РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Царево, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200182 по описа за 2021 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Е. А. А., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 19-4635-000433 от 05.12.2019 год. на
Началника на РУП- Приморско, с което на Е. А. А., ЕГН **********, за
нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл.
190 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50.00 лева, на
основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 50.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от месец, на основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от
ЗДвП и „глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност
на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при провеждане на административно
наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното
наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния
закон. Жалбоподателя твърди, че не е извършил вменените му нарушения.
1
Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител. Ангажира доказателства. Пледира се за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани
са актосъставителят и свидетеля по установяване на нарушението.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2019 год. около 18,45 часа, актосъставителя, съвместно със
свой колега, били на КПП „Узунджа“, като осъществявали контрол на пътния
трафик на ВП - 99, км. 37, 600. Служителите забелязали към тях да
приближава от гр. Бургас, посока гр. Приморско, лек автомобил „Форд“,
червен, който без видима причина, спрял отдясно на пътя, обърнал посоката
на движение и потеглил с висока скорост посока гр. Бургас. Полицаите
веднага го последвали, включили звуков и светлинен сигнал, като на около 30
- 40 метра го застигнали, но водача завил към плаж „Перла“ и увеличил
дистанцията. Полицаите продължили по пътя, като видели колата, паркирана
успоредно на пътя плаж „Перла“, асфалтирания участък, паркирана в черен
път отстрани, в посока „Маслен нос“. Докато полицейските служители
правили опити да установят водача, при тях дошъл жалбоподателя пеша, по
къси панталони и тениска, като им казал, че е ходил по нужда в гората и
казал, че работи като масажист на плажа. След това, полицаите установили,
че задната дясна врата на автомобила е отворена, проверили вещите вътре и
от намерените документи установили, че лицето което се е явило при тях,
всъщност е бил водача на автомобила. В последствие, жалбоподателя бил
установен на плажа, и при проведена беседа заявил, че той е управлявал
автомобила, че се е притеснил като видял полицаите, защото имал неплатени
глоби и автомобила няма технически преглед и за това е опитал да се отклони
от полицейската проверка. Констатираното мотивирало актосъставителя, да
състави акт за установяване на административно нарушение № ******** от
18.06.2019 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно,
подробно и изчерпателно. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет
без възражения. Наказващият орган- Началника на РУП-Приморско, въз
2
основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление,
в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН
начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл.
147, ал. 1 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл. 190 от ЗДвП и санкционирано по чл.
185 от ЗДвП, чл. 181, т. 1 от ЗДвП, чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП и чл. 185 от
ЗДвП.
Съдът прие за установена по категоричен начин изложената фактическа
обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен
материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК, експертиза и устните доказателства- показанията на
актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението. Съдът
кредитира изцяло тия показанията, като безпротиворечиви, логични, и
последователни, напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени
доказателства. Съдът няма никакви основания да се съмнява както в
показанията на свидетелите, така и в добросъвестността на същите при
изпълнението на служебните им задължения. Показанията са дадени под
страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната
заинтересованост или предубеденост.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер,
като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и
това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
3
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на РУ- Приморско, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Началник РУ- Приморско, т.е. в съответствие с разпоредбите на
чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда оспорва фактическите
констатации по акта, оспорва, че е управлявам МПС, твърди, че са допуснати
в хода на производството съществени, процесуални нарушения.
На първо място, на база събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съда приема за безспорно и категорично доказано, че именно
жалбоподателя е управлявал въпросното МПС и при управлението му е
допуснал нарушенията, които са му вменени с АУАН и НП, т.е същия,
правилно и законосъобразно е бил привлечен към административно
наказателна отговорност.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя, за допуснати процесуални
нарушения и след внимателен прочит на събраните по делото доказателства,
съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен съобразно
нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
като редовно съставен акт има доказателствена сила за посочените в него
обстоятелства до доказване на противното. По делото не са установени
различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни
доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема
описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в
АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо него.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди, изцяло. Както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него
4
фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби
към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като
законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.
В случая, деянието е формално- на просто извършване- и разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4635-000433 от
05.12.2019 год. на Началника на РУП- Приморско, с което на Е. А. А., ЕГН
**********, за нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, чл.
103 от ЗДвП и чл. 190 от ЗДвП, са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 20.00 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, „глоба“ в
размер на 50.00 лева, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, „глоба“ в размер на
50.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от месец, на
основание чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20.00 лева, на
основание чл. 185 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото
постановяване.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5