Р
Е Ш Е
Н И Е № 116
гр.Кюстендил, 01.06.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№343/2022г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от АПК във вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Я.К.И. *** е предявил срещу ОДМВР –
Кюстендил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени
вреди в следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на
ответника в периода 19.02.2021г. – 06.04.2021г., както следва: 1. иск за
заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, стрес, засягане на психиката,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на отнемане на СУМПС
до окончателното изплащане и 2. иск за заплащане на сумата от 800 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
закупено гориво на стойност 500 лв. и закупена храна на стойност 300 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на отнемане на СУМПС до
окончателното изплащане. Твърди се, че вредите са настъпили от
незаконосъобразно действие – отнемане на СУМПС на ищеца на 19.02.2021г. от
служители на РУ Б.Д. и незаконосъобразно бездействие на служители на сектор ПП
при ОДМВР Кюстендил – невръщане на отнетото СУМПС, въпреки заплащането на
дължимите глоби. Претендират се разноски. Прави се
възражение за липса на правно основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на ответната страна.
Ответникът чрез процесуалния представител в писмена молба
излага становище за неоснователност на предявените искове по основание и
размер. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищцовата страна.
Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за доказаност на
исковите претенции, поради наличие на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Изразява становище за уважаване на исковете в размер, определен по
справедливост.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
На 19.02.2021г. в 16.36ч., на път
ІІ-62, км 28+100 /община Б.Д./, ищецът като водач на лек автомобил Хонда Сивик
с рег.№КН2984ВН, е спрян за проверка от служители на РУ Б.Д. във връзка с
осъществяван контрол по движение по пътищата. При проверката е установено, че
водачът управлява МПС-то с наложени наказания „глоба“, незаплатени в срока за
доброволно заплащане. Съставен е АУАН №270980/19.02.2021г., като му е отнето
СУМПС /срав. отбелязване в акта/. Същото е издадено от Великобритания и е с №IVAN0708032YK9SA
45.
Видно от квитанция №3/22.02.2021г.
глобите по съответните фишове, в общ размер на 140 лв., са заплатени от ищеца
на 22.02.2021г.
СУМПС е върнато на водача на
06.04.2021г., съгласно отбелязване върху НП №21-0245-000067/26.02.2021г. От
представените доказателства /л.71/ се установява, че същото е изпратено от РУ Б.Д.
на ОДМВР – Кюстендил на 02.03.2021г.
Събрани са гласни доказателства. Св.А.
– системен оператор-паспортна служба РУ Б.Д. свидетелства за начина на работа
при отнемане на СУМПС и за изпращането му на ОДМВР – Кюстендил, сектор ПП.
Заявява, че ищецът не е идвал в РУ Б.Д. за получаване на своето свидетелство.
Св.К. – системен оператор в сектор ПП Кюстендил, сочи че ищецът е заплатил при
нея глобата, но в този ден не му е върнато свидетелството, тъй като не е било
изпратено от РУ Б.Д., както и че след това няколко пъти лицето е идвало да
търси СУМПС, но безуспешно. След като е пристигнало от районното управление
СУМПС е върнато на лицето. От показанията на св.Н. ***, се установяват
обстоятелствата по извършената проверка на ищеца на 19.02.2021г. и отнемането
на СУМПС.
От показанията на св.В. и св.С. се
установява, че ищецът е търсил тяхната помощ във връзка с транспортиране на
баща му с личните им автомобили до София, поради сериозни здравословни
проблеми. Като причина изтъкнал отнемането му на СУМПС и невъзможността на
управлява лек автомобил. При разговорите с тях споделил, че е притеснен от този
факт и че отнемането на книжката му създава сериозни затруднения, доколкото
баща му е болен и трябва да го води по болници. Чувствал се неудобно. Св.С.
сочи, че са карали бащата на Я. 3-4 пъти до София до болници Токуда, окръжна
или трета градска. При всичките пътувания горивото е заплащал ищецът по
30-40-50 лв., както и като са сядали да хапнат. На път за София са минавали
през КАТ – Кюстендил, за да търси книжката, през РУ Б.Д. не са минавали. Св.В. посочва, че е правил горепосочните
услуги на ищеца 5-6 пъти, може и повече.
Горивото в двете посоки заплащал Я. - по
50-60 лв., както и обядите. Минавали са през КАТ – Кюстендил, за да проверявали
дали книжката му е пристигнала, в РУ Б.Д. не са ходили.
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът намира исковете за допустими, като предявени от активно
легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да ги
разгледа съд. Разгледани по същество съдът приема искът за неимуществени вреди
за частично основателен, а за имуществени – за неоснователен, по следните
съображения:
Основателността на иска за вреди с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три
предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на
администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност;
2.настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена и
3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването
им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една
от тях определя иска като неоснователен.
В
разглеждания случай по първия предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
неимуществените вреди се претендират като причинени от незаконосъобразно
действие - отнемане
на СУМПС на ищеца на 19.02.2021г. от служители на РУ Б.Д. и незаконосъобразно
бездействие на служители на сектор ПП при ОДМВР Кюстендил – невръщане на
отнетото СУМПС, въпреки заплащането на дължимите глоби. Безспорно същите представляват
фактически действия, които се дължат при и по повод извършване на
административна дейност.
Незаконосъобразното действие, от което се твърди
настъпването на вреди е отнемането на СУМПС на ищеца. Съгласно чл.20 от Наредба
№I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина /Наредбата/, отнемане на СУМПС се извършва въз основа на: 1. влезли
в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“; 2. принудителна
административна мярка; 3. съставен акт за установяване на административното
нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. А с нормата на чл.172, ал.3
от ЗДвП е предвидено, че в случаите по чл.171, т.1, букви „б“, „д“, „е“ и „ж“ СУМПС
на водача се изземва със съставянето на АУАН. Анализът на доказателствата по
делото установява, че в случая на ищеца е иззето СУМПС при съставяне на АУАН
№270980/19.02.2021г., поради управление на МПС с незаплатени глоби по издадени
фишове /хипотезата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС
на водач, който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане/. Следователно съдът счита, че правилно и
законосъобразно служителите на РУ Б.Д., при изпълнение на служебните си
задължения по контрол движението по пътищата, са извършили фактическото
действие по отнемане на СУМПС на Я.И., доколкото същото се следва от закона.
Действително разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП е обявена за
противоконституционна, но с решение №3/23.03.2021г. на КС по к.д.№11/2020г. Според
чл.151, ал.2 от Конституцията законът, обявен за противоконституционен не се
прилага от деня на влизане на решението на КС в сила. По аргумент от противното
от ал.3 на същия текст, частта от закона, която противоречи на Конституцията се
обезсилва и загубва действието си, т.е. престава да действа занапред.
Действието на обезсилената противоконституционна норма само занапред брани
правната сигурност и произтичащото от оборимата презумпция за валидност, с
която законът се ползва, доверие на адресатите му, че той е съобразен с
Конституцията. В периода от издаване на противоконституционния закон до
неговото обезсилване той се прилага, т.е. поражда присъщия му правен ефект. В
този смисъл всички влезли в сила съдебни решения, индивидуални административни
актове, НП, както и извършените фактически действия, издадени/извършени въз
основа на противоконституционния закон, остават в сила. Те не могат да бъдат
атакувани след решението на КС по съображения, че противоречат на
Конституцията. Същото се отнася и за правните последици, прикрепени към
юридическите факти, визирани в хипотезиса на нормите, породени от
противоконституционния закон. Следователно отнемането на СУМПС на Я.И. на
19.02.2021г. /преди обявяването на нормата за противоконституционна/ се явява
законно, поради което не може да се разглежда като елемент от фактическия
състав на отговорността по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ. Искът за заплащане на обезщетение за причинени вреди от
незаконосъобразно действие – отнемане на СУМПС, ще бъде отхвърлен.
Незаконосъобразното
бездействие, от което се твърди настъпването на вреди е невръщането на СУМПС на
ищеца, въпреки заплащането на дължимите глоби. Страните не спорят, че към
19.02.2021г. за ищеца е възникнало задължение за заплащане на глоби по издадени
фишове от ОДМВР. Безспорно се установява и че същите за платени на
22.02.2021г., съгласно квитанция №3/22.02.2021г. и
показанията на св.К.. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредбата, в
зависимост от основанието за отнемането му свидетелството за управление се
връща след: 1. изтичане срока на наложеното наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“; 2. отпадане на основанието по чл.171, т.1, букви „а“, „г“, „д“
или „е“ от ЗДвП; 3. успешно полагане на проверочен изпит; 4. получаване на
протокол от химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в
кръвта на водача е до 0,5 на хиляда; 5. изтичане на осемнадесетмесечен срок от
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
въз основа на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП или до решаване на въпроса за
отговорността му. По силата на чл.22, ал.2 от Наредбата отнетите чуждестранни
свидетелства за управление на МПС, чиито притежатели са установили обичайното
си пребиваване в Р България, се съхраняват в звената „Пътна полиция“ при СДВР
или ОДМВР по постоянен адрес на лицето. На основата на сочената правна
регламентация и след анализ на доказателствата по делото, съдът приема, че в
настоящият случай е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.2 от Наредбата –
доказано е отпадане на основанието за отнемане СУМПС на ищеца по чл.171, т.1,
б.“д“ от ЗДвП със заплащането на дължимите глоби, наложени му с фишове като
административни наказания, а след 30.03.2021г. и поради обявяване за
противоконституционна нормата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП. Следователно от
датата 22.02.2021г. за сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил /доколкото СУМПС е
издадено от Великобритания и постоянния адрес на ищеца е в гр.Кюстендил/ е
възникнало задължението да върне СУМПС на Я.И.. Видно от отбелязването върху НП
№21-0245-000067/26.02.2021г. това е сторено едва на 06.04.2021г. Същевременно
от гласните доказателства се установи, че ищецът многократно е посещавал
структурата на ОДМВР – Кюстендил, за да търси книжката си, но същата не му е
била връщана. В този смисъл съдът счита, че е налице незаконосъобразно
бездействие на администрацията /сектор ПП Кюстендил/ при изпълнение на
административна дейност. Т.е. доказан е първия елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съдът счита, че чрез проведено от ищеца пълно
и главно доказване се установи и втората предпоставка за основателността на
иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за репариране на неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие – настъпила неимуществена
вреда в правната му сфера, изразяваща се в нервно напрежение, неудобство и
притеснение. В този смисъл са гласните доказателства на св.С. и св.В., които
съдът кредитира като обективни и непосредствени. Те сочат, че ищецът е бил
притеснен от това, че не може да използва колата си, за да води болния си баща
до София по болнични заведения, поради и което ги е молел те да го карат.
