Решение по дело №1814/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260506
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Мариета Благоева Бедросян
Дело: 20185300101814
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2018 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е260506

 

гр. Пловдив, 12.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН

                                                                                                

при участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1814 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са субективно съединени искове по чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди.

          Ищците Д.Г.К., ЕГН **********; Г.Н.М., ЕГН **********,*** ***, представлявани от назначения им служебен защитник адв. И.Ч. със съд. адрес:*** ***, и Г.К.К., ЕГН **********,***, представляван от назначения му служебен защитник адв. К.У., със съд. адрес:*** ***, са предявили срещу ответниците „Център за психично здраве – ***“ и *** А.Н.Д. субективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, довел до смъртта на техния брат и син К.Г.К., в размер на 100 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и направените по делото разноски.

          Ищците твърдят, че техния син и брат (на Д.) - К.Г.К., след силен емоционален стрес на *** г. възраст е отключил *** „***“, което наложило дълъг период на лечение и наблюдение от „ЦПЗ – ***“, като *** е била *** А.Д.. В началото на м. *** * г. след получен пристъп се наложило К.К. да бъде приет по спешност в „ЦПЗ – ***“, като на *** г. е установено, че същият липсва в отделението. Впоследствие е установено, че К.самоволно е напуснал болницата и е тръгнал пеша за ***, за да се прибере в дома на баща си Г., къде двамата са живеели. Километър и половина преди *** К.е открит от случайни минувачи трудно дишащ, с пяна на устата и неадекватен. Повикана е „Спешна помощ“, но междувременно К.починал, а лекарският екип само констатирал смъртта му. Трупът бил прибран, тъй като лицето не било идентифицирано, като по случая е образувано ДП № 5441/2015 г. на РП – *** срещу неизвестен извършител, което в момента е спряно. От извършената тройна СМЕ е установено, че най-вероятната причина за смъртта на К.К. е „неблагоприятното, непредсказуемо адитивно действие на прилаганите медикаменти и най-вече съчетанието на антипсихотици, довели до остра сърдечно-съдова и белодробна недостатъчност“, поради което ищците считат, че е налице „***грешка“ на *** – *** А.Д., която при изписване на съответната терапия не е взела под внимание общото здравословно състояние на пациента, придружаващите заболявания, вида на изписаните лекарства, тяхната доза и влиянието им върху организма след съвместната им употреба.

          Смъртта на К.се отразила много тежко на неговите родители Г. и Г. и на сестра му Д., които също са в тежко здравословно състояние. Броени седмици след смъртта на К.сестра му Д. била диагностицирана с рак на гърдата и през м. октомври *** г. била оперирана; майка му Г. страда от Епилепсия, а баща му Г. от *** г. е с коксартроза и трудно се придвижва без придружител.

          Ето защо, ищците молят съда да осъди ответниците да им заплатят солидарно обезщетения за понесените неимуществени вреди от смъртта на К.Г.К. в размер на по 100 000 лв. за всеки от тях, ведно със законните последици, като искането по установителния иск не се поддържа, според уточняващата молба.

Подробни съображения в тези насоки излагат в исковата молба, в няколко уточняващи молби, в писмена защита по съществото на спора от адв. И.Ч. и в писмени бележки по същество от адв. К.У.. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства и експертизи.

          Ответникът „Център за психично здраве – ***“ ЕООД – ***, с ***, ***, чрез пълномощника си адв. М.Л. – З. със съд. адрес:***, е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер и моли да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноски.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното „виновно поведение“ и настъпилия вредоносен резултат, както и наличието на вреди, причинени при и по повод възложена работа от дружеството. Твърди, че по случая е извършена проверка от ИА „Медицински одит“ при МЗ, която не е констатирала нарушения в осъществения диагностично - лечебен процес на пациента в периода на хоспитализацията му.

Твърди, че към *** г. дружеството е имало сключена застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“ с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, обективирана в застрахователна полица № ***, с период на валидност *** г. - *** г.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

          Ответницата А.Н.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. И.С., е подала отговор, в който заявява, че оспорва исковете изцяло по основание и по размер.

          Твърди, че пациентът К.Г.К. *** ЕООД от БМП и от служители на СПОР по повод агресивно и разрушително поведение в дома си и на *** г. е приет за лечение в стационара, като е подписал Декларация за информирано съгласие за лечение. При приемането същият е бил в занемарен хигиенен външен вид и е обезпаразитен от дежурния персонал в отделението. Началото на заболяването му датира от *** г. и хронифицира с чести обостряния, което налага неколкократно стационарно лечение и води до ***. От данните на информационната система на „ЦПЗ – ***“ ЕООД е установено, че „по сведения на бащата, в домашна обстановка е приемал *** и ***, изписвани от личния лекар. …на *** г. е доведен от БМП и баща си по повод на агресивно поведение. Отказвал да се храни и приема лекарства…“.

          При приемането на К. в стационара на *** г., поради *** и *** е започнато *** /***/ лечение – *** и ***, *** и *** вечер, интра мускулно, съгласно Медицински стандарт „Психиатрия“ – Програма за лечение на ***. След овладяване на *** на 4-я ден от приемането на пациента ампулите *** и ** са спрени, а на 7-я ден - и ампулите ***, като лечението е продължило перорално. Извършения медицински одит по случая е установил, че при така проведеното лечение не са налице нарушения в осъществения диагностично – лечебен процес, поради което не е налице връзка между лечението на пациента и неговата смърт.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия К.К. от 99 %, тъй като самоволно е прекратил лечението си и е напуснал лечебното заведение.

          Ето защо, моли исковете да се отхвърлят като недоказани и неоснователни, ведно с присъждане на разноски.

          Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

          Третото лице – помагач на страната на ответното дружество – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД – София, бул. Витоша 89-Б, ЕИК **********, чрез юрисконсулт И. Ц., е подало отговор, в който възразява срещу конституирането му като страна по делото, тъй като към датата на предявяване на исковете не е налице застрахователно правоотношение с ответното дружество.

          По същество счита, че исковете са недоказани и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, тъй като не са налице противоправни действия и бездействия на *** на „ЦПЗ - ***“ ЕАД и на *** А.Д.. Напротив, при постъпване на пациента К.Г.К. и по време на престоя му в „ЦЗП- ***“ са направени всички необходими диагностични изследвания, с оглед проявените симптоми, а извършената проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ не е констатирала нарушения при провеждане на диагностично – лечебния процес.

Пациентът е напуснал самоволно лечебното заведение, като не се установява причинно-следствена връзка между действията и бездействията на медицинския персонал и уврежданията, довели до летален край за пациента.

          Съображения в тези насоки излага в отговора си. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

          По делото няма спор, че ответницата *** А.Д. е работила по трудово правоотношение с ответника „Център за психично здраве – ***“ ЕАД на длъжността „***“, съгласно Трудов договор № *** г. и Допълнитено споразумение към него с № *** г., с повече от *** г. стаж по специалността.

Няма спор също, че към *** г. ответникът „ЦЗП – ***“ ЕАД е имал сключена застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“ с третото лице – помагач на негова страна - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, обективирана в застрахователна полица № ***, с период на валидност *** г. - *** г. Приложени са от застрахователя „Общи условия за застраховане на професионални отговорности“, като според Раздел 1, т. 2 от тях „Вредите се обезщетяват на основата на искове, предявени за първи път писмено през срока на застраховката, при условие, че събитията на чиято основа са предявени исковете, са настъпили след началната дата на застраховката.“

От събраните гласни и писмени доказателства (л. 258 – 275) се установява, че покойният К.Г.К., който живеел с баща си (ищеца) Г.К.К. ***, е бил диагностициран през *** г. с „***“, като е провеждал болнично лечение при ответника „ЦПЗ -***“ ЕАД и поддържаща терапия в дома си с *** и ***. През *** г. е доведен от БМП и от баща си в „ЦЗП – ***“ по повод агресивно поведение, отказ от храна и от прием на изписаните му лекарства.

На *** г. в *** часа К.К. отново е доведен принудително в „Център за психично здраве – ***“ ЕАД от екип на Спешна помощ и петима служители на СПОР, поради агресивно и разрушително поведение. Седмица преди това спрял лечението си, а доста по-рано занемарил и външния си вид. Барикадирал се е в жилището си, което наложило да се извика специализирана служба за проникване в дома му. Медициран на място от Спешна помощ с ампула *** - ***мг., като по време на транспорта от *** до „ЦЗП – ***“ се е опитвал да се домогне до различни предмети.

При приема в лечебното заведение К.К. е подписал терапевтичен договор и декралация за информирано съгласие за лечение, позволил е да бъде медициран в *** ч. с ампули *** - *** мг. и *** - *** мг. и сам е влязъл в отделението. Назначена му е терапия от ***, *** и ** по схеми, а „За вечерта – по преценка на ***“ *** П..   

          От приложената епикриза ИЗ № *** г., издадена от „ЦЗП – ***“ за периода *** г. – *** г., е видно, че при постъпване в отделението на К.К. с оглед купиране на *** е било назначено *** приложение на *** *** мг. *** х *** амп.; *** *** мг. -*** амп дневно; *** *** мг. *** х *** амп.; *** *** мг. *** амп., като постепенно в хода на провежданата терапия състоянието на пациента е овладяно. Терапията е коригирана от *** *** А.Д. на *** прием на *** *** мг. *** х *** тб.; *** *** мг. *** х *** тб., а на *** г. е *** ***. Пациентът е останал спокоен, с остатъчна ***, неповлияваща поведението му, некритичен, с водеща ***, като на *** г. самоволно е напуснал лечебното заведение, за което е бил уведомен ***. На посочения в ИЗ домашен телефон на пациента (***) „не отговаря“ (л. 269), поради което на следващия ден К.К. е бил административно изписан от лечебното заведение, без назначена поддържаща терапия.

От писмо № *** г. на Дирекция „Национална система 112“ при МВР до ищцата Д.К. се установява, че в базата данни на автоматизираната информационна система „Регистър спешни повиквания 112“ на *** г. в *** ч. е постъпило повикване от мъж, който е съобщил, че е намерил до пътя на ***, в посока от гр. *** към гр. ***, на около *** км. след кръговото кръстовище на „***-ти“ ***, непознат мъж на видима възраст около *** г., който трудно диша и е с пяна на устата, като 3 минути по-късно сигналът е предаден с висок приоритет по електронен път към ОД на МВР – ***.

          От приложения препис-извлечение от Акт за смърт № *** г. на Район „***“ – *** е видно, че К.Г.К., ЕГН **********, е починал на *** г. в *** часа.

          По повод молба на ищцата Д.К. до МЗдр. относно съмнения в проведеното лечение на покойния ѝ брат К.К., е извършена от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ при МЗдр. проверка на ответника „ЦПЗ – ***“ ЕООД, съгласно приложения Констативен протокол № *** г. (л. 229 – 236), според който не са констатирани нарушения в осъществения диагностично-лечебен процес на пациента К.Г.К. в периода на хоспитализацията му и отразяването му в медицинската документация.

По делото са приети справки от РЗОК – *** за отпуснати и изписани лекарства и за извършени прегледи и МДД на К.Г.К. за периода ***-*** г., ведно с писмени доказателства за това (л. 360 – 407).

От приложеното ДП № 251/2015 г. на РУ на МВР – *** пр.пр.№ 5441/2015 г. на РП – ***, се установява, че същото е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител за това, че на *** г. в землището на ***, област ***, е причинил смърт по непредпазливост на мъж с неустановена самоличност – престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК. С Постановление от 21.03.2016 г. на РП – *** наказателното производство по ДП № 251/2015 г. на РУ на МВР – *** е било прекратено, като това постановление е отменено с Постановление от 29.08.2016 г. на ОП – ***.

С Постановление от 28.07.2017 г. по пр.пр.№ 5441/2015 г. на РП – *** наказателното производство по ДП № 251/2015 г. на РУ на МВР – ***, водено срещу неизвестен извършител, е спряно. Това постановление е потвърдено с Постановление от 08.01.2018 г. по пр.пр.№ 7087/2016 г. на ОП – *** и Постановление от 28.05.2018 г. по пр.пр.№ 830/2018 г. на АП – *** и е отменено с Постановление от 28.12.2018 г. по пр.пр.№ 8070/2016 г. на ВКП – *** с указания за предприемане на допълнителни процесуално-следствени действия.

ДП № 251/2015 г. на РУ на МВР – *** е изпратеното на РП – *** със Заключение за прекратяване на наказателното производство от 21.03.2019 г., а с Постановление от 11.07.2019 г. на РП – *** е удължен с 1 месец срока по чл. 242, ал. 4 от НПК.

С влязло в сила Постановление от 10.07.2019 г. по пр.пр.№  5441/2015 г. на РП – *** наказателното производство по ДП № 251/2015 г. на РУ на МВР – ***, водено за престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, е прекратено, като постановлението е потвърдено с Постановление от 18.09.2019 г. по пр.пр.№ 2968/2019 г. на ОП – *** и Постановление от 01.11.2019 г. по пр.пр.№ 1402/2019 г. на АП – ***. За да постанови този резултат Прокуратурата на РБ е приела след изслушани няколко медицински експертизи, че липсват елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 122, ал. 1 от НК, тъй като липсват доказателства смъртта на К.К. да е била причинена от действието или бездействието на конкретно лице, и че причината за настъпването ѝ да е била превишаване на лечебните дози на приложените му медикаменти.

По делото е приета комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица *** С.Г., д.м., *** „***“ при УМБАЛ ,,***“ – ***; *** С.В., д.м., *** в УМБАЛ „***, и *** П.Й., *** в УМБАЛ „***, която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена от страните. От нея и от обясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание на 07.10.2020 г., се установява, че според медицинската документация по делото към момента на хоспитализацията през *** г. пациентът К.Г.К. е бил на *** г., ***, *** в ***, и е бил диагностициран с „***“ от *** г. След първата хоспитализация на К. е било препоръчано поддържащо лечение с *** и ***, като през годините е бил предписван и ***, но има писмени данни за непридържане към лечението и нередовен прием на медикаменти в амбулаторни условия.

На *** г. К. е бил доведен от екип на Спешна помощ и служители на СПОР, след като бил с конфликтно и агресивно поведение в дома си - разрушил мебели, бил агресивен спрямо баща си, а при пристигането на Спешна помощ се е барикадирал в дома си, което наложило включването на служители на СПОР. При приемането в „ЦПЗ – **“ е бил със занемарен външен вид, ***, *** и *** ***, спонтанно разкривал изживяванията си. Ориентиран всестранно, ***, ***, с данни за *** ***. Мисловният процес е бил ***, ***, ***, със ***, *** и ***, както и такива за повишени възможности. Памет и интелект - ***.

Тези данни от анамнезата и *** на К. сочат, че към момента на приемане същият е бил с изразена ***, определяща поведението му. Приет е с диагноза ***", а като *** е посочена *** Д.. В дома на К. той е бил медициран с 1 ампула *** oт екипа на Спешна помощ, а при приемането му е медициран с ампули *** - *** мг и *** - *** мг. Впоследствие лечението е продължило с *** (***) амп. 5 мг 3x1 амп. (15 мг/дн), *** (заглушаващ ***) 50 мг 2x1 амп. (100 мг/дн за 5 дни), *** (***) 10 мг 1x1 амп. (10 мг/дн за първите 4 дни), *** (***) 2 мг 3x1 тб. (6 мг/дн). За около седмица *** е било овладяно, след което пациентът е бил спокоен, с външно подредено поведение и медикаментозно подтисната ***. От 8-я ден лечението е продължило с *** тб. 1,5 мг 3x4 (18 мг/дн), *** тб. 2 мг 3x1 (6 мг/дн), като на *** г. е аплициран *** депо амп. 25 мг (***, ***). От 6-я ден до дехоспитализацията е прилаган *** 25 мг 1-1-2 (100 мг/дн), който представлява *** и има изразена антихистаминова активност, антиалергична активност и седативен ефект.

Според медицинската документация към този период пациентът е бил „спокоен, с остатъчна ***, неповлияваща поведението му. Некритичен, с ***“. На *** г. самоволно е науснал района на „ЦПЗ – ***“, поради което е изписан административно на *** г.

Привечер на *** г. К.К. е намерен в страни от пътя *** –***, в близост до ***, в храстите край пътя, като е имал пяна по устата. Изминатото от К. разстояние е между 7 и 10 км., което не може да се приеме за екстремно физическо натоварване. Следва да се има предвид, че при лица, на които се налага ефективно коригиране на телесната маса, се препоръчва постепенно увеличаване на ежедневните разходки с покриване на разстояние до 10 км., като това разстояние в никакъв случай не се приема за екстремно.

*** спада към групата на т.нар. *** и се използва за лечение на ***, както и за ***, ***, лечение на ***, свързана с ***, лечение на *** при пациенти с деменция, лечение на тикови разстройства, вкл. синдром на Турет, лечение на лека до умерена хорея при болест на Хънтингтьн, като максималната доза е 20 мг/дн.

*** също се отнася към групата на ***. Използва се при остър епизод на ****, *** при БАР, делири от различен произход, гадене и повръщане при терминално болни, за премедикация в хирургията, при тревожност, възбуда и импулсивно поведение. Прилага се перорално или се инжектира дълбоко мускулно в доза 25-50 мг през интервал 6-8 часа.

*** (***) спада към *** медикаменти с удължено действие и е предназначен за поддържащо лечение и предотвратяване на ***, вкл. ***. Обичайната еднократна доза е 25-50 мг, като не трябва да надхвърля 100 мг, а интервалът между отделните апликации е 15-35 дена.

*** (***) принадлежи към групата медикаменти, известни като *** лекарствени препарати, т.е. такива, които противодействат или блокират действието на ***. Използва се за лечение на Паркинсонов синдром, особено при мускулна ригидност и тремор, както и при екстрапирамидни симптоми, като остра дистония, акатизия или паркинсонов синдром, провокиран от невролептици или други медикаменти с подобен ефект. Дозировката е от 2 до 16 мг дневно.

*** (***) е лекарствен продукт с изразена антихистаминова активност (блокира Н1-хистаминовите рецептори) и антиалергично действие. Оказва седативен ефект (потиска нервната система) и засилва действието на общите и локални анестетицп, обезболяващи, спазмолитични (премахващи спазъма на гладката мускулатура) и сънотворни средства. Понижава телесната температура, предотвратява повръщането, спира хълцането. Антиалерзинът се използва за симптоматично лечение на алергични реакции от общ тип - анафилактичен шок (като допълнение към лечението с адреналин), серумна болест, оток на Квинке, реакции на свръхчувствителност към лекарствени продукти; ухапвания от насекоми; уртикарии с различен произход; неусложнени алергични реакции от бърз тип, при които приложението на противоалергични средства през устата е невъзможно или противопоказано; гадене и повръщане от различно естество, включително следоперативно повръщане, лекарствено-предизвикано гадене, болест на пътуването (при необходимост от интензивно лечение); като допълнително средство при предоперативна и следоперативна седация (успокояване) в хирургията и акушерството; за седация (успокояване) и намаляване на напрежението, както и за предизвикване на лек сън при възрастни, които са в болница.

Максималната еднократна доза е 50 mg интрамускулно, а максималната дневна доза е 100 mg интрамускулно.

*** е медикамент от групата на бензодиазепините с продължително действие, притежава противогьрчово, успокояващо и отпускащо мускулите действие, потиска тревожността. Ефектът му се дължи на повишена активност на гамааминомаслената киселина (ГАМК), а нейното образуване в мозъка благоприятства състоянието на спокойствие и умствена концентрация, тъй като не позволява на нервните клетки да се възбуждат прекомерно. *** се прилага при възрастни за краткосрочно (2-4 седмици) лечение на тежко безпокойство, водещо до стрес и нетрудоспособност; симптоматично лечение на остра алкохолна абстиненция (състояние след внезапно прекъсване на продължително приемане на алкохол); лечение на мускулни спазми, вкл. като допълнително средство за контролиране на мускулни спазми при тетанус; като допълнително средство за лечение на някои форми на епилепсия - миоклонус; за премедикация - предварително лекарствено лечение преди операция с цел подпомагане действието на упойката и намаляване на тревожността.

При пациента К.К. са използвани ***, ***, *** и *** средства в дози, съответстващи на препоръчаните. От Медицински стандат „Психиатрия“, раздел IV „Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ“, т. 3.2. „Програма за лечение на остри психотични разстройства“ е видно, че с "остри психотични разстройства" в този стандарт се означават състоянията, отговарящи на критериите на F23, F24, както и някои oт F20xl, F20x2. F20x3, F20x5, Flx5, F25, F31.2 и F32.3 от Международната класификация на болестите, 10-а ревизия (МКБ-10).3.2.1. При остри психози се прилагат:

а) заглушаващо невролептично лечение, съобразено с първоначалната оценка и оценката за проследяване, която се прави ежедневно и при голяма динамика и необходимост - през часове, денонощно; надзори и мониториране на дозата, психопатологията, поведението, виталните функции и ефективността на грижите;

б) затворен режим и денонощно наблюдение през първите седем дни, а при необходимост - и след това;

в) при съмнение за органично съучастие или за провокирано от психоактивни вещества остро психотично състояние - без активно лечение в първите 1 - 3 денонощия, общи грижи, интензивни изследвания, общи дезинтоксикиращи мерки и при нужда бензодиазепини;...

д) антипсихотично лечение;

е) непрекъснат надзор, който се осъществява пряко или дистантно с видеокамера и изисква наситеност със сестрински персонал, като всяка промяна се документира и е в основата на оценката за проследяване; включва задължително проследяване и евентуално коригиране на направените първоначално оценка за суициден риск и оценка за агресивност;...

з) във фазата на стабилизация интензивното наблюдение отпада, като приоритетът в грижите е върху получаване на обратна информация на поведението и съобразяване с реалността, социална реадаптация с когнитивна корекция при освобождаване на режим с постепенни преходи, с персонал, с други придружители, напълно свободен в района на болницата и къси домашни отпуски в края на седмица с близките.

Според т. 3.2.2. „Указания за добра практика“, при остри психози първата грижа е безопасността за пациента и околните, справяне с агресия, възбуди и непредвидимо поведение по нетравмиращ начин в защитена среда, оптимално съотношение на цена/полза от лечението с особен акцент върху спектъра от странични действия на медикаментите и осигуряване на сътрудничество.

Проведеното при К.К. лечение отговаря на препоръчаното терапевтично поведение в Медицински стандарт „Психиатрия". Освен антипсихотиците, повлияващи директно симптоматиката на ***, при К. са използвани: антихолинергичен медикамент (Акинестат) за понижаване на риска от екстрапирамидни странични ефекти, предизвикани от антипсихотиците; бензодиазепин (Диазепам) с оглед овладяване на психомоторната възбуда, и антихистаминов медикамент (Антиалерзин), като в случая той е бил използван заради своето седативно действие. В приложената по делото медицинска документация на К.К. няма описани и наблюдавани странични реакции към провежданото медикаментозно лечение.

Заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза № 480/2016 г. по писмени данни, изготвена в досъдебното проиводство, се сочи, че „...смъртта на К.К. е настъпила внезапно от остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, вследствие на синдром на внезапна сърдечна смърт, изхождаща от ритьмно-проводни нарушения в нормалната функция на сърцето. Въпросните ритъмно-проводни нарушения е възможно да са предизвикани от неблагоприятното, непредсказуемо адитивно действие на прилаганите медикаменти, най-вече съчетанието на антипсихотици, при спазване на техните терапевтични дози.“. В действителност един от възможните странични ефекти на антипсихотиците е удължаване на QT интервала на ЕКГ, като някои антипсихотици имат по-изразено влияние върху QT интервала от други. Възможно е потенцирането на този ефект при комбинирането на 2 или повече антипсихотични медикамента, като удълженият QT интервал се установява чрез провеждането на ЕКГ изследване.

Освен приемът на някои медикаменти, рискови фактори за удължаване на QT интервала са и: сърдечна недостатъчност, миокарден инфаркт, напреднала възраст, женски пол, хипокалиемия, хипокалциемия, хипомагнезиемия, брадикардия. сърдечен блок, генетичен полиморфизъм. Удълженият QT интервал на ЕКГ може да причини камерни екстрасистоли, камерни тахикардии тип Torsade de Pointes и камерно мъждене с внезапна смърт.

Въпреки възможната роля на приеманите антипсихотици за евентуални ритъмно-проводни нарушения и последваща внезапна сърдечна смърт, в действителност никъде в наличните по делото данни няма категорични доказателства, че именно това е механизмът, по който е настъпила смъртта на К.К., като това остава единствено една от възможните различни хипотези.

Ето защо, наличните данни по делото не позволяват да се направи обоснована и категорична връзка между проведеното в „ЦЗП – ***“ лечение и смъртта на К.. Същият е бил приет в „ЦПЗ – ***“ на *** г. за лечение на ***, като *** е била *** А.Д.. Проведено е стандартно и адекватно за случая лечение с антипсихотици, бензодиазепини, антихолинергични и антихистаминови средства. Не са прилагани медикаменти по повод на други заболявания, различни от ***, макар че всеки от приложените медикаменти би могъл да бъде използван и при други състояния и заболявания, подробно описани по-горе. В медицинската документация на К. отсъстват  обективни данни за възникнала несъвместимост (нежелани взаимодействия) между прилаганите медикаменти. Проведеното лечение отговаря на препоръчаното терапевтично поведение в Медицински стандарт „Психиатрия“ и правилата на добрата медицинска практика.

     Съществува теоретична възможност острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност при К.К. да са настъпили в резултат на удължаване на QT-интсрвала в ЕКГ като страничен ефект от еднопосочното действие на прилаганите невролептици (халоперидол + флуфеназин). Наличните данни по делото обаче не позволяват да се направи категорично обоснована връзка между проведеното лечение и смъртта на К.. Вещите лица не са компетентни да дадат категорично заключение каква е причината за смъртта на К.К..

   Възможно е причина за смъртта да е описаната в заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза „остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, вследствие на синдром на внезапна сърдечна смърт, изхождаща от ритъмно-проводни нарушения в нормалната функция на сърцето“.

   Възможно е също внезапната сърдечна смърт да е настъпила по типа на сърдечен арест в резултат на малигнена камерна тахикардия /камерно трептене/мъждене, но това може да бъде доказано само ако в същия момент съзнателно или случайно се регистрира електрокардиограма.

   Няма достатъчно систематизирани данни в научната литература относно ефекта на екстремното физическо натоварване върху лечението с невролептици. Няма описани/документирани екстремни физически натоварвания на К.К. ***. Той е открит на не повече от *** км. от здравното заведение, като изминаването на това разстояние не може да се приеме за екстремно натоварване. Продължителността на стационарния престой също не оказва влияние върху евентуалната реакция на организма спрямо провежданото лечение.

    Няма информация за предходно сърдечно заболяване на К.. За такова би могло да говори по-високото тегло на сърцето при направената аутопсия, но това би било спекулативно.

От събраните писмени доказателства се установява също, че ищцата Г.Н.М. е диагностицирана с ***, като ЕР на ТЕЛК № *** от *** г. на МБАЛ „***“ – гр. *** ѝ е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 г., видно от приложеното експертно решение.

От приложените на л. 19 – 30 от делото писмени доказателства се установява, че ищцата Д.К. е претърпяла през м. *** г. оперативно лечение на онкологично заболяване на гърдата и последваща химиотерапия, като с ЕР на ТЕЛК № *** от *** г. на МБАЛ „***“ – гр. *** ѝ е определена 70 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 г. Регистрирана е като безработна за определени периоди от време, разведена е и има малолетна дъщеря, родена през ***г.

Приложените на л. 451 – 465 писмени доказателства за последващо заболяване и лечение на ищцата Д.К. през *** г. съдът намира за ирелевантни на спора, поради което не ги коментира.

Ищецът Г.К.К. упражнява търговска дейстност като ЕТ „Г.К.“, ЕИК ***, според справка от АВ от 29.08.2018 г. Води се на диспансерен учет в „КОЦ – ***“ ЕООД от *** г. с онкологична операция, видно от приложената служебна бележка.  

    Съгласно приложеното удостоверение за раждане на К.Г.К. от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане № *** г. на Община ***, и удостоверение за родствени връзки на Д.Г.К. с изх.№ *** г. на Община ***, починалият К.Г.К., ЕГН **********, е брат на ищцата Д.Г.К. и син на ищците Г.Н.М. и Г.К.К., които са разведени от *** г., видно от съдебно решение от 03.09.1990 г. по гр.д.№ 1477/1989 г., ПРС, 2 бр.с.

          От показанията на свидетелите Ж.Т.Т., Й.К.С. и Я.А.М., които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, се установява, че свид. Ж.Т.придружил ищцата Д.К. „до моргата, за да разпознае брат си. Каза ми, че брат ѝ се е прибирал към ***, където живеел с баща си. По пътя му станало лошо и е починал. Само това знам. Мисля, че Д. се стресира от смъртта на брат си. Когато отидохме в моргата, аз също се стресирах и мисля, че в резултат на този стрес се отключи при нея онкологично заболяване.

…Виждаме се 2-3 пъти месечно с Д., излизаме на кафе като приятели. Казвала ми е, че е много стресирана от смъртта на брат си. Тя се промени като човек след този случай. Знам, че майката на Д. – Г., е болна от *** и е на легло. …След смъртта на К.не съм посещавал дома на Д. и Г. ***.

... Два пъти съм виждал К.в ***, когато е идвал на гости при майка си и при сестра си.

…Не мога да кажа дали същата година Д. е посещавала брат си в дома му. Не мога да кажа дали и годината преди да почине К., Д. е ходила при него.“

От показанията на свид. С., който живее в *** – „комшия съм с бабата на Д.“, се установява, че той е разбрал, че К.К. е починал по реакцията на майка му Г. – „Че е починал, разбрах за това, защото майката на К.идва дома и плаче и се тормози за това, че е починал. Преди К.да почине, тя излизаше навън. След като К.почина, тя си е все вътре. Всъщност не е идвала майката на К.у нас, аз ходех у тях, като ме извика. Като ме извикваше по телефона, до магазина ми казваше да ходя, дърва да ѝ цепя. След като синът й почина, тя се оплаква, тормози се. Гледам я, че все плаче. Един път каза, че плаче за сина си. Не съм я питал всеки ден защо плаче. Когато ме извика Г., тогава ходя. В месеца ходя по пет-шест до десет пъти у Г., когато ме извика. През две къщи живеем.

…Не мога да си спомня точно кога съм го виждал в ***, може и да има 10 години откакто съм го виждал (К.) последно да идва. …Когато К.идваше в ***, помагаше на баба си и на майка си. Последния път, в който съм го виждал, режеше дърва и на магазина ходеше и им пазаруваше.

…Г. нещо не е добре с краката, не може да ходи и затова си стои в къщи. Така е от много години. От както аз съм в ***, а това е повече от 20 години“.

          От показанията на свид. М., който живее в *** и се познава с ищеца Г.К., се установява, че те са виждат, защото свидетелят има кола, а „Г. не може да се движи. Карам с моята кола Г. ***. …Г. не може да ходи. Ходи, ама трудно. За смъртта на К.и как се отрази това на Г. – не му беше добре. Как аз разбрах, че Г. не е добре – умря К.и го погребаха. Аз не съм ходил на погребението.

Как се оправяше Г. преди да почине К.и как се оправяше сега - преди Г. беше добре и след това вече и аз отде да го знам. Не зная какво К.е правил с баща си Г.. Като умря К.и повече не се занимавах с него, този дето умря. Г., след като К.умря, не му беше добре. Като всеки човек. Да умре човек от къщата.

В какво здравословно състояние е сега Г. – не може да се движи. Преди да умре К., пак не можеше да се движи. Лошо е за него. Излиза на центъра, карам го с колата. После го връщам. Преди да умре К.– не си спомням дали съм го карал с колата си Г.. К.кога умря – може би има *** г. откакто К.умря и не му знам, значи.“

          При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

          Субективно съединените искове с правно основание чл. 49 и чл. 45 и сл. от ЗЗД са предявени пред компетентния съд, от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

          Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа.

За да се уважи иск с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД следва ищците да установят наличието на всички кумулативно дадени елементи на фактическия състав на деликтната отговорност – извършено от ответника деяние /действие или бездействие/; противоправността на това деяние; настъпил вредоносен резултат, както и причинна връзка между деянието и вредите, като вината на дееца се предполага до доказване на противното, съгласно законовата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че през *** г. ответницата *** А.Д., която е *** с над *** г. професионален опит, е била *** на ответното лечебно заведение „ЦЗП – ***“ ЕАД, на която дружеството е възложило работа (***) по трудово правоотношение, а К.Г.К., който е съответно брат на ищцата Д.К. и син ищците Г.М. и Г.К., е бил техен пациент по смисъла на чл. 84 от ЗЗдр., доведен принудително от екип на Спешна помощ и служители на СПОР в „ЦЗП – ***“ на *** г. и напуснал самоволно лечебното заведение на *** г., поради което е бил изписан административно на *** г. Няма спор също, че всички други ***, които са *** К.К. при пролежаването му в „ЦЗП – ***“ през посочения период, са *** на ответното дружество, на които е възложено лечението на пациентите на здравното заведение.

Според легалната дефиниця на чл. 84 от ЗЗдр., пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ, а регистрацията на лице като пациент става с неговото Информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон, като съдържанието му е лимитативно посочено в чл. 88 от същия закон, а според чл. 89, ал. 1 от ЗЗдр., при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма, които изисквания в случая са спазени.

Според чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗдр., всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, като това право се осъществява при прилагане на принципа на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В случая, при лечението на К.К. в ответното лечебно заведение тези принципи са били спазени, като от събраните писмени доказателства и от неоспореното заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че проведеното му лечение отговаря на препоръчаното терапевтично поведение в Медицински стандарт „Психиатрия". Освен антипсихотиците, повлияващи директно симптоматиката на Параноидната шизофрения, при К.К. са били използвани също антихолинергичен медикамент (Акинестат) за понижаване на риска от екстрапирамидни странични ефекти, предизвикани от антипсихотиците; бензодиазепин (Диазепам) с оглед овладяване на психомоторната възбуда, и антихистаминов медикамент (Антиалерзин), използван заради своето седативно действие, като в медицинската документация на К.К. няма описани и наблюдавани странични реакции към провежданото медикаментозно лечение, поради което съдът намира, че на пациента К.К. е била оказана необходимата навременна, достатъчна и адекватна медицинска помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗдр. от медицинския персонал на ответното лечебно заведение.

Не се установи от страна на ищците при условията на пълно и главно доказване наличието на деяние – противоправно бездействие от страна на ответницата *** А.Д., изразяващо се в „***грешка“, която тя като *** на К.К. да е допуснала „при изписване на съответната терапия, като не е взела под внимание общото здравословно състояние на пациента, придружаващите му заболявания, вида на изписаните лекарства, тяхната доза и влиянието им върху организма му след съвместната им употреба“.

Напротив, от неоспореното заключение на комплексната СМЕ и от констативния протокол за извършената проверка на ИА „Медицински одит“ при МЗ се установява, че при пациента К.К. са били използвани антипсихотици, бензодиазепини, антихолинергични и антихистаминови средства в дози, съответстващи на препоръчаните, и не са констатирани нарушения в осъществения диагностично-лечебен процес в периода на хоспитализация на пациента, както и в отразяването на същия в медицинската документация.

Според трите вещи лица, един от възможните странични ефекти на антипсихотиците е удължаване на QT интервала на ЕКГ, като някои антипсихотици имат по-изразено влияние върху QT интервала от други, и е възможно потенцирането на този ефект при комбинирането на 2 или повече антипсихотични медикамента, но удълженият QT интервал се установява само чрез провеждането на ЕКГ изследване, каквото в случая липсва. Затова въпреки възможната роля на приеманите антипсихотици за евентуални ритъмно-проводни нарушения и последваща внезапна сърдечна смърт, по делото няма категорични доказателства, че именно това е механизмът, по който е настъпила смъртта на К.К., като това остава единствено една от няколкото възможни различни хипотези.

До този извод са стигнали също РП – ***, ОП – *** и АП – ***, като наказателното производство по ДП № 251/2015 г. на РУ на МВР – ***, водено за причиняване на смърт по чл. 122, ал. 1 от НК е прекратенто, поради липса на доказателства смъртта на К.К. да е била причинена от действието или бездействието на конкретно лице и че причината за настъпването ѝ да е била превишаване на лечебните дози на приложените му медикаменти.

Ето защо, от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснована и категорична връзка между проведеното в „ЦЗП – ***“ лечение и смъртта на К.К., поради което съдът намира, че не е налице както противоправно бездействие от страна на *** *** А.Д., така и причинно-следствена връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.

Предвид гореизложеното, не се установиха по делото при условията на пълно и главно доказване всички елементи на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, поради което предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт се явяват недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.     

          На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците направените от тях разноски по съдебното производство, както следва: на ответника „ЦЗП“ ЕАД – *** – общо 2 000 лв. –внесено адв. възнаграждение (л. 240); на ответницата А.Д. – общо 3 530 лв. – внесено адв. възнаграждение (л. 283а), а на основание чл. 78, ал. 7, изр. 2 от ГПК следва да заплатят на съда направените разноски за експертиза в размер на общо 1 561,40 лв.

          Предвид гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.К., ЕГН **********; от Г.Н.М., ЕГН **********,*** ***, представлявани от назначения им служебен защитник адв. И.Ч. със съд. адрес:*** ***, и от Г.К.К., ЕГН **********,***, представляван от назначения му служебен защитник адв. К.У., със съд. адрес:*** ***, срещу „Център за психично здраве – ***“ ЕООД – ***, със съд. адрес:***, чрез адв. М.Л. – З., и срещу А.Н.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. И.С., субективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт, довел до смъртта на техния брат и син К.Г.К., в размер на 100 000 лв. за всеки от тях, ведно със законните последици, като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН **********; Г.Н.М., ЕГН **********,*** ***, представлявани от назначения им служебен защитник адв. И.Ч. със съд. адрес:*** ***, и Г.К.К., ЕГН **********,***, представляван от назначения му служебен защитник адв. К.У., със съд. адрес:*** ***, за заплатят общо на „Център за психично здраве – ***“ ЕООД – ***, със съд. адрес:***, чрез адв. М.Л. – З., на осноавние чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 2 000 лв. (две хиляди лева) – внесено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН **********; Г.Н.М., ЕГН **********,*** ***, представлявани от назначения им служебен защитник адв. И.Ч. със съд. адрес:*** ***, и Г.К.К., ЕГН **********,***, представляван от назначения му служебен защитник адв. К.У., със съд. адрес:*** ***, за заплатят общо на А.Н.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. И.С., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 3 530 лв. (три хиляди петстотин и тридесет лева) – внесено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН **********; Г.Н.М., ЕГН **********,*** ***, представлявани от назначения им служебен защитник адв. И.Ч. със съд. адрес:*** ***, и Г.К.К., ЕГН **********,***, представляван от назначения му служебен защитник адв. К.У., със съд. адрес:*** ***, за заплатят общо на Държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 7, изр. 2 от ГПК сумата 1 561,40 лв. (хиляда петстотин шестдесет и един лева и 40 ст.) – разноски за комплексна съдебно-медицинска експертиза.

          Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответното дружество – „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД – София, бул. Витоша 89-Б, ЕИК **********, и подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.

 

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………

                                                                                                     /М. Бедросян/