяка седмица се прибирала. Тя приела тежко загубата на брат си и до ден днешен не можела да я преживее. Помагала много на погребението. Винаги били заедно на всички празници. Свидетелят посочва, че преди да влезе днес в залата, плачела пред съда. Според свидетеля, С.Б. никога нямало да може да преодолее това, връзката с брат й била много силна, заедно ходили на почивки.

 Свидетелят посочва, че И.М. е брат на покойната Т. С.а. Според него, били много близки, поС.но със съпругата си В. идвали на гости, помагали си. И.М. много тежко преживял тази загуба и изпитвал голяма болка. На погребението, той бил  много разстроен, тъй като много обичал сестра си Т. С.а и децата. Към настоящия момент, И.М. бил поС.но тъжен и не можел да го преодолее.  

Свидетелят посочва, че в последните години Й. И. била при майката си в Л., тъй като родителите им били разведени, но останали  приятели, в името на децата. Всяка събота и неделя Й. била в Ш.. При всяка възможност родителите гледали децата да бъдат заедно. Всички полагали грижи за децата.

Свидетелят С. И. К. посочва, че познава П.И. от дете, заедно израснали, родители му и неговите родители били семейни приятели. Подробно обяснява родствените отношения между ищците и загиналите при ПТП техни родственици.

Заявява, че П.И. живеел в една къща с родители си и винаги много си помагали. П. много разчитал на родители си - за съвети и финансово, били много близки. П. е автомонтьор и имал мечти да направи бизнес. След смъртта им П. вече не бил същият лъчезарен човек. ПоС.но говорел колко му липсват, споменал на свидетеля, че има здравословни проблеми. Според свидетеля, П. гледал и обичал племенниците си като свои деца и те много го обичали. Той се занимавал с автомобили, а малкият Н. му помагал, поС.но бил с него, водел ги на състезания. Й. през почивните дни я извеждал в парка. Според свидетеля, децата „умирали“ за него.

Свидетелят посочва, че разбрал за ПТП – то от колеги, свързал се със свидетеля К.А., който му казал, че е отишъл на мястото на ПТП. Свидетелят също отишъл, пътят бил отцепен, не го пуснали да мине. П. и И. И. били в почти припаднало съС.ие. Молили ги да си тръгнат, но те стояли до последно, докато извозят телата. Прибрали се вкъщи, П. почти не говорел, само плачел, бил на силни успокоителни. Според свидетеля, П.И. загубил цялото си семейство. Родителите му били много уважавани хора, имало страшно много хора, всички били в потрес. Според свидетеля, П. не бил вече същият, тази загуба никога нямало да я преодолее. Той бил един лъчезарен човек, мислел за децата, за бизнес, сега не било така.

Свидетелят посочва, че Н. е майка на Н.  С. и прабаба на децата. Живеели в една къща. През цялото време на погребението тя плачела, мъката й била много голяма. В момента живеела само заради внуците си П. и И. И.. След ПТП – то, П. поС.но я водел по болници.

Свидетелят посочва, че С.Б. е сестра на Н. С. и живее в С., но няма почивен ден, когато да е не е със семейството си. Отношенията им били повече от брат и сестра, винаги си помагали, дори и финансово. Неотлъчно била до тях. Като си пристигала от С., на всички носела по нещо. Виждала се една любов между брат и сестра, която според свидетеля в днешно време не се вижда. С. била неотлъчно на погребението и двете с В. организирали всичко, въпреки мъката си. Според свидетеля, след ПТП – то, С.Б. вече не била онази радостна и лъчезарна жена, станала съвсем друг човек, болката от загубата на брат й и децата била голяма.

Свидетелят посочва, че И. е М. е брат на Т. С.а и живее в Ш.. Били поС.но заедно  и И. изпитвал искрена братска обич. Според свидетеля, И. много се променил след ПТП-то, преди бил жизнерадостен, а сега поС.но говорел за тази загуба и ходел до гробищата. Грижел се за децата като за свои деца, а вече не можел да го прави.

Свидетелката В.Н.М., която е съпруга на ищеца И.П.М., посочва, че познава всички ищци.  П.И. бил на 6 години, като станала снаха в семейството. П. бил много близък с родителите си. Грижел се за майка си, за баща си и за баба си. Семейството било много добро и задружно. П. бил един от малкото младежи, който избрал да остане в бащиното огнище. Според свидетелката, връзката с родителите му била по - различна от обичайната. Нямало вечер, родителите му да не чакат П. да се върне от работа в Стара Загора. На вечеря всички задължително сядали заедно. П. се обръщал към майка си с думата „Мале“, с която дете да се обръща към майка си вече не се чува. П. поправял коли и винаги като имал нужда от помощ, баща му бил до него. Имали планови за общ бизнес. По всички поводи, били заедно, тържества, рождени дни. Техните празници били повод за много щастие, П. винаги се връщал с подаръци. Като боледували, се грижел за тях. П. обичал безкрайно много племенниците си, а те го обожавали. Малкият Н. все се въртял покрай тях, покрай чичо си ходел на ралита, П. бил повод за гордост за него. Й. също много го обичала. Питала поС.но за него – „Къде е чичо, кога ще се върне чичо?“. Сега П. изпитвал една голяма липса, загубил майка си и баща си, децата ги обичал като свои.

Свидетелката разказва, че вечерта, когато станало ПТП – то, й се обадил И., казал й да отидат у тях, без да го разпитват. Свидетелката и съпругът й тръгнали, И. й се обадил за втори път, казал че трябва да отидат за Г.. Слезли долу и на входа ги посрещнал бащата на приятелката на П. и им казал, че всички са изгорели. П. бил безмълвен, загубил опората на баща си, безкрайната обич на майка си и две невинни дечица, които гледал като свои. Вече не бил същият, много бил отслабнал и имал херпеси. Той се грижел за родителите си, водел ги по изследвания. Било традиция по празниците да са заедно и да си помагат.

Свидетелката посочва, че баба Н. вечерта, когато се случило ПТП - то, била подредила масата, нарязала салатата и ги чакала да се върнат. Минало се дълго време, питала да не е станало нещо, но нищо не й казали. Дошла С. и първо й казала, че са в болница, но после и съобщила, че са починали. Ужасът бил пълен. Според свидетелката, когато видяла Н. 1-2 месеца след ПТП, едва я познала, била променена и отслабнала, гледала втренчено. Казала й, че иска за живее само заради И. и П., а те много се грижели за нея.

Свидетелката посочва, че С.Б. е сестра на покойния Н.. След смъртта му била много съкрушена. След погребението, С. споделяла на свидетелката, че от вкъщи до работа върви пеш и плаче, като само сутрин успява да си излее мъката, а работата й е далеч от дома й. Според свидетелката, С. и Н. били много близки като брат и сестра. Не можели без да се виждат, били заедно по всички поводи, ходели заедно на  море. Помагали си в отглеждане на лозето.

Свидетелката посочва, че съпругът й И.М., тежко понесъл загубата на сестра си Т., майката на Т. живеела в тяхното семейство. Като трябвало да се помага, винаги са си помагали. Тя винаги, първа се отзовавала за помощ, и те също, ако имали нужда от помощ. Към момента не е успял за преодолее загубата и едва ли щял да я преодолее.

Свидетелят Павлин Боев Боев, който е съпруг на ищцата С.Б., посочва, че познава П. от малко дете. Според него, били здраво семейство, родителите му се грижили за него между тях имало голямо разбирателство. П. много обичал племенниците си, приемал ги като негови деца.  Н. имал АТВ,  заедно го ремонтирали, а Й. водел на състезания. Бил им за пример.  Децата го обичали много и много били привързани към него. ПоС.но били с него, искали да ги води навсякъде, когато им е трябвала помощ, се отзовавал.

Свидетелят си спомня, когато му се обадили, че е станало ПТП – то, П. и И. вече били там, били изпаднали в шок. Колата била изгоряла, телата също. Всички останали, докато не извозили телата. В болницата поставили на П. и на другите успокоителни. Били в много тежко съС.ие. Свидетелят присъствал на погребението, дошли много хора, родителите на П. били уважавани хора от Ш.. П. бил в шок, бил на успокоителни и неадекватен. Според свидетеля, П. не можел да преодолее станалото нито с родителите му, нито с племенниците му и едва ли ще го преодолее.

Според свидетеля, Н. не може да преодолее случилото се, не може да спи, ставала през нощта да меси и мисли, че ще се появят на закуска. Трагедията й се отразила здравословно, затворила се в себе си, не можела да преживее това, не можела да повярва, че се е случило.

