Р Е
Ш Е Н
И Е № 1807
Гр. Пловдив ,16.11.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение
VІІ гр.с. в открито заседание на 15.10.2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИЧКА
БЕЛЕВА
СТЕФКА
МИХОВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.2178 по описа за 2015 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал.4 от ГПК
Постъпила е жалба вх. № 23214 от
07.08.2015 година по описа на ПОС ,вх. №
12476/07.07.2015 година по описа на ЧСИ от Г.А.Т. против действията на съдия-
изпълнителя по изп.дело 95/2015 година
на ЧСИ Стефан Горчев , с район на
действие Пловдивския окръжен съд , с
длъжник А.Г.Т..
Твърди се в жалбата,че действията на съдия- изпълнителя касаещи опис на всички движими вещи ,осъществен
на 29.08.2015 година на адрес гр.Пловдив
,ЖК Тракия бл.*** ,вх.Г , ет.3 апр. 12
и предмет на обезпечение са неправилни и като такива следва да се
отменят.Молителят твърди,че действията на
съдия- изпълнителя са неправилни
,тъй като е описал вещи ,които не са
собственост на длъжника по изп. дело 95/2015 година,поради което не би могло да
послужат за удовлетворяване вземанията на взискателя по цитираното изп. дело.
Родителите на жалбоподателя – А.Г. Т. и С. Г.Т. му дарили
имота на адреса посочен по горе и
всички движими вещи намиращи се в този имот били негова собственост , а не на
длъжника А.Т.. За насрочения опис родителите на жалбоподателя били уведомени
при получаване покана за доброволно изпълнение на задължението им на адрес с.Б.,Пазарджишки окръг .Жалбоподателят живеел
в Германия и при извършване на описа
,неговите родители присъствали с цел да
се предотврати разбиване на жилището на жалбоподателя , като те уведомили
ЧСИ за това,че вещите не са тяхна
собственост. Иска отмяна действието на ЧСИ , тъй като вещите спрямо които е насочено изпълнение не са се
намирали във владение на длъжника – А. Т. към момента на описа, а във владение на
собственика на имота и е насочил изпълнение върху чуждо имущество.
Постъпила е и
частна жалба ,вх. № 12473 от 07.07.2015 година
по описа на ЧСИ от жалбоподателя Г.А.Т.
с аналогичен предмет,обжалване действия
на ЧСИ Горчев по изп. дело 96/2015 година
с длъжник С. Г.Т.- опис на всички
движими вещи осъществен на 29.08.2015
година в имота посочен по- горе ,като предмета на описа съвпада с този по цитираното вече изпълнително дело.
Съображенията на жалбоподателя за
неправилност действията на ЧСИ са
абсолютно идентични с тези
посочени в жалбата на Г.Т. касаеща изп. дело 95/2015 година – с
длъжник А.Т..
Ответникът по жалбата- „Даникат –М”
ЕООД ,взискател не е взел становище по
жалбата.
Длъжниците по изпълнението по двете изпълнителни дела – А.Т.
и С.Т. считат жалбите за основателни..
Становището на съдия
–изпълнителя е, че жалбите са
неоснователни.
Пловдивскят окръжен съд като прецени доказателствата
по делото намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебен изпълнител съгласно чл. 434, ал. 4 ГПК, внесена е дължимата държавна
такса, изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице
може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се
отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се
уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на
запора или възбраната.
Изпълнителни дела № 2015825040095 и № 2015825040096 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, са образувани по молба на взискателя „Даникат –М” ЕООД,
представлявано от управителя – С.В.П. ,чрез пълномощник адв. Ю.Р. , срещу
длъжници- А.Г.Т. и С.Г.Т.,въз основа на изпълнителен
лист от 28.04.2015 година
по ч.гр.д. 4919/2015 година на ПРС-ХV гр.с. по първото изпълнително дело и въз
основа на изп. лист от 05.05.2015г., издаден по ч.гр. д. № 4918/15 година по описа на ПРС-ІІІ бр.с. по
второто изпълнително дело.
С идентични протоколи за опис и оценка на движими вещи, съставени по реда на чл. 467 ГПК, на 29.06.2015 година са описани
и оценени от ЧСИ 14 бр. движими вещи-подробно и конкретно описани . С описването на всички движими вещи от ЧСИ, по
силата на чл.450 , ал.1 ГПК се счита, че върху тях е наложен запор.
Длъжниците,които
са съпрузи ,видно от
доказателствата по двете изпълнителни дела са уведомени за насроченото изпълнително действие на адрес
в с.Б. ,Пазарджишки окръг,където са изпратени
и поканите за доброволно изпълнение на
двамата длъжници .
Съгласно разпоредбата на чл.465 ГПК съдебният изпълнител описва
посочената от взискателя вещ, само ако се намира във владение на длъжника,
освен ако от обстоятелствата е явно, че веща принадлежат на друго лице. По
делото е установено , че към момента на извършването на описа са присъствали длъжниците , а жалбоподателя твърдящ да е собственик на
всички описани движими вещи ,предвид
събраните гласни доказателства е
установено ,че към този момент не е в България,тъй като живее и работи в Германия.
От доказателствата представени и по двете изпълнителни
дела е видно,че имота,където е
осъществен описа на движими вещи – 14 бр. е дарен на жалбоподателя Г.А.Т.
с нот. акт № 133,том 70 ,дело 18297/31.12.1993 година от неговите
родители- длъжниците А. и С. Т.,като
последните са запазили правото на ползване върху имота . По този начин с
факта на пожизнено ползване върху имота
от длъжниците Т.,собственикът – в случая
жалбоподателят е лишен от право да
ползва веща, тоест имота находящ се
адрес ЖК Тракия бл.** ,вх. Г,ет.3 апр.12.
С оглед изложеното в жалбата и съществуващите доказателства,че
длъжниците не са намерени на
адреса,където е осъществен опис на движими вещи ,както и че този имот е собственост на
жалбоподателя може да се
обоснове изводът, че към момента на осъществяването на описа движимите вещи са
се намирали във владението на жалбоподателя,поради което и двете
жалби ще
следва да се приемат да са
допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни, поради следните съображения:
Видно от посочения нотариален акт за дарение се
установява,че в полза на дарителите Т. е
учредено право на
ползване върху недвижимия имот , в които са се
намирали процесните вещи.
Правото на ползване по принцип е
правната възможност на собственика да ползва вещта съгласно нейното
предназначение и да получава добиви от нея. Това той може да извършва сам или чрез
другиго. Това си право собственикът може да прехвърли на други лица, като им
учреди по надлежен ред ограниченото вещно право на ползване, съгласно
разпоредбата на чл. 56 и сл. ЗС. Ако учреди върху вещта ограничено право на
ползване, собственикът е лишен от всякаква възможност да я ползва. Такъв собственик не е носител на
правото на ползване,а такова право имат ползуватели ,в случая както
вече се посочи длъжниците по
делото,които видно от
доказателствата по изпълнението са регистрирани на адрес –гр.Пловдив,ЖК Тракия бл. ** ,вх. Г
ет.23 апр. 12 ,където са както настоящия
им адрес ,така и постоянен . Следователно е несъстоятелно направеното
в жалбата оплакване относно липсата на
основание за извършването на опис на движимите вещи в процесния имот, предвид факта, че жилищния имот е собственост на жалбоподателя, а не
на длъжницте и всички намиращи се в този имот да
са собственост на жалбоподателя.
ПОС счита, че и свидетелските показания на разпитаната по делото
свидетели- И.и Д. не установяват обстоятелството, че
жалбоподателя е собственик на конкретните движимите вещи по следните съображения: Посочените свидетели ,чиито показания би следвало да се кредитират
установят,че след устройване на жалбоподателя в Германия ,същият при
завръщането си в България е предприемал
редица подобрения в имота и
постоянно сменял намиращите се там движими вещи,като тези притежавани от длъжниците
били подменени.Тези свидетели по
никакъв начин не установиха какви точно движими вещи са закупувани от жалбоподателя
и за кого ,имайки предвид ,че ползването на имота е запазено за неговите родители ,които и
понастоящем са с настоящ адрес , адреса на имота ,където са оспорените движими
вещи. Факта,че длъжниците са уведомени за изпълнителните производства в
друго населено място ,при положение ,че настоящия адрес на същите е именно
адресът на имота,където се намират
вещите и който адрес по смисъла на чл.
94 от ЗГР е където лицето живее не обосновават извод,че длъжниците не
живеят в имота,където им учредено право
на ползване и не разполагат със
собствени вещи в този посочен в адресната им регистрация” настоящ адрес”.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че извършените от страна на ЧСИ Стефан Горчев с Протокол за опис на 14 бр. движими вещи от 29.08.2015 година -11,50 часа по изп. дело 95/2015 година, с длъжник А.Т. и с Протокол
за опис на идентични 14 бр. движими вещи
от 29.08.2015 година -12,00 часа по
изп.дело 96/2015 година с длъжник С.Г.Т. са законосъобразно извършени, като жалбоподателя не доказа
твърденията си, че към момента на налагане на запора, който съгласно чл.450,
ал.1 ГПК съвпада с извършването на описа, е бил собственик на движимите вещи.
По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският
районен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 12476 от
07.07.2015 година по описа на ЧСИ и вх.
№ 23214 /2015 година по описа на ПОС
и жалба вх. № 12473 от 07.07.2015 година
по описа на ЧСИ Горчев на Г. А.Т. , с ЕГН **********, с адрес *** апр. 12 – трето лице, срещу действията на частен
съдебен изпълнител Стефан Горчев, с рег. № 825, по изп. дело № 20158250400095 с длъжник А.Г.Т., по извършване на опис на движими вещи,
изчерпателно описани в протокол за опис и оценка на движими вещи от 29.08.2015- 11,50 ч. и по изп. дело 20158250400096 с длъжник С.Г.Т. , по извършване на
опис на движими вещи, изчерпателно описани в протокол за опис и оценка на
движими вещи от 29.08.2015- 12,00 часа .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.