Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря М.А.след като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №8 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо
Смирненски“ 9, партер, офис 1-2, срещу И.А.Т. с ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите,
както следва: 500 лв. главница;
87.61 лв. договорна лихва за периода 15 октомври 2017 г. до 12 юни 2018 г.;
236.25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 236.25 лв. такса
за експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47.48 лв. от 16 октомври 2017 г
- датата на настъпване на забава, до датата на подаване на заявлението -
20.10.2018 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените съдебни разноски
и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
В исковата молба се
излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Твърди се, че е сключен договор за паричен заем № 5383742 от 15 септември 2017 г. между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и И.А.Т. като
Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверявал,
че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба
се подавали от името на ищеца бил сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към
него от 5/2/2018 между „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата, на
който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е
задължил да предостави на ответника паричен заем в максимален размер на 500
лв., под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от
клоновата мрежа на „ИЗИПЕЙ“ АД, С подписването на договора, И.А.Т. удостоверява,
че е получил от Заемодателя заемната сума от 500 лв., като договорът има силата
на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемополучателят се е
задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 587.61 лв., ведно с договорната лихва на
9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 87.61 лв. (включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
Следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни задължението си
за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да
предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане,
което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на
дължимите суми от Заемателя.
По договора за паричен заем, И.А.Т. е извършвал плащания в общ размер на 306.00 лв. Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 500 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 5383742 от 15 септември 2017 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в
размер на 87.61 лв. за периода от 15 октомври 2017 г. - датата на първата вноска
до 12 юни 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждали, че и че Заемателят
заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно
разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
Заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 236.25 лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо
лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора
за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя,
съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 236.25 лева, която е дължима на падежната дата на
погасителната вноска.
Претендираната неустойка представлявала такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата
на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка била инкорпорирана в
договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни
посочените условия, неустойка не се начислявала. Следвало да се подчертае, че
неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на
неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й.
Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение била в размер на 236.25
лв.
Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят
се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която е била актуална към датата на
сключване на договора и се намирала, както във всеки търговски обект от
клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет
страницата - www.vivacredit.bg.
Тарифата представлявала неразделна част от договора. В
последната е било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска,
ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просроено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия
случай А.Л.И.дължал разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 245 лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 12 юни 2018
г.. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна
изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява
задълженията си, поради което същият дължал и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 47.48 лв. от 16 октомври 2017 г
- датата на настъпване на забава, до датата на подаване на заявлението -
20.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми,
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника адв. А.П..
В него твърди, че предявеният иск по чл.422 от ГПК, е нередовен и недопустим, по следните съображения:
Като основание за подаване на Заявление по чл.410 от ГПК и настоящата искова
молба се сочи Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия / от
01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД между „Вива Кредит“ООД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* и Приложение
№ 1 към него от 05.02.2018г. по силата на които вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Според ищецът, Заповедта за
изпълнение на парично задължение е била връчена на М.В.П. при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Под формата на „особено искане“ ищецът е поискал
уведомлението за цесия да бъде връчено на ответника заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата. Към екземпляра на исковата молба,
предназначен за ответника е приложено уведомление за цесия, което не отговаря
на изискванията за валидност на документ и на чл.99 от ЗЗД. Същото е адресирано
до И.А.Т., без други данни за индивидуализиране на адресата и без данни за
автора. Доколкото ищецът заявява като основание на вземането си именно Договор
за цесия, то за да има действие спрямо ответника, Длъжникът по цесията трябва
да бъде уведомен за нея. Съобщението е едностранно изявление за прехвърлянето.
То е неформално и със свободно установено съдържание, но то трябва да бъде
направено от цедента, а не от цесионера. Това ясно личи от чл.99, ал.З и ал.4
от ЗЗД. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.Цесията поражда действие за
длъжника от момента на уведомяването му, т.е. до момента на уведомяването на
длъжника негов кредитор остава цедента, независимо, че вече е извършена цесията
и длъжникът не само може, но е длъжен да изпълни на стария кредитор (до момента
на уведомяването). Към настоящия момент, както и към датата на предявяване на
исковата молба, включително и към момента на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК, извършената цесия, няма действие по отношение на длъжника, поради
неизпълнение на задължението за уведомяването му. Ищецът не може да се
легитимира като надлежна страна и предявения от него иск е процесуално
недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация.
Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за установяване
на вземането се смятал предявен от датата на подаване на заявлението. С т.4г от
TP No 4 от 18.06.2014г. по Тълкувателно дело No 4/2013 на ОСГТК на ВКС бе прието „Когато
частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание
трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в
противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него
/чл.99, ал.4 ЗЗД/.“
Съгласно т.10б от ТР №4 от 18.06.2014г. по ТД №
4/2013 на ОСГТК, ВКС при настъпило частно правоприемство легитимиран да предяви
иска е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е
дал указанията по чл.415, ал.1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя
и ответника по правилото на чл.226 ГПК със съответно приложение и на нормите на
226, ал.2 и ап.З ГПК. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия,
цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл.415, ал.1 ГПК се
дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването
на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на
заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради
което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е
праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на
чл.226, ал.1 ГПК. При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез
договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение
до предявяване на иска по реда па чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран
да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение
нормата на чл.226 ГПК.
