Р Е Ш Е Н И Е
№ 1904
гр. Пловдив, 21.10.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 21.09.2021 г. в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СТОИЛ БОТЕВ
секретар Таня Костадинова и с
участието на прокурор Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1323 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят
– „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Пловдив, бул. „България“ № 117, представлявано от П. Г.С. –
изпълнителен директор (понастоящем с изпълнителен директор С.И.Ф.) чрез адв. И.,
оспорва Ревизионен акт (РА) № Р-29002919008392-091-001/31.12.2020 г., издаден Г.С.С.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц.Г.Б.на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП „Големи
данъкоплатци и осигурители“ (ГДО), потвърден с Решение № 421/22.03.2021 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, с който РА на дружеството са
определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 3 500 000 лева,
ведно с прилежащи лихви в размер на 2 220 718,85 лева. В жалбата се твърди, че
процесният РА е незаконосъобразен, като издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Подробни
съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Претендират се
сторените разноски, съгласно представен списък.
Ответникът –
Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, чрез процесуални представители юриск. П.
и юриск. К., намира жалбата за неоснователна, а РА за правилен и
законосъобразен. Подробни съображения са изложени в депозирани по делото
писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на жалбата.
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от Директора на
Дирекция “ОДОП” - гр. София резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства относно оспорения административен акт, предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи
следното:
Ревизията е за изменение на
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, определени с влязъл
в сила РА № Р-29002915002699-091-001/25.02.2016 г. и е образувана със Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-29002919008392-020-001/19.12.2019 г.,
издадена от Г.С.С. на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки“ към отдел
„Контрол“ при ТД на НАП „ГДО“, оправомощен със Заповед № ГДО-215/15.12.2017 г.
на и.д. Директор на ТД на НАП „ГДО“, с която е възложено извършването на
ревизия на дружеството-жалбоподател за установяване на задължения по ЗДДС за
данъчен период м.08.2014 г., като е определен тримесечен срок за приключването
й от връчване на заповедта, което е сторено на 23.12.2019 г. Със Заповеди за
изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-29002919008392-020-002/16.03.2020 г., №
Р-29002919008392-020-003/19.05.2020 г. и № Р-29002919008392-020-004/17.09.2020
г., издадени от същия орган, съгласно Заповеди на ИД на НАП №
Р-29002919008392-ЗИД-001/15.05.2020 г. и № Р-29002919008392-ЗИД-002/17.09.2020
г., срокът за извършване на ревизията е продължен до 06.11.2020 г., включително
е променен съставът на ревизиращия екип, като първоначално определеният екип от
трима инспектори, е намален на двама, а именно Ц.Г.Б.– главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията) и М.К.Ц.– Д. – главен инспектор по
приходите.
Въз основа на събраните доказателства
е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-29002919008392-092-001/06.11.2020 г.,
връчен по електронен път на 09.11.2020 г., срещу който няма данни да е
постъпило възражение. Впоследствие, на
основание чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден и оспореният в настоящото производство
РА № Р-29002919008392-091-001/31.12.2020 г., връчен по електронен път на
ревизираното лице на 04.01.2021 г.
Ревизионният доклад и ревизионният
акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и от
компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал.
1, т. 4 ЗНАП (в редакцията към момента на издаването им), в кръга на
определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ,
че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на
директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията
(определен със заповедта за възлагане на ревизия). Следва да се констатира също
така, че от представените от страна на ответника и приети като доказателства
– CD със записани в тях електронни
документи, ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците
на удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от
удостоверения за електронни подписи се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.
В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК ревизионният
акт е обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” – гр. София, като с жалбата не
са представени доказателства. В срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК Директор на
Дирекция „ОДОП“ - гр. София е постановил и Решение № 421/22.03.2021 г., с което
РА е потвърден изцяло.
При така установеното, съдът намира,
че процесният ревизионен акт и потвърждаващото го решение са издадени от
компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени
административнопроцесуални правила за това.
В хода на ревизията е установено, че
за данъчни периоди м.06.2014 г., м.07.2014 г. и м.08.2014 г., съгласно подадени
СД по ЗДДС е възникнала процедура по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС с деклариран в
кл. 80 от СД по ЗДДС, ДДС за възстановяване в общ размер на 5 736 062,73 лв. С
АПВ № П-29002914015150-004-01/29.09.2014г. от претендираната за възстановяване
сума са прихванати изискуеми осигурителни задължения в общ размер на 38 210,86
лв. и остатъкът в размер на 5 697 851.87 лв. е ефективно възстановен на
02.10.2014 г. по банковата сметка на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД в
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД.
На дружеството-жалбоподател е
извършена ревизия за установяване на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от
м.06.2014 г. до м.11.2014 г., приключила с РА № Р-29002915002699-091-001/25.02.2016
г., видно от който не са извършени корекции на декларирания резултат по ЗДДС за
м.08.2014 г.
В хода на ревизионното производство
от дружеството са представени следните доказателства: Договор от 11.08.2014 г.
за доставка на 23 000 тона захар с произход Кения, сключен между „ЗАХАРЕН
КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД, в качеството на купувач и „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД в
качеството на продавач. Определено е място на доставка пристанище Бургас -
стоката разтоварена и обмитена за сметка на продавача и срок на доставката до
20-то число на месец декември 2014 г. Уговорено е възнаграждение, като сбор от
котировка на фючърсния пазар Лондон №5 месец октомври 2014 г. и 76,70 USD за
тон без ДДС. Плащането следва да се извърши до 31.08.2014 г., като същото може
да бъде 100 % авансово, чрез банков превод или с откриване на акредитив. В
допълнение са представени 3 фактури за авансови плащания и счетоводни регистри.
Направени са авансови плащания на обща стойност 21 000 000,00 лв. по сметка в
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, посредством преводи на 14.08.2014 г. в
размер на 1 863 000,00 лв.; за периода 15.08.2014 г. - 28.08.2014 г. десет
превода по 1 800 000,00 лв. и на 29.08.2014 г. в размер на 1 137 000,00 лв.
На „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД е
извършена ревизия за установяване на задълженията по ЗКПО за данъчен период
2014 г., приключила с РА № Р-29002915007681-091-001/14.04.2016 г. От
ревизираното дружество е представен Анекс от 17.11.2015 г. към договора за
доставка на захар от 11.08.2014 г., с който срокът за изпълнение на доставката
е удължен до 20.12.2016 г.
На „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД е
извършена ревизия за установяване на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от
м.08.2014 г. до м.10.2014 г., приключила с издаването на РА №
Р-22221014002635-091-001/11.06.2015 г., в хода на която е представен Договор от
12.08.2014 г., с който е превъзложена доставката на 23 000 т. захар с произход
Кения на „ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД, ЕИК *********. С Анекс от 27.10.2014 г. срокът
за изпълнение на доставката е удължен до 20-то число на месец декември 2015 г.
Направени са авансови плащания на обща стойност 21 000 000,00 лв. по сметка в
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, посредством преводи на 14.08.2014 г. в
размер на 1 863 000,00 лв.; за периода 15.08.2014 г. - 28.08.2014 г. десет
превода по 1 800 000,00 лв. и на 29.08.2014 г. в размер на 1 137 000,00 лв.
Извършена е насрещна проверка на
„ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД, при която е установено, че това дружество няма
обезпеченост за извършване на договорената доставка на захар. Съгласно
направените констатации от правна страна е прието, че не са изпълнени
основанията на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради
което на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД не е признато правото на данъчен кредит по
издадените фактури за авансови плащания. С РА са определени допълнителни
задължения за ДДС в размер на 3 762 993,50 лв., като задълженията не са внесени
и е образувано изпълнително дело № 22150023114/2015 г.
На „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД е
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), приключила
с Протокол № П-29002919187369-073-001/22.01.2020 г., съгласно който, с ИПДПОЗЛ
са изискани документи и писмени обяснения, касаещи направените авансови
плащания и издадените фактури от „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД. В отговор с вх.
№26-3-152941/02.12.2019 г. от проверяваното дружество са представени договор,
фактури, доказателства за плащания, както и писмени обяснения. В допълнение са
ангажирани доказателства за предприети действия по изпълнение на договорената
доставка, както следва: Анекс от 23.10.2014 г. към договор за доставка на
захар, срокът за изпълнение на доставката е удължен до 20-то число на месец
декември 2015 г.; Анекс № 2 от 10.12.2015 г. към договор за доставка на захар,
срокът за изпълнение на доставката е удължен до 20-то число на месец декември
2018 г.; Анекс № 3 от 30.10.2018 г. към договор за доставка на захар, срокът за
изпълнение на доставката е удължен до 20-то число на месец декември 2021 г.;
Протокол от заседание на съвета на директорите от 18.07.2014 г.; Заповеди №
21/21.07.2014 г. и № 22/21.07.2014 г.; Оферта с дата 01.08.2014 г., получена от
„ТРЕЙД СОФИЯ 2011“ ЕООД; Оферта с дата 05.08.2014 г., получена от „СОФ-БУЛ 13“
ЕООД; Оферта с дата 07.08.2014 г., получена от „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД; Протокол
от работна среща на комисия от 07.08.2014 г.; Доклад от 07.08.2014 г.; Протокол
от заседание на съвета на директорите от 08.08.2014 г.; Запис на заповед от
23.10.2014 г.; Запис на заповед от 11.06.2018 г.; Пълномощно от 14.08.2014 г.
(нотариална заверка) с което С.Н.С., ЕГН ********** (управител на „ТРЕЙД КОМЪРС
ИМПОРТ“ ЕООД) упълномощава лицето П. Х. Г. с ЕГН ********** да представлява
дружеството; Протокол от 09.10.2015 г., в който е обективирана среща между П. Г.
С. (изпълнителен директор на ревизираното дружество) и П. Х. Г. (пълномощник на
„ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД), в който е записано следното: „В началото на
пролетта пътувах до Кения. Захарта по нашата сделка е заделена от реколта 2015
пролет и е на силоз във фабриката. В момента в който потвърдите конкретния срок
на доставка ще трябва да се пакетира цялото количество и да се прекара до
пристанището.“
Извършена е насрещна проверка на
„ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД, документирана с Протокол за извършена насрещна
проверка (ПИНП) № П-22221019187576-141-001/10.12.2019 г., от който се
установява, че доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция и не е представил
доказателства във връзка с издадените фактури. От ИМ на НАП е установено, че
дружеството е дерегистрирано по инициатива на орган на НАП, считано от
08.12.2014 г., включително са налице задължения в особено големи размери,
установени с РА №Р-22221014002635-091-001/11.06.2015 г. и са направени
констатации, че ревизираното дружество е издавало фактури единствено с цел
формиране на данъчен кредит и данък за възстановяване на получателя по
фактурите „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД.
Извършено е посещение в Софийски
затвор, документирано с Протокол № 1647094/10.12.2019 г. От С.Н.С., в
качеството на управител на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД са снети обяснения,
според които лицето не знае за сделки с контрагент „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“
АД, не е подписвал договор и анекси, запис на заповед и платежни документи,
включително не знае за ангажиране на подизпълнител. Лицето сочи, че дружеството
му е било прехвърлено срещу минимално заплащане, когато е бил наркозависим и за
това е давал показания пред органи на ДАНС през месец март 2017 г.
Извършена е насрещна проверка на
„ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД, документирана с ПИНП
№П-22221319187582-141-001/10.12.2019 г. От ИМ на НАП е установено, че
дружеството е дерегистрирано по инициатива на орган на НАП, считано от
05.11.2014 г. Изготвено е ИПДПОЗЛ, което е връчено на Х.Х.В., ЕГН ********** -
представляващ дружеството. С вх. №23-00-13592#1/12.11.2019 г. са представени
писмени обяснения, според които лицето не е запознато с цитираните в искането фактури,
не притежава договори и анекси за доставка на бяла рафинирана захар с произход
Кения, не е извършвало банкови плащания. Към настоящия момент не разполага с
документи на „ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД. Приложена е декларация за съгласие за
разкриване на банкова тайна на банковите сметки на дружеството. С договор от
24.10.2014 г. М.С.П., ЕГН ********** е прехвърлил собствеността върху 100 % от
дяловете на „ВЕГА КОМЕРС 11“ ЕООД на Х.Х.В.. Независимо от горното Анекс от
дата 27.10.2014 г. към Договора за продажба на захар е подписан от М.С.П..
До „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА
БАНКА“ АД е изпратено ИПДПОТЛ изх. № П-22221319187582-04-001/08.11.2019 г. с
цел представяне на информация относно наличности и движение на паричните
средства по сметка с IBAN ***. С писмо с вх. №17-00-14975#1/10.12.2019 г. от
банката са предоставени извлечения за движенията по сметката, както и
нареждания за парични преводи. От извлеченията е констатирано, че на датите на
получаване на преводите, сумите са превеждани на „БИ БРОК" ЕООД, ЕИК
********* с основание - заем.
От Агенция Митници, ТД Южна Морска е
получено писмо с вх. №44-00-14040#1/22.11.2019 г., според което за период от
2014 г. до 19.11.2019 г. през МП „Пристанище Бургас център“ липсва информация
за осъществен внос на бяла рафинирана захар с произход Република Кения,
включително не е внасяна такава с кораби през Пристанище Бургас.
От Министерство на земеделието,
храните и горите (МЗХГ) е получен отговор с вх. №04-00-14010#1/18.11.2019 г.,
съгласно който МЗХГ не е издавало лицензни AGRIM за внос на бяла рафинирана
захар на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД, включително на „ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД
(предходен доставчик). От двете
дружества не са били учредени банкови гаранции в полза на МЗХГ, а дружествата
не са регистрирани в МЗХГ като вносители на земеделски продукти от трети
страни.
С писма вх. № 04-04-14063/22.11.2019
г. и вх. № 04-04-04556/22.11.2019 г. СДВР и ОД на МВР гр. Плевен са
предоставили информация за: С.Н.С., управител на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД; П.
Х. Г., пълномощник на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД; М.С.П., управител на „ВЕГА
КОНСУЛТ 11“ ЕООД за периода до 24.10.2014 г. (до продажба на дяловете) и Х.Х.В.,
управител и едноличен собственик на капитала на „ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД за
периода от 24.10.2014 г. (покупка на дяловете), че не са осъществявали
задгранични пътувания, с изключение на последния, който е пътувал единствено до
Сърбия и Македония. Конкретно за П. Х. Г., пълномощник на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“
ЕООД. липсват данни за издаден/валиден - паспорт за период 2014 г. - 2019 г.
Изпратено е Уведомление №
23-00-13592#2/17.12.2019 г. до Директора на ТД на НАП „ГДО“, с оглед преценка
за наличие на основание по чл. 133, ал. 2 ДОПК за изменение на влязъл в сила
ревизионен акт. С Решение № 3/19.12.2019 г. на директора на ТД на НАП „ГДО“ и
на основание чл. 133, ал. 2, т. 1. б. „а“ ДОПК е разпоредено да се възложи
ревизия на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД за установяване на задълженията по
ЗДДС за данъчен период м.08.2014 г.
С Протокол №
Р-29002919008392-ППД-001/02.11.2020 г. към доказателствата на ревизията са
присъединени всички доказателства, събрани в хода на ПУФО, приключила с
Протокол № П-29002919187369-073-001/22.01.2020 г. С Протокол №
Р-29002919008392-ППД-002/06.11.2020 г. към доказателствата на ревизията са
присъединени всички доказателства, събрани в хода на ревизия, приключила с PA №
Р-29002915002699-091-001/25.02.2016 г. С Протокол № Р-29002919008392-ППД-003/06.11.2020
г. към доказателствата на ревизията са присъединени всички доказателства,
събрани в хода на ревизия, приключила с РА №
Р-29002915007681-091-001/14.04.2016 г.
На дружеството-жалбоподател е връчено
Искане за представяне на документи и обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с
изх. № Р-29002919008392-040-001/13.01.2020 г., с което е изискано представяне
на търговски и счетоводни документи относно ревизирания период, банкови
извлечения за м.08.2014 г., аналитична оборотна ведомост към 31.08.2014 г. и
движение по счетоводната сметка, отчитаща доставчиците по аванси за аналитична
партида на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД от 01.08.2014 г. до датата на ИДПОЗЛ. В
отговор ревизираното дружество е представило документи и счетоводни регистри, договор,
справки и писмени обяснения.
С ИПДПОЗЛ с изх. №
Р-29002919008392-040-002/26.02.2020 г. са изискани данни за основанието на
получените парични суми през м.08.2014 г. с наредител LAVANA LTD - Белиз и
TELLING VENTURES LIMITED - Сейшели, включително фактури, договори, анекси,
погасителни планове и други съпътстващи документи свързани с преводите. В
отговор ревизираното дружество е представило договори за продажба на акции от
11.02.2014 г. и от 22.04.2014 г., сключени между дружеството-продавач и TELLING
VENTURES LIMITED; Договор за цесия от 15.11.2013 г., сключен между дружеството
и LAVANA LTD.
С ПИНП №
П-22221020124997-141-001/10.09.2020 г. е документирана насрещна проверка на М.С.П.,
ЕГН ********** (управител и едноличен собственик на „ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД). С
писмо вх. № 94-М-10499/09.09.2020 г. е депозирано следното писмено обяснение:
„По точка първа от искането за представяне на заверени копия на поисканите
документи по точки 1, 2, 4 и 5 ви уведомявам, че същите не са налични при мен, защото
не съм се занимавал с тази фирма. Нямам достъп на информация на дружеството и
няма как да ви предоставя поисканите справки. Преди години бях останал без
работа и доходи и случайно срещнах хора, които ми предложиха малка сума за
регистрирането на фирма. Относно дружеството съм давал показания в следствието.
С какво се е занимавала фирмата нямам представа.“
С ПИНП №
П-22220320004733-141-001/20.02.2020 г. е документирана насрещна проверка на „БИ
БРОК“ ЕООД. По данни на ПИНП, доставчикът не е намерен на адреса за
кореспонденция и не е представил доказателства. От ИМ на НАП е установено, че
дружеството не е регистрирано по реда на ЗДДС и не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за период 2014 г. - 2018 г. и не е декларирало дейност.
До „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА
БАНКА" АД е изпратено ИПДПОТЛ изх. № П-22220320124996-041-001/10.09.2020
г. с приложено Решение от 31.08.2020 г. на Софийски районен съд за разкриване
на банкова тайна и представяне на информация относно наличности и движение на
паричните средства по сметки. С писмо с вх. №17-00-11446#1/01.10.2020 г. от
банката са предоставени извлечения за движенията по сметките и нареждане
разписки, от които се установява следното: Сметка с IBAN ***.08.2014 г. По
данни на приложените извлечения от „ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД са получавани преводи
с основание - заем, като на същите дати Б.П.Т. тегли в брой сумите. Сметка с
IBAN ***015 г. По данни на приложените извлечения са налице обороти в размер на
526,44 лв. Представени са 13 разписки за суми 1 800 000,00 лв., 1 137 180,00
лв. и 500,00 лв., както и 12 вносни бележки за платена такса за теглене в брой.
До Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР) е изпратено Искане с изх. № П-22220320124996-032-001/02.10.2020
г., с което е поискано съдействие за установяване местонахождението на Б.П.Т.,
ЕГН **********, представляващ „БИ БРОК“ ЕООД. С Писмо с вх.
№04-04-11556#1/20.10.2020 г., получено от Четвърто районно управление на СДВР са
изпратени Докладна записка и Справка. Установено е, че лицето е напуснало
територията на България на 09.09.2020 г. през ГКПП - АЕРОГАРА СОФИЯ и до
настоящия момент няма данни да се е завърнало.
С ИПДПОТЛ изх. №
Р-29002919008392-041-001/22.10.2020 г., изпратено до П. Х. Г. (пълномощник на
„ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД) са изискани доказателства за извършени действия,
във връзка с доставката на захар. П. Х. Г. не е открит на адреса за
кореспонденция, поради което е поискано съдействие за намирането му от ОД на
МВР гр. Плевен. При извършеното посещение на адреса от органите на МВР, лицето
не е открито и на са установени данни за неговото местонахождение.
С ИПДПОЗЛ с изх.
№Р-29002919008392-040-003/23.07.2020 г. от ревизираното лице са изискани данни
и документи, свързани с оферти за доставка на бяла захар за ревизирания период,
включително информация за конкретно дружество, направило оферта, критериите за
оценка на офертите, търговска кореспонденция, доказателства за обезпечение и
др. В отговор от ревизираното дружество са представени заповеди и протоколи от
заседания на съвета на директорите, оферти от „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД,
„СОФ-БУЛ 13“ ЕООД, ЕИК ********* и „ТРЕЙД СОФИЯ 2011“ ЕООД, ЕИК *********.
С ПИНП № П-22221020074414-141-001/20.08.2020
г. е документирана проверка на „СОФ-БУЛ 13“ ЕООД. По данни на ПИНП, дружеството
не е намерено на адреса за кореспонденция. Предприети са действия за връчване
на ИПДОЗЛ на управителя Е.С.Й. работник в „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С писмо вх.
№26-С-9426/11.08.2020 г. лицето е депозирало следните писмени обяснения:
„Дружеството беше прехвърлено на мое име от познати на мой приятел, който ми
каза, че ще ми дадат 300,00 лв. Има и още една фирма, която са ми я
прехвърлили. Тогава бях в много трудно положение и ми трябваха пари. Не работех
никъде. За фирмата „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД за първи път чувам. Не мога
да отговоря на въпросите, които ми задавате, защото нито документи нямам, нито
съм участвал в сделки с тази фирма. Преди 6 месеца ме викаха да дам показания в
Софийската прокуратура, бул. „Монтевидео“ № 21 и съм дал същите показания. Това
което съм направил е по прехвърлянето на фирмите и за което съм взел 300,00
лв.“.
С ПИНП №
П-22220320074417-141-001/28.08.2020 г. е документирана проверка на „ТРЕЙД СОФИЯ
2011“ ЕООД. По данни на ПИНП, дружеството не е намерено на адреса за
кореспонденция. По данни на ИМ на НАП проверяваното дружество не е открито на
адрес при нито една от 28 предходни насрещни проверки. Липсват данни за
подадени декларации и финансови отчети. До Министерство на правосъдието е
изпратено ИПДПОТЛ изх. № П-22220320124996-032-001/02.10.2020 г., с което е
поискано съдействие за установяване данни за лицето Г.П.С., ЕГН **********,
представляващ „ТРЕЙД СОФИЯ 2011“ ЕООД. С писмо вх. № 04-14-6816/05.06.2020 г. е
предоставена информация, че лицето е пребивавало в затворите на страната и
арестите на територията на ОСИН - София през 2014 година, както следва:
Задържан на 26.07.2013 г. на бул. „Г. М. Д.“ №42 при ОС „ИН“ - София по ДП №
2044/13 г. по описа на 09 РУП - СД МВР, откъдето е освободен на 31.03.2014 г.
Постъпил в затвора в гр. София на 03.06.2014 г. за изтърпяване на наказание от
една година лишаване от свобода (зачетен пр. арест от 25.07.2013 г. до 31.03.2014 г.) и освободен на
26.09.2014 г. по изтърпяване.
След анализ на събраните
доказателства, органите по приходите са констатирали следното:
Обявление за доставка на захар е
публикувано в интернет сайта на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД, като е определен
6 месечен срок за подаване на оферти до 20.08.2014 г. Комисията, която
разглежда получените оферти провежда работна среща и класира офертите на
07.08.2014 г. или 13 дни преди изтичане на крайния срок за подаване на оферти.
Договорът за доставка на захар е сключен на 11.08.2014 г. или 9 дни преди изтичане на крайния срок за подаване на
офертите. Ревизираното дружество не е отговорило на нито един от поставените
въпроси, касаещи критериите за избор на доставчик. Оферта от 01.08.2014 г.,
подадена от „ТРЕЙД СОФИЯ 2011“ ЕООД е подписана от управителя на дружеството,
който по информация от Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на
наказанията" е било в затвора за период 03.06.2014 г. - 26.09.2014 г.
Оферта от 05.08.2014 г., подадена от „СОФ-БУЛ 13“ ЕООД е подписана от
управителя на дружеството, който твърди, че не знае за това. Анекс от дата
17.11.2015 г. за удължаване на срока на доставката до 20 число на декември 2016
г., събран с РА № Р-29002915007681-091-001/14.04.2016 г. в хода на ПУФО, е заменен
с Анекс № 2 от 10.12.2015 г. за удължаване на срока на доставката до 20-то
число на декември 2018 г. В съдържанието на Анекс № 2 от 10.12.2015 г. и Анекс
№ 3 от 30.10.2018 г. към договор за доставка на захар, са допуснати еднакви
граматически грешки, поради което документите са приети за новосъздадени.
Оспорено е съдържанието на представения Протокол с дата 09.10.2015 г.,
документиращ среща между представител на ревизираното дружество и П. Х. Г.,
пълномощник на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД, видно от който, последното лице
твърди, че е пътувало до Кения през пролетта на 2015 г. Получената информация
от органите на министерство на вътрешните работи сочи, че П. Х. Г. не разполага
с паспорт, за да осъществи пътуването.
От направения анализ на всички
банкови извлечения, налични по преписката, отново е формиран извод, че
заплатените от „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД суми под формата на аванси към
„ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД, които чрез поредица от сделки са трансформирани в
заемни средства с получател дружеството, което не декларира дейност. Така
наетите изпълнител и подизпълнител обективно не са разполагали с парични
средства да закупят договорените количества захар.
Участниците в поредицата от сделки за
доставка на захар 23 000 тона захар: „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД (пряк
доставчик), „ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД (предходен доставчик), „ТРЕЙД СОФИЯ 2011“
ЕООД и „СОФ-БУЛ 13“ ЕООД (дружества, представили оферти) се представляват от
малоимотни лица, които са се съгласили, поради влошеното им финансово
състояние, на тяхно име да бъдат създадени/продадени горепосочените дружества.
Лицата са получили възнаграждения в рамките на няколкостотин лева и същите не
са били запознати с дейността на представляваните от тях дружества. Формиран е
извод, че разгледани съвкупно обстоятелствата разкриват участие на търговски
дружества с цел сключване на симулативни сделки, без обективно намерение същите
да бъдат изпълнени. Приходните органи приемат, че изборът на „ТРЕЙД КОМЪРС
ИМПОРТ“ ЕООД за изпълнител по доставка на захар от „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“
АД цели единствено злоупотреба с ДДС. В подкрепа на изложеното е отбелязано, че
на доставчика е извършена ревизия за установяване на задължения по ЗДДС за
данъчни периоди от м.08.2014 г. до м.10.2014 г., като с РА №
Р-22221014002635-091-001/11.06.2015 г. са определени задължения за ДДС в размер
на 3 762 993,50 лв. и задълженията не са внесени и понастоящем.
По изложените съображения, с РА на
основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД е отказано правото
на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 500 000,00 лв. по фактурите
за авансови плащания, издадени от „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД.
За да потвърди РА, решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, посочил е подробно и нормативната
уредба, уреждаща този вид отношения. Допълнително, във връзка с възраженията,
досежно реда, по който е извършена ревизията, е посочено, че процедурата за
изменение на задължения за данъчни и осигурителни вноски, определени с влязъл в
сила ревизионен акт, е уредена в Глава XVI, Раздел II от ДОПК, като в
разпоредбата на чл. 133, ал. 2, т. 1-5 ДОПК са изброени лимитативно петте
хипотези, при наличие на които е допустимо това изменение. Мотивирано е в тази
връзка, че е извършено посещение в Софийски затвор, документирано с Протокол №
1647094/10.12.2019 г., видно от който, от С.Н.С., в качеството на управител на
„ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД са снети обяснения, според които лицето не знае за
сделки с контрагент „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД, не е подписвал договор и
анекси, запис на заповед и платежни документи, включително не знае за
ангажиране на подизпълнител. Лицето сочи, че дружеството му е била прехвърлено
срещу минимално заплащане, когато е бил наркозависим и за това е давал показания
пред органи на ДАНС през месец март 2017 г. Съответно, с Решение № 3/19.12.2019
г. на директора на ТД на НАП „ГДО“, като нови обстоятелства и нови писмени
доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци
на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД са описани: Протокол № 1647094/10.12.2019 г.
за посещение в Софийски затвор; писмо вх. № 44-00-14040#1/22.11.2019 г. на
Агенция Митници; писмо вх. № 04-00-14010#1/18.11.2019 г. на Министерството на
земеделието, храните и горите; писмо № 513000-60260/21.11.2019 г. от СДВР;
писмо № 04-0414073#2/28.11.2019 г. на ОД на МВР гр. Плевен; писмо №
316000-42128/22.11.2019 г.; Протокол № 1647093/28.11.2019 г. за насрещна
проверка на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД и представени на 09.12.2019 г. документи
и обяснения от „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД. След запознаване със
съдържанието на гореописаните доказателствата, приходните органи са установили,
че участниците в поредицата от сделки за доставка на захар 23 000 тона захар,
се представляват от малоимотни лица, които са се съгласили, поради влошеното им
финансово състояние да бъдат създадени/продадени търговски дружества, които
отчитат привидни сделки, документирани като аванси за облагаеми доставки, за
които на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ ПЛОВДИВ“ АД е признато право на приспадане на
данъчен кредит в общ размер на 3 500 000,00 лв. При така установеното,
решаващият орган е приел, че правилно органът, възложил ревизията, е счел, че
изложените в гореизброените документи факти и обстоятелства, попадат в
хипотезата на чл. 133, ал. 2, т. 1, б. „а“ ДОПК, а именно - открити нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски,
които не са могли да бъдат известни на органа, издал ревизионния акт до
издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван. Посочено е в тази
насока, че новооткрити обстоятелства по смисъла на закона, са факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на
юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до
издаване на ревизионния акт, не са включени във фактическия материал по
ревизионната преписка. Новооткрити, според Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.
София, писмени доказателства са тези за новооткритите факти, както и
новооткрити документи относно факти, които не са могли да бъдат доказани поради
липса на тези документи. Новите обстоятелства или нови писмени доказателства
следва да установяват факти, с които се променя фактическата обстановка, въз
основа на която е издаден РА и да са от съществено значение за установяване на
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, като императивното
изискване е те по една или друга причина, макар и съществуващи, да не са били
известни на органа, издал ревизионния акт. Мотивирно е, че с чл. 25, ал. 7 ЗДДС
в отклонение от принципа, че ДДС се дължи за извършена облагаема доставка на
стока или услуга, законодателят е предвидил, че когато е извършено цялостно или
частично авансово плащане по доставка, преди да е възникнало данъчно събитие,
данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено
плащане във връзка с вътреобщностна доставка. Именно и затова в чл. 68, ал. 1,
т. 2 ЗДДС се допуска признаване правото на приспадане на ДДС по извършено
плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Това
право произтича от факта, че обхватът на първоначалното приспадане на ДДС
зависи от използването или намерението за използване на стоките или услугите,
за които е извършено авансово плащане, и от очакването, че при обичайно
развитие на събитията ще бъде извършена облагаема доставка, която ще бъде
използвана за извършване на последващи такива. Това право обаче, според
ответния орган, не може да се упражни, ако се окаже, че към момента на
авансовото плащане данъчното събитие е несигурно. Цитирана е практика на СЕС и
по-конкретно т. 39 от Решение от 13.03.2014 г. по дело С-107/13, където е
прието, че такъв е именно случаят на данъчна измама. В конкретния случай снетите
обяснения на С.Н.С., в качеството на управител на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД,
на Х.Х.В., в качеството на управител на „ВЕГА КОМЕРС 11“ ЕООД и получената
информация от Агенция Митници, Министерството на земеделието, храните и горите
и СДВР, включително доказателствата, събрани в хода на ПУФО е прието, че
съдържат нови обстоятелства, които са документирани с нови писмени
доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци,
които не са могли да бъдат известни на органите, издали предходния ревизионен
акт. В този смисъл е цитирана и съдебна практика, съгласно която протоколите,
отразяващи свидетелски показания, имат характер на ново обстоятелство по
смисъла на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК.
По отношение спазването на сроковете
за извършване на ревизия по този ред е констатирано, че в конкретния случай за
дата на узнаване на основанието за изменение следва да се приеме 10.12.2019 г.,
на която дата са снети обяснения на С.Н.С., управител на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“
ЕООД, а петгодишният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за образуване на ново
ревизионно производство за установяване на задължения по ЗДДС, което да обхване
данъчен период м.08.2014 г., в който са отразени фактурите, издадени от процесния
доставчик, ще започне да тече от 01.01.2015 г., тъй като той се изчислява от
изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация. За задължения по ЗДДС, съгласно чл. 125, ал. 5 ЗДДС, СД за
данъчен период м.08.2014 г. следва да бъде подадена до 14-то число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, съответно до
14.09.2014 г. Следователно срокът за образуване на ревизионно производство за
процесния данъчен период по реда на чл. 109, ал. 1 ДОПК е прието, че започва да
тече на 01.01.2015 г. и изтича на 31.12.2019 г. Предвид горното, правилно и
законосъобразно, на основание чл. 134, ал. 1 във връзка с чл. 133 ДОПК, със ЗВР
№ Р-29002919008392-020-001/19.12.2019 г., връчена на 23.12.2019 г., според
ответника, е образувано ревизионното производство за изменение на данъчни
задължения по влязъл в сила РА № Р-29002915002699-091-001/25.02.2016 г.,
конкретно за задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчен период м.08.2014 г.
По делото е прието заключение по ССЕ,
изготвено от вещото лице П.П., което съдът кредитира като компетентно и
обосновано. След запознаване с наличните по делото доказателства, вещото лице е
установило, че процесните фактури са отразени в счетоводството на дружеството-жалбоподател,
като са извършени следните счетоводни записвания: Дт с/ка 402 Доставчици по
аванси; Дт с/ка 4531 Начислен ДДС на покупките; Кт с/ка 401 Доставчици:
подсметка 9816 Трейд комърс импорт ЕООД. В счетоводството на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ
– ПЛОВДИВ“ АД са налични процесните фактури, както и платежни нареждания за
извършени банкови преводи в размер на 21 000 000 лева (първични счетоводни
документи). Не са налични вторични счетоводни документи. Налични са обаче
Договор за доставка на бяла захар от 11.08.2014 г., Споразумение от 01.09.2014
г., Анекси от 23.10.2014 г., 10.12.2015 г. и 30.10.2018 г. за удължаване на
срока на доставка, Записи на заповед от 23.10.2014 г. и 11.06.2018 г.
(търговски документи, които нямат самостоятелен счетоводен израз). Констатирано
е също така, че процесните фактури са платени чрез банкови преводи по сметка на
доставчика, като плащането е отразено в счетоводството на
дружеството-жалбоподател, извършени са и следните счетоводни записвания: Дт
с/ка 401 Доставчици: подсметка 9816 Трейд комърс импорт ЕООД; Кт с/ка 503
Разплащателна сметка в лева. Цитирани са от вещото лице разпоредби ЗДДС и
ППЗДДС и е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено от
„ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД в данъчен период м.08.2014г., което може да
бъде упражнено в период от 12 месеца. Отделно от това е констатирано, че
счетоводството на дружеството-жалбоподател в частта, относима към процесните
доставки, е заведено в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите
счетоводни стандарти. С оглед наличните фактури за аванс по доставка и
извършените плащания са взети правилните от счетоводна гледна точка счетоводни
записвания, налице е редовно двустранно счетоводно отразяване на процесните
фактури.
Като свидетел по делото е разпитан П.
Г.С., който заявява, че е работил в „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ почти 20
години. От месец май 2021 година е освободен с решение на общото събрание. Бил
е изпълнителен директор. Посочва, че „Трейд Комърс Импорт“ ЕООД е фирмата, с
която са имали търговски взаимоотношения. По-конкретно са сключили договор, за
да им доставят бяла рафинирана захар. Сключили са договор през 2013 – 2014
година за доставка на захар и са предплатили авансово няколко суми, тъй като
захарта е борсова стока и съобразено котировката на световните пазари, цената е
в долари и е трябвало да се покрият два риска – ценови и валутен. Доставката на
захар се е забавила, защото захарта е трябвало да дойде от Африка и доставчикът
е споменал, че имал проблеми. Единият път имал проблеми с Кения, тъй като
производството на захарта е било там, където е имало вътрешни проблеми в
страната. След като е минало време, ръководството на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ –
ПЛОВДИВ“ е помислило, че рискът е твърде висок и е завел дело срещу доставчика,
тъй като сделката не е била изпълнена. Доколкото свидетелят си спомня, в
момента договорът все още е в сила - до месец декември 2021 година. Заявява
също така, че това е била доста сериозна сделка и съобразно вътрешни фирмени
правила са пуснали обява, но не си спомня в кои медии, но при всички случаи в
сайта на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“. В обявата са били упоменати критериите
за оценка, не си спомня другите участници, но след събиране на офертите и
вътрешна оценка, са избрали това дружество. Имало е събрани оферти от всички
участници. На ревизиращия екип е представена цялата документация, касателно
сделката между „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ и горния доставчик. Свидетелят не
си спомня дали документите, с които е участвал в процедурата прекият доставчик,
са представени на ревизиращите, защото прекият участник е пуснал ревизията. Не
може да каже и дали от счетоводството са представили офертата на фирмата.
Свидетелят посочва също така, че когато сключват сделки, няма как да проучат
финансовата история. Основно преговорите са водени чрез техен пълномощник,
доколкото си спомня, името му е било П. Г., който е от Северна България. По
този договор е имало обезпечение - запис на заповед, която е предоставена на
ревизиращия екип и отделно от това, когато се купуват борсови стоки, е практика
в целия свят да се заплаща 100% от цената на доставката, като целта е да се
избегне ценовият риск. По отношение на предявения иск, свидетелят заявява, че
не е юрист и не може да каже точно какъв е – за връщане на сумата или за разваляне
на договора, но посочва, че това е публична информация и може да се провери, не
знае номера на делото.
По делото от страна на жалбоподателя
е представено и прието копие на Определение № 261165/24.06.2021 г., постановено
по ч. гр. дело № 686/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
От правна страна съдът намира
следното:
Както вече се посочи и по-горе,
процесният ревизионен акт и потвърждаващото го решение са издадени от
компетентни органи, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални
правила за това. До извод в обратната насока не водят твърдения на
дружеството-жалбоподател, че РА е в противоречие с разпоредбата на чл. 133, ал.
2, т. 1 ДОПК. Това е така, защото процедурата за изменение на задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски е регламентирана на Глава VI, Раздел
II от ДОПК. Според чл. 133, ал. 2, т. 1, б. „б“ влязъл в сила ревизионен акт,
който не е бил обжалван, може да бъде изменен, когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски,
които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал
ревизионния акт. Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизия
е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване
на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109 (чл. 134, ал. 3 ДОПК). Трайно установено в съдебната практика и правната теория е разбирането,
че използваната в ДОПК терминология „нови обстоятелства или нови писмени
обстоятелства, които са от съществено значение за установяването на
задълженията за данъци“ е аналогично на употребените термини в разпоредбите на
чл. 99, ал.1, т. 2 АПК, чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК и чл. 303, ал. 1 ГПК. В този
аспект под „нови обстоятелства“ следва да се разбират такива факти от
действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на
юридически или доказателствени факти, които са нови (новоузнати) - да не са
били включени във фактическия материал на ревизионното производство, но не
новосъздадени - обективирани в действителността след издаването на ревизионния
акт. Няма пречка „новите писмени доказателства“ да бъдат - новооткрити или
новосъздадени, стига да се отнасят за факти, които са съществували до момента
на издаването на ревизионния акт. Съществено условие за прилагане на
разпоредбата, когато изменението на задълженията се предприема от органа по
приходите, е тези нови обстоятелства или нови писмени доказателства да не са
могли да му бъдат известни до издаване на ревизионния акт. Граматическото и
логическото тълкуване на нормата сочи, че незнанието следва да е резултат на
обективна невъзможност новооткрити обстоятелства или нови доказателства да са
били известни на органа по приходите, издал ревизионния акт, а не да е
следствие на лошо водене на ревизионното производство. С други думи казано,
незнанието на посочените обстоятелства, които са съществени за установяване на
данъчните задължения, не може да се дължи на неизпълнение на задължението за
служебно събиране на доказателства. Доказването на предпоставките на това
производство при оспорването на ревизионния акт е в тежест на администрацията.
В случая, органите по приходите са
възприели като нови обстоятелства свидетелски показания на С.Н.С., управител на
„ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД - лице, пряко ангажирано с дейността на
дружеството-доставчик, по чиито фактури ревизираното лице е упражнило правото
на данъчен кредит в процесния период. Показанията са отразени при извършено
посещение в Софийския затвор, документирано с Протокол № 1647094/10.12.2019 г.,
който представлява новосъздадено писмено доказателство. Спорният между страните
въпрос е отразява ли този протокол факти, които са съществували към момента на
издаването на РА № Р-29002915002699-091-001/25.02.2016 г. и които обективно не
са могли да бъдат известни на органите по приходите. Видно от съдържанието на
административната преписка и установените в РД №
Р-29002915002699-092-001/05.11.2015 г. факти и обстоятелства, органите по
приходите са признали право на данъчно предимство на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ -
ПЛОВДИВ“ АД за данъчен период м.08.2014 г., като са се позовали на
представените от ревизираното лице писмени доказателства: справки – декларации
по ЗДДС, дневници за покупки, фактури, договор и анекси към него, първични
счетоводни документи, доказателства за извършени плащания. Прието е, че
доколкото договорът, по който е предоставен авансът, е анексиран с нов срок,
който е извън обхвата на ревизията, не може да се установи по безспорен начин,
че въпросният договор няма да бъде реализиран или че при неизпълнение на
доставката на бяла захар доставчикът няма да издаде кредитно известие. Отделно
от това и доколкото преведените суми от „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД биха могли
да се разглеждат като предоставени аванси по бъдещи облагаеми доставки или като
абсолютна симулация, е счетено, че не са налице основания за коригиране на
ползвания данъчен кредит в производството, приключило с РА от 25.02.2016 г.
При разпита на С.Н.С., управител на
дружеството-доставчик „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД е установено, че лицето не
знае за сделки със „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД, не е подписвало договор и
анекси, запис на заповед и платежни документи, включително не знае за ангажиране
на подизпълнител, дружеството му е било прехвърлено срещу минимално заплащане,
когато е бил наркозависим (лист 307-308). По идентичен начин стои въпросът и с
подизпълнителя на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД – „ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД. От показанията на неговия управител – Х.Х.В.
се установява, че лицето не е запознато с цитираните в искането фактури, не
притежава договори и анекси за доставка на бяла рафинирана захар с произход
Кения, не е извършвал банкови плащания (лист 379). Към датата на сключване на
договора, управител на „ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД е бил М.С.П., който също в
дадените писмени обяснения посочва, че преди години е бил останал без работа и
доходи и случайно срещнал хора, които са му предложили малка сума за регистрирането
на фирма, но той не се е занимавал с тази фирма (лист 294). Съответно, съгласно
постъпила информация от Агенция Митници, МЗХГ, СДВР, ОД на МВР – Плевен,
липсват данни за осъществен внос на бяла рафинирана захар с произход Кения, на
доставчика „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД и на неговия поддоставчик „ВЕГА КОНСУЛТ
11“ ЕООД не са издавани лицензи за внос на бяла рафинирана захар, нито един от
управителите на дружествата не е напускал страната, с изключение на Х.Х.В.,
който е пътувал до Сърбия и Македония, а пълномощникът на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“
ЕООД, с който е документирано, че са осъществявани контакти и в каквато насока
са показанията на разпитания по делото свидетел – П. Х. Г. дори няма
задграничен паспорт. С оглед на така събраните доказателства е установено, че
участниците в поредицата от сделки за доставка на захар 23 000 тона, се
представляват от малоимотни лица, които са се съгласили, поради влошеното им
финансово състояние да бъдат създадени/продадени търговски дружества, които
отчитат привидни сделки, документирани като аванси за облагаеми доставки, за
които на дружеството-жалбоподател е признато право на приспадане на данъчен
кредит в общ размер на 3 500 000 лева. С други думи казано, лицата, на които са
регистрирани дружествата – доставчик и поддоставчик, включително и дружествата,
за които са представени доказателства, че са изпратили оферти, не са участвали
реално в търговските взаимоотношения с клиенти и не са им били известни основни
обстоятелства като: офиси, седалища, клиенти, търговски отношения, характер на
доставки, финансови операции, материална и техническа обезпеченост. Разгледани
съвкупно тези обстоятелства, съществуващи преди издаване на РА №
Р-29002915002699-091-001/25.02.2016 г., разкриват действия по формално
създаване на търговски дружества, с цел сключване на симулативни сделки без
субективно намерение да бъдат изпълнен. Преценени през призмата на новоузнатите
обстоятелства по създаването и дейността на посочените доставчици,
представените от „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД за извършени проучвания чрез
публикуване на обяви и получени в тази връзка оферти, разкриват лишен от
всякаква житейска и търговска логика краен резултат по сключване на договори за
доставка на голямо голичество захар с дружество, за което не са били налице
елементарни предпоставки, гарантиращи реализиране на договорения резултат. Друг
е въпросът, че търговец от категорията на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ - ПЛОВДИВ“ АД, за
който основна суровина за производството му е именно захарта, би следвало да е
наясно не само с вносителите на захар, но и производителите и е меко казано
несериозно да сключва договори за доставка на захар с търговци, за които
липсват каквито и да било данни да извършва търговска дейност именно в тази
област. В този смисъл, сключеният от дружеството-жалбоподател „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ
- ПЛОВДИВ“ АД и доставчика – „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД, договор за доставка на
захар, разкрива преднамерена привидност, която обективно не е могла да бъде
известна на органите по приходите. Иначе казано, целта на симулацията е
постигнала своя ефект, като от обхвата на фактическия материал, установен в
хода на ревизията, са укрити факти и обстоятелства, които имат пряко отношение
към законосъобразното реализиране на данъчно предимство. При това положение се
явяват неоснователни възраженията на оспорващия, че в случая не са налице нови
обстоятелства, които обективно да не са могли да бъдат установени от органите
по приходите в хода на приключилата ревизия. Установяванията на приходните
органи за доставките по процесните фактури са основани на кредитирането им като
частни свидетелстващи документи и даденото доверие на представените от
ревизираното лице съпътстващи документи, които са сочели на облигационно
основание за извършеното авансово плащане към доставчика. В този аспект
установеният след приключване на ревизията отрицателен факт за нереалност на
доставките, се явява нов по смисъла на чл. 133, ал. 2, т. 1 ДОПК. Пропускът да
се установи симулативността на доставките не се дължи на бездействието на администрацията,
а на активните действия на ревизираното лице, респ. укриването на неизгодни
факти и обстоятелства, с цел неправомерно постигане на данъчно предимство. За
ревизиращия орган не съществува процесуално задължение да извърши насрещни
проверки на всички съконтрагенти на ревизираното лице, респ. на всички заявени
от ревизираното лице факти и обстоятелства, за да носи тежестта от въвеждането
му в заблуждение. Заложеният в чл. 5 ДОПК принцип на служебното начало цели
установяване на обективната истина, но същият не поставя пред органите по
приходите императив да поставят под съмнение и подлагат на диференциална
проверка всяко представено от ревизираното лице писмено доказателство.
Приходната администрация в извънсъдебната фаза на производството разполага с
дискреция в избора на доказателствени средства и способи за събиране и проверка
на доказателства, стига те да не са в противоречие на принципа на служебното
начало (в този смисъл Решение № 2717 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. №
9584/2013 г., I о., Решение № 7644 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. №
13581/2020 г., I о. и др.).
Така събраните преди възлагане на
процесната ревизия доказателства, релевантни за признаване правото на данъчен
кредит по процесните фактури, не са обсъждани от страна на органите по
приходите, тъй като същите не са съществували към момента на извършване на
предходната ревизия. Фактът на приключването й с влязъл в сила ревизионен акт
налага съобразяването на тези доказателства чрез допустимия процесуален способ
– изменение на задължения за данъци.
След като поведението на ревизираното лице е поставило в невъзможност
данъчните органи да узнаят правно значими факти за правилното определяне на
публичните му задължения при извършване на предходните ревизии, то установените
в последствие обстоятелства, отразени в процесуално допустими доказателствени
средства, се явяват нови по смисъла на правната норма и дават нужната
положителна процесуална предпоставка за законосъобразно иницииране на
производството по чл. 134 ДОПК (в този смисъл Решение № 12726 от 3.10.2013 г.
на ВАС по адм. д. № 1838/2013 г., VIII о.; Решение № 8434 от 08.07.2015 по адм.
д. №8111/2014 на ВАС).
Основанието за изменение на
задължението за данъци по влезлия в сила ревизионен акт е установено
извънпроцесуално на 10.12.2019 г., на която дата са снети обяснения на С.Н.С.,
управител на „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД, а заповедта за възлагане на ревизията
е издадена на 19.12.2019 г. и връчена на 23.12.2019 г., т.е. в тримесечния срок
по чл. 134, ал. 3 ДОПК, преди изтичане на срока по чл. 109 ДОПК - 31.12.2019
г., с което са спазени и законоустановените срокове за стартиране на
производството.
По отношение твърденията за
материална незаконосъобразност на оспорения РА следва да се посочи, че не е
спорно между страните, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава
данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в
който данъкът е посочен на отделен ред. Не се спори, че фактурите са издадени
от регистрирано по ЗДДС към процесните периоди лице, плащанията по фактурите са
отразени редовно в счетоводството на жалбоподателя, в каквато насока е и
заключението на вещото лице по допуснатата и приета без възражения от страните
ССЕ. Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на
процесните доставки, т.е. обективирането им като проявени юридически факти
така, както се твърди от ревизираното лице.
Според приложимото в случая
национално право, за да се признае на получателя по облагаема доставка
материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е
изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се
държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки,
регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. В посочения смисъл е и практиката на
Съда на ЕС (СЕС), а именно правото на данъчен кредит на получателя по данъчна
фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във
фактурата. Така в т. 13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че
упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не
включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването
на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези,
отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т. 17 на
същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада,
дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би
била по-лесна. Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 СЕС казва,
че за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото
на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на
облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата
за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на
всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали
може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на
стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че
доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите
на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип
правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи,
СЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит
следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
В решение на СЕС по дело С-18/13 е
дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което
не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците
да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при
наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама
и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се
установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Също така константна е
практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в
противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да
действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се
изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция
не го довежда до участие в данъчна измама (съображение по т. 48 от решение №
С-273/11). В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба
срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават
на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи
следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се
установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба (т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11). Всяко манипулиране на
доказателства се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ
(решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49). Тук е важно да се
отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за
извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща
доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит -
вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11. В този смисъл и представеното
в последното по делото съдебно заседание копие на определение на ПОС, което
освен всичко друго, не е и влязло в сила, не би довело до различен извод от
този, до който са достигнали органите по приходите, а именно, че е налице
данъчна измама. По идентичен начин стои въпросът и с показанията на свидетеля С.,
доколкото същите са твърде общи, отделно от това същият е заинтересован, с
оглед на това, че именно той е подписал сключения договор, той е и лицето,
което би следвало да е преговаряло лично с упълномощения представител на
доставчика – П. Г., което лице освен всичко друго се установи, че не е
напускало страната, няма издаден валиден паспорт и не може да бъде открито.
Тук следва да се има предвид и общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето което,
претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно
доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 ЗДДС и чл. 69 ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да
приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това
(т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка
наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството
на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките,
превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и
обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен
начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който
същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка
по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. Както при
доставката на стоки, така и при доставката на услуги доказателствата за
реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи
потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи на
прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите
доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой
или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по
с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни услуги“, с/ка 4532
"Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на
стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури
за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо - предавателни протоколи;
стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и
количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания
и др. Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на
доставката са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на
услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост,
възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на
ДДС. Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират
помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване
на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на
доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е
извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и
разтоварени, от кого са предадени и приети. Авансовото плащане, какъвто е
предметът на процесните фактури, издадени от доставчика „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“
ЕООД, е данъчно събитие, във връзка с което за страните по облагаема сделка
възникват права и задължения, и по-конкретно, задължението за доставчика на
стоката да начисли ДДС и съответстващото му право на получателя по сделката да
упражни правото си на данъчен кредит. Наличието на данъчно събитие е във връзка
със сключена облагаема сделка, но това не е достатъчно, за да се приеме
реалност на изпълнението й. Данъчното събитие е основание за упражняването на
правото на данъчен кредит, което субективно материално право законът свързва с
получена стока или услуга от получателя по облагаема доставка (арг. чл. 25, ал.
1 и ал. 2 вр. ал. 7 ЗДДС), т.е. с
реалното осъществяване на облагаемата сделка (така Решение № 6725 от 22.05.2009
г. на ВАС по адм. д. № 12835/2008 г.). След като в случая е установено и не се
спори, че сключеният договор за доставка на захар между
дружеството-жалбоподател и „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД, не е изпълнен, то
основателно е преценено от данъчните органи, че ревизираното лице е упражнил
право, което не е възникнало. Отделно доказателствата по делото сочат, че
изпълнението на договора е обективно невъзможно, тъй като изпълнителят не
притежава нужния финансов, материален и технически ресурс да извърши
доставката. Без значение за реалността на доставката се явяват представените
доказателства за превъзлагане на трето лице – „ВЕГА КОНСУЛТ 11“ ЕООД, доколкото
се установява, че това лице също не разполага с финансов, материален и
технически ресурс да извърши доставката. На нито един от двамата доставчика
(пряк и предходен) не са издадени съответните лицензи, нито един техен
представител няма данни да е осъществил посещение в Кения и/или да има
търговски връзки с производители и/или търговци в сферата на производство и
търговия със захар, нещо повече, всяко едно физическо лице, явяващо се
управител или упълномощен представител на доставчиците заявява, че няма
представа за извършваната търговска дейност от дружествата, които са закупили в
момент, в който са изпаднали във финансови затруднения. Всички представени от
ревизираното лице документи са насочени към едно бъдещо несигурно събитие, което
е извън фактическия състав на неправомерно упражненото право на данъчен кредит.
В случая, наличието на доказателства за изначална симулативна сделка запълват
фактическия състав, визиран по дело С-18/13 на СЕС, при което съобразно смисъла
на Директива 2006/112/ЕО на Съвета е налице правно основание за
дисквалифициране на заявеното от ревизираното лице данъчно предимство. Фактът
на знанието у последното за наличието на данъчна измама се подкрепя от
доказателства, изхождащи както от страна на доставчика, така и от третите лица
– обществени организации, административни органи и структури. Въвеждането в
заблуждение на органите по приходите с дадените в предходната ревизия писмени
обяснения и установения реверсивен цикъл на плащанията по фактурираната
доставка безспорно сочи и на участие на ревизираното лице в данъчната измама,
доколкото търговецът не само не е взел всички мерки, които могат разумно да се
изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция
не го довежда до участие в противоправния резултат, а е способствал с
действията си за постигането му. При това положение не се явява в противоречие
нито с националната, нито с европейката правна рамка, отказът на право на
данъчен кредит по издадените от
доставчика „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД фактури.
Следва да се посочи, че макар и
документално оформени в счетоводството на ревизираното лице, нереалните
доставки не пораждат права както по отношение на косвени, така и по отношение
на преките данъци. Счетоводните операции, които търговците отразяват в
първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно
икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Принципът за
предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата норма на чл.
4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството. Счетоводството трябва да отразява
действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При
последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от
гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции
пред тяхната форма. Законът при всички случаи, независимо, дали се касае за
определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко, доказателства
за реалност на доставката, по начина, по който същата е обективирана в
съставените първични счетоводни документи, а след това и за правилното й
счетоводно отразяване.
С оглед установената фактическа и
правна обстановка, настоящият съдебен състав намира, че органите по приходите
законосъобразно са отказали на дружеството-жалбоподател правото на данъчен
кредит по процесните фактури, издадени от „ТРЕЙД КОМЪРС ИМПОРТ“ ЕООД и са
определили допълнителни задължения в общ размер на 3 500 000 лева и лихви в
размер на 2 220 718,85 лева.
С оглед изхода на спора, на ответника
се дължат сторените в производството разноски за осъществената юрисконсултска
защита, които се констатираха в размер на 26 692,16 лева, съгласно чл. 8, ал.
1, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо и на основание чл. 172, ал.
2 АПК, Административен съд – Пловдив, V състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЗАХАРЕН КОМБИНАТ –
ПЛОВДИВ“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град Пловдив,
бул. „България“ № 117, представлявано от П. Г.С. – изпълнителен директор
(понастоящем с изпълнителен директор С.И.Ф.) срещу Ревизионен акт №
Р-29002919008392-091-001/31.12.2020 г., издаден Г.С.С. на длъжност Началник на
сектор, възложил ревизията и Ц.Г.Б.на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“,
потвърден с Решение № 421/22.03.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.
София, с който РА на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС
в общ размер на 3 500 000 лева, ведно с прилежащи лихви в размер на 2 220
718,85 лева.
ОСЪЖДА „ЗАХАРЕН
КОМБИНАТ – ПЛОВДИВ“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град
Пловдив, бул. „България“ № 117, представлявано от С.И.Ф. – изпълнителен
директор да заплати на НАП, сумата в размер на 26 692,16 (двадесет и шест
хиляди шестстотин деветдесет и два лева и шестнадесет стотинки) лева,
представляваща сторените разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :