Решение по дело №189/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, уточнена със становище от 18.04.2024 г., подадена от М. Е. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4809^#2 от 18.03.2024 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с който по отношение на М. Е. Д. е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, във връзка с подаденото от М. Е. Д. заявление за подпомагане с УИН: *************, в размер на 5556,52 лева.

В жалбата си оспорващата изразява несъгласие с оспорения акт. Твърди, че за 2023 г. не е имала право да кандидатства по мярка 10, тъй като договорите й с асоциациите, които е следвало да издадат сертификати за животните й, са били до 31.12.2022 г., както и поради това, че в края на месец април 2022 г. се е оказало, че има две овце с дублирани сертификати.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли оспореният акт да бъде отменен, тъй като е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Устно и в писмена защита излага съображения в подкрепа на твърденията си. Претендира разноски с представяне на списък на разноските. В съдебно заседание, проведено на 23.05.2024 г., оспорващата заявява, че посочената в оспорения акт като платена сума в размер на 5556,52 лева е получена от нея през 2023 г. по заявление за кампания 2022 г., както и че не е подала през кампания 2023 г. заявление за плащане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, защото не е имала договори с асоциациите.

Административният орган – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ – София, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата М. Е. Д. е регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/: ****** в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.

През 2022 г. Д. е подала заявление за подпомагане с УИН: ***********, като една от посочените в заявлението мерки е мярка 10 „Агроекология и климат“, видно от заявление за подпомагане 2022, представено по делото на електронен носител – компактдиск /файл *************, стр. 127 - стр. 128 – номерирани от административния орган/. На стр. 36 от заявлението за подпомагане /файл ************, стр. 164 от компактдиска/ се съдържа Приложение за кандидати поредна година по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2022. Приложението е неразделна част от подаденото общо заявление за подпомагане. Видно от съдържанието му, М. Е. Д. на 25.05.2022 г. е подала „Заявление за плащане“ по заявено за подпомагане направление: Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство.

На 13.12.2022 г. от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, е издадено Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г. с Изх. № 02-200-6500/7371 от 13.12.2022 г., адресирано до М. Е. Д. с УРН: ******. В писмото е посочено, че в резултат на извършените административни проверки по декларираните от Д. данни в подаденото заявление за подпомагане с УИН: *************, ДФЗ уведомява Д., че е одобрена за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство” от мярка 10 „Агроекология и климат”, съгласно Таблица № 1, и че с поемане на тригодишен ангажимент за извършване на дейности по това направление Д. се задължава да изпълнява изброени в писмото изисквания, едно от които е да подава „Заявление за подпомагане/плащане“ всяка година до изтичане на тригодишния й ангажимент, тъй като дейностите по това направление се прилагат за период от три последователни години. Липсват данни по делото издаденото на 13.12.2022 г. уведомително писмо да е съобщено на адресата.

През 2023 г. Д. е подала заявление за подпомагане с УИН: ************, като в заявлението изрично е посочила, че не кандидатства по мярка 10 „Агроекология и климат“, видно от заявление за подпомагане 2023, представено по делото на електронен носител – компактдиск /файл *************, стр. 125 - стр. 126 – номерирани от административния орган/.

От ДФЗ-Разплащателна агенция /РА/ са извършени през кампания 2023 г. административни проверки за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., в резултат на които проверки е било установено, че през кампания 2023 г. Д. не е подала заявление за плащане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

С Писмо Изх. № 01-6500/4809 от 18.10.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, получено на 25.10.2023 г., Д. е уведомена, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че ДФЗ открива производство по прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”, и по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като от ДФЗ-РА е било установено, че Д. не е подала заявление за плащане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ през кампания 2023 г. В писмото е извършено позоваване на изменение на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 7 от 2015 г., обнародвано в ДВ бр. 31 от 2022 г., в сила от 19.04.2022 г., въвеждащо единна процедура, с която ДФЗ - РА едновременно прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане по тях.

На 18.03.2024 г. е издаден оспореният в настоящото производство Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4809^#2 от 18.03.2024 г. по описа на ДФЗ, с който по отношение на оспорващата е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, във връзка с подаденото от М. Е. Д. заявление за подпомагане с УИН: *************, в размер на 5556,52 лева. В акта е отразено, че в резултат на административни проверки за спазване на поет агроекологичен ангажимент, извършени на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., е установено, че: М. Е. Д. е одобрена за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ през кампания 2022, с поет тригодишен ангажимент; през кампания 2023 Д. не е подала „Заявление за плащане“ по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“; през първата година от ангажимента, за заявление с УИН: *************, за кампания 2022, на Д. е изплатена сумата 5556,52 лева – по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“; Д. следва да възстанови 100 % от изплатената сума. В акта е извършено позоваване на разпоредбите на: чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7, чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/; чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9, чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/; чл. 7, § 1 и 2, чл. 28, чл. 29 и чл. 32 от Регламент № 809/2014 на Комисията; чл. 8, ал. 2 и ал. 5, чл. 18. ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 7 от 24.02.2015 г./. Посочено е, че установеното с акта публично държавно вземане подлежи на доброволно плащане в 50-дневен срок от деня, следващ уведомяването, като се начислява лихва за периода, изминал от посочения срок за възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА.

Оспореният акт е и. от З. и. д. на ДФЗ, П. С..

Със Заповед № 03-РД/3203 от 14.07.2023 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5, пр. 1 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, на П. Д. С. – з. и. д. на ДФЗ, са д. п.: да и. и п. п., с които се открива административно производство по мярка 10 „Агроекология и климат”, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление; да и. и п. а. а. по мярка 10 „Агроекология и климат”, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление.

От представеното по делото извлечение от б. с. с т. М. Е. Д. е видно, че по б. с. на Д. по мярка 10 през 2023 г. са преведени суми в общ размер 5556,52 лева, наредени от ДФЗ /л. 103/.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на оспорващата на 29.03.2024 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез изпращане по пощата на 08.04.2024 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и Изпълнителен директор на РА и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. В чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, на заместник-изпълнителните директори на фонда. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Правомощието му е обвързано с предвиденото в чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които са публични държавни вземания. С ал. 6 на чл. 20а от ЗПЗП е предвидена възможност Изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощията си по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на заместник изпълнителните директори на фонда. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с разпоредбите на чл. 20а от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3203 от 14.07.2023 г. е д. на П. Д. С. – з. и. д. на ДФЗ, п. за и. и п. на а. а. по мярка 10 „Агроекология и климат”, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по направлението. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие с материалния закон.

Условията и редът за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. са регламентирани в Наредба № 7 от 24.02.2015 г. В чл. 3 от цитираната наредба, в точки от 1 до 8, са изброени подпомаганите агроекологични дейности, като в т. 6 е предвидено подпомагане за извършване на агроекологични дейности в направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/. Новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 3, т. 1, 6 и 7, се изпълняват за срок от три години /чл. 8, ал. 5 от Наредбата/. Срокът по чл. 8, ал. 1 и ал. 5 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“ /чл. 8, ал. 2 от Наредбата/. ДФЗ – РА едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5 /чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата/.

Съгласно Заповед № РД09-493 от 20.04.2022 г. на Министъра на земеделието, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 4, ал. 9 и ал. 10 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, и чл. 11 и чл. 48, ал. 2 от Наредба № 7 от 2015 г., по отношение на направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. е наредено, както следва: през кампания 2022 г. да се приемат само: Заявления за плащане, с които се изпълняват текущи ангажименти за дейности по направлението /т. II.2.2/ и Заявления за подпомагане за нови ангажименти, които ще се изпълняват за срок от три години по направлението / т. II.3.2/.

С оглед на гореизложеното и при съобразяване с посочените в оспорения акт фактически основания, за да бъде законосъобразно издаден акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент и предприемане на действия по възстановяване на получена финансова помощ, е необходимо наличие на следните предпоставки: поет от земеделския стопанин през кампания 2022 г. нов тригодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ и липса на подадено от земеделския стопанин през кампания 2023 г. заявление за плащане по посоченото направление.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не са осъществени горните материалноправни предпоставки за упражняване на правомощието на органа по чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.

Липсват по делото доказателства, от оспорващата да е поет през кампания 2022 г. нов тригодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Напротив, видно от съдържащото се в административната преписка Заявление за подпомагане с УИН: *************, на 25.05.2022 г., М. Е. Д. е подала заявление за плащане по заявено за подпомагане направление: „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, озаглавено: Приложение за кандидати поредна година по мярка 10 „Агроекология и климат“ 2022. Следователно, от Д. е подадено заявление за плащане, с което се изпълнява текущ ангажимент за дейности по направлението, който ангажимент е бил поет преди 2022 г.

Поради изложеното, не може да бъде споделена тезата на административния орган, че през кампания 2022 г. оспорващата е поела тригодишен ангажимент по мярка 10 с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“. Този извод не се променя от представеното от административния орган Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. с Изх. № 02-200-6500/7371 от 13.12.2022 г. по описа на ДФЗ. Липсват данни по делото уведомителното писмо да е съобщено на адресата и следователно същото няма характеристиките на влязъл в сила административен акт.

След като по делото е установено, че оспорващата Д. не е поемала през кампания 2022 г. нов тригодишен ангажимент по мярка 10 с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, за същата не е било налице задължение да подаде през кампания 2023 г. заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. по посоченото направление.

Следователно административният орган незаконосъобразно, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, е прекратил по отношение на оспорващата агроекологичен ангажимент за кампания 2023 г., какъвто ангажимент от оспорващата Д. не е бил поеман. В резултат, незаконосъобразно – в нарушение на чл. 18, ал. 4, б. „а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., поради липса на установено неспазване по направлението, административният орган е определил по отношение на Д. публично държавно вземане. Не са налице нормативно предвидените условия, за да възникне за земеделския стопанин Д. задължение за възстановяване на получената от нея финансова помощ за кампания 2022 г. по процесното направление.

По изложените съображения, оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващата направените от нея по делото разноски в размер на 810 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, и 800 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. Е. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4809^#2 от 18.03.2024 г., издаден от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с който по отношение на М. Е. Д. с [ЕГН], е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, във връзка с подаденото от М. Е. Д. заявление за подпомагане с УИН: *************, в размер на 5556,52 лева.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” – София, да заплати на М. Е. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.