Съгласно т.10а от същото тълкувателно решение
поцесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са били налице в
случаите, когато възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срока по чл.414,
ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, извършвал самостоятелна преценка за наличието
на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по
тях на съда в заповедното производство.
С оглед на задължителните указания по
тълкуването и прилагане на закона е цитираното тълкувателно решение, ведно и е
признанието направено от ищецът, че длъжникът не е уведомен за извършената
цесия / предвид особеното искане обективирано в исковата молба /, както и
липсата на уведомяване и към настоящия момент, счита, че следва да се приеме,
че ищецът не е бил легитимен да подаде заявление по чл.410 от ГПК, както и не е
надлежна страна по иск е правно основание чл.422 от ГПК, поради което
претенцията се явява недопустима и следва да бъде прекратено делото, което е и
моето искане към Районен съд - Провадия.
Оспорва предявените искове като неоснователни.
Ответникът не дължал претендираните суми, тъй като нямал договор с ищеца, по
силата на които да има задължения към него. Счита представения договор за
паричен заем за недействителен, който не може да породи желаните правни
последици и не би могъл да служи за основание на претендираните суми. Договорът
не отговарял на изискванията за валидност, в това число не съдържал
задължителни реквизити като място на сключване, не е придружен от Погасителен
план и ГПР . Договорът и приложените към него документи не са били подписани от
ответника. Приложеното Предложение за сключване на договор за паричен заем било
неотносимо за приложения Договор за паричен заем, доколкото е за различни
парамети на желания заем досежно размера на заема, продукта и размера на
месечната погасителна вноска. Не е било спазено изискването за предоставяне и
одобряване на Предложение за сключване на договор за паричен заем. Не е било спазено
изискването и на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние / ЗПФУР/ за предоставяне предварително на заемателя СЕФ. Оспорва
твърдението, че ответникът е избрал доброволно да се ползва от допълнителна
услуга по експресно разглеждане на документи, както невярно е и твърденито, че
същото е декларирано в попъленено от него предложение за паричен заем.
Оспорва твърденията, че е извършена редовно
цесия, според чл.99 и сл. от ЗЗД за посоченото задължение, защото не са спазени
изискванията на закона. Ответникът не е уведомен за прехвърляне на вземането,
като оспорвам, че това може да стане с връчване на книжа по делото. Не се установява
кредиторът да е уведомил писмено длъжника, че е прехвърлил вземането си на
ищеца. Обективираното в исковата молба не следва да се счита за достигнало до
длъжника, доколкото същия се представлява от особен представител, който също
няма връзка с лицето което представлява. Затова и изрично заявявам, че по
обективни причини не мога и не съм в състояние да уведомя ответника, за
воденото срещу него дело, в това число и за изявленията на ищеца досежно
прехвърляне на вземането. Липсата на такова уведомление не означава нищо друго
освен липса на изискуемо вземане по отношение на ищецът, доколкото същия не се
легитимира като кредитор на ответника.
Оспорва всички представени доказателства.
Претендираната сума от 236.25 лв. като неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, представлява по своята същност
неустойка за забава, което пряко противоречи на чл. 33 от ЗПК, която дава
правото на кредитора при забава на длъжника да претендира само лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. По отношение на претендираната
неустойка в размер на 236,25лв за непредоставяне в 3 дневен срок от сключване
на договора на обезпечение чрез поръчителство считам, че същата има за цел да
обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът
би могъл да претърпи поради неполучено обезпечение. В този смисъл предвидените
за компенсиране вреди са насочени към репариране на риска от необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Уговорка от посочения тип влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Наред с това
уговорката обосновава значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като
позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, като това
оскъпяване не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията
на чл.19 от ЗПК, който ограничава свободата на договаряне при потребителско
кредитиране. Изключването на неустойка за ползване на необезпечен кредит при
формиране на ГПР съставлява отклоняване от задължението на кредитора да посочи
това плащане като компонент от основния критерий, ориентиращ потребителя в
икономическата тежест от сключената сделка. Ето защо клаузата, предвиждаща
неустойка за неизпълнение на задължението на длъжника да предостави последващо
сключването на договора обезпечение, е уговорка във вреда на потребителя, което
я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Посочената клауза е в пълно
противоречие с нормата на чл.ЗЗ от Закона за потребителския кредит, която
императивно определя, че за неизпълнение на главното задължение, връщането на
заемната сума на падежа се дължи единствено и само обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху невърната част. Законът не разрешава
начисляването на неустойки или обезщетения за забава за неизпълнение на други
задължения по договора, в това число и непарични, които са във връзка с
главното такова.
По отношение сумата от 245 лв., разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, счита че същата има характер
на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора и в
определен размер цели да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане
на заемната сума и да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на
вземанията, в това число и възнаграждение на служител, извършващ тази дейност.
Наименоването на това задължение от ищеца като такса, вместо неустойка,
съставлява опит да се представи, същата като възнаграждение за извършването на
допълнителни услуги, които съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския
кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането на просрочено задължение не
съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която
потребителят да дължи възнаграждение.
По отношение на сумата от 236.25 лв. такса за
експресно разглеждане на документите счита, че тази уговорка обосновава
значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателя да
получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е надлежно обявено на
потребителя в съответствие с изискванията на чл.19 от ЗПК, който ограничава
свободата на договаряне при потребителско кредитиране. По този начин кредиторът
целял да си набави допълнителни плащания извън, предвиденото в закона
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Клаузата е нищожна и не е
годна да обоснове претенцията.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
От приложеното ч. гр.д. №1246/2018 г. по описа на
ПРС, 5 с. е
видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №819/28.09.2018г.
срещу ответника И.А.Т., с която е разпоредено същият да заплати на „АКПЗ” ООД следните суми: 500 лв.
(петстотин лева) главница по Договор
за паричен заем № 5383742 от 15.09.2017 г. между „Вива кредит“ ООД и И.А.Т.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“
ООД в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.12.2016 г. и
Приложение № 1 от 02.05.2018 г.; в
размер на 87.61 лв. (осемдесет и седем лева и 61 ст.) представляваща
договорна лихва за периода от 15.10.2017 г. до 12.06.2018 г.; в размер на 236.25 лв. (двеста тридесет и
шест лева и 25 ст.) представляваща такса за експресно разглеждане на
документи; в размер на 236.25 лв.
(двеста тридесет и шест лева и 25 ст.) представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 19.09.2017 г. до 12.06.2018 г.; в размер на 245.00 лв. (двеста
четиридесет и пет лева) представляваща разходи за извън съдебно събиране; в размер на 47.48 лв. (четиридесет и седем
лева и 48 ст.) представляваща законна лихва за периода от 16.10.2017 г. до
20.09.2018 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящото заявление в съда –
26.09.2018 г., до окончателното погасяване на дълга; в размер на 75.00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща
сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса – 25
лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
На заявителя са дадени
указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК.
Съгласно Договор за паричен заем №5383742 от 15.09.2017г. „Вива Кредит“ООД
е предоставило на И.А.Т. в заем сумата от 500 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно
получена сума. Заемополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума,
съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 587.61
лв., ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 87.61 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за
експресно разглеждане). Следвало да се има предвид следното - ако Заемателят не
изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят
има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере
своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на
размера на дължимите суми от Заемателя.
По договора за паричен заем, И.А.Т. е извършвал плащания в общ размер на 306.00 лв. Към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 500 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 5383742 от 15 септември 2017 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер
посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер
на 87.61 лв. за периода от 15 октомври 2017 г. - датата на първата вноска
до 12 юни 2018 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждат, че и че Заемателят
заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно
разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
Заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем в размер на 236.25 лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице,
което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 236.25 лева, която е дължима на падежната дата на
погасителната вноска.
С Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 01.12.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД и
Приложение №1 към него от 05.02.2018г. „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата,
на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
В
производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва
при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с
кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си.
Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно твърденията на ищеца и представения договор
за заем от 15.09.2017г. „Вива Кредит“ООД е предоставило паричен заем на И.А.Т. в размер на 500 лева. Договорът е
подписан от И.А.Т. в качеството му на
заемополучател, който не оспорва подписа си в графата заемополучател.
Представеният договор представлява частен документ, съдържащ подписа на
ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат с него са направени
именно от ответника, което от своя
страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор
за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички
конкретни условия по заема в договора.
Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде
връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 9 ежемесечни погасителни
вноски, всяка в размер на 87.61 лева, включваща договорна лихва и главница и
такса за експресно разглеждане. Размерът на дължимата договорна лихва според
уговореното е 87.61 лева.
С Рамков
договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1 към него
от 05.02.2018г. „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съобразно разпоредбата на
чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД цесията е способ
за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на
цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
Със сключването на договора заемодателят
е продал на ищеца и вземането, което е имал към
И.А.Т. по сключения договор за заем. За сключването на договора за цесия
е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С
постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето
действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на цедирания длъжник.
Неспазването на задължението за уведомяване по чл.99,ал.3 ЗЗД не влияе върху
валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу
възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна се е разпоредил с вземането. По делото са налице
доказателства, че на ответника е връчена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК
на 22.10.2018г. Дори и да се приеме, че същият не е получил уведомление преди датата на
завеждане на иска, то изявлението на новия кредитор е достигнало до нея с
получаване на исковата молба, предвид и на което цесията е породила действие и
по отношение на него, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като
настъпил в хода на процеса.
Претенцията на ищеца включва и начислена неустойка
и такса разходи за извънсъдебно събиране
на задължението. Задължението за заплащане на неустойка се извежда от чл.4 от
договора, който предвижда такава да е дължима при неизпълнение на поетото
задължение от страна на заемополучателя да осигури обезпечение на заемодателя /
осигуряване на поръчители – две физически лица, които следва да отговарят на
конкретни изисквания, определени от заемодателя или предоставяне на банкова
гаранция/ в тридневен срок от подписване на договора. Размерът на неустойката е
236.25 лева.
Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създава значителни затруднения при изпълнението му до степен
то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който е уговорена неустоечната клауза
създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка, което като
резултат е несъвместимо с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката
излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемателя.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема, че цитираната клауза е
нищожна и като такива не поражда права и задължения за страните по заемното
правоотношение, поради и което искът за заплащане на неустойка е неоснователен
и следва да се отхвърли. Предвид на тези изводи ответникът не дължи заплащането
на неустойка. Ответникът е останал задължен за заплащане на главница в размер
на 500 лева и за договорна лихва за периода 15.10.2017г. до 12.06.2018г. в
размер на 87.61 лева. За периода 13.06.2018г. до 26.09.2018г. законната лихва
за забава върху дължимата главница от 500 лева е в размер на 14,72 лева.
По разноските :
С
оглед изхода на делото в полза на ищеца
се следват реализираните от същия разноски в производството по делото на
основание чл.78,ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете както следва
сумата от 50.00 лева – разноски по заповедното производство и сумата от 25.00 лева заплатена д.т. в производството по иска
по чл.422 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350.00 лева и
за държавна такса по исковото производство, както и 300.00 лева за внесен
депозит за особен представител на ответника.
С
оглед горното, съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Васил Левски“ 114, ет.
Мецанин, че И.А.Т., с ЕГН: ********** *** дължи заплащането на сумата от 500
/петстотин / лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 5383742 от
15.09.2017 г. между „Вива кредит“ ООД и И.А.Т., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД в полза на “Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 02.05.2018
г. към
него, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 819/28.09.2018г.
по ч.гр.д. № 1246/2018г. по описа на ПРС, на основание чл.422 ГПК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 26.09.2018г. до окончателното й изплащане.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“ Васил Левски“ 114, ет. Мецанин, че И.А.Т., с
ЕГН: ********** *** дължи заплащането на сумата от 87.61 /осемдесет и седем лева и шестдесет и
една ст. / лева, представляваща дължима за периода 15.10.2017г. до 12.06.2018г.
договорна лихва по Договор за паричен заем №5383742 от 15.09.2017 г. между „Вива кредит“ ООД и И.А.Т.,
вземанията по който са прехвърлени от „Вива Кредит” ООД в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016
г. и Приложение № 1 от 02.05.2018 г. към него, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 819/28.09.2018г. по ч.гр.д. №
1246/2018г. по описа на ПРС, на основание чл.422 ГПК.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“ Васил Левски“ 114, ет. Мецанин,
че И.А.Т.,
с ЕГН: ********** *** дължи
заплащането на сумата от 47.48 /четиридесет и седем лева и четиридесет
и осем ст./ лева, представляваща дължимо за периода 16.10.2017г. до 20.10.2018г. обезщетение за забава върху главница от 500
лева по Договор за паричен заем №5383742
от 15.09.2017 г. между „Вива кредит“ ООД и И.А.Т. вземанията по който
са прехвърлени от „Вива Кредит” ООД в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. и
Приложение № 1 от 02.05.2018 г. към него, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 819/28.09.2018г. по ч.гр.д. №
1246/2018г. по описа на ПРС, на основание чл.422 ГПК, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 26.09.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Васил Левски“ 114, ет. Мецанин срещу И.А.Т., с ЕГН: ********** ***.25 лв.
(двеста тридесет и шест лева и 25 ст.) представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 19.09.2017 г. до 12.06.2018 г. и сумата в размер на 245.00 лв. (двеста
четиридесет и пет лева) представляваща разходи за извън съдебно събиране, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 819/28.09.2018г. по ч.гр.д. № 1246/2018г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА И.А.Т., с ЕГН: ********** *** да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Васил Левски“ 114, ет. Мецанин сумата от 50.00/петдесет/ лева – разноски
по заповедното производство и сумата от 25.00/двадесет и пет/ лева заплатена д.т. в производството по иска
по чл.422 ГПК, юрисконсултско
възнаграждение и за държавна такса по
исковото производство в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева, както и
300.00/триста/ лева за внесен депозит за особен представител на ответника, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: