РЕШЕНИЕ
№ 708
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110140911 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Б. С. срещу С. М. М., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 2019г. до
13.07.2021г. изразяващи се в притеснение и неудобство вследствие на силен шум и
високочестотен ток, причинени от извършено преустройство на собствения на ответника
апартамент № 51, в гр. София, ж.к. „Дървеница“, бл. 47, вх. В, ет. 5, вследствие на което
балконът на апартамента е бил преустроен в кухня, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 13.07.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът С. Б. С. твърди, че през 1991г. със Заповед № РД 41.123/19.02.1991г. е
закупила апартамент в ж.к. „Дървеница“, бл. 47, вх. В, ет. 4, ап. 48 от РНС „Христо Ботев“.
Сочи, че през 2019г. в апартамента над нея- апартамент № 51, собствен на ответника, бил
извършен ремонт, като било сменено предназначението на помещенията в жилището.
Твърди, че балконът бил преустроен на кухня и били поставени пералня, сушилня, мивка,
печка и хладилник, а кухнята била преустроена на спалня. Поддържа, че описаното било
направено като се прокарали тръби за мивката и пералнята, като била монтирана помпа, за
да се изсмуква мръсната вода от пералнята и мивката. По този начин в нейното жилище се
чувал невъобразим шум, вибрации и течал много опасен честотен ток, което се засилвало
през нощта, когато се използвала нощната електрическа енергия. Тръбите и помпата били
поставени над нейната спалня. Поддържа, че вече почти три години не може да ползва
собственото си жилище. Осъществила контакт с наемател на ответника, но не се достигнало
1
до разбирателство. Подала сигнал до кмета на Столична община, както и главния архитект.
На 05.02.2020г. получила писмо от кмета на район Студентски, с което я уведомили, че
задължават собственика на апартамент № 51 да приведе помещенията в жилището си в
съответствие с предназначението им в срок от 60 дни, което не се случило и до подаване на
исковата молба. Алармирала и Столична регионална здравна инспекция, които заявили, че
не са компетентни, но препоръчали специализирана лицензирана лаборатория по измерване
на шума. След замерването през деня и нощта било установено, че през нощта нормите на
шум са завишени и са над допустимите норми. Поддържа, че по този начин били нарушени
нормите на чл. 6, ал. 1, т. 4 ЗУЕС. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. М., с който
се оспорва предявения иск. Изложени са твърдения, че в апартамента му има следните
електроуреди, свързани към ВиК мрежата- пералня, енергиен клас А с ниво на шума 25 dB,
сушилня с ниво на шума 45 dB, клас на енергийна ефективност А+. Сочи, че показателите
на двата електроуреда на шум, консумация на ел. енергия и вибрации са изцяло в
съответствие с всички европейски директиви и регламенти, вкл. същите били в съответствие
с БДС за продажба и експлоатация в Република България. Твърдението за монтирана помпа,
изсмукваща мръсната вода, било невярно. Сочи, че електрическият ток, който се ползва в
бита, е с честота 50 Hz, като такъв бил и токът като показател и в апартамента на ищцата и в
цяла Европа. Сочи, че не ставало ясно за какво се претендират 5000 лева, какви са
неимуществените вреди, респ. кой е техният конкретен причинител. Оспорва изцяло
претендираните неимуществени вреди, както и твърденията за съществуването, респ.
наличието на висок шум от работата на битовите електроуреди, както и шума, предизвикан
от несъществуваща водна помпа и стичаща се вода по отточен канал, вкл. и наличието на
високочестотен ток в апартамента на ищцата. Твърди, че апартаментът е закупен през 2014г.
изцяло оборудван и преустроен в сегашния си вид, като до пребиваването си в него до месец
август 2018г. не е извършвал никакви преустройства, нито е подменял каквито и да било
услуги. Сочи, че твърдяното преустройство е извършено през 2012-2013г. преди продажбата
на апартамента на сегашния му собственик. Уредите били същите и житейски и технически
било невъзможно да започнат да шумят повече при нормалната им експлоатация. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна.