Следователно
незаконосъобразното бездействие на органите на сектор ПП Кюстендил по невръщане
на СУМПС са довели до негативни последици върху емоционалното състояние на
ищеца. Съдът определя тези отрицателни последици като неимуществени вреди.
Доказаните
неимуществени вреди са преки, тъй като са причинени от незаконосъобразното
бездействие, довело до невъзможността ищецът да управлява МПС, т.е. явяват се
следствие от увреждането. Те са и непосредствени, тъй като са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат. В този смисъл съдът счита, че
е налице е и третата предпоставка от фактическия състав на отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилата вреда. Във връзка с
изложеното искът за репариране на неимуществени вреди, резултат от
незаконосъобразно бездействие се явява доказан по основание.
Относно
размера на дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът,
в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки критерия за
справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с
продължителността на увреждането /периодът, в който ищецът е търпял негативни
последици, свързани с емоционалното му състояние и с невъзможността да
управлява МПС – от 22.02.2021г. до 06.04.2021г./, вида на негативните последици
/неудобство и притеснение/, характера и обема на вредите /преживяванията не са били от
естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ, съответно
няма данни за преживяна висока степен на тревожност/, намира, че обезщетението
следва да се присъди в размер на 600 лв., в какъвто искът се явява основателен
и доказан. Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане по арг. от чл.84 от ЗЗД /липсва покана/. В останалата част до претендираната сума от 2 000 лв. и за
лихва, считано от 19.02.2021г. /датата на отнемане на СУМПС/, искът ще бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди съдът счита, че не е доказан втория елемент
от фактическия състав на отговорността, а именно причинените вреди. От гласните
доказателства се установи, че разходите за гориво и за храна по време на
пътуванията до София са заплащани от ищеца, но с оглед обстоятелството, че за
същите следва издаване на касов документ, разписка или др. подобни, а такива по
делото не са представени, съдът ги намира за недоказани. По арг. от разпоредбата
на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК съдът не счита за допустимо доказването на
претендираните в настоящия случай плащания със свидетелски показания. В този
смисъл искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие в размер на 800 лв. се явява недоказан и ще бъде
отхвърлен.
Съдът не счита, че следва да
намери приложение чл.5 от ЗОДОВ, тъй като не се доказа причиняване на
увреждането, поради изключителната вина на ищеца или допринасяне. Изложените
възражения от ответната страна не се споделят от съда. Безспорно е, че след
заплащането на дължимите глоби Я.И. е посещавал многократно сектор ПП
Кюстендил, за да му бъде върнато СУМПС. Именно за тази структура на ОДМВР,
съгласно чл.22, ал.2 от Наредбата, е възникнало задължението да съхранява
отнетото СУМПС на ищеца след отнемането му и служителите на тази структура да
го върнат на лицето след погасяване на задълженията му.
С оглед изхода от правния спор
съдът присъжда разноски на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в размер на
138.83 лв. - 20 лв. държавна такса за образуване на делото, 22.40 лв. държавна
такса за касационно оспорване и 96.43 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от иска. Съдът присъжда на ответника юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ във вр.с чл.24, изр.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 78.57 лв., съразмерно
отхвърлената част от иска. Законът не предвижда при частично отхвърляне на иска
заплащане на разноски от ищеца в полза на ответника, като в този смисъл не се
дължи сумата от 70 лв. – заплатена държавна такса за касационно оспорване от
ответника.
Воден от горното и на основание
чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР –
Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 да заплати на Я.К.И. *** сумата
от 600 лв. /шестстотин/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода
22.02.2021г. – 06.04.2021г. от незаконосъобразно бездействие на администрацията
– невръщане на СУМПС, въпреки заплатени глоби, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 30.09.2021г. до
окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 138.83 лв. /сто тридесет и осем лв. и осемдесет и три ст./. За разликата до претендираните
2 000 лв. главница и за лихва, считано от 19.02.2021г., както и за вреди,
причинени от незаконосъобразно действие – отнемане на СУМПС, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я.К.И. *** против ОДМВР – Кюстендил иск
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 800 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
закупено гориво на стойност 500 лв. и закупена храна на стойност 300 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на отнемане на СУМПС до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Я.К.И. *** да
заплати на ОДМВР – Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №12 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 78.57 лв.
/седемдесет и осем лв. и петдесет и
седем ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: