№ 3816
гр. С., 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110133404 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба и
уточнителна такава /л. 51/ насочена против Е. И. С., М. И. Т. и И. И. Т., представляван
на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от неговата майка и законен представител И. Ц. П., с
която са предявени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С протоколно определение от 24.02.2023г., на основание чл. 232 ГПК,
производството по настоящото дело е прекратено, в частта, досежно ответника Е.
И. С., поради оттегляне на иска.
С протоколно определение от 24.02.2023г., на основание чл. 214 ГПК е
допуснато изменение на исковете предявени срещу И. Т. и М. Т., чрез
увеличаване размера на същите, като след допуснатото изменение претенциите
срещу всеки от тях се считат предявени както следва:
М. И. Т. 1/2 или – 1014.45лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до обект с абонатен № ******, представляващ ап.
39, находящ се в гр. С., /АДРЕС/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 209.69лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2019г. – 01.06.2022г., 8.48лв. – дялово разпределение за периода
м.05.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата и 2.06лв. – мораторна лихва за периода
01.07.2019г. – 01.06.2022г.
И. И. Т., действащ чрез законния си представител И. Ц. П. 1/2 или – 1014.45лв.
– доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до
обект с абонатен № ******, представляващ ап. 39, находящ се в гр. С., /АДРЕС/, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на сумата, 209.69лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 01.06.2022г., 8.48лв.
– дялово разпределение за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 2.06лв.
– мораторна лихва за периода 01.07.2019г. – 01.06.2022г.
1
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците са били налични
облигационни отношения, породени от договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на договора се твърди
топлоснабдителното дружество да е доставило за исковия период, топлинна енергия,
ползвана от ответника, която не е заплатена в 45 – дневен срок от публикуване на
фактурите в интернет страницата на дружеството. Сочи се, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия е извършено от фирма „МХ Елвеко“ ЕООД,
Навеждат се доводи, за основателност и на акцесорната претенция за мораторна лихва
върху претендираната стойност на доставена топлинна енергия и дялово
разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците М. Т.
и И. Т.. Не се оспорва обстоятелството, че В. С. е техен наследодател /баба/, която през
исковия период е била собственик са процесния апартамент. Сочи се, че след смъртта й
същата е оставила за свой наследник сина си, баща на ответниците И. П. Траянов,
който след като починал е бил наследен от тримата ответници. Сочи се обаче, че сестра
им Е. С. се е отказала от наследство, като отказът й е бил вписан в особената книга на
съда под № 960/13.05.2022г., като се твърди, че към момента собственици на
апартамента при квоти по ½ идеална част са те двамата. Формулирано е възражение за
погасяване по давност на част от вземанията на ищеца. Оспорват се и акцесорните
претенции за мораторна лихва. Сочи се изрично, че не се оспорва обстоятелството, че е
доставена топлинна енергия, отчитането на същата и стойността, поради което се
прави искане да не се допускат исканите експертизи.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно наличието на
сключен между него и ответника валиден договор за доставка на топлинна енергия,
качеството потребител – собственик или ползвател на топлоснабдения имот за
ответника, точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до
имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация,
услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност, наведено от ответниците, в
тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът
предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че процесният
обект с абонатен № ******, представляващ ап. 39, находящ се в гр. С., /АДРЕС/ през
исковия период е бил собственост на наследодателя на ответниците В. Р. С., че след
като същата е починала е наследена от сина си И. П. Райчев, който след смъртта си е
наследен от тримата ответници, че сградата, в която се намира апартамента е била
присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил
топлофициран, че е доставена топлинна енергия в количество, качество и на стойност
индивидуализирани в исковата молба, както и че е извършена услуга дялово
разпределение за посочения период на претендираната стойност.
В хода на процеса се установи, че ответникът Е. И. С., ЕГН **********, се е
2
отказала от наследството, получено от наследодателя И. П. Т., което обстоятелство се
установява от приложеното на л. 83 по делото съдебно удостоверение, видно от което
отказът е вписан в особената книга на съда под № 906/13.05.2022г.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период носители на
правото на собственост върху процесния ап. 39, находящ се в гр. С., /АДРЕС/ са
ответниците М. Т. и И. Т. при квоти по ½ идеална част.
Така изложеното и обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти
и обстоятелства обуславят извода за основателност на заявените претенции за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение, поради което следва да се
разгледа наведеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок. Исковата молба е депозирана на 22.06.2022г., респективно погасени
по давност са всички вземания станали изискуеми преди 22.06.2019г., или погасени по
давност на вземанията за доставена топлинна енергия за периода м.05.2018г. –
м.04.2019г.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза за останалата част от периода м.05.2019г. – м.04.2020г.
дължимата се сума за топлинна енергия е в размер на 1 305.99лв., а за дялово
разпределение 16.68лв.
С оглед изложеното претенциите за топлинна енергия срещу всеки един от
ответниците се явяват основателни за сумата от 652.99лв., като над тази сума до
максимално предявения размер след допуснатото изменение – 1014.45лв. или за
разликата от 361.46лв. исковете се явяват неоснователни.
По изложената аргументация претенциите за дялово разпределение за всеки
един от ответниците се явява основателна за сумата от 8.34лв., като над тази сума до
максимално предявения размер след допуснатото изменение 8.48лв. или за разликата
от 0.14лв. / четиринадесет стотинки/ исковете се явяват неоснователни.
3
По акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
дължимата се мораторна лихва за исковия период 15.09.2019г. – 01.06.2022г., върху
задължението за доставена, но незаплатена топлинна енергия, което не е погасено по
давност е в размер на 226.38лв., респективно претенцията срещу всеки един от двамата
ответници се явява частично основателна за сумата от 113.19лв., като над тази сума до
максимално предявения размер след допуснатото изменение – 209.69лв. или за
разликата от 96.50лв., акцесорните претенции се явяват неоснователни.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 2.06лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна по
отношение на всеки един от ответниците.
По разноските:
След допуснатото на основание чл. 214 ГПК изменение на исковите претенции,
чрез увеличаване размера на същите, срещу всеки един от двамата ответници са
заявени претенции в размер на 1234.68лв., уважената част е в размер на 774.52лв.,
респективно отхвърлената е в размер на 460.16лв.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, всеки един от ответниците следва да
заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на претенциите в размер на
198.64лв.
На всеки един от ответниците следва да се признаят разноски за адвокат в
размер на 275.00лв. или общо 550.00лв. за двамата. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да заплати на всеки един от ответниците разноски с оглед отхвърлената
част на претенциите в размер на 102.49лв.
При изчисляване размера на дължимите се разноски в полза на ищеца, съдът
съобрази обстоятелството, че същите са сторени при заявени искови претенции срещу
трима ответници, като в хода на процеса производството по отношение на единия
ответник е прекратено, поради оттегляне на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. И. Т., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 652.99лв.
– доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., до
обект с абонатен № ******, представляващ ап. 39, находящ се в гр. С., /АДРЕС/,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, 113.19лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2019г. – 01.06.2022г., 8.34лв. – дялово разпределение за периода м.05.2019г. –
м.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
22.06.2022г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 361.46лв. за периода м.05.2018г.
4
– м.04.2019г., в частта, за сумата от 96.50лв. – мораторна лихва върху претендираната
сума за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 0.14лв. / четиринадесет
стотинки/ - дялово разпределение и в частта за сумата от 2.06лв. – мораторна лихва
върху дяловото разпределение за периода 01.07.2019г. – 01.06.2022г., една част като
неоснователни друга част като погасени по давност.
ОСЪЖДА И. И. Т., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител
И. Ц. П., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 652.99лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2020г., до обект с
абонатен № ******, представляващ ап. 39, находящ се в гр. С., /АДРЕС/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, 113.19лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. –
01.06.2022г., 8.34лв. – дялово разпределение за периода м.05.2019г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2022г. до
окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна
енергия, в частта, за сумата от 361.46лв. за периода м.05.2018г. – м.04.2019г., в
частта, за сумата от 96.50лв. – мораторна лихва върху претендираната сума за
доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 0.14лв. / четиринадесет стотинки/
- дялово разпределение и в частта за сумата от 2.06лв. – мораторна лихва върху
дяловото разпределение за периода 01.07.2019г. – 01.06.2022г., една част като
неоснователни друга част като погасени по давност.
ОСЪЖДА М. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ***********, сумата от 198.64лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА И. И. Т., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител
И. Ц. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ***********, сумата от 198.64лв. – разноски с оглед уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на М. И. Т. , ЕГН **********, сумата от 102.49лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на И. И. Т., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител И. Ц.
П., ЕГН **********, сумата от 102.49лв. – разноски с оглед отхвърлената част на
иска.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца –
„МХ Елвеко“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5