Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Ищецът “Транстрой Пловдив” АД – гр.Берковица – в несъстоятелност, представлявано от синдика Димитър Павлов Димитров, сочи в исковата молба, че с ответното дружество “Кино Монтана 2001” ЕООД – гр.Монтана имали сключен предварителен договор от 14.11.2003 г. за продажба на недвижими имоти, които не били държавни и общински, а именно: Складова база, находяща се в гр.Кърджали, район “Складова зона”, кв. № 160, парцел № ІІІ, състояща се от “Склад за материали”, със застроена площ от 506 кв.м. на един етаж, “Склад за цимент”, със застроена площ от 66 кв.м. на един етаж и “Сграда работилница”, със застроена площ от 66 кв.м. на един етаж, ведно с поземления имот, представляващ парцел ІІ в кв.160 по плана на гр.Кърджали, местност “Складова зона”, с площ от 11 000 кв.м., представляващ поземлен имот 40909.122.53 с площ 10 850 кв.м., съгласно скица № 2404/12.06.2008 г. на АГКК; Апартамент № 64, находящ се в жилищен блок “Балатон” 4, кв.”Веселчане”, гр.Кърджали, вх.”А”, ет.11, със застроена площ 85.14 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, антре, баня-тоалетна и балкон, ведно с избено помещение № 37 с полезна площ 5.17 кв.м., таванско помещение № 38 с полезна площ 3.10 кв.м., както и 1.957 % идеални части от общите части на сградата в размер на 11.76 кв.м. и 1.957% идеални части от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 40909.124.11.1.65. Срокът за сключване на окончателния договор бил една година от датата на сключване на предварителния договор или до 14.11.2004 г. Цената на Складовата база била общо в размер на 38 000 лв. без ДДС, а на апартамента 12 000 лв., без ДДС. Твърди, че ищцовото дружество се легитимирало като собственик на процесните имот с представените актове за държавна собственост. Всички нотариални такси, местни данъци и държавни и общински такси били уговорени за плащане от страна на ответника, който изразявал претенции за неустойки по предварителния договор поради несигурност и започналото производство по несъстоятелност. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен предварителния договор от 14.11.2003 г., с който се продават на ответника описаните в исковата молба имоти и да осъди същия да му заплати дължимата цена, както и всички необходими местни, държавни и нотариални такси по прехвърлянето на имота, съгласно Раздел ІV “Други условия”, чл.1 от предварителния договор. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск. Ответникът “Кино Монтана 2001” ЕООД – – гр.Монтана, представлявано от управителя Милка Георгиева Еленкова в отговора си на основание чл.131, ал.2 от ГПК призвана иска. Не оспорва твърденията на ищцовото дружество. Не възразява делото да бъде гледано в тяхно отсъствие. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното: Предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено. От събраните по делото доказателства се установява, че с решение от 02.10.2007 г., постановено от Монтанския окръжен съд по гр.д. № 183 по описа за 2004 г. на същия съд, “Транстрой Пловдив” АД – гр.Монтана е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото длъжника, прекратени са правомощията на органите на длъжника. Със същото решение е постановено започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С предявяване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД се цели постигане на забранен от закона резултат, а именно продажба на имущество от масата на несъстоятелността извън производството по несъстоятелност. Разпоредбите на чл.716 и сл. от ТЗ предвиждат специален ред за осребряване на имуществото, поради което продажба по общия ред, предвиден в чл.19, ал.3 от ЗЗД е недопустим. Смисълът на производството по несъстоятелност е да се попълни масата на несъстоятелността и след това да се осребри имуществото на длъжника по един справедлив за всички кредитори начин, предвиден в ТЗ. Всеки друг начин за осребряване на имуществото извън предвидения в чл.716 и сл. от ТЗ ред е недопустим. На следващо място, с предявения иск очевидно се уврежда масата на несъстоятелността и интересите на кредиторите. Това е така защото стойността на недвижимите имоти съгласно сключения договор е в размер на 50 000 лв., докато стойността на имотите съгласно представените удостоверение за данъчна оценка изх. № 4443/28.10.2008 г. и удостоверение за данъчна оценка изх. № 4444/28.10.2008 г. и двете издадени от Община Кърджали възлиза на 286 802.90 лв. В случая синдикът не би могъл да се позове нÓ обстоятелството, че в т.5, Раздел ІІІ от Предварителния договор е предвидена неустойка при неизпълнение, тъй като ако такова задължение е възникнало то следва да бъде предявено по специалния ред, предвиден в чл.685 и сл. от ТЗ. Но дори и да бъде заплатена уговорената в предварителния договор неустойка, както и дадения задатък, то би останало имущество в размер на 131 802.90 лв., което значително надхвърля договорената сума от 50 000 лв. И най-накрая, но не на последно място синдикът не е оправомощен да предяви иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Исковете, които може да предявява синдикът са изрично изброени в разпоредбите на чл.646 – 649 от ТЗ и тяхната цел е попълване на масата на несъстоятелността. Всеки друг иск, който няма за цел попълване масата на несъстоятелността е недопустим и не може да бъде предявен от синдика. С предявяване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД не само, че не се цели попълване масата на несъстоятелността, но същата се намалява и се увреждат интересите на кредиторите. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде отменено протоколно определение на съда от 10.11.2008 г., с което е даден ход на устните състезания, като предявеният иск се остави без разглеждане като недопустим, а производството по делото се прекрати. При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати д.т. съгласно чл.69, ал.1, т.4, във вр. с т.2 от ГПК, във вр. с чл.71, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 2868.03 лв. Разноски от ответника не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение на съда от 10.11.2008 г., с което е даден ход на устните състезания. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Транстрой Пловдив” АД – в несъстоятелност – гр.Берковица, ул.”Грамада” № 27, с ЕИК ********* против “Кино Монтана 2001” ЕООД – гр.Монтана, пл.”Жеравица” 2, Кино “Одеон”, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, като недопустим. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 201 по описа за 2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, поради недопустимост на предявения иск. ОСЪЖДА Транстрой Пловдив” АД – в несъстоятелност – гр.Берковица, ул.”Грамада” № 27, с ЕИК ********* да заплати по сметка на ОС – Кърджали държавна такса в размер на 2868.03 лв. Определението подлежи на обжалване от страните пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател:
|