Р Е Ш Е
Н И Е
№ 788
гр.***, 07.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на тридесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1078 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.Т.Г. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***,
против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 3391308, издаден от
ОДМВР-***, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в
размер на 100 лева.
С жалбата се
посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се, че в конкретния
пътен участък максимално допустимата скорост е била въведена по реда на чл. 21,
ал. 2 ЗДвП и е била в размер на 80 км/ч. В тази връзка се оспорват твърденията
на АНО, че скоростта, с която се е движел жалбоподателят е била превишена, а от
там се оспорват и изводите за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Допълва, че всеки ден пътува по процесния маршрут и е убеден, че към датата на
нарушението не е имало поставен знак В26, забраняващ движение със скорост
по-висока от 50 км/ч. Акцентира, че малко преди мястото на контрол е имало
пътен знак, разрешаващ движение със скорост от 80 км/ч., и именно в рамките на
тази скорост се е движел и той. Пледира за отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***,
Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното
писмо, с което преписката се изпраща в съда, се прави искане за оставяне на
жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от известието
за доставяне на л. 7, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 19.02.2020г., а жалбата е
депозирана на 25.02.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 15.02.2020г. в
12:09 часа в гр. ***, път
Бил издаден
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3391308 на ОДМВР-гр.***, с който
за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на 100
лева.
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта – „
За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен протокол по реда на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.8).
По делото липсват
данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за
представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката
снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на
нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от
13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране
на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично
сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от
приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 9) –
мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „
Съдът счита, че от формална страна електронният фиш съдържа изискуемите
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Посочени са - териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото на нарушението, датата и точният час на извършването му,
регистрационният номер на МПС, собственикът /ползвателя/, на когото е
регистрирано то, описание на нарушението, като нарушената е посочен чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въпреки това съдът, съобразявайки реквизитите в съставения ЕФ и в
приложения, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. Протокол № 769р-2236/17.02.2020г, намира че е налице
противоречие, което прави обвинението неясно и противоречиво. Чл. 10, ал. 1 и
ал. 2 от Наредбата разпорежда за всяко използване на мобилно АТСС за контрол,
каквото било използвано в процесния случай, да се попълва протокол съгласно
приложението. Същият следва да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка
за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва
началото и краят на контролирания участък. Надлежното оформяне на протокола е
гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни
признаци. В конкретния случай съдът констатира противоречия в отбелязванията на
Протокола и тези, отразени в ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението. От
една страна в протокола е вписано, че е налице въведено в контролирания участък
„общо ограничение на скоростта – 50 км/ч”, както и, че за наблюдавания участък
няма „пътен знак за ограничение” на скоростта. От друга страна обаче в ЕФ
изрично е вписано, че ограничението за скоростта е въведено с пътен знак В26,
предписващ максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Допуснатото създава неяснота досежно начина,
по който е въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен участък –
дали важи общото ограничение на скоростта според категорията на ППС и мястото
на движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е
сигнализирана с пътен знак. Последното е в основата за правилното квалифициране
на административното нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал.
2 от ЗДвП. При противоречивите данни в протокола и ЕФ за начина, по който е
въведено ограничението на скоростта, остава неясно защо нарушението е
квалифицирано по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а не по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП. Едновременното
посочване в ЕФ на това, че ограничението е въведено с пътен знак и същевременно
квалифицирането на нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в комбинация
с вече посоченото разминаване с отразеното в Протокола, по мнение на настоящия
състав е съществено нарушение на закона, което не може да се квалифицира като
техническа грешка, както счита св. Д.. Допуснатото нарушение досежно
квалификацията на деянието е съществено, тъй като прави обвинението неясно и се
ограничава правото на защита на наказаното лице. /в този смисъл е Решение по к.н.а.х.д. дело № 6/2016г., по описа на АдмС – Русе/.
Дори обаче да се приеме, че не е налице съществено процесуално
нарушение, съставът на съда счита, че деянието не е доказано от субективна
страна. За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва
деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е
наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да
го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. Видно от писмото на
Община *** на л. 25-26 на 20.03.2020 г. е констатирана липсата на пътен знак
В-26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч за процесния участък (л.
38). При това положение не може да се направи категоричен извод, че към
15.02.2020 г. този знак е бил наличен, респ. че е бил възприет от жалбоподателя,
тъй като този извод би почивал само на предположения, което противоречи на чл.
303 от НПК. Нещо повече – от показаният на св. Д. се установява, че знакът в
действителност не е бил наличен. От
това следва, че не е доказано наличието на знание за съответното ограничение на
скоростта за пътния участък. От скицата на л. 39 се установява, че преди
липсващия знак е било въведено ограничение със знак В26 от 80 км/ч, поради
което следва да се приеме, че жалбоподателят е съзнавал единствено, че именно
това е валидното ограничение, което е следвало да бъде спазено. При това
положение скоростта му на движение от 72 км/ч. е била в рамките на тази, която
той е смятал за позволена, поради което и деянието му е несъставомерно от
субективна страна. Съдът не може да не отбележи и, че както посочва св. Д. –
този знак е „проблемен“ и ту го „слагат и го махат“ – нещо което очевидно е
било известно на контролните органи, които би следвало да предприемат действия
по сигнализиране на Общината и привеждане на знаковото стопанство в
съответствие с приетите правила, а не да целят единствено санкциониране на
водачите в условията на липсващ знак.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до
незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и той следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП (ЕФ) принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77
и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на
разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се
дължат на жалбоподателя, но той не е направил искане за присъждането им, поради
което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
Серия К № 3391308, издаден от ОДМВР-***, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП на Д.Т.Г. с
ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.