От приетата заповед № РД41-123 от 19.02.1991г. се установява, че ищцата С. Б. С. е
придобила собствеността върху твърдения от нея в исковата молба апартамент № 48.
От представената жалба от 28.04.2021г. се установява, че ищцата е уведомила
Столична здравна инспекция за огромен шум, произхождащ от домакинските електроуреди,
разположени на балкона на апартамента на ответника.
От писмо от 05.05.2021г. на СРЗИ се установява, че в отговор на жалбата ищцата е
уведомена, че монтажът на технически съоръжения и преустройството им не подлежи на
2
регулация от здравните органи, а шумът, предизвикан от съседи в жилищните сгради и
неговите показатели, са извън обхвата на Закона за защита от шума в околната среда.
По делото е представен протокол от 15.02.2021г. за контрол на шум в помещенията
на обществени и жилищни сгради /с характера на извънсъдебна частна експертиза/, изготвен
от „Линас Контрол“ ЕООД, в който са установени нива на шума в апартамента на ищцата,
които надхвърлят допустимите норми, при работа на пералня и сушилня в собствения на
ответника апартамент № 51.
От приетите жалби от 2020г. до кмета на СО, район „Студентски“, до директора на
ДНСК и до главния архитект на Столична община се установява, че ищцата се е оплакала
пред така посочените органи от извършените от ищеца преустройства на терасата на
апартамент № 51 и монтираните на нея домакински уреди.
От писмо от 2020г. на кмета на СО, район „Студентски“ до ищцата се установява, че
по повод постъпилите жалби е била извършена проверка в апартамента на ответника на
23.01.2020г. При проверката не е установено наличие на техническо стредство /уред,
машина/ в спалнята и лоджията на западната фасада на апартамент № 51. Установено е, че
лоджията пред дневната по източната фасада е обособена като кухненски бокс, както и че
помещението за кухня се използва за спалня. При проверката в апартамента на ищцата не е
имало шум, идващ от апартамента на ответника. На собственика на апартамент № 51 е
разпоредено да приведе помещенията в съответствие с предназначението им.
От приетия приемо-предавателен протокол от 28.11.2014г. с опис към него се
установява, че ответникът С. М. М. е приел от Стоян Рангелов Царев фактическата власт
върху процесния имот, като видно от описа, домакинските уреди, в това число перална
машина, са разположени в помещението, обозначено като хол на апартамента, докато
бившата кухня на апартамента е преустроена в стая.
От показанията на свидетеля Мария Й.а Татарска-Божанова се установява, че същата
познава ищцата, тъй като били родени в едно и също село и били приятелки, като си ходели
на гости. Една вечер свидетелката останала да нощува в апартамента на ищцата в гр. София,
ж.к. „Дървеница“ и ищцата й се оплакала, че имало шумове от горния етаж. Когато
свидетелката отишла в апартамента на ищцата се оказало, че наистина отгоре се шуми и
бучи, било много неприятно. Свидетелката не може да каже от какво е бил шумът, но
същият бил много неприятен. Двете с ищцата останали да си говорят в апартамента, но не
спали в него, а отишли при майката на ищцата, която живеела на една и съща площадка с
ищцата, но в различни апартаменти. След това свидетелката виждала отново ищцата и я
питала дали проблемът е разрешен, а ищцата й казала, че не е. Последно се виждали през
2022г. Свидетелката питала ищцата къде спи и тя казала, че се била преместила да спи при
майка си заради шума. Когато останала при ищцата, шумът се проявил след 21,00ч., но не
може да каже през кой ден от седмицата е било това. Свидетелката не обърнала внимание
каква е дограмата в апартамента на ищцата.
