Решение по дело №474/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 255
Дата: 24 септември 2020 г.
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20205001000474
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 25524.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив1-ви търговски състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда И. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка А. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20205001000474 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25,ал.4,изр. 2-ро от
ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на О.С. с ЕИК ***, представлявана от ВрИД кмет Н.Б.Ф.-
съдружник в „М.в.“ООД с ЕИК ***,която жалба е подадена чрез зам. кмета на общината
С.П.Ч. /съгласно заповед №396 от 29.04.2020 г.,издадена от ВрИД Кмет на общината-Н.Ф. и
приложена в заверено копие към жалбата/,против решение №97 от 23.07.2020 г.,постановено
по т.д.№114/2020 г. на Окръжен съд-Пазарджик,с което е потвърден отказ №*** от
13.07.2020 г.,постановен от длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията
по заявление с вх.№*** от 10.07.2020 г.
В жалбата се поддържа,че обжалваното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно,постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон.Според общината-жалбоподател,окръжният съд
неправилно е приел,че няма данни изпратеното от нея до „М.в.“ООД предизвестие за
напускане на дружеството по чл.125,ал.2 от ТЗ,да е било връчено на адресатите,посочени в
предизвестието.В тази насока подробни доводи са развити в жалбата.Изложен е и
аргумента,че с полагане на подписа върху предизвестието от страна на представляващия
О.С.,дружеството е уведомено,тъй като същата община е единственият останал съдружник в
„М.в.“ООД.Развити са и доводи за това,че с изтичане на срока на преизвестието по
1
чл.125,ал.2 от ТЗ,прекратяване на членството на съдружника настъпва автоматично и
вписването на прекратяването в търговския регистър не е поставено в зависимост от
никакви други юридически факти,освен от изтичане на срока на предизвестието.
С оглед на развитите в жалбата аргументи е поискано да бъде отменено решение №97
от 23.07.2020 г.,постановено по т.д.№114/2020 г. на Окръжен съд-Пазарджик и настоящата
инстанция да се произнесе по същество,като укаже на длъжностното лице по регистрация
при Агенция по вписванията да извърши поисканото вписване за заличаването на О.С. като
съдружник в „М.в.“ООД-гр.С. с ЕИК ***.
Апелативен съд-Пловдив,след като се запозна с жалбата и доказателствата по
делото,приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.25,ал.4,изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ,редовна е
и изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалване на съдебното решение.Наред с
това,за самото решение,срещу което е насочена жалбата,е предвидено с горната разпоредба
обжалване пред апелативния съд.С оглед на изложеното настоящият съд приема жалбата за
допустима и следва да я разгледа по същество.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Със заявление вх.№*** от 10.07.2020 г. е поискано да бъде вписано по партидата на
„М.в.“ООД-гр.С. с ЕИК *** прекратяване участието на О.С. като съдружник в същото
дружество на основание чл.125,ал.2 от ТЗ.
По горното заявление длъжностното лице по регистрация към Агенция по
вписванията-ТР е постановило отказ №*** от 13.07.2020 г.,който е потвърден с обжалваното
решение №97 от 23.07.2020 г.,постановено по т.д.№114/2020 г. на Окръжен съд-
Пазарджик.Потвърденият с посоченото решение отказ е мотивиран с това,че заявлението е
подадено от неоправомощено лице,нямащо легитимността на заявител по смисъла на
чл.15,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,тъй като то изхожда от адвокат,упълномощен от напускащия
съдружник по чл.125,ал.2 от ТЗ,а такъв съдружник не е оправомощен сам да заяви за
вписване заличаването си от търговския регистър,нито пък упълномощения от него адвокат
разполага с легитимацията да подаде заявление за това.На следващо място,отказът е
мотивиран с аргумента,че е останало недоказано предизвестието за напускане по смисъла на
чл.125,ал.2 от ТЗ,изходящо от съдружника О.С.,да е било получено надлежно от
дружеството-от лице,което има право да представлява и да получава от името на
дружеството изявления към последното.
Мотивите на длъжностното лице по регистрация,че заявлението изхожда от
нелегитимен заявител,както и че е неустановено надлежното уведомяване на дружеството за
отправеното от съдружника О.С. предизвестие по чл.125,ал.2 от ТЗ,са споделени от съда в
обжалваното решение и с оглед на това отказът е потвърден.Настоящата инстанция също
2
намира,че е налице порок на заявлението по смисъла на чл.21,т.3 от ЗТРРЮЛНЦ,изразяващ
се в това,че то изхожда от неоправомощено лице. Фактически заявител в конкретното
регистърно производство е адв. К.П.Д. в качеството й на пълномощник на съдружника
О.С.,т.е. на юридическото лице,относно което със заявлението от 10.07.2020 г. е направено
искане да заличено като съдружник в „М.в.“ООД с ЕИК *** на основание чл.125,ал.2 от
ТЗ.Или,както е видно,заявлението е подадено от адвокат-пълномощник на
съдружника,прекратяващ членственото си правоотношение в дружеството на основание
посочената законова разпоредба.Същата обаче не предвижда право на напускащия
съдружник да заяви за вписване в ТР прекратяване на членственото му
правоотношение,респективно-заличаването му от регистъра като съдружник в съответното
ООД.Поначало съдружникът в търговско дружество не попада в кръга на летитимираните
лица,които могат да бъдат заявители съгласно чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ.Съответно на това и
упълномощеният от съдружника адвокат няма качеството на легитимиран заявител по
смисъла на чл.15,ал.1,т.4 от посочения закон,защото той не е упълномощен от самия
търговец,в случая-от вписаното в регистъра търговско дружество,по чиято партида е
поискано да отрази заличаването на съдружника.
Наред с гореизложеното,в случаите на подадено заявление за заличаване на
съдружник на основание чл.125,ал.2 от ТЗ,не може да бъде приложена по аналогия
разпоредбата на чл.141,ал.5 от ТЗ,даваща право на управителя на ООД сам да заяви за
вписване заличаването му като такъв от ТР.Последната разпоредба се отнася единствено до
лице с качеството на управител на дружество с ограничена отговорност и е недопустимо да
се прилага по аналогия спрямо лице,имащо друго качество по отношение на
дружеството.Наред с това,разпоредбата на чл.15,ал.1,т.3 от ЗТРРЮЛНЦ допуска друго
лице,различно от изброените в същия член заявители,да участва в регистърното
производство като заявител,но само в „предвидените от закона случаи“ и чл.141,ал.5 от ТЗ е
именно такъв „предвиден от закона случай“,а по отношение на съдружника,прекратяващ
членството си на основание чл.125,ал.2 от ТЗ,няма предвидена в закона възможност сам да
заяви това обстоятелство за вписване в търговския регистър,респективно-заличаването му
като съдружник от регистъра.Посочената материално правна норма урежда право на
едностранно прекратяване на членство,но не и процесуалното право за вписване в регистъра
на последиците от прекратяване на членството.Доброволно напусналият съдружник по реда
на чл.125,ал.2 от ТЗ несъмнено има правен интерес да се впише в регистъра прекратяване на
членството му в дружеството,но законът не предвижда възможност той сам да заяви за
вписване това обстоятелство.
На следващо място са обосновани и правилни съображенията,изложени в отказа и в
обжалваното съдебно решение,че е неустановено надлежното уведомяване на дружеството
за съставеното и отправено от съдружника О.С. предизвестие по чл.125,ал.2 от ТЗ.Както
вярно е констатирано и в отказа,и в потвърдителното решение на Окръжен съд-
Пазарджик,писменото предизвестие на О.С.,съдържащо изявление за прекратяване
участието на общината като съдружник в „М.в.“ООД на основание чл.125,ал.2 от ТЗ
3
адресирано до дружеството,до другия съдружник и единствен управител-С.П.К. и до три
лица,сочени като наследници на същия управител и съдружник,който видно от
приложеното извлечение от НБД „Население“ е починал на датата *** г.,т.е. преди
отправяне на предизвестието по чл.125,ал.2 от ТЗ.Предвид данните,че съдружника и
управител С.К. е починал преди отправяне на предизвестието,то е очевидно и несъмнено,че
чрез него предизвестието не е могло да бъде надлежно връчено на дружеството.Това не би
могло да стане и посредством неговите наследници,тъй като няма данни към момента на
отправяне на предизвестието /и и понастоящем/,тези наследници да са приети като
съдружници в „М.в.“ООД и след като те нямат такова качество,то не биха могли да имат
качеството и на лица,които имат право да представляват и да получават от името на
дружеството изявления към последното.Освен това,дори и въпросните наследници да
разполагаха с такова право,то в случая няма данни предизвестието на О.С. по чл.125,ал.2 от
ТЗ да им е било реално връчено.
Наред с горното,съдът намира за несъстоятелен аргумента на общината-
жалбоподател,че от момента,в който нейния представител е подписал
предизвестието,дружеството „М.в.“ООД следва да се счита за уведомено за същото
предизвестие,понеже общината е останала единствен съдружник в това дружество.И в
конкретния случай,и поначало търговското дружество не може да се счита за надлежно
уведомено за предизвестието по чл.125,ал.2 от ТЗ посредством самия напускащ
съдружник.Предвид изложеното,правилно е прието в отказа и в обжалваното решение,че не
е доказано писменото предизвестие на съдружника О.С. за доброволно напускане на
дружеството,да е било надлежно връчено на последното,а оттук следва и извода,че
предвидения в закона /респ. в дружествения договор/ тримесечен срок по смисъла на
чл.125,ал.2 от ТЗ да е започнал да тече и съответно-да е изтекъл към момента на подаване на
заявлението пред Агенция по вписванията.А щом като не може да се направи извод за
изтекъл срок по посочената законова разпоредба,то не би могло да се приеме за прекратено
и членственото правоотношение на О.С. като съдружник в горното дружество.И предвид
изложеното се налага крайния извод,че заявеното за вписване заличаване на общината като
съдружник в горното дружество не би могло да бъде вписано и затова постановеният отказ
на АВ от 13.07.2020 г. се явява правилен,а такова е и обжалваното решение на Окръжен съд-
Пазарджик,с което същият отказ е потвърден.Ето защо това решение следва да бъде
потвърдено от настоящата инстанция като правилно.
Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №97 от 23.07.2020 г.,постановено по т.д.№114/2020 г. на
Окръжен съд-Пазарджик,с което е потвърден отказ №*** от 13.07.2020 г.,постановен от
4
длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията по заявление с вх.№*** от
10.07.2020 г.
Решението е окончателно.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5