Свидетелят посочва, че познава С. и Н., откакто със С. са съпрузи - 35 години. Двамата много се разбирали и се уважавали, много си помагали, включително и финансово. Ако някой изпаднел в трудна ситуация, другият се притичвал на помощ. Все още преживявала случилото се, мислела за тях и страдала. Много се уважавали като семейство, били едно сплотено, здраво семейство.

Свидетелят познава И.М. и Т. С.а, които са брат и сестра. Според него, те много добре се разбирали и уважавали, били много сплотени като брат и сестра. Свидетелят посочва, че ищецът И.М. е бил на погребението. След ПТП – то, И. бил много стресиран и все още не бил преживял случилото се.

Свидетелят Г.И.П., който е свидетел на ПТП – то,  посочва, че пътувал с приятелката си към Айтос, било привечер. Пътят бил мокър и хлъзгав. Малко преди Г., движещо се срещу него *** поднесло със задницата си, но успели да се разминат, но след това *** – то се ударило в автомобила, който карал зад него. Според свидетеля, когато се разминал с *** – то, то не заемало изцяло неговата пътна лента, но след като се разминали, вече било изцяло в неговата лента и тогава станало ПТП - то. Свидетелят звъннал на тел.112, спряла и още една кола. Искал да помогне, но не можал, огънят доста бързо се разгорял, докато свидетелят взел пожарогасителя, огънят станал неконтролируем.

Свидетелят Р.Д.Д. си спомня деня на ПТП – то, ходел до Пловдив. Около Г. го изпреварил доста агресивно л.а. ***  и на първия десен завой видял, че приятелят му, който карал пред него, спрял. Свидетелят видял една голяма гума на земята, ***-то било забито в мантинелата, а в ляво имало горяща кола, в гората. Един човек се опитвал да извади хората от горящата кола, после разбрал, че това е причинителят на катастрофата. Когато свидетелят слязъл от колата установил, че било доста хлъзгаво, после погледнал таблото на колата и видял, че било 11 градуса. Огънят бързо се разгорял, температурата била много висока.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП за л.а. „***” с рег. №*** по сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „**” АД се установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна полица № ВG/02/119002780688, със срок за валидност 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г., т. е валидна към датата на ПТП - то.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД ЗД „**” АД и са представили всички документи, с които разполагат, които са получени от ответното дружество на 25.11.2019 г.  Поради това, съдът намира, че предявеният иск е допустим.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

От заключението на комплексната съдебномедицинска, автотехническа и пожаротехническа експертиза безспорно се установява, че от техническа гледна точка причина за настъпването на процесното ПТП е движението на лек автомобил *** с несъобразена с пътно-климатичните условия в конкретния участък от пътя скорост от 102 км/ч към момента на възникване на ПТП, която се явява превишена / по-висока/ от максимално допустимата в завоя - 84 км/ч, гарантираща преминаването му без загуба на напречна устойчивост. Вследствие на инерционните сили, действащи на *** при извършване на маневрата десен завой, които при така избраната от водача му скорост на движение, са се оказали по-големи от съпротивителните сили, свързани със сцеплението на гумите при движението на автомобила в конкретната крива и конкретните метереологични условия, поради което автомобилът не е запазил първоначалната посока на движение, зададена му от водача и е навлязъл в лентата за насрещно движение, непосредствено преди разминаването с *** 80.

С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на л.а. *** е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

По делото е установено, че скоростта на движение на л.а. *** към момента на удара е била 102 км./ч., а тази скорост е по - висока от максимално допустимата стойност на скоростта в пътния участък - 60 км/ч, което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а. „***” с рег. №***, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.

Поради изложеното, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания и др.

 

По предявените искове от ищеца П.Н.И. за сумата в размер на 200 000 лв., като частичен иск от сумата 300 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на баща му Н.И.С., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане и за сумата в размер на 200 000 лв., като частичен иск от сумата 300 000 лв. ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майка му Т.В.С., съдът приема следното:

