Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 69
гр.Свищов, 24.06.2020г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 08.06.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№842 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Е.-П. П.“АД твърди, че ответника е клиент на Е.-П. П. с кл. № *****,
във връзка с продажба на ел. енергия за обект заведен с абонатен № ***** в гр.
Свищов, ул. „*****. Отношенията между страните са регламентирани от общи
условия на договора за продажба на ел. енергия на Е.-П. П. АД. Твърди, че
съгласно чл. 17, т. 2 от общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
ел. енергия в срок и начин определени в общите условия. Твърди, че съгласно чл.
38 от общите условия потребител, който не изпълни задължението си за заплащане
в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. Твърди, че съгласно чл. 16, т. 2 от ОУ за продажба на ел.
енергия на Е-П.П., клиентите се задължават да заплащат стойността на
фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина определени в тези
общи условия. Съгласно чл. 32 от ОУ, в случай на забава се дължи законна лихва
върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забава до
пълното погасяване на задължението. Ищецът твърди, че на основание чл. 410 от ГПК е подал заявление в Районен съд Свищов срещу ответника и било образувано
ч.гр. дело № 621/2019 г. Твърди, че към момента на подаване на
заявлението, ответника не е заплатил
електроенергия в общ размер на 422,02лева, от които 408,07 лева – главница, за
което били издадени фактури съгласно посочената в исковата молба таблица, както
и мораторна лихва в размер на 13,95 лева, представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка една фактура от падежа ѝ до 07.06.2019 г.
Моли съда да признае в
отношенията между страните, че ответникът К.А.Г. с ЕГН ********** *** дължи на
ищеца „Е.П.“ АД, Е.1. сумата от 422,02 лева за обект на потребление, заведен с
абонатен № ***** в гр. Свищов, ул. „*****, представляваща главница в размер на
408,07 лева за консумирана ел. енергия и такса възстановяване по фактури
издадени в периода от 19.10.2018 г. – 20.02.2019 г., както и мораторна лихва в
размер на 13,95 лева - представляваща сбора от мараторната лихва на всяка
фактура от падежа ѝ до 07.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, до
окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски в заповедното производство, както и разноски в настоящото
производство.
Ответникът, чрез назначения
особен представител адв. М.К. е подал в срока и по реда на чл.131 от ГПК
отговор на исковата молба. Счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Оспорва като недължима претендираната сума от 19, 00 лева за
възстановяване на ел. захранването. Твърди, че независимо от евентуално
забавяне в плащането от страна на ответника, ищецът не се е възползвал от
правото си и не е било прекъснато електроснабдяването до абоната. Доказателство
за това било обстоятелството, че на ответника е начислявана ел. енергия и след
датата, когато би следвало да е прекъснато ел. захранването. Оспорва
претенцията за главница за консумирана енергия по основание и размер и моли
съда да отхвърли иска като неоснователен. Оспорва и акцесорната претенция за
мораторна лихва.. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът е депозирал становище, с което заявява, че ответникът е заплатил
задълженията си за главица и лихва, поради което претендира разноски по делото.
В проведеното съдебно заседание
особения представител адв.К. от ВТАК заема становище, че не поддържа отговора
на исковата молба с оглед заявеното от ищеца, че ответника е заплатил
претендираните главница и лихва. С плащането ответникът е признал иска. Излага,
че тези обстоятелства са настъпили след предявяване на иска, поради което
предявения иск следва да се отхвърли, като на ищеца се присъдят направените
разноски.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 17.06.2019г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 621/19г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 391/20.06.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – К.А.Г.
с ЕГН ********** ***, да заплати на ищеца кредитор сумата от 408,07 лв. (четиристотин и осем лева
и 07ст.)-главница за периода 19.10.2018г. до 20.02.2019г., с 13,95лв. (
тринадесет лева и 95ст.)-лихва от дата на падежа на всяка една вноска до
07.06.2019г., законна лихва от датата на подаване на заявлението –17.06.2019г.
до изплащане на сумата, както и
сумата 25 лв. (двадесет и пет лева
и 00 ст.) разноски по делото за ДТ и сумата
50 лв. (петдесет лева и 00ст.) за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не е спорно по делото, че
страните са в облигационни отношения във връзка с продажбата на ел. енергия,
която ищецът доставя на ответника с кл. № ***** за обект на потребление с
абонатен № ***** в гр. Свищов, ул. „*****. Представени са по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е-П.П.“АД, както
и Решение №ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР, както и доказателства, че
публикувани ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН
България Продажби“ АД и ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.ОН. България Мрежи“АД.
Видно от представените по делото 5бр.
фактури за периода 19.10.2018 г. до 20.02.2019г., неоспорени от ответната
страна, ищцовото дружество е издало следните фактури №№ **********/19.10.2018
г., **********/20.11.2018 г., **********/20.12.2018 г., **********/07.01.2019
г., **********/21.01.2019г. и **********/20.02.2019г. за сума в общ размер 408,07
лв. за консумирана енергия в периода от 03.09.2018г. до 02.02.2019г. и за
възстановяване на електрозахранването, Във всички описани фактури като
получател е посочена ответника К.А.Г., за обект №***** и адрес на обекта в гр.
Свищов на ул. „*****.
Това плащане е признато изрично
от ищеца с писмена молба по делото, преди съдебното заседание. Посочено е, че
претендираната мораторна лихва също е заплатена.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
При това положение исковете за
установяване вземането за главница и лихви следва да бъдат отхвърлени. Съгласно
чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право. В случая, след предявяване на
исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК ответникът е заплатил изцяло
претендираната от ищеца сума по издадените от него фактури и лихви. Това
плащане е нов факт, настъпил в хода на делото и е от значение за спора, поради
което следва да се отчете от съда. След като ответникът е платил спорното
вземане за главница и лихва, претенцията на ищеца е удовлетворена и предявения
от него иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване
съществуването на дължимото от ответника парично вземане, съгласно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр. дело № 621/2019
г. по описа на Районен съд Свищов за сумата 408,07, 00 лева – главница и 13,95
лева мораторна лихва, към момента е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,
поради извършено плащане в хода на делото.
Относно претенцията за законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното плащане, същата е за акцесорно вземане, което не може да бъде
предмет на самостоятелен иск, съединен с този за главното вземане, поради това,
че тази претенция не може да бъде конкретизирана по размер. Кредиторът на едно
парично задължение има право на законна лихва, поради това, че до момента на
плащането е бил лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и която
не е получил. Начисляваната законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата се явява последица от
уважаването на съдебно предявеното вземане. В настоящия случай, въпреки, че
законна лихва се дължи, поради това, че плащането е извършено в хода на
процеса. Доколкото ищецът не посочи дата на плащане от страна на ответника, то
искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Ищецът е претендирал деловодни
разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 25 лв., особен
представител в размер на 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, а в заповедното – 75 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски в цялост както по исковото
производство, така и в заповедното, тъй като с поведението си е дал повод за
завеждане на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която урежда
заплащането на адвокатско възнаграждение, което се присъжда в полза на
юридически лица и еднолични търговци, ако те са били защитавани от юрисконсулт
гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът намира за справедливо юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на „Е.П.“ АД, Е.1. адрес *** ****** за признаване за установено по
отношение на К.А.Г. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Е.П.“ АД, Е.1. сумата от
422,02 лева за обект на потребление, заведен с абонатен № ***** в гр. Свищов,
ул. „*****, представляваща главница в размер на 408,07 лева за консумирана ел.
енергия и такса възстановяване по фактури издадени в периода от 19.10.2018 г. –
20.02.2019 г., както и мораторна лихва в размер на 13,95 лева - представляваща
сбора от мараторната лихва на всяка фактура от падежа ѝ до 07.06.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението, поради
плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА К.А.Г. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, Е.1. адрес *** ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 75,00лв. (седемдесет и пет лева), представляваща
направените в заповедното производство разноски, от които 25 лв. заплатена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в размер
на 275,00лв. (двеста седемдесет и пет лева) разноски направени в настоящото
производство за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и особен
представител.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: