№ 158
гр. Варна, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900800 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ВГ-6 ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. "България" №
51Б, ет. 4, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав
Варненчик №258, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал. 1 и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати следните суми:
-сумата от 192297,41лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.
Ноември 2018г., за която е издадено дебитно известие №131/31.12.18г. , както и сумата от
55338,87лв, представляваща обезщетение за забава за периода 16.01.19г. до 17.11.21г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.11.21г.
до окончателното изплащане на задължението;
-сумата от 48221,25лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за
м.Декември 2018г., за която е издадена фактура №132/31.12.18г., както и сумата от
13876,99лв, представляваща обезщетение за забава за периода 16.01.19г. до 17.11.21г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.11.21г.
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за
присъединяване, сключен на 19.03.08г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. Твърди,
1
че ищецът е сключил Договор за изкупуване на електрическа енергия №91/17.02.2010г. с
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, по силата на който последният се е задължил да изкупува
ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа
енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011г.
Твърди, че с Решение №Ц-10/30.03.11г. е въведена нова преференциална цена за изкупуване
на ел.енергия, която се прилагала трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед
изменение на разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било
установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били
определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като
било установено нетно специфично производство 2000 kWh при цена 188,29лв/ MWh., без
ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. / т.1.7/ и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh, без ДДС, за
ВяЕЦ, работещи над 2250ч. /т.1.8/. Сочи, че през м.Ноември 2018г. е произвел и доставил
ел.енергия в размер на 933,816 мWh, за което издал фактура №129/30.11.18г. на стойност
5222,57лв с ДДС, както и през същия месец е произвел и доставил ел.енергия в размер на
910,703 мWh, за което издал фактура №130/12.12.18г. на стойност 13474,12лв с ДДС. През
м.Декември 2018г. ищецът произвел и доставил ел.енергия в размер на 236,357 мWh, за
което издал фактура №132/31.12.18г. на стойност 50697,31лв с ДДС, като през месеца ВЕЦ е
работила при надхвърлен праг на НСП, определено в т.1.7 от Решение СП-1. Счита, че ако
произведената от ВяЕЦ ел.енергия надвиши 2250 ефективни годишни часове работа, то тя
следвало да се изкупува по т.8 от Решение Ц-10 за количествата до достигане на 2250, и по
т.9 за количествата над 2250 до 2300 , а горницата – по цена на излишък на балансиращ
пазар. Намира отказът на ответника да изпълни задължението си, обосновавайки го с
позицията на НЕК, за неправилен, тъй като за ответника не съществували договорни или
законод.причини да прилагал друг механизъм за заплащане извън вече приетия в
отношенията между страните. Излага доводи, че предвид отмяната на Решение СП-1 в
частта по т.1.7 с Решение по адм.д.№5284/18г.на ВАС, то не следвало да бъде прилагано,
както и не следвало да се зачита и последващо приетото Решение СП-5. Прави искане за
осъществяване на инцидентен съдебен контрол на това решение, считайки го за нищожно и
незаконосъобразно, тъй като КЕВР нямала компетентност да постанови акт с обратно
действие. Твърди, че ответникът следвало да заплати количеството ел.енергия до 15 работни
дни след получаване на фактурата. Излага, че ответната страна била в забава и дължала
обезщетение за това в горепосочените размери. С допълнителната искова молба оспорва
възраженията в отговора.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик,ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на
сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия. Счита, че прагът, след който
не се дължи преференц.цена за произведената енергия, е съответстващото за категорията
НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Намира за неправилно твърдението на
ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени към една и съща ВяЕЦ.
2
Счита, че с Решение СП-5/28.03.19г. КЕВР валидно и законосъобразно е установил НСП.
Оспорва да са налице предпоставките за провеждане на инцидентен съдебен контрол по реда
на чл.17, ал.2 ГПК. Счита, че като е заплатил по цена за излишък на баланс.пазар
процесните количеств ел.енергия, е изпълнил точно задължението си. В допълнителният
отговор оспорва твърденията в допълн.искова молба.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул.Триадица №8, не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът е производител на ел.енергия от
възобновяем източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW,
която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване,
сключен на 19.03.08г.. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД.
Не се спори още, че по силата на Договор за изкупуване на ел.енергия,
сключен между страните по делото, ответникът се е задължил да изкупува произведената от
ищеца електрическа енергия. За безспорен между страните е приет и факта, че до м.11.2018г.
ищецът е продавал ел.енергия по преференц.цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.11г. на
КЕВР.
По делото няма спор, че произведеното през м.11.18г. количество ел.енергия
от 910,703 мWh над НСП, както и произведеното през м.12.18г. количество ел.енергия от
236357 мWh над НСП, са платени от ответника по цена за излишък на балансирания пазар.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и
чл.86 ЗЗД.
По делото няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, която е
присъединена към електроразпр.мрежа, както и че ответникът в качеството си на краен
снабдител е задължен да изкупува произведената от първия ел.енергия по преференциални
цени, които се определят от КЕВР. Процесното правоотношение, макар и нормативно
предвидено на договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е
ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно
цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Между страните няма спор, че по отношение на конкретното правоотношение
за спорния период относими се явяват преференциалните цени, предмет на Решение Ц-
3
10/30.03.11г.
