№ 1665
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502157 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от АЛ. ИВ. К. от гр.Варна срещу решение №262035/23.06.21г., постановено по
гр.д. №1880/21г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от АЛ. ИВ. К. от гр.Варна срещу
ЗД БУЛ ИНС АД ЕИК ********* , със седалище гр.София, иск за заплащане на сумата от
982,84лв, представляваща разлика между изплатените от ответното дружество в полза на
ищцата 229,12лв и сочените от нея 1211,96лв стойност на щета, настъпила на 16.12.2020г.
по собствения й лек автомобил Мерцедес Е200 CDI с ДК№******** по време на действието
на застраховка „Каско избор“, сключена с ответното дружество на осн. чл.405 КЗ.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните норми. Оспорва
извода на съда, че фактурата била частен документ и не следвало да бъде приета за
доказателство. Счита, че след като ответникът не е оспорил истинността на документа, нито
е оспорил, че автомобилът е отремонтиран и за ремонта е издадена данъчна фактура, то
последната следвало да се възприеме като годно доказателство. Излага, че отв.дружество не
е доказало правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на
обезщетението, като съгласно методиката при представена от застрахования фактура за
извършен ремонт в специализиран сервиз, застрахователят не може да откаже изплащане на
застр.обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не
1
надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна
стойност. Моли да бъде отменено решението, като бъде уважен иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ЗД БУЛ
ИНС АД, ЕИК *********, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от АЛ. ИВ. К. от
гр.Варна срещу ЗД БУЛ ИНС АД с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 982,84лв, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имущ.вреди на лек автомобил марка Мерцедес Е 200 с рег.№
******** по застраховка ”Автокаско-Избор”, вследствие на настъпило на 16.12.2020г.
застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска 08.02.2021г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните била налице валидно сключена
застраховка ”Автокаско-Избор” по полица №Е 20610019608/17.11.20г. Излага, че на 16.12.20г.
съпруга на ищцата установил, че са увредени задния капак на багажника и тавана на собствения й
автомобил, описан по-горе, паркиран на паркинг в гр.Варна, ул.Народни будители №51, като
същите били надрани с твърд предмет. Излага, че бил уведомен застрахователя и органите на реда
, като на 29.12.20г. на застрахователя били представени всички документи и бил извършен оглед на
автомобила. Сочи, че на 29.01.21г. оставила колата в сервиз, като увредените части били
боядисани и заплатила за това сумата от 1211,96лв. От страна на застрахователя й било
заплатено обезщетение от 229,12лв, като счита, че разликата до действително заплатената
сума й се дължи от застрахователя.
В отговор на исковата молба ЗД БУЛ ИНС АД оспорва предявения иск по
размер. Не оспорва наличието на застр.договор между страните, както и извършеното
плащане на сумата от 229,12лв. Счита, че автомобилът не е бил в гаранция, за да бъде
отремонтиран в оторизиран сервиз, а ищцата била избрала с договора сумата за щетите да
бъде определена по експертна оценка. Съгласно последната стойността на ремонта възлизал
на изплатената вече сума на ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
2
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото между страните не е налице спор относно наличието на договорно
правоотношение помежду им за застраховка „Каско Избор“, настъпването на застр.събитие,
както и факта, че в отв.дружество е заведена щета №**********, по която е изплатена от
застрахователя сумата от 229,12лв. Не се спори и относно вида и степента на уврежданията.
Основният спорен момент между страните, въведен с въззивната жалба, е
относно дължимия размер на обезщетението съобразно причинените имуществени вреди.
С оглед на безспорно установеното настъпване на покритото от договора
застр.събитие за застрахователя е възникнало задължението да заплати уговореното
застр.обезщетение в размера, определен по правилото на чл.386, ал.2 КЗ. Последната
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ /, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ /. Смисълът е да бъде
реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато
обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия
застрахователен риск.
В разглеждания случай ищецът е представил фактура за извършен ремонт в
специализиран сервиз на стойност 1211,96лв, като ответникът не е оспорил извършените
дейности и тяхната стойност. След като застрахованият е представил доказателства за
извършен ремонт за отстраняване на причинените в резултат на застр.събитие вреди на
автомобила, то застрахователят дължи изплащането на тази сума, която не надхвърля
уговорената застр.сума и отразява реалната възст.стойност по смисъла на чл.400, ал.2 КЗ / в
този смисъл е трайната съдебна практика / Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г. на ВКС, Решение №109/14.11.11г. по т.д.№870/10г. на ВКС и
др./.Неоснователно е възражението за определяне на обезщетението по експертна оценка,
доколкото при съдебно предявена претенция за плащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи обезщетението съобразно предвидените императивни законови
правила.
Ето защо при съобразяване с посочените законови постановки действителната
стойност на причинените щети възлиза на сумата от 1211,96лв. Предвид това и като
съобразява извършеното от застрахователя плащане на застр.обезщетение от 229,12лв,
настоящият състав намира, че искът за останалата част, възлизаща на 982,84лв, от
дължимото застр.обезщетение, подлежащо на репариране от страна на застрахователя, се
явява основателен в предявения размер. Решението на ВРС като неправилно следва да бъде
3
отменено.
При този изход на спора в тежест на възз.страна следва да бъдат възложени
сторените от въззивника разноски за двете инстанции в размер на 75лв-д.т.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № №262035/23.06.21г., постановено по гр.д. №1880/21г.
на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Дж.Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ИВ. К., ЕГН **********,
с адрес гр.Варна, ул.Балкапан бл.7, ет.4, ап.13, СУМАТА от 982,84лв /деветстотин
осемдесет и два лева и 84ст/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
причинени имущ.вреди на лек автомобил марка Мерцедес Е 200 с рег.№ ******** по
застраховка ”Автокаско-Избор”, вследствие на настъпило на 16.12.2020г. застрахователно
събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска 08.02.2021г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Дж.Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ИВ. К., ЕГН **********,
с адрес гр.Варна, ул.Балкапан бл.7, ет.4, ап.13, сумата от 75лв, представляваща сторените за
първоинстанционното и въззивно производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4