№ 505
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900071 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1
ал.1 т.6 от ТЗ) по иск на С. ВЛ. Р., ЕГН ********** представляван от неговата майка Д. АТ.
Л., ЕГН ********** и двамата с адрес ********, чрез адв. В. (САК) със служебен адрес в
******** (“АД“В. и Б.“) срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД , ЕИК *********, гр. София, район Изгрев, жк.
Дианабад, бул. Д-р Г. М. Димитров № 1, чрез адв. П.(САК) със служ. адрес ********, за
заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесно увреждане (фрактура на лява
ключица) и психични страдания от изживяното произшествие в общ справедлив размер от
30 000 лв., причинено от водач – застрахован собственик на МПС, признат за виновен
извършител на престъпно ПТП, както и обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата, начислена за период от 21.12.2020г (изтичане на срока за произнасяне по
предявена претенция от уведомен застраховател) до окончателно изплащане на
обезщетенията по банкова сметка на родителя на пострадалия в банка „Алианц Банк
България“АД с IBAN – BG47 BUIN 7006 1028 8146 11.
Законният представител, чрез пълномощник е основал иска на твърдения, че водачът
С.И. в гр. Варна, застрахована за управление на МПС модел „БМВ 320“ с ДКН ******** по
поет с регистриранa полица BG/12/********** на ответното дружество за периода
13.03.2020 г. – 12.03.2021 г. риск „гражданска отговорност”, е предизвикала ПТП на
20.06.2020г. като при завой в кръстовище не пропуснала движещ се с предимство и при
разрешителен зелен сигнал на сфетофарна уредба автомобил „Фолксваген Пасат“, в който
1
пътувало семейството на ищеца (майка му, която управлявала автомобила, сестра й на
предна седалка, и две деца – близнаци на задна седалка). Сочи, че при удара детето С.Р.,
седящ в ляво получил счупване на лява ключица, което наложило медикаментозно лечение и
обездвижване за около 2 месеца. Предписаното домашно лечение възпрепятствало
нормалното ежедневие на детето, което трябвало да разчита изцяло на чужда помощ за
хигиенни и битови потребности в продължителен период, което наред с изпитваните болки
се отразило негативно на психиката му като действало депресивно и усложнило
възстановителния процес. Социалното му изолиране поради принудителното ограничение на
контактите му в ранната му детска възраст допълнително го травмирало. Уплахата му при
инцидента влошил съня му и често детето се будело нощем от кошмарни сънища, свързани с
произшествия. Твърди, че въпреки проведеното лечение, затрудненията при движение и
болките в увредените области не са преодолени и се обострят при натоварване или резки
климатични промени. Сочи, че въпреки уведомяването на застрахователя за породената
отговорност на застрахования автомобилист не е било определено обезщетение за така
понесените имуществени и неимуществени вреди.
По същество преупълномощен представител на ищеца адв. М. пледира за уважаване
на доказаната претенция в цялост. В подробни писмени бележки се обосновава пораждане
на отговорността на застрахователя за вреди, причинени от застрахован водач при
престъпно поведение, както и значителните по интензивност болки и психически страдания
понесени от детето. С доводи за установени от вещите лица сили, въздействали върху тялото
на детето по начин, който не би могъл да бъде осуетен дори и при ползван обезопасителен
колан, моли за определяне и присъждане на пълен размер на обезщетението за доказаните
вреди.
Ответното застрахователно дружество, чрез пълномощника си, оспорва твърденията
за причиняване физически болки и съпътстващи ги психически страдания като пряк резултат
от застрахователното събитие с посочената продължителност и интензитет. Оспорен е
определеният от ищеца паричен еквивалент като несъобразен с критериите за справедливо
обезщетяване на неимуществени вреди от този характер. Пълномощникът възразява за
съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че
поведението на детето не е съобразено с изискване за използване на обезопасителни
средства при пътуване в автомобил (колан или обезопасителна система за деца), което
обективно е допринесло в значителна степен за вредоносния резултат. Допълнителни
твърдения за неспазени лекарски предписания или заболявания, предхождащи ПТП не са
уточнени. Ответникът е възразил и за ненадлежно сезиране на застрахователя без
представяне на данни за личната банкова сметка на пострадалия.