В показанията си свидетелят Асен Яворов Джумалиев сочи, че живеел в апартамент
3
на ответника от края на 2016г. Апартаментът бил с хол, две спални, и тераса, на която имало
изкарани пералня, сушилня, печка и микровълнова печка. Имал среща с ищцата от лятото на
2019г., когато тя се качила ядосана, за да се оплаче от някакъв шум. Свидетелят слязъл
заедно с нея в апартамента на ищцата, но според него там не се чувал шум и приключили
въпроса. Свидетелят включил пералнята и сушилнята, но в апартамента на ищцата не се
чувал шум. Свидетелят казал на ищцата да му се обади по телефона ако чуе шума и оставил
телефонния си номер. Около месец след това свидетелят се прибрал и чул странен шум и
слязъл при ищцата да я попита, дали това е шумът, който чува. Оказало се, че шумът идва от
апартамента на ищцата, и последната казала на свидетеля, че не ставало въпрос за този шум.
След това ищцата започнала да подава жалби срещу ответника, а останалите съседи не се
били оплаквали от шум. Те се били оплаквали от шум от силен телевизор и музика от
апартамента на майката на ищцата. Свидетелят сочи, че мивката се намирала на терасата и
положението било такова, когато ответникът бил купил апартамента. Свидетелят не знае
кога е правен за последно ремонт на жилището, но такъв не бил правен след 2016г., когато
свидетелят се нанесъл в него. На терасата имало тръби, които минавали покрай стената на
хола и захранвали мивката, но свидетелят не знае откъде минава отходната тръба.
От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза за
установяване нивото на шума от 03.06.2022г. се установява, че при извършено на
26.05.2022г. измерване на нивото на шума в апартамента на ищцата при включени
едновременно перална машина тип „Hotpoint-Ariston” и сушилна машина тип „Веко“ в
апартамента на ответника и едновременно с това при пусната течаща вода от чешмата на
терасата и след осигуряване на фонов шум, при измерване в различни точки на апартамента
на ищцата било констатирано еквивалентно ниво на шума от 28 dB в спалнята на ищцата и
29 dB в хола на ищцата, при допустими дневни норми от 35 dB.
От приетото експертно заключение по съдебно-техническата експертиза за
установяване нивото на шума от 20.09.2022г. се установява, че при посещение на
23.08.2022г. през нощта в жилището на ищцата са установени еквивалентни нива на шума
при същите условия в размер на 28dB в спалнята на ищцата и 29 dB в хола на ищцата, при
допустими нощни норми от 30 dB.
При разпита на вещото лице в проведените на 21.06.2022г. и 15.11.2022г. открити
съдебни заседания същото е заявило, че замерванията са извършени с шумомер от първи
/най-висок/ клас на точност, като процентът на грешка на измервателния уред е отчетен.
От приетото експертно заключение по съдебно-техническа експертиза на ВиК
инсталацията в апартамента на ответника от 07.11.2022г. се установява, че въз основа на
извършения оглед и материалите по делото, водопроводната и канализационната
инсталация в апартамента на ответника могат да работят без наличието на допълнителна
помпа за снабдяване с чиста вода и изпомпване на отходната вода.
При така събраната доказателствена съвкупност, съдът намери за установено
следното от правна страна.
4
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно поведение от страна на ответника,
изразяващо се в причиняване на сочените с исковата молба неудобства на ищцата да ползва
собствения си имот, характера и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени
вреди, както и причинно-следствената връзка между вредите и поведението на ответника. В
тежест на ответника е да установи възраженията си
В случая страните по делото не спорят и съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че С. Б. С. е
собственик на апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. Дървеница, бл. 47, вх. В, ет. 4,
а С. М. М. е собственик на апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. Дървеница, бл. 47,
вх. В, ет. 5. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от
представената от ищцата заповед от 1991г. и представения от ответника приемо-
предавателен протокол от 2014г.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху наличието или липсата на
твърдените от ищцата обстоятелства, които й пречат да ползва пълноценно своя апартамент
и причиняват твърдяното от нея безпокойство и липса на сън.