В случая, съдът взема предвид изключително близките отношенията между ищеца и неговите родители, с които е живеел в едно домакинство и съответно е имал ежедневни отношения, създали са общ бит и навици и  ищецът П.И. е разчитал на помощта на родителите си в ежедневието. Внезапната и преждевременна загуба на родителите му е довела до изключителен срив в психиката и физическото здраве на ищеца. Видно от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви, се установява, че привързаността между ищеца и неговите родители е била много силна и взаимна, между тях са съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родители и дете, силна духовна близост и уважение. Внезапната смърт на родителите на ищеца е лишила завинаги сина им от тяхната обич, морална и материална опора. Смъртта на двамата родители внезапно и безвъзвратно преустановява установени навици в бита и ежедневието, което дава отражение във всички сфери на живота на ищеца, като следва да се съобрази, че шокът и мъката от смъртта на родителите, все още не са преодолени от ищеца. Той продължава да чувства липсата и отсъствието им и не може да се върне към своя обичаен ритъм на живот. Съдът счита, че несъмнено загубата и на двамата родители едновременно и то по такъв ужасен, непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и това прави преждевременната им загуба особено тежка за неговите деца. Връзката “родители – деца” освен кръвна е и емоционална и следва да се отчете, че съществуващата в случая биологична връзка между родителите и неговите деца, житейски предполага, че физическата загуба на родители би причинило в голяма степен страдания на преживялите лица – техните деца.

С оглед изложеното съдът съобразявайки горните критерии определя размера на обезщетението от по 160 000 лв. за смъртта на всеки от родители на ищеца П.Н.И.. За размерите над 160 000лв. до предявените размери от по 200 000лв., предявени като частични от общо предявената сума от по 300 000лв., исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

По предявените искове от ищеца П.Н.И., ЕГН:********** за сумата в размер на 20 000 лв., като частичен от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на племенницата му Й.И. и за сумата в размер на 20 000 лв., като частичен от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на племенникът му Н. И., съдът приема следното:

Основен спорен момент по делото е дали ищецът има качеството пострадал от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления №4/61 г. и №5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

С горепосоченото Тълкувателно решение, обаче, не се дава неограничена възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на тълкувателното решение е изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага тези случаи - за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкия или сред най - близките на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите му. Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, заместващи тези между най-близките – съпруг, низходящи, възходящи. Т. е., дори ищецът да не е сред най - тесния родствен кръг следва да се установи, че на практика са били най-близките хора на починалия, поради което и е справедливо да бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени житейски обстоятелства братя и сестри да са изградили отношения, сходни на тези между най-близки кръвни роднини (останали без родители, споделяли трайно общо домакинство, при взаимна помощ и грижа).

В традиционните за българското общество семейни отношения племенници и чичо се възприемат като роднини от разширения семеен кръг. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик от разширения кръг. За да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между чичо и племенници, представлява отглеждането на племенника от чичото, поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.) (в този смисъл решение №372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о.). Особено близка връзка следва да се приеме, че е налице, при установени взаимно очакване за грижа и помощ за материалното подсигуряване на жизнените потребности на родствениците; емоционална подкрепа за преживяване на тежки житейски събития; взаимно доверие. От значение е също дали лицата са живели заедно в едно домакинство, дали са създали собствено семейство, дали възрастта им предполага по-голяма емоционална близост.         В настоящия случай от свидетелските показания,  които съдът кредитира изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че П.И. и неговите племенници Н. и Й.И. са живеели в едно домакинство и са прекарвали много време заедно. П.И. е обръщал много внимание на племенниците си, водел ги на разходки и на ралита, возел ги е с АТВ. Поради това следва да се приеме, че между тях е имало близки отношения, обич и привързаност,  но от това не може да се направи извод за изключителност в близостта между ищеца и починалите му племенници, по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между членове на семейство, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. Съдът приема, че са налице болките и страданията на ищеца, продължаващата тъга, но не намира, че същите са от вида на тези, които подлежат на обезщетяване с оглед задължителните указания, посочени в Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето защо, съдът приема, че ищецът не установява пълно и главно наличието на особена близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка с починалите си племенници, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Затова съдът приема, че принципът на справедливостта не налага включването на ищеца в кръга на най-близките лица, имащ право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на племенниците му Й.И. и Н. И., поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

 

По предявения иск от ищцата Н.К.К., ЕГН ********** за сумата в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина й Н.И.С., съдът приема следното:

В случая, съдът взема предвид изключително близките отношенията между ищцата и нейния син, с които са поддържали поС.ни и топли отношения и са живяли в едно домакинство. Между починалия при ПТП Н. С. и неговата майка привързаността била силна и взаимна, съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания. Съдът счита, че несъмнено загубата на дете и то по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и прави преждевременната му загуба особено тежка. Връзката “майка – деца” освен кръвна е и емоционална и житейски предполага, че физическата загуба на дете би причинило в най-голяма степен страдания на преживялите лица – в случая неговата майка.

