Решение по дело №991/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 79
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Зорница Хайдукова
Дело: 20221001000991
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:И.н И.
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000991 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Държавна агенция за закрила на детето
срещу решение № 260529/09.08.2022г. по т.д. 1681/2020г. по описа на Софийски градски
съд, ТО, VI – 9 с-в, с което са отхвърлени предявените от него срещу ответника Фондация
„Асоциация Анимус“ искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за сумата общо
39 665, 90 лв. (тридесет и девет хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и 0,90
ст.) без ДДС, представляваща сбор от суми, заплатени от ищеца в полза на ответника с
бюджетни платежни нареждания Е00257/01 02 2016 г., Е01410/17.05.2016 г.,
Е01102/06.02.2017 г., Е00839/12.05.2017г., Е01148/13.03.2017 г. на ДАЗД, към фактура №
**********/15.01.2016 г.; фактура № **********/05.05.2016 г., фактура №
**********/17.01.2017 r.; фактура **********/02.05.2017 г. и фактура №
**********/17.02.2017 г., издадени от фондация „Асоциация Анимус“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане, както и искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата общо
от 1 079, 79 лв. (хиляда седемдесет и девет лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 39 665, 90 лв. за периода
22.05.2020 г. до 27.08.2020 г., като неоснователни. Жалбоподателят поддържа обжалваното
решение да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и
с оглед неговата необоснованост. Излага изводите на първоинстанционния съд да са
необосновани. Сочи неразделна част от двата процесни договора да са техническото задание
1
към договора и ценовата оферта на изпълнителя. Поддържа от същите да са изводими
задължения за изпълнителя да осигури екип от 16 консултанти, един координатор и един
асистент-координатор, обезпечаващи непрекъснатост на обслужването на телефонната
линия. Излага и двата договора да предвиждат задължение за изпълнителя да предоставя
поименен месечен график, като единичната цена на консултант без ДДС е 858 лв.
Изпълнението на договора е за сметка на изпълнителя, предвид на което и за сметка на
последния би следвало да бъдат промени в представения поименен месечен график, който
не е предварителен, а обвързва страните по договора. По тези доводи поддържа и промените
в графика и заплащането на допълнителен или извънреден труд да е плащане на нещо
допълнително, извън договора, по която причина и да се явява платено без основание.
Излага, обстоятелството, че общо претендираната от ответника и платена от ищеца сума по
двата договора не надвишава договорените възнаграждения, да не прави автоматично
получаването на сумите на правно основание, доколкото цената по договорите е формирана
по единични цени за реално предоставени услуги. Оспорва решението като необосновано и
в частта за платено възнаграждение за извънредни супервизии с доводи, че в техническото
задание действително са посочени минимум две супервизии на месец, но водеща е ценовата
оферта на изпълнителя, който сам е определил, че броят супервизии, които ще извършва
месечно, са две и заплащането на извършените в повече не е по договора. По тези доводи
моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
исковете да бъдат уважени в пълните им предявени размери, уточнени с молба от
14.12.2022г. Претендира присъждане на разноски по делото по приложен списък по чл. 80
ГПК.
ВъззИ.емата страна, Фондация „Асоциация Анимус“, оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа процесните договори да са точно изпълнени, съобразно техните
клаузи и техническото задание, неразделна част от договорите. Излага в изпълнение на
договорите да са ангажирани договорените 16 броя консултанти, 1 координатор и 1 асистент
– координатор, обезпечаващи 24 – часова непрекъснатост на линията. Сочи по причина на
възникнала необходимост от заместване на отсъстващи членове на екипа от други техни
колеги да се е достигнало до полагане на допълнителен труд, който е надлежно отчетен и
заплатен за няколко месеца сумарно, откъдето поддържа да идва сочената и от ищеца
разлика във фактурираното възнаграждение по договорите за част от месеците. Поддържа
последното обаче да не е извършено без основание, а именно в изпълнение на договора,
като, както и вещите лица потвърждават, платеното по двата договора не надвишава
договореното и е платено възнаграждение само за договорения брой консултанти, а не за
повече, както поддържа ищецът. Излага полученото възнаграждение за извършени
супервизии във връзка с изпълнението на договора също да не е лишено от основание,
доколкото с договора е уговорена последната престация и същата е реално извършена,
доказано с приетите по делото протоколи и заключение по ССчЕ-зи. По тези доводи моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски по
приложен списък по чл. 80 ГПК.
