№ 79
гр. Плевен, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600892 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното :
Районен съд - Плевен с присъда № 89 от 15.06.2023г., постановена по
нохд № 1370/2021г. е признал подсъдимия М. В. В. за виновен в извършване
на 05.05.2019г. в гр.Плевен на престъпления по чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.1
от НК и по чл. чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.2 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК и при
условията на чл.54 от НК, чл.23 от НК и чл.66,ал.1 от НК го осъдил на две
години лишаване от свобода с пет години изпитателен срок.
Със същата присъда е признал подсъдимия К. Г. П. за виновен в
извършване на 05.05.2019г. в гр.Плевен на престъпления по чл.131,ал.1,т.12
вр.чл.129,ал.2 вр.ал.1 от НК и по чл. чл.131,ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.2
вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК, чл.23 от НК и
чл.66,ал.1 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода с пет години
изпитателен срок. Със същата присъда оправдал подсъдимия К. Г. П. без да го
признава за невинен в причиняване на средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на пита дланна костна дясната ръка на Б. В. от с.***.
1
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимите М. В. и К.
П. чрез защитника им адв.Н.Я.. Излагат се доводи за необоснованост на
присъдата поради неправилна оценка на доказателствата от
първоинстанционния съд. Предлага присъдата да бъде отменена и да се
постанови нова, с която подсъдимите да бъде признати за невиновни в
извършване на престъпленията, за които са осъдени от районният съдили в
алтернатива да се намали размера на наложените наказания, тъй като са
несправедливи.
По делото е представено и възражение по жалбата на подсъдимите от
частните обвинители Б. В. и Г. В. чрез повереника им. Излагат доводи за
правилност и законосъобразност на присъдата, като считат че определените
на подсъдимите наказания не са несправедливи. Молят присъдата на
районния съд да бъде потвърдена.
В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен изразява становище,
че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на районния съд е правилна
и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.
Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, атакуваният съдебен акт, изложеното в жалбата, както и след
съобразяване становищата на страните, намира за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.319, ал.1 НПК, от процесуално
легитимирана страна, поради което разглеждането и е допустимо.
Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от
посочените в нея съображения.
Присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от
НПК – същата е постановена от незаконен състав, поради проявена от него
предубеденост. Съдържанието на диспозитива и мотивите към постановената
присъда сочи на опорочаване на вътрешното убеждение на съдебния състав,
тъй като обективира неговата предубеденост и пристрастност при
формирането му. Съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС всяко лице при решаване
на правен спор относно неговите граждански права и задължения или
основателността на каквото и да било наказателно обвинение срещу него, има
право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
2
Съгласно съдебната практика, включително тази на ЕСПЧ по приложението
на чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧОС „безпристрастността“ трябва да съществува по
отношение на страните по делото. За да е безпристрастен, от съда се изисква
да не е предубеден по отношение на решенията, които предстои да вземе, да
не си позволява да се влияе от информация, съществуваща извън съдебната
зала, от обществени нагласи или какъвто и да било натиск, а да основава
съдебния си акт на фактите, установени по време на процеса. Съгласно
съдебната практика, конкретен съдия може да бъде приет за пристрастен, ако
поведението и изказванията или мотивите му са такива, че сочат на явно
предубеждение спрямо страна или характера на спора, като личната
пристрастност на съда се извежда от отношението му проявено в процеса или
от съдържанието на съдебното решение.
В конкретния случай, видно от съдържанието на диспозитива и
мотивите към присъдата, съдът е показал, пристрастност и предубеждение по
отношение на подсъдимите по делото . Извод за това се прави от отразеното в
диспозитива на присъдата, а именно че двамата подсъдими са осъждани, при
положение че от справките за съдимост на подсъдимите е видно че се същите
не са осъждани / М. В. е реабилитран по право, като реабилитацията заличава
напълно последиците от осъжданията, а К. П. не е осъждан/, както и от част
от аргументите в мотивите на съдза при индивидуализиране на наказанията
на подсъдимите, на л.175 от нохд № 892/2021г. на РС-Плевен, а именно „Като
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимите се
отчетоха липсата на критичност към извършените деяния, както и
предходните им осъждания ….. съдът прецени високата степен на
обществена опасност на деянията, сравнително младата им възраст……счете
за адекватно да наложи на подсъдимия М. В. наказание „лишаване от
свобода“ в размер на две години за престъпление по чл. 131,ал.1,т.12
вр.чл.130, ал.1 от НК и наказание „лишаване от свобода“ в размер на една
година за престъпление 131, ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.2 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 от
НК …. счете за адекватно да наложи на подсъдимия К. В. наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три години за престъпление по чл.
131,ал.1,т.12 вр.чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК и наказание „лишаване от свобода“
в размер на една година за престъпление 131, ал.1,т.12 вр.чл.130,ал.2
вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 от НК …. Счита че наложените наказания не следва да се
изтърпят ефективно, тъй като категорично приема, че подс.К. П. може да бъде
3
превъзпитан и съответно възпрян да върши други престъпления….“ Освен че
и двамата подсъдими не са осъждани, но и напълно са игнорирани от съда
наличните по делото доказателства установяващи наличието на трудова
заетост, семейно положение и добри характеристични данни на подсъдимите.
Така посоченото сочи на невъзможност за прилагане на дистанциран от
различни внушения подход при формирането на вътрешното съдийско
убеждение и води на извод за демонстрирано по обективен път недопустимо
пристрастие и предубеденост на решаващия орган.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
обжалваната присъда, чрез съдържанието на диспозитива и мотивите при
определяне вида и размера на наказанията, очертава легитимно и обективно
оправдано съмнение, че е постановена от съд, който не е бил безпристрастен и
поради това е незаконен по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК.
Предвид изложеното, присъдата следва да бъде отменена и делото
върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
При този изхода на делото, оплакванията съдържащи се в жалбата не
следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото
разглеждане на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл.334,т.1 вр.чл.335, ал.2
във връзка с чл.348, ал.3, т.3 от НПК, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 89/15.06.2022г., постановена по НОХД №
1370/2021г. по описа на РС – Плевен.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от
друг състав на същият съд.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5