В тази насока съдът намира на първо място, че както в производството по негаторен
иск, така и в настоящото производство на деликтно основание, обстоятелството, че
ответникът е извършил преустройство в своя имот, дори когато това преустройство не
съответства на благоустройствените изисквания и е незаконно, не води само по себе си до
извод за основателност на иска /в този смисъл Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 5465/2013 г., II г. о., ГК/. Искът може да бъде основателен тогава, когато преустройството
създава затруднения за ищцата да ползва собствения си имот /в случая чрез излъчване на
силен шум/ и тези затруднения увреждат общото състояние на ищцата, причинявайки й
дискомфорт, притеснение и липса на сън. В този смисъл развитите от ищцата в устните
състезания доводи, че независимо от установеното по делото ниво на шума, извършеното
преустройство в имота на ответника било причина за увреждането, са неоснователни.
На следващо място, отново подобно на производството по негаторния иск,
ответникът по деликтния иск в настоящата хипотеза не може да се освободи от отговорност
като докаже, че преустройството е съществувало към датата, на която е придобил
собствеността върху имота, респективно, че е извършено от предходен собственик. Пасивно
материалноправно легитимирано по деликният иск е не само лицето, което е създало
предпоставките за настъпване на процесното увреждане, но и лицето, което поддържа
съществуващото фактическо състояние /в този смисъл Решение № 88 от 21.10.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3238/2019 г., I г. о., ГК/. С оглед на това развитите от ответника в отговора
на исковата молба доводи, че не носи отговорност, тъй като е закупил имота в това
състояние, са неоснователни.
На следващо място съдът намира, че човешките възприятия за ниво на шума са
5
изцяло субективни и зависят от конкретната фактическа обстановка, физическото и
емоционалното състояние на възприемащия, както и от нивото му на търпимост към
дразнения. При едни и същи обстоятелства, едно и също ниво на битовия шум може да бъде
възприето като нормално от едно лице и като прекомерно от друго, включително би могло
да попречи на дадено лице да спи спокойно. Ноторно е също така, че при съжителството
между различни лица в жилищна сграда в режим на етажна собственост, битовият шум е
неизбежен и съпътства ежедневните човешки дейности в домакинството, което изисква
проява на търпимост от обитателите на индивидуалните обекти в сградата един към друг.
Именно поради тази причина, с Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в
околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието,
граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни
и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на
стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на
населението /Наредбата/ са определени пределните еквивалентни нива на шума в околната и
жизнената среда, при чието надвишаване законодателят е приел, че е налице дискомфорт за
възприемащия. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, граничните стойности на нивата на
проникващ шум в помещенията на жилищни сгради и обекти с обществено предназначение
Lден, Lвечер и Lнощ са посочени в приложение № 2, таблица № 1, а съгласно таблица № 1,
ред № 2, граничните стойности на показателите за шум в жилищни стаи са 35 dB за ден и
вечер /от 7ч. до 23ч./, и 30 dB за нощ /от 23ч. до 7ч./. При наличието на нормативна
регулация на допустимите нива на шума в жилищните сгради и помещенията в тях, за
„прекомерен“ шум, пречещ на собственика да ползва имота си по предназначение
/включително да спи в него/ следва да се приеме шумът, чиято еквивалентна стойност
надхвърля определените в наредбата гранични стойности и има траен /не инцидентен/
характер – например, както в случая, шум от включени домакински уреди – перална
машина, сушилна машина и пр., които трайно се използват от ответника в домакинството.
Извън тази категория, битовият шум представлява обичайна и неизбежна част от
ежедневието в жилищните сгради и неговото излъчване не съставлява основание за
деликтна отговорност. Съдът отчита факта, че граничните и близките до граничните
стойности на шума също са сами по себе си високи и могат да бъдат възприети като
„прекомерни“ и „непоносими“ от определени лица, но това възприятие не може да служи
като основание за ангажиране деликтната отговорност на собственика на обекта, от който
произтича шума. Противното би означавало да се игнорират обективните критерии за ниво
на шума и отговорността на ответника да бъде поставена изцяло в зависимост от
чувствителността на ищеца, а това на свой ред означава да се игнорира необходимостта на
ответника да ползва в домакинството си уредите, излъчващи шума.
В конкретната хипотеза, от приетите от съда експертни заключения по съдебно-
техническата експертиза се установява, че дори да бъдат включени едновременно пералната
машина и сушилната машина, намиращи се на терасата на апартамента на ответника, и
едновременно с това да бъде пусната да тече изнесената на терасата чешма /хипотеза, която
6
безспорно надхвърля обичайната битова практика/, еквивалентните нива на шума в
апартамента на ищцата от посочените източници не надхвърлят допустимите гранични
стойности. Съдът кредитира така приетите заключения като пълни, ясни и компетентно
изготвени, тъй като същите са изготвени въз основа на извършени измервания на място през
деня и през нощта в апартамента на ищцата с интегриран шумомер от най-висок клас на
точност и при съобразяване процента на грешка на измервателния уред. Представената с
исковата молба частна експертиза, показваща по-високи от допустимите нива, не
представлява годно доказателствено средство в гражданския процес, поради което не следва
да бъде кредитирана. Релевираното от ищцата твърдение, че захранването на изнесената от
ответника на терасата ВиК инсталацията изисква монтиране на допълнителна помпа, която
може да бъде демонтирана при отчитане на шума и чиято работа предизвиква допълнителен
шум, също е неоснователно, тъй като от експертното заключение по съдебно-техническата
експертиза на ВиК инсталацията на ответника се установява, че такава помпа не е
необходима за функционирането на инсталацията.
При наличието на обективни данни за нивото на шума в апартамента на ищцата от
източник – уредите на терасата към апартамента на ответника, дадените от св. Татарска-
Божанова показания, че шумът бил „силен“ и „много неприятен“ не могат да обосноват
уважаване на предявения иск, тъй като същите се основават на субективната преценка на
свидетеля относно характера и интензитета на шума. Както се установява от експертните
заключения, шум безспорно е имало, а наличието на шум е поначало неприятно, но неговото
ниво не надхвърля законоустановения обективен критерий, за да бъде окачествен като
прекомерен и поради тази причина - противозаконен.
Останалите събрани по делото писмени доказателства също не са годни да установят
надвишаване на пределните нива на шума. Напротив, от изпратеното писмо от кмета на СО,
район „Студентски“ се установява, че при извършената проверка в двата апартамента, не е
установен шум. Същевременно, както беше посочено по-горе, обстоятелството, че в
апартамента на ответника е извършено преустройство, само по себе си не е достатъчно за
ангажиране на неговата деликтна отговорност към ищцата, а твърденията за наличието на
високочестотен ток на терасата на ответника, който по някакъв начин пречи на ищцата,
също не се установиха по делото.
При това положение, при липсата на първата и основна предпоставка за уважаване на
деликтния иск – противоправно вредоносно поведение на ответника, останалите
предпоставки не следва да бъдат обсъждани. Предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, платено изцяло по
банков път, и за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лева, или общо
950 лева, които следва да му бъдат присъдени.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл. ,
вх. , ет. , ап. , срещу С. М. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Д“ № , осъдителен иск
с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 2019г. до 13.07.2021г. изразяващи се в
притеснение и неудобство вследствие на силен шум и високочестотен ток, причинени от
извършено преустройство в собствения на ответника апартамент № , в гр. С, ж.к. „Д“, бл. ,
вх. , ет. , вследствие на което балконът на апартамента е бил преустроен в кухня, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.07.2021г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Б. С. да заплати на С. М. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
950 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8