2
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложени на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Съобразно очертания с исковата молба предмет на делото и при
съблюдаване нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е сезиран с предявени
обективно съединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца
исковата сума от 39 665,90 лв., заплатена по издадени от ответника фактура
№ **********/15.01.2016 г., фактура № **********/05.05.2016 г., фактура №
**********/17.01.2017 г., фактура No **********/02.05.2017 г. и фактура №
**********/17.02.2017 г., за дейности, които реално не са били изпълнени и
са били извън договорените по договора количества.
В частност ищецът твърди по фактура № **********/15.01.2016г. към
договор № РД 07 16/08.05.2015г. изпълнителят да е фактурирал стойност за
23,93 броя консултанти за м. декември 2015г. в размер на 20 530 лв. (при
единична цена 858 лв.), при договорен брой на консултантите, които
обслужват линията, фиксиран на 16 броя консултанти на месец. Освен това
сочи съгласно представения график на дежурствата за м. декември 2015г.
линията да е била обслужвана само от 15 бр. консултанти, поради което
ответникът е начислил в количествено отношение повече услуги, отколкото
реално е предоставил - вместо да фактурира реалните 15 броя консултанти,
ответникът е фактурирал 23,93 броя, т.е. фактурирал е услуги които не са
били извършени и които са над договорения брой. Поддържа разликата в
размер на 7 660,62 лв. да е платена без основание на ответника.
Ищецът твърди по фактура № **********/05.05.2016г. към договор №
РД 07-16/08.05.2015г. изпълнителят да е фактурирал стойност за 24,21 броя
консултанти за м. април 2016 г. в размер на 20 770,15 лв. (при единична цена
858,00 лв.). Сочи по договора и приложенията към него броят на
консултантите, които обслужват линията да е фиксиран на 16 броя
консултанти на месец. Поддържа съгласно представения график на
дежурствата за м. април 2016г. линията да е била обслужвана само от 14 бр.
3
консултанти, поради което ответникът е начислил в количествено отношение
повече услуги, отколкото реално е предоставил - вместо да фактурира
реалните 14 броя консултанти, ответникът е фактурирал 24,21 броя, т.е.
фактурирал е услуги, които не са били извършени и които са над договорения
брой. Претендира се разликата в размер на 8 758,15 лв. да е платена без
основание на ответника.
Сочи по фактура № **********/05.05.2016г. към договор № РД 07-
16/08.05.2015г. изпълнителят да е фактурирал стойност за 2,996 броя асистент
- координатори в размер на 2247,16 лв. (при единична цена 750,00 лв.). По
договора и приложенията към него броят на консултантите, които обслужват
линията е фиксиран на 1 брой асистент- координатор месечно, поради което
ответникът е начислил в количествено отношение повече услуги отколкото
реално е предоставил - вместо да фактурира 1 брой асистент координатор за
месеца, ответникът е фактурирал 2,996 броя, т.е. фактурирал е услуги, които
са повече от договорените и които не са били реално извършени. Разликата в
размер на 1 497,16 лв. ищецът претендира да е платена без основание на
ответника.
Ищецът поддържа по фактура № **********/15.01.2016 г. към договор
№ РД 07-16/08.05.2015г., изпълнителят да е фактурирал стойност за
проведени супервизии в размер на 1 760 лв. (при единична цена 55,00 лв.). По
договора и приложенията към него броят на супервизиите е 2 пъти месечно.
Сочи съгласно представените от ответника протоколи от супервизии техният
брой да е общо 20 броя, поради което ответникът е начислил в количествено
отношение повече услуги, отколкото реално е предоставил - вместо да
фактурира реалните 20 броя супервизии, ответникът е фактурирал 32 броя,
т.е. фактурирал е услуги, които са повече от договорените и които не са били
реално извършвани. Разликата в размер на 660 лв. се претендира като платена
без основание на ответника.
Сочи по фактура № **********/17.01.2017г. към договор № РД-07-
30/05.05.2016г., изменен с анекс № РД-07-30/05.05.2017г., изпълнителят да е
фактурирал стойност за 25,64 броя консултанти в размер на 21 998 лв. (при
единична цена 858 лв.). По договора и приложенията към него броят на
консултантите, които обслужват линията, е фиксиран на 16 броя консултанти
на месец. Поддържа съгласно представения график на дежурствата за м.