Съгласно действащият към момента на сключване на процесния договор Закон
за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм/,
произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува по преференциални цени,
формирани от 80 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на
обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии в
зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). С новия Закон
за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от 3.05.2011г./, §7 от ПЗР е
предвидено съхранение на отношенията с досегашните производители, като е запазено
действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от
възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на
влизане в сила на закона. Съгласно измененията на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.14г.,
на преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера на
определената средногодишна продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за
определяне на цена на конкр.производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена,
по която общ.доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и
електроразпред.дружества. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството
ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.
Посочената разпоредба на общо основание намира приложение както към бъдещи
производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори,
доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени
заварени правоотношения. Въведеното редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано
по преференциални цени, е обвързано с нетното специфично производство, съгласно
решението на КЕВР, въз основа на което те са определени. С оглед на това и в изпълнение
на §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното
специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-10/30.03.11г., а именно: т. 1.7. – 2000 kWh, при
определената цена – 188,29лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел. централи, работещи до 2250
часа и т. 1.8. – 2300 kWh, при определената цена 172,95лв./МВтч, без ДДС, за вятърни
ел.централи работещи над 2250 часа. По делото не е налице спор, че с влязло в сила
Решение №1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение №
1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град в частта му, в която е отменено
решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7.
Същевременно с Решение №СП-5/28.03.19г. на КЕВР е установено считано от
31.07.2015г. нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз
основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи
работещи до 2250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение №Ц-
4
13/28.06.06г. Това решение е породило своето действие съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ към датата на
приключване на устните състезания по делото, поради което и следва да бъде съобразено,
като с оглед предварителната изпълняемост на решенията на регулатора ирелевантно се
явява наличието на висящо дело по проверка законосъобразността на решението пред
компетентния административен съд.
Действително според разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК съдът следва да се
произнесе инцидентно по валидността на административните актове независимо от това
дали подлежат на съдебен контрол, а по законосъобразността им, само когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е участвала в административното
производство по издаването и обжалването му, като това произнасяне е само в мотивите на
решението доколкото е във връзка с гражданскоправният спор, поставен за разглеждане, при
наличие на правен интерес от това оспорване. Направеното от ищеца в случая искане по
чл.17, ал.2 ГПК за валидността на решението, чиято нищожност е обоснована с липсата на
компетентност на КЕВР да постанови акт с обратно действие, съдът намира за лишено от
правен интерес, тъй като ограничението за изкупуване на ел.енергия от крайния снабдител
по преференциална цена до размера на нетното специфично производство не произтича от
отменения адм.акт, а от закона–чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Отделно от това с Решение
№1873/12.02.21г. по адм.д.№2016/20г. на ВАС е разрешен въпросът за валидността на този
адм.акт, а от своя страна ищецът не е обосновал предприетото от него оспорване на
законосъобразността на адм.акт с конкретни твърдения в тази връзка.
С оглед съвпадащите по делото твърдения на страните се установява
постигнато съгласие между тях за относимостта към конкретната ВяЕЦ на т.8 от Решение №
Ц-10/30.03.11г., касаещо централи, работещи до 2250часа. Ищецът не твърди в исковата
молба, нито ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса
на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250часа
на годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на
172,95лв/Мвтч. Предвид това нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като
ценообразуващ елемент е 2000 kWh.
С оглед на гореизложеното по преференциални цени подлежи на изкупуване
част от произведената ел.енергия за м.11.18г., съотв. м.12.18г./ тази до достигане на НСП/, а
останалото произведено количество подлежи на изкупуване по цени за излишък на
балансирания пазар. Този извод е в съответствие с относимите за периода разпоредби на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР относно прилагането на
посочената разпоредба към централите от съотв.вид.
Между страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата ел.енергия,
надхвърлящи НСП, за процесния период по цена за излишък, нито е налице спор относно
размера на дължимата цена за излишък.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изходът
на спора по главните искове обуславя извод за неоснователност на акцесорните претенции
5
за присъждане на обезщетение за забава.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски се следват
единствено в полза на ответника, но доколкото последният не е ангажирал своевременно
доказателства за извършването им до приключване на устните състезания по делото, такива
не подлежат на присъждане.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ВГ-6 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. "България" № 51Б, ет. 4, против
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик №258,
искове с правно основание чл.79, ал. 1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
следните суми: сумата от 192297,41лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за
произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.
Ноември 2018г., за която е издадено дебитно известие №131/31.12.18г., както и сумата от
55338,87лв, представляваща обезщетение за забава за периода 16.01.19г. до 17.11.21г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.11.21г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 48221,25лв., представляваща
дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ за м.Декември 2018г., за която е издадена фактура
№132/31.12.18г., както и сумата от 13876,99лв, представляваща обезщетение за забава за
периода 16.01.19г. до 17.11.21г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 17.11.21г. до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач на страната
на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 220 във
вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6