С оглед изложеното съдът съобразявайки горните критерии определя размера на обезщетението от 150 000 лв. за смъртта на  Н.И.С..

 

 

По предявения иск от ищцата С.И.Б., ЕГН ********** за сумата в размер на 20 000 лв., частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на брат й Н.И.С..

По предявения иск от ищеца И.П.М., ЕГН ********** за сумата от 20 000 лв. частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сестра му Т.В.С., съдът приема следното:

.

По горепосочените предявени искове също следва да намерят приложение разясненията, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.

 Съдът възприема показанията на свидетелите и приема за безспорно установено, че С.И.Б. и брат й Н.И.С., както и И.П.М. и сестра му Т.В.С. са поддържали близки и топли отношения, характеризиращи се с обичайната и типична за нашето общество връзка между братя и сестри на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, разбирателство, помощ, доверие и уважение. В действителност между ищците и пострадалите е имало близка родствена връзка, същите са поддържали редовен контакт, подкрепяли са се взаимно, както морално, така и финансово в случай на необходимост. Такъв тип връзка съдът следва да посочи, че е част от традицията на отношенията в българското семейство - емоционалната близост и привързаност между братя и сестри.

 Съдът обаче намира, че това са типичните проявления на близка родствена връзка между братя и сестри и в случая не е установено по своето съдържание и интензитет връзката между С.И.Б. и брат й Н.И.С. и И.П.М. и сестра му Т.В.С. да надхвърля обичайните предели на доверие, любов и подкрепа. Не са събрани доказателства, въз основа на които може да се направи извод, че по своето съдържание и интензитет връзката на ищците с трагично загиналите Н. и Т. надхвърля обичайните предели на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, присъщи за тази родствена връзка. Не се установи ищците да са преживяли морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, респ. че е налице изключителен случай по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение. За да е оправдано изключението, е необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства, съдът вече е посочил по – горе и намира, че в случая не са налице. По делото се установява, че ищците и починалите са имали собствени семейства, живели са в отделни домакинства. Не се установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството. Съдът приема, че са налице болки и страдания на ищците С.Б. и И.М. от загубата на техните родственици, съответно брат и сестра, продължаващата тъга и непреодолимата загуба, която изпитват, но не намира, че същите са от вида на тези, които подлежат на обезщетяване с оглед задължителните указания, посочени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето защо, съдът приема, че ищците С.И.Б. и И.П.М. не установяват пълно и главно наличието на особена близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка с починалите Н. С. и съответно Т. С.а, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Затова съдът приема, че принципът на справедливостта не налага включването на ищците С.И.Б. и И.П.М. в кръга на най-близките лица, имащ право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.И.С. и Т.В.С., поради което намира предявените искове за неоснователни и следва да ги отхвърли.

 

От страна на ответното дружество са направени няколко възражения за съпричиняване от страна на пострадалите:

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

 

   На първо място ответното дружество излага доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.И.С., изразяващо се в управление на МПС - лек автомобил „***" с рег. N2 ***, оборудвано с технически неизправна автогазова уредба.

От заключението на комплексната съдебномедицинска, автотехническа и пожаротехническа експертиза категорично се установява, че монтираната на ППС уредба за работа на двигателя с ВНГ отговаря на изискванията, като в приложеното към делото копие на удостоверението за техническа изправност на ППС се вижда, че последният технически преглед е извършен на 18.03.2019 г. и в графата „Забележки от проведения преглед“ е записано: Монтираната на ППС уредба за работа на двигателя с ВНГ отговаря на изискванията. Вещите лица са посочили, че причината за настъпилото възпламеняване на л. а. „***“ с ДКН *** е изтичане на бензин и газ при нарушаване целостта на съответните горивопроводи и компоненти на автогазовата уредба в областта на двигателния сектор на автомобила по време на сблъсъка и контактуването им с нагрети повърхности и искри по време на процесното ПТП. В съдебно заседание вещите лица са допълнили, че няма данни в материалите по делото за разхерметизиране или пробиване на газовата бутилка, нито от удара, нито вследствие на техническа неизправност.

Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не установи, че от страна на пострадалия Н.И.С. е налице съпричиняване, изразяващо се в управление на МПС - лек автомобил „***" с рег. N2 ***, оборудвано с технически неизправна автогазова уредба. Поради това съдът намира, че това възражение за съпричиняване е неоснователно.

 

         Второто възражение за съпричиняване е неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в нарушение на чл. 137а ЗДвП – от страна на пострадалите Н.И.С., Т.В.С. и Н. И. И. и неизползване на система за обезопасяване на Й.И. в нарушение на чл. 137в, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 137б ЗДвП като пътник в МПС.

Според вещото лице, Н. И. И. категорично е бил с поставен предпазен колан, видно от находка, установена при аутопсията, поради което съдът намира, че възражението за неизползване на предпазен колан е неоснователно.

За останалите трима пострадали, като причина за смъртта им е посочено, че смъртта на Н.И.С. и Т.В.С. е вследствие на тежки и множествени травматични увреждания, несъвместими с живота. Причина за смъртта на Й.И. са изгаряния по цялата телесна повърхност от висока пламъкова температура, след изпадането й в безпомощно съС.ие от получените травматични увреждания. Поради получените травматични увреждания никой от пострадалите не е имал възможността самостоятелно да напусне купето на автомобила преди то да се възпламени. Вещото лице е категорично, че Н.И.С., Т.В.С. и Й.И. биха могли да получат установените травматични увреждания и при поставени предпазни колани.

Поради това, съдът приема, че ответното дружество не установи по никакъв начин, че смъртта на Н.И.С. и Т.В.С. е вследствие на неизползването на предпазни колани, а за Й.И. вследствие на неизползване на система за обезопасяване в нарушение на чл. 137в, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 137б ЗДвП, като пътник в МПС и следователно възражението е неоснователно.

 

По иска за законна лихва.

При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по - ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

По делото е представено доказателство, че ищците са предявили застрахователната си претенции на 27.11.2019 г. Следователно, съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 27.11.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищците и от тази дата следва да се присъди законната лихва върху присъдените обезщетения. За периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. 

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че „ЗД **” АД следва да заплати на П.Н.И. сума в размер на 160 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на баща му Н.И.С. при ПТП на 04.10.2019 г.,  частичен иск от 300 000 лв. ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 160 000 лв. до претендирания размер от 200 000лв., предявен като частичен от общата сума от 300 000 лв. и искът  за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. като неоснователен.

 ЗД „**” АД следва да заплати на П.Н.И. сума в размер на 160 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майка му Т.В.С. при ПТП на 04.10.2019 г.,  частичен иск от 300 000 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 150 000 лв. до претендирания размер от 200 000лв., предявен като частичен от 300 000 лв. и искът  за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. като неоснователен.

 

ЗД „**” АД следва да заплати на Н.К.К., ЕГН ********** сумата в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина й Н.И.С. ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ искът  за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. като неоснователен.

 

Съдът намира, че следва да отхвърли предявените искове от ищеца П.Н.И. ***” АД за заплащане на сумата в размер на 20 000 лв., като частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното, плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на племенницата му Й.И. и за сумата в размер на 20 000 лв., като частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на племенникът му Н. И. като неоснователни.

 

Съдът намира, че следва да отхвърли предявеният иск от С.И.Б. ***” АД за заплащане на сумата от 20 000 лв., частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на брат й Н.И.С. като неоснователен.

 

Съдът намира, че следва да отхвърли предявеният иск от И.П. ***” АД за заплащане на сумата от 20 000 лв. частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сестра му Т.В.С. като неоснователен.

 

По отговорността за разноски:

По предявения иск от П.Н.И. за сумата в размер на 200 000лв., предявен като частичен от общата сума от 300 000лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на баща му Н.И.С., съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1000000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на П.Н.И. е в размер на 5 530 лв. Предявеният иск за неимуществени вреди е уважен в размер на 160 000 лв., поради което ЗД „**”АД следва да заплати на адв. Т.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 4730лв., съразмерно с уважената част от иска.

 

По предявения иск от П.Н.И. за сумата в размер на 200 000 лв., предявен като частичен от общата сума от 300 000лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майка му Т.В.С., съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на П.Н.И.,е в размер на 5 530 лв. Предявеният иск за неимуществени вреди е уважен в размер на 160 000 лв., поради което ЗД „**”АД следва да заплати на адв. Т.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 4730лв. съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изложеното ЗД „**”АД следва да заплати на адв. Т.Г. за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца П.Н.И., адвокатско възнаграждение в общ размер на 9460 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

 

По предявения иск от ищцата Н.К.К., ЕГН ********** за сумата в размер на 150 000 лв. ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина й Н.И.С., съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Н.К.К. е в размер на 4 530 лв. Предявеният иск за неимуществени вреди е уважен изцяло в предявения размер от 150 000 лв., поради което ЗД „**”АД следва да заплати на адв. Т.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 4 530 лв.

 

Процесуалният представител на ищците е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 17 040 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 14 130 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат М.Г. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила в настоящия случай минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 16 956 лв. /14 130 лв. х 20 % = 16 956 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие и платежното нареждане /стр. 90/ ответното дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 17 040 лв. с ДДС, което съдът не намира за прекомерно и не счита, че следва да бъде намалено.

 

Ответното дружество е направило разноски в настоящото производство в общ размер на 19 569 лв., както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 17 040 лв. с ДДС; възнаграждение за комплексната съдебномедицинска, автотехническа и пожаротехническа експертиза в общ размер на 2 444 лв.; депозит за свидетели в общ размер на 85 лв.

 

Съдът е уважил частично предявените искове от П.Н.И. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на майка му Т.В.С. и баща му Н.И.С. и изцяло е уважил предявения иск от Н.К.К..

Съдът изцяло е отхвърлил предявените искове от П.Н.И. за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на племенницата му Й.И. и племенникът му Н. И., изцяло е отхвърлил предявения иск от С.И.Б. за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на брат й Н. С. и изцяло е отхвърлил предявения иск от И.П.М. за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата сестра му Т.В.С..

Поради това, разноски на ответното дружество дължат П.Н.И., С.И.Б. и И.П.М., които са в размер на 5 591, 14 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД “**“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 18 800 лв. за държавна такса, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „**”АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **да заплати П.Н.И., с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, * сума в размер на 160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на баща му Н.И.С. при ПТП на 04.10.2019 г.,  частичен иск от 300 000 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 160 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., предявен като частичен от общата сума от 300 000лв. и искът  за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗД „**”АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **да заплати П.Н.И., с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, * сума в размер на 160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лв./, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на майка му Т.В.С. при ПТП на 04.10.2019 г.,  частичен иск от 300 000 лв., ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 160 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., предявен като частичен от общата сума от 300 000лв. и искът  за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА ЗД „**”АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **да заплати Н.К.К., ЕГН **********с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, * сума в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сина й Н.И.С. ведно със законната лихва от 27.11.2019 г. до окончателното плащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ искът  за законна лихва за периода от 04.10.2019 г. до 26.11.2019 г. като неоснователен.

 

Горепосочените суми ЗД „**”АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **може да заплати по банкова сметка *** ***, BIC *** „*** БАНКА“ АД.

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П.Н.И., с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, * против ЗД „**” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **за заплащане на сумата в размер на 20 000 лв., като частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на племенницата му Й.И. и за сумата в размер на 20 000 лв., като частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на племенникът му Н. И. като неоснователни.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.И.Б., ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, * против ЗД „**” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **за заплащане на сумата от 20 000 лв., частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на брат й Н.И.С. като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.П.М., ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. Т.Г.,***, *  против ЗД „**” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **за заплащане на сумата от 20 000 лв. частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 04.10.2019г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на сестра му Т.В.С. като неоснователен.

 

         ОСЪЖДА ЗД ”**”АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **да заплати адв. Т.Г.,***, офис 66 адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца П.Н.И., с ЕГН ********** с адрес: *** в размер на 9 460 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА ЗД ”**”АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **да заплати адв. Т.Г.,***, * адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Н.К.К. в размер на 4 530 лв.

 

  ОСЪЖДА П.Н.И., с ЕГН ********** с адрес: ***, С.И.Б., ЕГН ********** с адрес: ***  и И.П.М., ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на ЗД ”**”АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **направените по делото разноски в размер на 5 591, 44 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

  ОСЪЖДА ЗД ”**”АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град **да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 18 800 лв. за държавна такса, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

                                                              

  

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :