Решение по дело №1600/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ и чл. 227 Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, подадена чрез процесуален представител Д.О., срещу Решение № 922 от 16.06.2023 г., постановено по АНД № 1313/2023 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-013811 от 12.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ) - Варна, като дружеството „Т.П.Е. “ ЕООД с ЕИК *** е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде наложена имуществена санкция.

С жалбата се настоява, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване на приложимия материален закон от установената фактическа обстановка по делото и поради преквалифицирането на констатираното нарушение като маловажно. Сочи се, че споразуменията не са били представени при извършената от контролните органи проверката. Твърди се, че поради липсата на разпит на работника/служителя дали действително е подписал и кога тези споразумения, то последните са изготвени във връзка с настоящия процес. Изтъква се, че нарушението не е отстранено веднага след констатирането му, а едва след издаване на оспореното НП. Искането е да се отмени въззивното решение и да се потвърди НП, като правилно и законосъобразно. В хода на делото процесуалният представител на ответника поддържа изложените в касационната жалба доводи и направените искания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Ответникът в касационното производство – „Т.П.Е. “ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ------------- представлявано от управител И.Р. чрез адв. М.Т., в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна. Сочи се, че възражението на касатора относно представените в съдебното следствие споразумения между работодателя и лицето Ж.Р., е неоснователно, тъй като същите са сключени преди издаване на НП. Посочва се, че твърденията на касатора за антидатиране на споразуменията са неверни и са направени за първи път едва с касационната жалба. Според ответната страна макар и на по-късен етап е налице отстраняване на извършеното нарушението, поради което счита, че правилно РС – Варна го е квалифицирал като маловажен случай. Прави се искане за оставяне в сила на постановеното от РС – Варна решение, което искане се поддържа и в хода по същество на делото. Не претендира разноски. В хода по същество на делото, процесуалният представител на ответника сочи, че в тежест на административния орган е било да представи доказателства, че Директорът на ДИТ е отсъствал в периода, в който е издадено НП, и т.к. липсват такива доказателства, то издадената заповед е нищожна.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото районният съд, преценявайки установените факти по случая, е приложил правилно закона. Пледира се за оставяне в сила на обжалваното решение.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Т.П.Е. “ ЕООД срещу НП № 03-013811 от 12.05.2021 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 Кодекса на труда (КТ), на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

Според НП дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание по т. 6 от Протокол № ПР2013399/30.06.2020 г. на ДИТ – Варна относно изискването „Да изплати в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Ж.Ц. Р. с ЕГН **********, на длъжност „машинен оператор“, което е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г., в размер на 740.63 лв., съгласно чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ, със срок за изпълнение до 16.07.2020 г.“ Неизпълнение на това дадено задължително предписание в предоставения срок, в НП е посочено, че е установено при извършена последваща проверка, обективирана в Протокол № ПР2112867/28.04.2021 г. Нарушението е прието, че е извършено на 17.07.2020 г. в гр. Варна, на посоченото седалище и адрес на управление на дружеството-работодател, към който момент е следвало да бъде изплатено в дължимия размер парично обезщетение, а като доказателства са посочени – протокол – 2 бр., и справка дължими обезщетения. Обективиран е извод, че по отношение на установеното нарушение не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и не представлява маловажен случай.

При първоначалното разглеждане на делото от РС – Варна с Решение № 1633 от 03.12.2023 г. по АНД № 4341/2021 г. е отменено НП № 03-013811 от 12.05.2021 г., издадено от Директора на ДИТ – Варна, като посоченото решение е отменено с Решение № 359 от 20.03.2023 г. по КАНД № 178/2023 г. на АдмС – Варна и е върнато делото за повторно разглеждане, при което РС се произнася с Решение № 922 от 16.06.2023 г. по АНД № 1313/2023 г. РС – Варна, предмет на обжалване по КАНД № 1600/2023 г. на АдмС – Варна.

С обжалваното по КАНД № 1600/2023 г. на АдмС – Варна Решение № 922 от 16.06.2023 г. по АНД № 1313/2023 г., при повторното си произнасяне, РС – Варна приема, че при издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити, издадени са в предвидените за това срокове, НП е издадено от компетентен орган, като описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере вмененото му нарушение и да организира защитата си.

За да отмени НП, въззивният съд преценява, че от представените по делото платежни нареждания дружеството-работодател е изплатил пълната дължима сума за неизползван платен годишен отпуск на работника, поради което е налице маловажен случай, тъй като дори и на по-късен етап даденото от инспекторите задължително предписание е изпълнено в цялост и не са настъпили вредни последици за работника. Въззивният съд приема, че извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и предупреждава дружеството-работодател, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на оспореното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С Решение № 1339 от 18.10.2023 г. по КАНД № 1600/2023 г. на АдмС – Варна е отменено Решение № 922 от 16.06.2023 г. по АНД № 1313/2023 г, предвид неправилност на извода на РС – Варна за наличие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Касационната инстанция посочва, че специалната разпоредба на чл. 415в КТ изключва приложението на чл. 28 ЗАНН, а същевременно не са налице предпоставките, регламентирани в чл. 415в, ал. 1 КТ за квалифициране на нарушението като маловажно, доколкото неизпълнението от страна на работодателя на задължението за изплащане на обезщетение изключва възможността за извод за непричинени вредни последици. На следващо място, с Решение № 1339 от 18.10.2023 г. по КАНД № 1600/2023 г. АдмС – Варна посочва, че решението на РС – Варна е неправилно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – районният съд не е изследвал въпроса за компетентността на административния орган, издал обжалваното НП, а и поради липсата на мотиви по отношение конкретно вмененото на санкционираното дружество нарушение, доколкото въззивният съд се е произнесъл за неизпълнение на предписание по т. 7, а не по т. 6.

Тъй като касационната инстанция няма правомощие за повторно връщане на делото за разглеждане от въззивния съд, след отмяната на Решение № 922 от 16.06.2023 г. по АНД № 1313/2023 г. на РС – Варна, е насрочено делото за разглеждане от АдмС – Варна с указания до административнонаказващия орган, че не сочи доказателства за компетентността на Д.Н.Д. да издаде обжалваното НП.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е разрешаването на спора по същество, доколкото въззивното решение е вече отменено. Следва касационната инстанция да се прецени законосъобразността на НП № 03-013811 от 12.05.2021 г., издадено от Директора на ДИТ Варна само на основанията, които касационната инстанция вече е приела, че не са изяснени и преценяни от районния съд (въпреки двукратното разглеждане на делото), а същите са от значение за преценката за правилното прилагане на закона.

Административнонаказващият орган представя по делото Заповед № ЧР-366 от 05.05.2023 г. на Главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, от която съдът установява, че Д.Н.Д. е надлежно определена да замества Директора на ДИТ – Варна за периода от 05.05.2021 г. до 18.05.2021 г., включително. Заповедта на Главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е издадена на основание чл. 84 от Закона за държавния служител, която разпоредба регламентира института на заместване на държавния служител при отсъствието му. Органът по назначаването преценя, че по време на отсъствието на И.И. – Директор на ДИТ Варна, за конкретния период – от 05.05.2021 г. до 18.05.2021 г., включително, служебните задължения на длъжността Директор на ДИТ Варна следва да се изпълняват от друг държавен служител от състава на съответната администрация - Д.Д. – Началник на отдел БКТД при ДИТ Варна. Процесната заповед не е за изпълнение от друг служител на задълженията на Директор на ДИТ Варна принципно при отсъствието на последния, за да е необходимо установяване по делото факта на отсъствието на титуляра към момента на издаване на НП, а е за конкретен период на отсъствие на титуляра на длъжността директор на ДИТ. Предвид изложеното възражението на наказаното дружество за неизясненост на факта на реалното отсъствие на титуляра на длъжността е неоснователно. Тоест обжалваното НП № 03-013811 от 12.05.2021 г. е издадено от компетентен орган, в условията заместване на Директора на ДИТ – Варна.

Настоящият състав на съда, като съобрази фактите, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, намира, че НП е незаконосъобразно, предвид следните съображения:

С АУАН и с НП е вменено на дружеството-работодател административно нарушение, състоящо се в неизпълнение на даденото от инспекторите при ДИТ – Варна задължително предписание с Протокол № ПР2013399/30.06.2020 г., а именно: „т. 6 – „Т.П.Е. “ ЕООД да изплати в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Ж.Ц. Р. с ЕГН **********, на длъжност „машинен оператор“, което е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г., в размер на 740.63 лева“.

Посочвайки в НП и АУАН, че неизпълнението на предписанието по Протокол № ПР2013399/30.06.2020 г. е по т. 6 и по отношение на лицето Ж.Ц. Р., административнонаказващият орган е допуснал процесуално нарушение, състоящо се в неяснота на вмененото административно нарушение – по коя точка и съответно по отношение на кое лице е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-работодател, доколкото предписанието по т. 6 е по отношение изплащане на обезщетение с друг размер и на друго основание на лицето Е.Ю.С. с ЕГН **********, на длъжност „готвач“, което е различно лице от посоченото в НП. Процесното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, т.к. се засяга правото на наказаното лице да разбере какво нарушение му се вменява, респ. да организира адекватно защитата си.

От друга страна е налице недоказаност на така вмененото нарушение. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства не се установява извършване на вмененото с НП деяние – неизпълнение на предписание по т. 6 от Протокол № ПР2013399/30.06.2020 г. Видно от представения с административната преписка Протокол № ПР2013399/30.06.2020 г., т. 6 се отнася до неизпълнение на дадено задължително предписание, но по отношение на различно от посочено в АУАН и НП лице – Е.Ю.С. с ЕГН **********, на длъжност „готвач“, чието обезщетение е начислено във ведомостта за месец април 2020 г., в размер на 1107.93 лева.

Съдът установява, че с Протокол № ПР2013399/30.06.2020 г. на санкционираното дружество е дадено предписание и да заплати в дължимия размер парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Ж.Ц. Р., на длъжност с ЕГН **********, на длъжност „машинен оператор“, което е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г., в размер на 740.63 лева, но процесното предписание е по т. 7 от Протокол № ПР2013399/30.06.2020 г. Вмененото нарушение обаче е по отношение неизпълнение на предписанието по т. 6, което според протокола, обективиращ предписанията е за друго лице, за друг размер и на друго основание дължимо обезщетение. Тоест вмененото с обжалваното НП деяние - неизпълнение на предписанието по т. 6, не се доказва от ответника по делото да е извършено.

Следва касационната инстанция да се произнесе по същество на спора и да отмени обжалваното НП.

Представляващият административнонаказващия орган отправя искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, такива не му се следват, а санкционираното дружество не претендира присъждане на разноски.

На основание чл. 227, ал. 1 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013811 от 12.05.2021 г., издадено от изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ, на „Т.П.Е. “ ЕООД, с ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: