№ 95
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Светлозар К. Костов
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600171 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК
Постъпило е искане от осъдения Д. С. Б. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 3351/2023г. по описа на СГС.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при постановяване на решението по посоченото дело,
свеждащи се до нарушения на принципа на обективност, всестранност и
пълнота на доказването по чл. 13 от НПК, нарушение на правилата за
формиране на вътрешното убеждение по чл. 14 от НПК, нарушение на
презумпцията за невиновност по чл. 16 от НПК. Ангажира се и довод за
нарушение на материалния закон, поради липса на доказателства за
съставомерност на деянието по чл. 167, ал. 2 от НК, за което е ангажирана
наказателната отговорност на осъдения. Иска се възобновяване на
производството по ВНОХД № 3351/2023г. по описа на СГС, отмяна на
постановеното по него решение, с което е потвърдена присъда № 139 от
23.03.2023г. по НОХД № 3488/2022г. на Софийския районен съд и връщане на
делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на А. П. – София оспорва
депозираното искане. Счита, че двете съдебни инстанции не са допуснали
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че наложеното
наказание правилно е определено по реда на чл. 54 от НК. Намира доводите в
искането за твърде общи, абстрактни и изобилстващи от теоретични
1
разсъждения. Смята за неоснователно твърдението на осъденото лице за
липсата на доказателства за осъщественото престъпление. Поддържа, че двете
съдебни инстанции правилно са поставили в основата на доказателствения си
анализ показанията на свидетеля К., приложените по делото ВДС и протокола
за разпознаване. В тази връзка изразява и мнение, че втората инстанция
подробно и конкретно е обсъдила събраните по делото гласни доказателства,
като посочила доколко те са относими към предмета на делото, както и че е
направен критичен анализ на първоинстанционните мотиви. Прокурорът
намира, че правилно е приложен материалният закон по чл. 167, ал. 2 от НК.
Счита, че въззивният съд е анализирал смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства при избора на наказанието лишаване от свобода и размера на
наложената глоба. В заключение пледира искането на осъдения да бъде
отхвърлено.
Осъденият Д. Б. не се явява в съдебно заседание. Същият не е открит на
адреса, който е посочил в искането за възобновяване, поради което на
основание чл. 353, ал. 3, изр. 2 от НПК делото бе разгледано в негово
отсъствие.
Апелативен съд -София, като се запозна с материалите по делото,
обсъди доводите изложени в искането за възобновяване и становището на
държавното обвинение, изразено в съдебно заседание, намери следното:
Искането, основаващо се на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК
е направено в законоустановения шестмесечен срок, изхожда от процесуално
легитимирано лице и е насочено спрямо влязъл в сила на 02.08.2024г. акт от
кръга на визираните по чл. 419, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК, неподлежащ на
касационна проверка, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по
същество, е неоснователно.
С присъда №139 от 23.03.2023г. по НОХД № 3488/2022г. по описа на
Районен съд - София, НО, 125 състав, Д. С. Б. е признат за виновен в това, че
на 02.04.2021 г. в гр. София, ж.к. „Люлин“, на паркинг пред бл. 021 предложил
на А. В. К. имотна облага в размер на 50,00 /петдесет/ лева с цел да го склони
да упражни избирателното си право, като на 04.04.2021г. гласува в полза на
политическа партия „Републиканци за България“, с бюлетина № 21, като на
основание чл. 167, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване
от свобода за срок от една година и глоба в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева.
Съдът е съзрял наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК,
поради което отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години.
Със същия съдебен акт Д. Б. е осъден да заплати и сторените разноски в
наказателното производство, възлизащи на обща стойност 3084,15лв.
По протест на прокурора и жалба на осъдения Б. срещу присъдата на
СРС е било образувано ВНОХД № 3351/2023г. по описа на СГС, приключило
с решение № 491/02.08.2024г. (неподлежащо на обжалване), с което
първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
С настоящото искане за възобновяване са релевирани касационните
2
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са предвидени в закона
като основание за възобновяване на наказателното производство в чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК.
Преди апелативния съд да пристъпи към обсъждане на доводите за
допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да
отбележи, че в производството по възобновяване, правомощията на съда са
лимитирани и същият не разполага с процесуалната възможност да измени
или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, нито относно
достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното
производство, в което може да се прави самостоятелна оценка на
доказателствените материали, в производството по възобновяване съдът е
ограничен да провери законосъобразността на формираното вътрешното
убеждение и дали то се основава на обективно, всестранно и пълно изследване
на доказателствата по делото.
Изхождайки от това принципно положение, Апелативен съд – София
намира за неоснователни доводите да допуснати съществени процесуални
нарушения.
СГС е изследвал обективно, пълно и всестранно обстоятелствата по
делото. При извършения инстанционен контрол въззивната инстанция се е
солидаризирала с възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка,
като е изложил собствени мотиви. Позовал се е на събрани и проверени по
реда на НПК доказателствени източници, които са оценени поотделно и в
тяхната съвкупност. Не се наблюдава превратна или противна на формалната
логика преценка на доказателствените средства, не са подценени или
надценени едни доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без
внимание доказателствени източници, значими за изясняване на обективната
истина по делото. В конкретния случай, по отношение на повдигнатото
обвинение на Д. Б. за престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК, въззивният съд
обстойно е обсъдил показанията на свидетеля А. К., открояващи се като
последователни и непротиворечиви. Изводите му са формирани въз основа на
прецизен и правилен анализ, като съвкупно са оценени свидетелските
показания, касаещи механизма на деянието, протокола за разпознаване на
лица и предмети и съдържанието на приложените по делото ВДС, добити в
резултат на експлоатирани СРС. В атакуваното съдебно решение с нужното
внимание са анализирани и обясненията на двамата подсъдими, както
поотделно, така и в съпоставка с показанията на свидетеля К. и изготвените
ВДС.
Внимателният преглед на съдържащите се в кориците на делата
материали показва, че решаващите съдилища са изпълнили задължението си
за разкриване на обективната истина. В хода на съдебното следствие пред
първата инстанция са събрани и проверени гласни, писмени и веществени
доказателствени средства, въз основа на които инстанциите по фактите са
достигнали до извода, че обвинителната теза е доказана по несъмнен начин.
На базата на инкорпорираните доказателствени източници са установени
всички факти и обстоятелства, обосноваващи съставомерността на
престъплението по чл. 167, ал. 2 от НК, а именно -предложение за имотна
3
облага, адресирано до конкретно лице, притежаващо активно избирателно
право, с цел да го упражни в полза на конкретна политическа
партия/конкретен кандидат. В разглеждания казус, обосновано СГС и СРС са
достигнали до извода, че именно осъденият Б. е предложил на А. К. сумата от
50лв., за да упражни активното си право на глас в полза на партия
„Републиканци за България”. От мотивите на присъдата и въззивното решение
е видно, че не са пренебрегнати обясненията на осъдения Б., като ясно е
посочено в кои части се кредитират и в кои не. СГС и СРС подробно са се
занимали с наведените от него твърдения относно проведения между него и
свидетеля К. разговор и че се касае за участието на последния в изборите като
застъпник или наблюдател. Те са анализирани в светлината на останалите
материали по делото и е даден ясен отговор на въпроса защо приемат
обвинителната теза и защо отхвърлят версията на подсъдимото лице.
Първоинстанционният съд не е бил достатъчно убедителен в анализа на
обясненията на подсъдимите, но този пропуск не е убягнал от вниманието на
въззивният съд и той го е отстранил с подробен и верен разбор. Освен това, в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 от НПК са дадени
обосновани отговори на наведените от защитата и осъдения възражения, като
съдилищата са се позовали на доказателствени източници, надлежно събрани
по реда на НПК. Поради тези съображения, настоящата извънредна инстанция
приема, че наказателното производство срещу Д. Б. е проведено при спазване
на всички изисквания за обективно, пълно и всестранно разглеждане на
делото.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на
презумпцията за невиновност. С нея законодателят е предвидил задължение на
органите на съдебната власт да не правят официални изявления чрез думи и
изрази, които обявяват обвиняемия (подсъдимия) за виновен, преди това да е
доказано с влязла в сила присъда. То обаче не се отнася за актовете, с които се
взима отношение по въпроса за вината, каквито в случая са присъдата на СРС
и решението на СГС, в каквато насока е и европейското законодателство (чл.