4
декември 2016г. линията да е била обслужвана само от 14 бр. консултанти,
поради което ответникът е начислил в количествено отношение повече
услуги, отколкото реално е предоставил - вместо да фактурира реалните 14
броя консултанти, ответникът е фактурирал 25,64 броя - фактурирал е услуги,
които не са били извършени и които са над договорения брой. Разликата в
размер на 9 986,03 лв. сочи да е платена без основание на ответника.
Претендира по фактура № **********/02.05.2017г. към договор № РД-
07- 30/05.05.2016г., изменен с анекс към него № РД-07-30/05.05.2017г.,
изпълнителят да е фактурирал стойност за 19,21 броя консултанти в размер
на 16 481,88 лв. при единична цена 858 лв.). По договор броят на
консултантите, които обслужват линията, е фиксиран на 16, а съгласно
представения график на дежурствата за м. април 2017г. линията е била
обслужвана само от 12 бр. консултанти, поради което ответникът е начислил
в количествено отношение повече услуги, отколкото реално е предоставил -
вместо да фактурира реалните 12 броя консултанти, ответникът е фактурирал
19,21 броя, т.е. фактурирал е услуги, които не са били извършени и които са
над договорения брой. Претендира се разликата в размер на 6 185,88 лв. да е
платена без основание на ответника.
Сочи по фактура № **********/17.01.2017г. към договор № РД-07-
30/05.05.2016г., изменен с анекс към него № РД-07-30/05.05.2017г.,
изпълнителят да е фактурирал стойност за 3,51 броя координатори в размер
на 5 087,17 лв. (при единична цена 1 450 лв.). По договора и приложенията
към него броят на координаторите е фиксиран на 1 брой, поради което се
твърди ответникът да е начислил в количествено отношение повече услуги,
отколкото реално е предоставил - вместо да фактурира 1 брой координатор за
месеца, ответникът е фактурирал 3,51 броя, т.е. фактурирал е услуги, които са
повече от договорените и които реално не са били извършени. Разликата в
размер на 3 637,17 лв. се претендира от ищеца като платена без
основание на ответника.
По фактура № **********/02.05.2017г. към договор № РД-07-
30/05.05.2016г., изменен с анекс към него № РД-07-30/05.05.2017г., ищецът
сочи изпълнителят да е фактурирал стойност за 2,56 броя заместник/асистент
- координатори в размер на 1 920,89 лв. (при единична цена 750 лв.). По
договора и приложенията към него броят на асистент- координатори е
5
фиксиран на 1 брой месечно, поради което се поддържа ответникът да е
начислил в количествено отношение повече услуги, отколкото реално е
предоставил - вместо да фактурира 1 брой заместник/асистент координатори
за месеца, ответникът е фактурирал 2,56 броя, т.е. фактурирал е услуги, които
са повече от договорените и които не са били извършени реално. Претендира
се разликата в размер на 1 170,89 лв. като платена без основание на
ответника.
Ищецът сочи по фактури № **********/17.01.2017г., №
**********/17.02.2017г и № **********/02.05.2017 г. към договор № РД-07-
30/05.05.2016г., изменен с анекс към него № РД-07-30/05.05.2017г.,
изпълнителят да е фактурирал стойност за проведени супервизии в размер на
1 320 лева. (при единична цена 55 лв.) Поддържа по договора и приложенията
към него броят на супервизиите да е 2 пъти месечно. Съгласно представените
от ответника протоколи от супервизии техният брой е общо 22 броя, поради
което ответникът е начислил в количествено отношение повече услуги,
отколкото реално е предоставил – вместо да фактурира реалните 22 броя
супервизии, ответникът е фактурирал 24 броя, т.е. фактурирал е услуги, които
не са били реално извършвани. Разликата в размер на 110 лв. ищецът
претендира да е платена без основание на ответника.
По така заявените факти за получени от ответника суми по нареждане
и за сметка на ищеца без наличие на правно основание – извън дължимото по
сключените между тях договори, правната квалификация на предявените
искове за главница е дадената от първоинстанционния съд такава по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД – получени без правно основание.
Ищецът предявява и претенции за забавено изпълнение на
задължението за плащане на горните главници за периода от 22.05.2020г. до
27.08.2020г. в общ размер на 1 079,79 лв., като с молба от 14.12.2022г. в
изпълнение на указания по чл. 129 ГПК, дадени от въззивния съд, уточнява
размера на исковете си по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по всяка от платените главници
поотделно.
При горната правна квалификация на предявените искове съдът приема
следното:
Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и липсват доводи в жалбата за неправилното
6
установяване от СГС, предвид на което въззивният съд я възприема и
препраща към обжалваното решение в тази му част на основание чл. 272 ГПК.
Поддържаният с жалбата спор е относно тълкуването на обвързващите
страните два договора № РД 07-16/08.05.2015г. и № РД 07-30/05.05.2016г.,
изменен с анекс № РД -07-30/05.05.2017г., и дали доказаното по делото
изпълнение от ответника, включително фактурирането на гореописаните
вземания по процесните фактури, е точно изпълнение на договорите,
респективно дали платените по същите суми са платени на правно основание
– възнаграждение за изпълнение на договорите, или по причина на
отклонение от договореното от страна на ответника изпълнител платеното
възнаграждение по фактурите в посочените от ищеца с исковата му молба
части е извършено без основание – не в изпълнение на договорите.
По горните спорни между страните обстоятелства съдът приема
следното:
Видно от съдържанието на представените по делото договор № РД 07-
16/08.05.2015г. и договор № РД 07-30/05.05.2016г., изменен с анекс № РД -07-
30/05.05.2017г., страните са постигнали съгласие ищецът Държавна агенция
за закрила на детето да възлага, а ответникът Фондация „Агенция Анимус“ да
приема да извърши услугата „Поддържане и управление на Националната
телефонна линия за деца 116 111“ срещу възнаграждение в размер на 199 995
лв. по всеки от договорите. И по двата договора, които са с идентично
съдържание, освен в частта за срока, за който се сключват, страните са
постигнали съгласие възложените услуги да следва да се изпълняват в
съответствие с техническото задание на възложителя, техническото
предложение и ценовата оферта на изпълнителя, които са определени като
неразделна част от договора.
В чл. 2 от договорите страните са постигнали съгласие цената да е
платима в размер на 10 % авансово, а останалата част на месечни плащания
след представен първичен счетоводен документ от изпълнителя. Изрично е
разписана волята на страните месечното плащане да не може да надвишава 20
% от цената на договора за всяко от тях. Други ограничения досежно
компонентите, които следва и могат да бъдат включени в първичния
счетоводен документ – фактура, по всяко от претендираните месечни
плащания, не са предвидени в договора. С чл. 2, ал. 4 от договорите е
7
предвидено цената по ценовата оферта на изпълнителя да е
„фиксирана/крайна“ за времето на изпълнение на договора.
В чл. 10 от договорите са уредени задълженията на изпълнителя – да
извършва услугата, предмет на договора с дължимата грижа, в съответствие с
изискванията на възложителя, договора и техническото задание; да дава
ежемесечен отчет за дейността на линията, финансов отчет за извършената
работа, както и ежемесечен анализ и статистически отчет на приетите и
неприети обаждания; да дава поименен месечен график за смените и
дежурствата на екипа, както и месечен график на супервизиите в срок до края
на предходния месец и др.
С чл. 12 страните са договорили за приемане на договорената в чл. 1 от
договорите работа да се съставя приемателно - предавателен протокол, който
се подписва от двете страни. Съобразно ал. 4 на същата договорна клауза ако
бъдат установени несъответствия на изпълнението с договореното,
възложителят може да откаже приемането, а констатираните отклонения се
описват в протокол.
С исковата молба не се твърди некачествено или липсващо изпълнение
по договора.
Не се спори пред въззивния съд, а и от представените по делото като
писмени доказателства приемо-предавателни протоколи, се установява
ответникът като изпълнител по договорите за целия период на изпълнението
им да е престирал изпълнение съобразно договореното, включително е
предавал на възложителя ежемесечно изискуемите съобразно чл. 10 от
договора протоколи. Изпълнението за целия период на действие на двата
договора е прието чрез подписване на протоколите без възражения от страна
на възложителя. По делото са представяни и протоколи за извършвани
проверки от възложителя на изпълнението на договорите от изпълнителя,
като изпълнението е приемано при всяка от проверките като точно.