По същество преупълномощен адв. Г. излага съображения за неоснователност на
недоказана претенция, като обосновава и съпричиняването с установената по делото
възможност ударът да не навреди с този интензитет при и употреба на предпазния колан на
седалката от ляво. Моли за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на определен от
съда справедлив размер поради значително съпричиняване.
2
По делото не е депозирано становище на ДСП- Варна, уведомена по реда на чл. 15
ал.6 от ЗЗД за разглеждане на настоящия спор, засягащ права на ненавършило пълнолетие
дете.
Насрещните страни претендират и за определяне и присъждане на разноски по
делото, уточнени в списъци по реда на чл. 80 ГПК (л. 128 и л. 133).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявения иск е са били разрешени в
нарочно определение №1199/20.09.2021г.(л.68). Окончателната правна квалификация и по-
подробно изложение на твърденията и възраженията на страните се съдържа в доклада,
обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л. 136) по проекта, възприет от страните
без възражения (л.70-72).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение, признато въз основа на удостоверена по общодостъпен начин от ИЦ към
ГФ регистрирана полицa BG/12/********** за застраховка гражданска отговорност на
автомобилист за МПС модел „БМВ 320“ с ДКН ******** за периода 13.03.2020 г. –
12.03.2021 г.,, сключена със застраховател ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
Механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилата средна
телесна повреда с противоправното поведение на водача С.И. са установени с влязло в сила
решение по НАХД 4342/2020г по описа на ВРС, с което подсъдимата е освободена от
наказателна отговорност. Решението за налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а НК, с което дееца се признава за виновен за инкриминирано деяние има значение на
присъда(чл. 305 ал.5 НПК), която следва да бъде зачетена от граждански съд, разглеждащ
последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното събитие по
задължителната застраховка е договорено като противоправно вредоносно поведение на
водача на застрахования автомобил, а то изцяло покрива фактическия състав на
престъплението по по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 343
ал.1 НК. Затова и в настоящия процес тези престъпни обстоятелства съставляват и
основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на причинителя на
вредите към пострадалия. В случая наказателният съд е наложил наказание за виновно и
противоправно причиняване на 20.06.2020г. в гр. Варна на престъпен резултат – средна
телесна повреда на дете, пътувало на задна седалка в другия автомобил, като несъмнено е
установил причиняване на счупване на лява ключица на С.Р., което затруднило движението
на крайника му за период от 1,5 – 2 месеца при обичаен ход на оздравителен процес, като
съставомерна последица от удара на автомобилите, в резултат на нарушените правила за
движение от застрахования водач при управление на застрахованото МПС. Съдът зачита
съдебния акт и приема за установен и механизма на причиняването на този вредоносен
резултат с неправомерното поведение на застрахования - като управлявала л.а. „БМВ 320“ с
ДКН ******** без да намали скоростта си(21 км/ч) до възможност за спиране е навлязла при
3
разрешителен зелен сигнал на светофарна уредба в пътна лента за ляв завой в кръстовище
между бул. Сливница и бул. Република, без да пропусне движещ се с предимство и при
разрешителен зелен сигнал на светофарна уредба със скорост около 51 км.ч. през
кръстовището автомобил „Фолксваген Пасат“, в който пътувал постадалия със семейството
си.
Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ страните, в
настоящото производство е допустимо, с оглед самостоятелно формиране на извода за
размера на вредите, да се изследва и степента на причиняване на вредоносния резултат с
поведението и на увреденото лице като участник в ПТП.
В мотивите си, наказателният съд изрично е приел, че двете деца са пътували на
дясна задна седалка, а на мястото до шофьора е седяла леля им. Именно тази пътничка е
разпитаната от настоящия съд като свидетелка и съдът кредитира изцяло нейните показания
за лично възприетите факти по поведението на детето в момента на внезапно възникналия
удар в предна лява част на колата. Св. Л. потвърждава, че на задната седалка в ляво е имало
поставен кашон, като обезопасителният колан е бил закопчан за фиксирането му, а двете
деца са седели едно до друго в дясна част, като Самуил е заемал централното място, а брат
му е седял непосредствено зад свидетелката. Тази свидетелка описва и точното положение,
в което детето се е оказало след удара – в пространството на пода между седалките. Св.И.
(водач на застрахования автомобил) не успява да изложи достоверни спомени за преки
впечатления от получените травми на детето, но също потвърждава мястото от където са
извадени пътниците.
Механизмът на настъпване на удара и последиците върху тялото на детето,
допълнително са били изследвани от вещите лица, назначени от настоящия съд.
Автоекспертът е установил, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани на
всички места, включително трите седалки за пътници отзад, но с оглед теглото и ръста на
детето(установени по медицинския му картон) е било необходимо допълнителна повдигаща
седалка за да се ползва ефективно защитата с предпазния колан, проектиран за възрастни.
Експертите считат, че без такова допълнение коланите не следва да се ползват от деца, тъй
като риска от непредвидено нараняване с тях е по-висок от предпазния им ефект.
Същевременно ударът е провокирал движение на тялото напред и наляво и това, според
медика точно съответства на поетото натоварване в дясната част на рамото, при удар във
вътрешната част на купето, което е достатъчно за увреждането на ключицата. Комплексният
извод на двете вещи лица(л.115) за настъпване на увреждането без ползвана система за
обезопасяване и налична възможност удар в рамото при странично залитане да бъде понесен
и ако детето е било обезопасено със защитно средство, ограничаващо само преместване
напред, следва да бъде кредитиран от съда. Вещите лица допълнително обосновават
заключението си и с обясненията пред съда (л.137), като сравняват вариантите за поемане на
страничен удар в ляво дори и при заемането на лява седалка, подходящо оборудвана с
обезопасителна система и съответно категоричното изключване на такъв удар само ако в
лява страна на пътника не е имало никакво препятствие. Затова съдът приема, че макар
4
поведението на детето, заело средна седалка без каквото и да е обезопасяване,
действително да не е съобразено с правилата за употреба на специално оборудване
(изисквано според чл. 137б ЗдвП), значението му не е съществено за крайният вредоносен
резултат. Ако ударът в ляво би настъпил както при обезопасяването на пътуващо на средна
седалка дете, в непосредствена близост до товара (фиксиран на седалката голям кашон), така
и при заемането от детето на обезопасена лява седалка (без натоварването на багаж на
седалката), то не може да се заключи, че мястото на пътуване или липсата на задържането
на тялото към седалката с подходяща система за дете са провокирали или утежнили
последиците от този настъпващ във всички обсъдени от експертите варианти удар в лявото
рамо на детето. В тази връзка съдът отчита, че отговора на в.л. Г. за липса на възможност за
удар при заета средна седалка е обусловен от предположението на експерта, че в този
случай мястото зад водача е свободно от препятствия, а в.л. Т. пояснява, че
обезопасителните системи са проектирани да предотвратят само тежки животозастрашаващи
увреждания при челни удари, но не изключват травмиране изобщо и особено при странично
действие на инерционни сили. В заключение съдът преценява, че няма убедителен и
категоричен извод за осуетяване или за конкретно намаляване на резултата от удара при
каквото и да е поведение на пътник на задната седалка.
За установяване на интензитета и характера на последиците от този вредоносен
резултат ищецът се позовава на медицинската документация от проведено лечение(вкл.
изследванията при приема в спешен център, образна диагностика и регистрирани данни от
НЗОК за прегледи на детето), която е допълнително интерпретирана от назначен от съда
медицински експерт. Съдебният лекар потвърждава(л.123), че на 20.06.20г непосредствено
след катастрофата в спешно отделение на болнично заведение е била установена
контузията на рамото и счупване на лява ключица с леко разместване, но без прекъсване на
костта(тип „зелена пръчка“), което не е налагало оперативна намеса и се лекува комплексно
с медикаменти и обездвижване в домашни условия за 20-30 дни. Вещото лице е установило
обичайно развитие на възстановителния процес в период от месец и половина, протекъл без
усложнения. Други увреждания, настъпили непосредствено след ПТП не са били
установени, а вещото лице категорично потвърждава, че останалите заболявания на
пациента, лекувани в периода преди и след ПТП(счупвания на лъчева кост, травми на китка
и длан, навяхване на глезен и енуреза) нямат връзка нито с причиняването на фрактурата на
ключицата, нито с оздравяването на пациента.
Към настоящия момент лекарят е констатирал пълно възстановяване на увредения
крайник. Вещото лице потвърждава, че счупването се характеризира с много силни болки в
първи 2 седмици, които макар и да намаляват в последствие налагат щадене на крайника и
ползване на чужда помощ в ежедневието за периода на иммобилизация, продължаващ до
месец. Извън този обичаен възстановителен процес, поддържан с обезболяващи
медикаменти, вещото лице не посочва нужда от допълнителна рехабилитация, като
потвърждава, че до месец и половина болките са отшумели без друго лечение.
Данните, съобразени от вещото лице по медицинските документи и личното
5
освидетелстване на ищеца съответстват и на показанията на свидетелката Л. (л. 1394). Те са
последователно изложени, няма противоречие в спомените за времето на настъпване на
събитията, описвани от свидетелката, която е имала непосредствени и трайни впечатления
от ежедневието на пострадалия, като сестра на майка му. Свидетелката потвърждава факта
на силно изживени болки при първоначалното понасяне на удара(възприети от нея пряко
като очевидец на ПТП), шинирането в болницата и обгрижването на детето при
последвалото домашно лечение от близкия кръг роднини(майката, лелята и бабата), които
организирали лятната си почивка за да помагат последователно при обслужването на
битовите му нужди, тъй като детето не можело да си служи с ръката. Допълнително
свидетелката описва и възприета от нея временна промяна в поведението на пострадалия,
като описва, че детето постоянно говорело за инцидента, било наплашено и не искало да се
качва в кола, но до края на лятото болезненият спомен бил преодолян, ищецът не се
оплаквал от болки и отново тренирал баскетбол, като понастоящем свидетелката забелязва
само повишена предпазливост при играта, за да се опази от травми.
В заключение, съдът приема за установени като пряко причинени от
противоправното поведение на застрахования водач без доказано съпричиняване с
поведение на пострадалия, както телесно увреждане, представляващо не сложна форма на
фрактура на ключица и съпътстващите го негативни изживявания като значителни по
интензитет болки само в начален период и неудобства от наложително домашно лечение,
обездвижването и възстановяването на движенията на ръката за не повече от 2 месеца, така
и известни психически страхови изживявания, свързани с автоинцидент и дискомфорт
поради наложените социални ограничения при принудителното задържане в дома по време
на лятна ваканция на детето. Остатъчни последици в психиката на ищеца не се доказаха.
Съдът съпоставя показанията на св. Л. с данните от медицинските прегледи още в края на
летния период на 2020г.(след инцидента и премахвнето на шината) и на следваща година,
сочещи консултиране относно ново получени травми на длан и китка и глезен, което
индикира, че физическата активност на детето е била възобновена с достатъчна интензивост
след отпадане на принудителното обездвижване, а остатъчното притеснение от травми не се
дължи изключително на преживяното ПТП, но и на системно практикуване на травматичен
спорт.
При така установените факти, съдът намира претенциите на ищцата за
частично основателни по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента, поради което и дължимото за това застрахователно събитие
обезщетение следва да покрие справедлив еквивалент на вреди, понесени от увредения като
нарушения на негативен кредиторов интерес(чл. 45 ЗЗД). Такива са настъпили в
неимуществената сфера на пострадалия, но само в обема на доказаните увреди и страдания,
изцяло преодолени с лечението на фрактурата до пълно възстановяване на функционирането
на крайника и възобновяване на обичайни ежедневни активности на детето и спортните му
тренировки.
6
Не се доказа съпричиняване на така установения краен вредоносен резултат, тъй като
не само че поведението на детето обективно не е създало предпоставките за поемане на
страничен удар, но и няма категорични доказателства, че при намаляване на въздействието
на този страничен удар след употреба на система, предназначена за задържане на тяло на
дете към седалка, не би настъпило толкова болезнено телесно увреждане. Доказателствена
тежест по това възражение се носи от застрахователя и затова при липса на категорично
заключение на експертите в тази насока, съдът не може да отчете конкретен принос на
пострадалия.
Установеното телесно увреждане, ограничило временно движението на лява ръка и
домашното му лечение с ползване на помощ от близки от семейството се изживяват като
болки и психичен дискомфорт в обем и интензитет, типични за такива увреждания, като
силно изразени наред с емоционалния стрес от пътен инцидент в началния етап от около две
седмици и все по намаляваща интензивност до пълно възстановяване в края на втория
месец. Освен тях съдът оценява и обстоятелството, че увреждането е понесено в момент на
свободно от учебни занимания време, когато нарушенията на обичайно за пострадалия
ежедневие се свързва с развлечения и почивка, но детето не пропуска значими за бъдещето
му възможности за образование. Следва да се отчетат и повишените естествени способности
на младия организъм да преодолее физическото увреждане и овладяването на страховете
след острата стресова реакция, както и обстоятелството, че по делото не се установи
фиксирана трайно промяна в навиците за общуване и социални нагласи. Напротив, детето се
е върнало пълноценно към заниманията и интересите си и възстановеното общуване с
връстници и спорта могат да компесират развилите се в рамките на обичаен не много
продължителен срок за адаптация страхове и травматични спомени за ПТП. Съдът отчита
тези конкретни характеристики на вида и степента на увреждането за определяне на размера
на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52
ЗЗД. При определяне на размера на неимуществените вреди в размер на 15000лв, според
установените в практиката на съдилищата обезщетения, обичайно свързвани със
консервативно лекувано увреждане на крайник без допълнително трайни остатъчни
последици. По-високият претендиран размер би могъл да се обоснове само при комбиниране
на такава фрактура с нужда от последователни хирургични интервенции(Решение № 103 от
2.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2181/2019 г., I т. о., ТК), или с друг вид увреждания(Решение
№ 177 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 14/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 35 от 22.03.2021
г. на ВКС по т. д. № 116/2020 г., II т. о., ТК) или остатъчни невъзстановими
последици(Решение № 183 от 19.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2866/2018 г., II т. о., ТК), а
такива не се доказаха, затова и няма основание за компенсиране на пострадалия с паричиен
еквивалент до исканите 30 000лв.
По този начин съдът преценява, че е постигнат справедливият баланс между
претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да
представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия. Съдът отчита и
7
действащите към момента на застрахователното събитие завишени размери на лимитите на
минималните застрахователни суми (Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т. д. №
634/2010 г., II т. о., ТК), като критерий за обществена оценка за стойността на накърняване
на лични права, като възприема размер значително надхвърлящ сумите, определяни при
събития с подобен резултат при по-ниски нормативни лимити на покритие(Решение № 43 от
30.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1461/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 390 от 8.01.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 920/2011 г., IV г. о., ГК).
Липсват доказателства за каквото и да е предложено обезщетение от застрахователя,
поради което претенцията следва да се уважи в този справедлив размер от 15 000лв., а за
остатък до 30 000 лв. да се отхвърли.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.
493 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
върху главниците за лихва, считано от предявяване на исковата молба. Към този момент
несъмнено застрахователят вече е бил поставен в забава и няма данни за наличие на
обстоятелства, които да го освобождават от отговорност за нея до окончателното изплащане
на обезщетението по посочена от ищеца банкова сметка.
Ответникът е оспорил забавата си преди началото на процеса, като се е позовал на
неполучено съдействие от заявилия претенция пострадал. С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5
и чл. 494 т.10 КЗ функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от
застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществените вреди се
ограничи до лихви за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването
от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл.
429, ал.3 от КЗ). В случая няма спор, че претенцията от пострадалия е била предявена на
21.09.2020 г.и до изтичане на тримесечния срок за разглеждането й (чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ)
определяне на обезщетението не е настъпило. Видно от уведомителното писмо от 09.10.20г.
застрахователят е поискал допълнителни данни, въпреки че ползващото се от застраховката
лице е обявило воденото предварително разследване и съставения протокол за ПТП. Към
този момент обаче пострадалия не е можел да изпълни указанията, доколкото материалите
по обвинението още не са били връчени, а застрахователят като специализиран търговец в
сферата на поемане на риск за последици от автопроизшествия е следвало сам да организира
проверката на фактите за да довърши произнасянето си. Като е предпочел да изчака
резултата от разследването, застрахователя е приел и последиците от своята забава и дължи
законна лихва занапред. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за
забавата на застрахования делинквент, но следва да ги покрие само за период от
уведомяването му за настъпилия покрит риск (Решение № 128 от 04.02.2020г. на ВКС по т.
д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК).
Възражението за освобождаване на ответника от забава поради неоказано съдействие
от кредитора съдът не може да уважи. От една страна, още първото уведомление съдържа
посочена банкова сметка на законен представител, към която застрахователят е можел да
насочи доброволно определено обезщетение. Вярно е, че Наредба №49 предписва
8
плащането да се извършва по лична сметка на пострадало лице, дори и когато не е
навършило пълнолетие, и в този смисъл указанието за посочване на такава сметка е
съответно на изисквания на закона. От друга страна обаче, неизпълнението на това указание
препятства престация на застрахователя само ако той е определил добросъвестно паричния
еквивалент. В случая ответникът дори не твърди да е предложил парично обезщетяване,
което да е останало неосъществено само поради неподходящо избран от кредитора начин на
безкасово плащане.
В заключение, съдът на основание чл. 84 ал.3 и чл.86 от ЗЗД и специалните правила
на чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ намира за основателно и акцесорното вземане
за покриване от страна на застрахователя на забавата на делинквента и своята забава след
21.12.2020г. - моментът, следващ срока за определяне на обезщетението по
застрахователната претенция.
Съответно на този резултат, съдът разпределя и отговорността за разноските по
делото.
Ищцовата страна претендира заплащане на разноски, като в списъка по чл. 80 ГПК е
посочено само вземане на адвокатско дружество за безплатно предоствено на клиент правно
обслужване. Представено е пълномощно, в което законният представител е възложил на
дружество на адвокати представителство на ищеца като материално затруднено лице. С
оглед поемането на изпълнението на работата от пълномощника, осигурил защитата в целия
процес чрез адвокатите от кантората, мандатният договор с уговорено безплатно
представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв следва да се приеме за сключен, макар и
не в изискуемата писмена форма. С оглед установената съдебна практика (определение №
163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК) при липса на оспорване на
съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, съдът следва да
приеме за установена материалната затрудненост на страната като основание за
договарянето на безплатната услуга. В случая насрещната страна не е възразила по
възможностите на семейството на ищеца да заплати услугата по защита в исков процес.
Минималният размер за тази услуга, според интереса (30 000лв) с отчитане на методика по
чл. 7 ал. 2 от НМРАВ, възлиза на 1430лв. Към тази основа следва да се добави и начислен
от данъчно регистриран изпълнител ДДС до общо възнаграждение 1716лв. От тази сума на
адвокатското дружество АД“В. и Б.“, преупълномощило представителите на ищеца пред
настоящата инстанция, следва да бъде присъдена половината от 858лв, съразмерна на
основателната част от иска.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на държавния бюджет по сметка на съда
следва да бъдат събрани невнесени авансово дължими такси в размер на 600лв (сбор от 4 %
от присъдено обезщетение), дължими от осъдения ответник. Направените авансирани от
бюджета разходи в размер на 200 лв за възнаграждение на експерт(по допуснатите
експертизи), назначена по искане на страна, освободена от авансово внасяне на разноски
също следва да бъдат събрани от ответника (чл. 78 ал.6 ГПК), съразмерно на основателната
претенция или до размер от само 100лв.
9
Частичната неоснователност на исковете ангажира отговорността на ищеца за
разноски. Според представения неоспорен списък и приложени към него доказателства за
уговорен и изплатен в брой хонорар на адвокат и депозиране по сметка на съда разходи,
общият размер на доказани плащания възлиза на 800лв, от които в полза на ответника
следва да се присъди само част от 400лв, съответна на отхвърлена част от иска.
Неизползваната сума от 15лв, депозирана от ответника за непоискани от призован свидетел
разходи подлежи на възстановяване на вносителя при поискване в едногодишен срок, затова
и не следва да се възлага на насрещна страна.
По гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район Изгрев, жк. Дианабад, бул. Д-р
Г. М. Димитров № 1 да заплати на С. ВЛ. Р., ЕГН ********** представляван от неговата
майка Д. АТ. Л., ЕГН ********** и двамата с адрес ********, обезщетение по застраховка
„гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, настъпило на 20.06.2020г.
причинено от застрахован с регистриранa полица BG/12/********** водач на МПС модел
„БМВ 320“ с ДКН ********, заявени с претенция на пострадало лице вх.№ 3258/21.09.2020
за изплащане по банкова сметка на законния представител Д. АТ. Л. в банка „Алианц Банк
България“АД с IBAN – BG47 BUIN 7006 1028 8146 11, както следва:
15 000 лв.(петнадесет хиляди лева) компенсация за неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от понесено телесно увреждане(счупване на ключица),
наложилото се лечение и психически дискомфорт от изживяно произшествие, на осн. чл.499
ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, ведно обезщетение за забава в размер на законна лихва върху тази
главницата, начислена за период от 21.12.2020г (изтичане на срока за произнасяне по
предявена претенция от уведомен застраховател) до окончателно изплащане, на осн. чл.
493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ, вр. чл.84 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район Изгрев, жк. Дианабад, бул. Д-р
Г. М. Димитров № 1 да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “В. и Б.“, ЕИК
*********, ********, сумата от 858 лв. (осемстотин петдесет и осем лева), представляваща
част съразмерна на основателната част от иска от възнаграждение за безплатно
предоставена на ищеца С. ВЛ. Р., договорена чрез неговата майка и законен представите
адвокатска услуга за процесуално представителство, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр. София, район Изгрев, жк. Дианабад, бул. Д-р
Г. М. Димитров № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - гр.Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC
10
CECBBGSF, IBAN BG25 CECB 9790 31C8 7843 00, следните суми:
600 лв. (шестстотин лева), представляваща дължима по делото държавна такса по
основателния размер на иска, на основание чл.78 ал.6 от ГПК,
100 лв. (сто лева), представляваща авансирани от бюджета разходи за допусната
експертиза, съразмерно на основателна претенция , на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника ЗАД „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, че следва да
представи на съда доказателства за заплащане на присъдена сума, като при пропускане на 7-
дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на бюджета ще бъде издаден
служебно изпълнителен лист, като в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв.
и законна лихва по чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ предявен от С. ВЛ. Р., ЕГН ********** представляван от неговата
майка Д. АТ. Л., ЕГН ********** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, иск за присъждане
на горница над 15 000 лв. до 30 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди от същото застрахователно събитие.
ОСЪЖДА С. ВЛ. Р., ЕГН ********** представляван от неговата майка Д. АТ. Л.,
ЕГН ********** и двамата с адрес ********, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:“ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД, ЕИК *********, гр.
София, район Изгрев, жк. Дианабад, бул. Д-р Г. М. Димитров № 1 сумата 400
лв.(четиристотин лева), представляваща част от направените от ответника по делото
разноски, съответна на отхвърлена част от исковете, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7, изпратено на електронните адреси, обявени по
делото( л. 90 и л. 95) с указание за потвърждаване на връчването и предупреждение за
последиците, указани в определение № 1199/20.09.21г.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11