Решение по дело №1162/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. В., чрез процесуален представител адв. В. Р. против Решение № 59/14.05.2024г., постановено по НАХД № 869/2023г. по опис на Районен съд гр. Несебър.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № 23-0304-001270 от 12.10.2023г., издадено от Началника на РУ Несебър към ОДМВР Бургас, с което на основание чл.175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП, на М. П. В., са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че в хода на съдебното производство не са събирани доказателства относно целта на движение на автомобила, която цел според него е съставомерен елемент на нарушението. Посочва, че управлението на автомобила с използване на техниката „дрифт“ само по себе си не представлява ползване на пътя не по неговото предназначение. Според него, в нормите на ЗДвП не се съдържа легална дефиниция на понятието „дрифт“, поради което е недопустимо налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Свободната интерпретация на който и да е термин не позволява използването му за целите на административно наказателното производство. Твърди, че е санкциониран без да е установено безспорно наличието на виновно извършено нарушение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът началник на РУ Несебър при ОДМВР Бургас не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„ Един ден преди обяд през лятото на 2023г. свид. С. димов калпаклиев, който стопанисва заведението „Бъчвата“ в к.к. Слънчев бряг, е направил забележка на жалбоподателя М. П. В. да преустанови да прави маневри с управлявания от него автомобил на намиращия се в непосредствена близост паркинг, при което М. В. си е заминал. Впоследствие на 03.09.2023г. след 00:00 часа М. е пристигнал с автомобила си „БМВ 2018ЦИ“ с рег.№ [рег. номер] на същия паркинг, който се намира от лявата страна, в близост до ресторант „Бъчвата“, като с него са били други негови приятели и връстници. Свид. Калпаклиев описва паркинга като общинска собственост, без обаче да е обособен и очертан като паркинг, не е платен, няма и обособен вход – в него може да се влезе отвсякъде, настилката е от пръст, като на места има чакъл или пясък. Т. М. В. е започнал за прави маневри с автомобила си в пространство между паркиралите автомобили, като е увеличавал скоростта и е правил резки завои, от които се е въртял в кръг, и при които се е вдигало много силен шум от автомобила, и при което движение на автомобила освен, че се предизвиквало вдигане на гъст прах, във въздуха се разнесли камъни, някои от които удряли гумите на други автомобили. Освен от силния шум и многото прах, които са се вдигали в този момент, свид. Калпаклиев, който е имал пряка видимост от заведението към случващото се на паркинга, е съзрял опасност за паркиралите автомобили и за хората, които минавали в близост, като освен това предния ден му е правил забележка да не управлява по този начин автомобила си на това място и да напусне паркинга. Тогава, след като е познал, че автомобилът е същият, на чийто водач предния ден е правил забележка за същите негови действия на това място, и е изчакал няколко минути, през което се е уверил, че тази ситуация няма да се преустанови скоро, и е отишъл до автомобила, като след като водачът му М. В. е видял, че свид. Калпаклиев се насочва към него, е спрял, а след като се приближил до автомобила е наредил на водача – М. В., да извади ключовете от контакта на автомобила и да му ги даде, което жалбоподателят е сторил, след което около 00:50 часа на 03.09.2023г. свид. Калпаклиев се е обадил на [тел. номер]. На място след около 15-20 минути пристигнали полицейските служители – свидетелят М. Н. М. – младши автоконтрольор при РУ Несебър, и колегата му С. М. А., на които свид. Калпаклиев обяснил за случилото се и е посочил М. В. като водач на автомобила и извършвал дрифт в крайпътната територия до ресторант „Бъчвата“ в к.к. Слънчев бряг.

В съставения от свид. М. Н. М. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 990172 от 03.09.2023г. нарушението, което е вменено на М. П. В. е описано, че на 03.09.2023г. в 00:57 часа, в [населено място], [жк], до ресторант „Бъчвата“, управлява собственият си лек автомобил „БМВ 318ЦИ“ с рег.№ [рег. номер], като не използва крайпътната територия, отворена за обществено ползване и земен път, свързващ главна алея с алеята пред хотел „Версис“ в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари и паркиране на МПС; преднамерено извежда извън контрол автомобила чрез презавиване и рязко потегляне на газ, така довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се в кръг. Извършва така наречения дрифт. Движейки се по този начин създава реална опасност за останалите участници в движението. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двама свидетели по акта, единият от които е свидетел на нарушението, и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна и е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил санкциите.“.

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно.

Съдът е посочил, че законовата норма на чл.104б, т.2 от ЗДвП не е прецизна, но се е позовал на трайната съдебна практика, според която пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част по равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри за да овладее контрола върху него. Разглеждани в тяхната съвкупност тези действия представляват т. нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

Съдът е направил и разграничение между използване на пътя не по предназначение и използването му при допускане на нарушения по ЗДВП. Според него, при преценка дали извършеното е съставомерно по чл.104б, т.2 от ЗДвП, във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по своето естество са присъщи на нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники, маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък на обективни фактори от средата.

При извършване на такава преценка и след подробен анализ на събраните по делото, доказателства съдът е приел че установеното нарушение по чл.175а, ал.1 от ЗДвП е доказано по несъмнен начин.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Според чл. 175а, ал.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водач на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В случая нарушението на посочената норма е доказано.

По делото е установено, че касаторът е управлявал автомобила по начин, който не е типичен за извършване на превозване на хора и товари.

Свидетелят Калпаклиев изрично сочи, че М. В. е започнал за прави маневри с автомобила си в пространство между паркиралите автомобили, като е увеличавал скоростта и е правил резки завои, от които се е въртял в кръг, и при които се е вдигало много силен шум от автомобила, и при което движение на автомобила освен, че се предизвиквало вдигане на гъст прах, във въздуха се разнесли камъни, някои от които удряли гумите на други автомобили.

Правилно съдът е дал вяра на показанията на този свидетел, тъй като той е бил очевидец на поведението на водача и е бил непредубеден спрямо водача и извършваните от него действия по управление на автомобила.

Пак с оглед показанията на посочения свидетел е неоснователно възражението на касатора, че не е била установена целта на движение на автомобила.

Целта в случая е била да се демонстрира високо умение да се осъществява контрол върху превозното средство въпреки привеждането му в необичаен начин на движение. Повече от очевидно е, че действията на водача не са били насочени към използване на пътя по неговото предназначение за превоз на пътници и товари. Тезата, че маневрите са извършвани с цел да бъде осигурено такова сцепление между гумите на превозното средство и терена, че да е възможно нормалното му потегляне представлява защитна позиция на санкционираното лице. Тя не е подкрепена от доказателствата по делото, правилно анализирани от първоинстанционния съд.

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, предпоставило неправилно приложение на материалния закон, при използване на понятието „дрифт“, което не е законово дефинирано.

Както в АУАН, така и в наказателното постановление подробно са посочени всички извършени от касатора действия при управлението на автомобила- „преднамерено извежда извън контрол автомобила, чрез презавиване и рязко потегляне на газ, като по този начин довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се в кръг“. Използването на понятието „дрифт“ има само пояснителен характер. Правото на защита не е нарушено. Не е налице и недопустимо налагане на санкции за нарушение, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Санкцията в случая е наложена за това, че пътя е използван за цели, които не са съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Тук следва се отбележи и че според описанието на начина на управление на автомобила би могло да се съди и за целта на движението му.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 59/14.05.2024г., постановено по НАХД № 869/2023г. по опис на Районен съд гр. Несебър.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.