Изпълнението на договорите се установява и от приетите по делото
единична и тройна ССчЕ-зи, които съдът кредитира като основани на
задълбочена документална проверка на представените по делото писмени
доказателства и счетоводните записвания при страните. От същите
безпротиворечиво се установява за целия период на изпълнение на
договорите ответникът да е поддържал договорената бройка служители,
8
които да изпълняват договора, а именно: 16 броя, наети на длъжност
консултант, 1 брой служител на длъжност координатор и 1 брой служител на
длъжност заместник-координатор. Последното се установява и от подадена от
ответника информация за осигурени лица към НАП. За целия период на
изпълнението на договорите, именно тези, наети по трудов договор от
ответника, лица са осъществявали дейностите по изпълнение на договорите.
Ответникът е подавал до 20-то число на предходния месец, съобразно
изискванията на договора, поименен график на служителите, които ще
обслужват телефонната линия, съответно - четирима консултанти през деня и
двама през нощта. В периода на изпълнение са документирани отсъствия –
отпуск за обучение или отпуск при временна неработоспособност, на лицата,
включени в предварително представения поименен график за месеца, в които
случаи се е налагало заместване на отсъстващия консултант от друг от
консултантите, а при невъзможност и от заместник-координатора или от
координатора. В резултат на последното е начисляван и осчетоводяван за
период от няколко месеца допълнително положения от последните лица труд
въз основа на отчет за реално положения труд и заповед на работодателя.
Отчитането за процесните периоди е извършвано със заповеди от м. декември
2015г., м. април 2016г., м. декември 2016г. и м. април 2017г., когато и трудът
е заплащан. Отчети за последното изпълнителят е подавал към възложителя в
приложение на фактурите, издавани в началото на следващите месеци, или
към четирите процесни фактури, за които ищецът поддържа да му е
фактурирана дейност, която не е извършена или е извършена в отклонение на
договора за по-голям брой от договорените консултанти, координатор и
заместник координатор.
При горните безспорно доказани по делото факти съдът приема на
първо място да не почИ.т на установеното по спора твърденията по исковата
молба, че с процесните фактури е претендирано възнаграждение за дейност,
която не е извършена реално. Реалното изпълнение на договора с договорния
брой консултанти, координатор и заместник – координатор се установява от
всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Превратните
изчисления по исковата молба чрез деление на фактурирания разход по
процесните фактури на единичната договорена цена за всеки служител, без да
се държи сметка за основанието, на което са начислени сумите по всяка от
фактурите, както и за по-ниския размер на претенциите през останалите
9
месеци от изпълнението на договора, не може да доведе до обратен извод.
Изпълнителят е осигурил поддържането на телефонната линия съобразно
договореното и заложеното в техническото задание, изпълнението е прието
без забележки и е претендирал за изпълнението възнаграждение в
договорения размер. Обстоятелството, че е приложил метод на счетоводно
отразяване на полагания допълнителен и/или извънреден труд за период по-
дълъг от един месец, в случая два пъти годишно през м. април и м. декември,
не противоречи нито на КТ предвид полагания труд на смени от служителите,
нито на процесните договори. Съобразно вече цитираната клауза на чл. 2 от
договора единственото ограничение за извършваните по договорите месечни
плащания е да бъдат извършени въз основа на първичен счетоводен документ
– фактура, и да не се претендира месечно плащане, което да е повече от 20 %
от цялата стойност на договора.
Извод в друга насока не може да бъде изведен и от представените
ценови оферти, неразделна част от договора, доколкото с последните са
посочени факторите – единични цени, чрез които се формира крайната цена
по договора, но не е поето задължение всички дейности да бъдат фактурирани
като разход само в месеца, в който са извършени.
Съобразно заключенията и по двете Е-зи претендираното и платено по
процесните фактури е за реално извършени дейности, съобразно
предоставените и приети от ответника отчети по чл. 10 от договора. Същото е
и в рамките на договорените единични и крайни цени по договора, или не е
платено в отклонение или в повече от договореното.
