РЕШЕНИЕ
№ 2356
гр. Варна, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20233110116070 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано от „К. Т. *“ ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: с. К. срещу ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. С. ш. № *, иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 6618,00 лв. (след допуснато изменение в цената на иска по реда
на чл. 214 от ГПК), представляваща частичен иск от претенция в пълен размер от 28083,00
лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по
собственото на ищеца полуремарке „Кроне СДП 27 ЕЛБ 2 ЦС“, с ДК № *, настъпили при
ПТП от 07.03.2023 г. реализирано по вина на водача на влекач марка „МАН ТГХ 18.440
БЛС“ с ДК № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 12.12.2023 г. до окончателното ѝ изплащане и
сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, чрез адв. Й. А., че на * г. около 16:40 ч. на АМ Струма км 28+800
посока гр. П., М. К. управлявайки влекач с ДК № *, с прикачено собственото на
дружеството полуремарке марка „Кроне СДП 27 ЕЛБ 2 ЦС“, с ДК № *, спукал гума и
аварирал в аварийната лента. Сочи, че докато водачът сменял гумата, И. С. управлявайки
влекач марка „МАН ТГХ 18.440 БЛС“ с ДК № *, не съобразил скоростта си на движение,
отклонил се надясно и блъснал полуремаркето. Твърди се, че местопроизшествието било
посетено от контролните органи, които съставили протокол за ПТП № *, в който като
виновен посочили водача на влекач с ДК № *, застрахован по затсраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество. Излага, че на 13.03.2023 г. уведомил застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на полуремаркето, изготвил
снимков материал и съставил опис, в който като увредени били описани следните детайли:
колонка предна лява, челен панел, механизъм козирка челен панел, челен десен водач за
релса, водач ляв челен панел за релса, алуминиева релса, напречни гредички за горна щора
11 бр., накрайници десни с ролки 11 бр., накрайници леви с ролки 11 бр., греда релса дясна,
бризент тава, бризент щора лява, метални колони 5 бр. вертикална лява страна, врата
товарна лява, стойка 2 бр. леви вертикални, греди 2,80 м, задна броня, спойлер задна броня и
1
стоп ляв. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 5917,00 лв., което е недостатъчно за
възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума,
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 34 000,00 лв., поради което за
него е налице правен интерес от претендиране на част от неизплатения остатък от 28083,00
лв. по съдебен ред. Обосновава местната подсъдност на иска с чл. 113 от ГПК. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „Л. и.“
АД, чрез юрк. Кр.Мл., с който искът се оспорва изцяло. Не оспорва, че е обезпечавал
застрахователното покритие по процесната щета № *, но сочи, че изцяло е обезщетил
вредите от настъпилото ПТП с извънсъдебното изплащане на сумата от 5917,00 лв. с
банково нареждане от * г. и последвало допълнително обезщетение от 3083,00 лв. след
преразглеждане на преписката и установяване, че се касае за „тотална щета“ по смисъла на
чл. 390, ал. 2 от КЗ. Поддържа, че общото застрахователно обезщетение по щетата от
9000,00 лв. съответства на 75% от действителната стойност на процесното полуремарке,
изчислена по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие - 07.03.2023 г.
Твърди се, че с писмо от * г. е уведомил ищеца, че за изплащане на застрахователно
обезщетение в условията на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ е необходимо да
бъде предоставено удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване
на регистрацията на МНП поради настъпила тотална щета, но това не било сторено, поради
което ищецът сочи, че не е станал повод за завеждане на делото. Счита, че същият е
предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Прави
възражение за запазени части. Оспорва се изцяло акцесорния иск за лихва. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразената
позиция по спора, чрез процесуалните си представители.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая не е
спорно твърдението на ищеца, че е сезирал ответника с искане за заплащане на обезщетение,
а застрахователят е определил и изплатил такова в размер на 5917,00 лв. Тези безспорни
обстоятелства преценени в съвкупност с предприетото от ответника с отговора на исковата
молба оспорване основателността на заведения иск ангажират съда да приеме, че
специалното рекламационно производство е отпочнато и до предявяването на иска са
изминали три месеца, в които застрахователят не е платил претендираното от ищеца
обезщетение. Респективно налице са кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380
вр. чл.498, ал.3, предл. трето от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява
допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на полуремарке „Кроне СДП 27 ЕЛБ 2 ЦС“, с ДК № *, че на
посочената дата 07.03.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на влекач марка „МАН
ТГХ 18.440 БЛС“ с ДК № *, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди
по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е
уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, 1) че е налице сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност” за влекач „МАН ТГХ 18.440 БЛС“ с ДК № *, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие - 07.03.2023 г., 2) механизмът на настъпване на
застрахователното събитие на * г. така както е посочен в исковата молба, 3) че на 13.03.2023
г. е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която е
образувана щета № *, по която извънсъдебно на ищеца е изплатено обезщетение от 5917,00
лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
Реализирнето на процесното ПТП от 06.02.2023 г. и механизмът на неговото
настъпване се установява и от събраните по делото доказателства, включително
2
изслушаното заключение на САТЕ изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира
като пълно, обективно и компетентно. В тази връзка съгласно т. 1 на заключението, ПТП от
* г. е причинено поради отклоняване на застрахования при ответника товарен автомобил
„МАН ТГХ 18.440 БПС“ с ДК № * в дясно от първоначалната му посока на движение по
АМ Струма в посока гр. Перник, при което ударя спрелия на км 28+800 в аварийната лента
поради спукана гума влекач „Рено Т“ с ДК № *, с прикачено полуремарке „Кроне СДП 27
ЕЛБ 2 ЦС“ с ДК № *, собственост на ищеца. Заключението не е оспорено от ответника, а
същото видно от констативно-съобразителната част е изготвено и при съпоставка на
получените увреждания по ремаркето, а не само на база съставения от дошлите на място
полицейски служители протокол за ПТП № */* г.
На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими
реквизити предвидени в образец Приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № Iз-41 от
12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия,
форма и ред (какъвто е настоящият, изготвен от младши автоконтрольор при Сектор „ПП“
при ОД на МВР – гр. Перник, след осъществено задължително посещение на мястото на
ПТП), съставлява официален документ, който се ползва с обвързваща съда формална
доказателствена сила не само относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и за възприети от съставителя факти при огледа, пряко относими към
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участниците в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други. Следва да се има предвид и че съставителят на протокола е
възприел визираните факти не само лично, но и само минути след възникване на ПТП.
Поради изложеното и доколкото представеният протокол притежава всички необходими
реквизити предвидени в образец Приложение № 2 към чл. 4 на Наредба № Iз-41 от
12.02.2009 г., а ответникът не е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК протокола, включително
не е провел успешно насрещно доказване в посока установяваща друг механизъм на
настъпване на ПТП, за какъвто не сочи нито едно доказателство по делото, то и данните от
документа следва да се възприемат изцяло.
Вярно е, че съставителят не е възприел непосредствено обстоятелствата преди и по
време на реализиране на ПТП-ие, доколкото е посетил местопроизшествието в последващ
удара момент. Поради това протоколът не се ползва с материална-доказателствена сила
относно наличието на вина за причиняване на ПТП от застрахования от ответника водач на
МПС-во, отразен в протокола като участник 1. Същевременно видно от приложения по
делото препис последният е подписал протокола, без възражения и по този начин по
конклудентен начин е признал за осъществени фактите, при които е реализиран инцидента,
така както са вписани от контролния орган в попълнения образец на протокол за ПТП.
Че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на влекач „МАН
ТГХ 18.440 БЛС“ с ДК № * застрахован при ответника се установява най-вече от
извънпроцесуалното поведение на самия ответник, който с отговора на исковата молба е
признал, че по образуваната при него преписка по процесната щета е заплатил на ищеца
извънсъдебно обезщетение от общо 5917,00 лв. по щетата и дори е одоборил допълнително
от 3083,00 лв. според собствените му твърдения, с което свое действие застрахователят още
в хода на рекламационното производство по чл. 380, ал.1 от КЗ е признал извънсъдебно с
конклудентни действия, но по несъмнен начин, всички материални предпоставки,
обуславящи предявяването на спорното материално право, включително заявения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП по вина на застрахования от ответника автомобил,
респективно прекият иск по чл. 432 от ГПК срещу застрахователя по „ГО“ се явява доказан
по основание.
На следващо място видът и характерът на получените вследствие на
застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от преставения
по делото и неоспорен от ответника опис на щети по щета № *, в който като увредени са
описани следните детайли – колонка предна лява, челен панел, механизъм козирка челен
панел, челен десен водач за релса, водач ляв челен панел за релса, алуминиева релса,
напречни гредички за горна щора 11 бр., накрайници десни с ролки 11 бр., накрайници леви
с ролки 11 бр., греда релса дясна, бризент тава, бризент щора лява, метални колони 5 бр.
вертикална лява страна, врата товарна лява, стойка 2 бр. леви вертикални, греди 2,80 м,
задна броня, спойлер задна броня и стоп ляв. Визираният протокол е съставен от служители
на самия ответник, поради което го обвързва с признатия в документа неизгоден за него
факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от застрахователя.
3
Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение.
С оглед на безспорно установеното настъпване на покрития от договора
застрахователен риск за застрахователя е възникнало задължението да заплати уговореното
застрахователно обезщетение в размера, определен по правилото на чл. 386, ал.2 от КЗ.
Последната предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването
на вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата
на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на
патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
В случая, от неоспореното заключение на допуснатата САТЕ, което съдът кредитира
като пълно, обективно и компетентно, се установява, че необходимите за възстановяване на
автомобила части, ведно с включената цена за труд възлизат на стойност 13124,40 лв. във
всички варианти на заключението и така надхвърля 70 % от пазарната стойност на
ремаркето, която се установява от експертизата, че към 07.03.2020 г. възлиза на 15200,00 лв.
Съгласно чл. 390, ал.2 от КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което
стойността на разходите, нужни за извършване на необходимия ремонт, надвишава 70% от
действителната стойност на МПС. При така установената посредством ангажираните по
делото специални знания възстановителна и действителна пазарна стойност на
застрахования автомобил, следва да се направи извод, че е налице тотална (пълна) загуба на
застрахованото имущество. Следователно при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната
практика разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност
на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума,
от която се приспада стойността на запазените части.
Досежно т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се приспаднат от обезщетението,
за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД) съгласно
неоспореното заключение САТЕ ищецът не би могъл да реализира сам стойността на
установените запазени детайли по увреденото МПС, поради нормативните изисквания
ограничаващи дейността по разкомплектоване на останки, представляващи опасни отпадъци
камо в кръга на лицензирани търговци и фактическото търсене на подобни вещи на
конкурентен пазар. Същевременно вещото лице е посочило, че сигурната пазарна
реализация на увреденото имущество в случая се изчерпва с цена за скрап, която в случая
възлиза на 2665,00 лв. и която съдът намира, че следва да се приспадне от пазарната
стойност на автомобила от 15200,00 лв., както и сумата на извънсъдебно изплатеното
обезщетение от 5917,00 лв., като изплащането на допълнително обезщетение от 3083,00 лв.,
остана недоказано по делото, независимо от дадените на ответника указания по чл. 146, ал.2
от ГПК. Така се формира неплатен остатък от застрахователното обезщетнеие в размер от
6618,00 лв., респективно исковата претенция се явява основателна именно в претендирания
частичен размер и следва да се уважи изцяло. Като последица от уважване на иска на ищеца
следва да се присъди законна лихва от датата на исковата молба, но само относно
пъровначалния размер на претенцията от 100,00 лв. Върху частта, с която иска е увеличен
законната лихва е дължима от дата, на която е допуснато увеличение на иска, тоест от
27.05.2024 г., тъй като за тази част искът се счита предявен от постановяване на акта по чл.
214, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в
размер на 264,72 лв., 150,00 лв. внесен депозит за САТЕ и платено в брой адвокатско
възнаграждение от 1150,00 лв. с ДДС, или общо с решението следва да му се присъди общо
сумата от 1564,72 лв. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение
за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК, доколкото платеното адвокатско възнаграждение е
дори под относимия минимум от 1274,16 лв., определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 вр. § 2а от
ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
4
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. С.
ш. № * ДА ЗАПЛАТИ на „К. Т. *“ ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.
К., сумата от 6618,00 лв., представляваща частичен иск от претенция в пълен размер от
28083,00 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети
по собствениото на ищеца полуремарке „Кроне СДП 27 ЕЛБ 2 ЦС“, с ДК № *, настъпили
при ПТП от * г. реализирано по вина на водача на влекач марка „МАН ТГХ 18.440 БЛС“ с
ДК № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата както следва: върху сумата
100,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2023 г. до 26.05.2024 г., а
върху сумата от 6618,00 лв. считано от 27.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. С.
ш. № * ДА ЗАПЛАТИ на „К. Т. *“ ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.
К., сумата от 1564,72 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5