48 от Хартата на основните права на ЕС; чл. 6, т. 2 от ЕКЗПЧОС, чл. 4, т. 1 от
Директива ЕС 2016/343 Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016
година и др.). При тези принципни положения не се установява въззивната
инстанция при разглеждане на делото да е нарушила, визирания от осъдения
принцип, залегнал в нормата на чл. 16 от НПК. Доводите за недоказаност на
престъплението, за извършването на което е осъден Д. Б. са неотносими към
претендираното нарушение на чл. 16 от НПК. С крайният си акт (присъда,
респ. решение), съдебните инстанции по фактите са длъжни да дадат отговор
на въпросите дали е извършено престъпление, извършено ли е от подсъдимия
и дали е извършено виновно (по арг. от чл. 301, ал. 1, т.1 от НПК), поради
което и произнасянето в тази насока не попада в обхвата на презумпцията за
невиновност.
АС - София намира, че решаващите съдилища не са допуснали
нарушения на материалния закон при постановяване на съдебните си актове.
Събраните по делото доказателства установяват осъществяване на всички
признаци на престъплението, вменено на Б.. При вярно установени
4
фактически положения, СГС и СРС правилно са приложили нормата на чл.
167, ал. 2 от НК.
От обективна страна, законодателят е предвидил две форми на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 167, ал. 2 от НК –
„предложи“ или „даде“ имотна облага. Съгласно трайната съдебна практика и
доктрината предлагането представлява отправяне на предложение до
гласоподавателя да получи имотна облага с цел да бъде мотивиран да
упражни избирателното си право по определен начин, като е без значение
дали адресът се е съгласил да я приеме или не, достатъчно е предложението да
е било възприето, а даването – да е настъпила съответна промяна в
патримониума на лицето, за което е била предназначена облагата. То е на
формално извършване и е довършено, когато предложението е било възприето
или когато настъпи промяна в имуществото на получателя.
В случая, при прецизно установени по делото фактически положения и
въз основа на доказателствен анализ, осъществен изцяло в съответствие с
процесуалните правила, СГС и СРС са достигнали до законосъобразния извод,
че Д. Б. на 02.04.2021г. в гр. София, ж.к. Люлин, на паркинг пред бл. №021
предложил на А. В. К. имотна облага в размер на 50,00лв.
Свидетелят К. непосредствено е възприел в разговора си с осъдения Б.
конкретния размер на паричната облага, както и партията, в полза на която
следва да упражни активното си избирателно право. Освен това по повод
получаването на обещаните пари, осъденият Б. е поискал от А. К. да му
предостави мобилния си апарат, за да се обади на човек, който ще му даде
инструкции. Тези обстоятелства са изяснени по несъмнен начин, поради което
е вярна преценката на двете решаващи инстанции, че с действията си
осъденият Б. е реализирал формата на изпълнителното деяние „предложи“ на
престъплението по чл. 167, ал. 2 от НК.
От субективна страна, законодателят изисква наличието на пряк
умисъл и специална цел. Осъденият Б. е осъзнавал общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал, че с действията си би мотивирал
свидетеля К. да гласува за конкретна политическа партия и е искал
настъпването на тези последици. Наред с това, осъденият е имал специална
цел – да склони свидетеля К. да упражни активното си избирателно право на
парламентарните избори на 04.04.2021г. в полза на политическа партия
„Републиканци за България“ с № 21 в интегралната бюлетина. За
съставомерността на престъплението е достатъчно да е упражнено
мотивационно въздействие в съзнаваната от дееца посока, без да е необходимо
лицето да е склонено или целта да е постигната (Решение № 200 от 22.01.2021
г. на ВКС по н. д. № 789/2020 г., III н. о., НК)
Предвид гореизложеното, САС намира, че СГС не е допуснал
нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на
решението си. Съдебният акт е изготвен при съблюдаване на принципите на
наказателния процес и гарантиране правата на подсъдимото лице, като е даден
отговор на всички, наведени с въззивната жалба възражения. Затова и
искането за възобновяване на наказателното производство следва да се остави
5
без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 3351/2023г. по описа на СГС, НО,
16 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6