Не почИ. на волята на страните по договорите и даденото с исковата
молба сравнение между представените от изпълнителя в предходен месец
поименни графици за следващия месец с включената окончателно сума за
разходи за възнаграждение на служителите по издадена фактура за същия
месец. В договорите не е предвидено, че ответникът изпълнител при
уважителни причини – отсъствие на някой от служителите по първоначалния
график, не може да го замени с друг, включително при необходимост и да
замени консултант с координатор и т.н., нито може да се очаква подобно
изискване да бъде реално изпълнявано, доколкото няма как да се вмени в
задължение на работодателя да знае предварително кой от неговите
служители ще се разболее или отсъства по друга, позволена му от закона,
10
причина. И обратното, ако не предприеме действия по заместване на
отсъстващия служител – договорът се изпълнява не от четирима, а от двама,
или трима консултанти на телефонната линия, то тогава изпълнителят ще е в
нарушение на поетите с договора задължения. В този смисъл и осигуряваното
от ответника заместване на отсъстващ, включен в предварителния график
служител, е точно изпълнение на договора и за тази си дейност ответникът
има право на договореното възнаграждение, още повече, че с последното не
се стига до надвишаване нито на договорената крайна цена, нито на
договорените и сочени с офертата единични цени за възнаграждение за
консултант, координатор и заместник- координатор.
По тези доводи на съда описаните с исковата молба суми като платени
разходи за възнаграждение за консултант, координатор и заместник-
координатор по процесните фактури са платени на правно основание – двата
процесни договора и за реално и точно престирано изпълнение по същите от
ответника.
Неоснователни според настоящия състав на съда са и предявените
искове за платени суми без основание по фактурирани от ответника дейности
за супервизии в повече от договорените две месечно.
На първо, място общо фактурираният от ответника брой супервизии в
изпълнение на двата процесни договора се установява да е реално извършен
от приложените по делото протоколи за проведени супервизии и от
заключенията по единичната и тройната повторна ССчЕ-зи. Последното и не
се оспорва с доводи по въззивната жалба на ищеца.
На второ място, в договора липсва точно посочване и лимит на
дължимите и изискуеми, съобразно техническото задание на възложителя не
по- малко от две супервизии месечно – т. 4.3.4.
Както сам ищецът поддържа, а и видно от клаузите на процесния
договор, техническото предложение на изпълнителя е част от договора като
видно от записаното на стр. 3 от същото за подобряване работата на екипа
консултанти се предвижда два пъти месечно да се извършват регулярни
супервизии, които имат задължителен характер. Наред с последните се
предвиждат и извънредни супервизии по конкретни случаи, предимно
постъпили сигнали по поддържаната линия.
За соченият от ищеца брой супервизии „в повече от договореното“ по
11
делото са представени писмени протоколи за проведени извънредни
супервизии, инициирани по причина на конкретни разговори по
поддържаната телефонна линия, които консултантите са отчели като
кризисни. Последните дейности съдът намира да са в изпълнение на
процесните договори и да са включени като част от предметите им с
техническото задание и техническото предложение. Обратен извод съдът не
може да формира въз основа на двете ценови оферти, в които при определяне
на крайната цена изпълнителят е посочил единични цени само за
задължителните два броя супервизии месечно, доколкото не може да се
очаква съобразно дефиницията на извънредните супервизии да му е известно
предварително каква ще е бройката на проведените реално такИ.. Отделно от
горното и видно от цялостната воля на страните, отразена в техническото
предложение и техническото задание, провеждането на супервизии е с цел
постигане на по-добра квалификация и по-добро изпълнение на задълженията
от страна на консултантите в екипа, предвид на което и макар да не фигурира
изрично перо „извънредни супервизии“ в ценовите оферти на изпълнителя, то
същите следва да се приемат за включени в общото перо „обучения“. По вече
изложените доводи на съда за кредитиране на заключенията по двете ССчЕ-зи
платеното общо не надвишава договорената крайна цена по ценовите оферти
на изпълнителя, а извънредните супервизии са фактурирани на договорените
единични цени за супервизия от 55 лв. По тези доводи на съда извършеното
плащане на фактурирани от ответника с процесните фактури дейности по
извънредни супервизии е на правно основание - процесните два договора, и
не е в повече от договореното.
Предвид горните изводи на съда за неоснователност на предявените
искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД неоснователни са и акцесорните
претенции за обезщетение за забавено изпълнение на главниците.
По тези доводи на съда изводите на двете инстанции съвпадат и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание
чл. 272 ГПК.
При този изхода на спора право на разноски има въззИ.емата страна на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доказва разноски по списък за сумата 3 800 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна заявява
немотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
12
което съдът намира за неоснователно с оглед предмета на делото – множество
обективно съединени искове и неговата фактическа сложност.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260529/09.08.2022г. по т.д. 1681/2020г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 9 с-в.
ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето, БУЛСТАТ
*********, да заплати на Фондация „Асоциация Анимус“, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 800 лв. – разноски пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13