№ 7497
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110166205 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на [***********] срещу
[***********], с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 1 447.47 лв. –
регресно вземане, включващо платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ по щета № 10018030110448 и ликвидационните разноски във връзка с
вредите по лек автомобил марка „БМВ Х4“, с рег. № [***********], настъпили в резултат на
ПТП, реализирано на 15.04.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до
окончателното плащане; 441.08 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до
01.12.2022 г. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че застрахователното обезщетение в размер на 1 437.47 лв. е платено
от него за нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек
автомобил, за което е сторил 10 лв. ликвидационни разноски. Излага, че щетите са в
резултат на ПТП, настъпило на 15.04.2018 г. в гр. София, възникнало поради попадането на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно – част от
общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря [***********]. Сочи, че е предявил
регресната си претенция пред ответника, но плащане не е извършено.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника
[***********], с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Оспорва
настъпилото застрахователно събитие да представлява покрит застрахователен риск.
Оспорва мястото и механизма на ПТП. Изтъква, че претенцията се основава изцяло на
твърденията на водача и представени от него документи, които не представляват официални
документи, като не са извършени оглед и заснемане на мястото на произшествието и
фактическата обстановка не е установена от органите на МВР. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между увреждането на автомобила и твърдяната дупка на
пътното платно. Счита размера на платеното застрахователно обезщетение за завишен.
Релевира възражение за съпричиняване на вредите от водача на автомобила. Моли за
отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение.
Оспорва получаването на покана от ищеца. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения главен иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу [***********] в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит
застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя
на причинителя на вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на
описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от
наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път,
дължащо се на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с
поддържането на общинските пътища
С Определение № 8570/06.03.2023 г. е обявено за безспорно наличието към
процесната дата при ищеца на имуществена застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил
марка „БМВ Х4“, с рег. № [***********]. Като неоснователно съдът преценява
възражението на ответника, че не е налице покрит застрахователен риск по договора. В
действителност от застрахователната полица е видно, че е избрана клауза „Пълно Каско“, а
съгласно т. 12 вр. т. 8.3 от Раздел ІІІ от ищцовите Общи условия по тази клауза
застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени от авария, произлязла от нарушена цялост на пътното покритие, каквато
несъмнено е дупката на пътното платно.
Липсата на протокол за ПТП и непосещаването на мястото на произшествието от
органите на МВР не обуславят извод за недоказване на обстоятелствата около настъпване на
ПТП. Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като по аргумент от
противното следва, че при ПТП с имуществени вреди и един участник същият няма
задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са длъжни да посещават
мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, дори изрично е предвидено, че не се
посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в
резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход,
каквито твърдения и доказателства в случая липсват. Ето защо съдът намира, че
обстоятелствата около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички
доказателства и доказателствени средства по ГПК.
В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното
застрахователно събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомление-
2
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ /л. 26/, Декларация на водач на
застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и
от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се
нерегламентирано върху пътното платно /л. 27/, писмо от МВР – Дирекция „Национална
система 112“ – Районен център 112 – София /л. 74/ и показанията на свид. М. – водач на
застрахования автомобил. От тях се установява, че на 15.04.2018 г., при движение в гр.
София, ж.к. „[***********]“, непосредствено след извършен десен завой от ул.
„[***********]“ по ул. „[***********]“ автомобилът е попаднал в голяма необозначена
дупка на пътното платно. Възраженията на ответника, че претенцията се основава изцяло на
твърденията на водача, са неоснователни, доколкото показанията на свид. М. са детайлни,
вътрешно непротиворечиви и неопровергани от други доказателства, а дори посоченият
механизъм от него пред съда, в Уведомлението-декларация за щета по застраховка „Каско
на МПС“ и в Декларацията на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от
нарушена цялост на пътното покритие, се потвърждава по експертен път от заключението на
САТЕ. Следователно процесното ПТП е настъпило в резултат от попадането на автомобила
в необезопасена и необозначена дупка на пътя.
Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от писмените
доказателства по делото /документите по застрахователната преписка/ и показанията на
свид. М.. Установява се от тях, че при ПТП е увредена предната дясна джанта на
автомобила.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и деформацията по предната дясна джанта на автомобила съдът
прави, преценявайки съвкупно показанията на свид. М., Уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“, Декларация на водач на застраховано МПС, увредено при
събитие от нарушена цялост на пътното покритие, Опис на щетите по претенция №
10018030110448 /л. 37/ и заключението на САТЕ, съгласно което вредите по автомобила от
техническа гледна точка са следствие от реализираното на 15.04.2018 г. ПТП.
С Определение № 8570/06.03.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че процесният пътен участък представлява част от общинската пътна мрежа на
гр. София.
От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на
настъпване на застрахователното събитие е имало необезопасена и необозначена дупка, се
налага изводът, че [***********] не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 и чл.
167, ал. 1 ЗДвП задължения по ремонт и поддържане на общинските пътища и
сигнализиране за наличието на опасност на пътя. Доколкото тя като юридическо лице
осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената
им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик, и от това
тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования
автомобил, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя
– [***********], за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по
аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като ответникът не е оборил
законовата презумпция.
На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за
непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на предната дясна
джанта при процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила,
представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При
деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
3
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /включително да се приведе увредения автомобил в предишното му
техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната
сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това само до непосредствените вреди е
ограничено и регресното вземане на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на
увредения.
Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по средни
пазарни цени в страната към деня на увреждането. Дори и застрахователят по застраховка
„Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи от средните пазарни цени и/или
изчислено за дейности, които не са били необходими за привеждане на автомобила в
предишното му техническо състояние, същото не следва да се взема предвид при определяне
на задължението на делинквента, респ. на неговия възложител, ако заплащането на по-ниско
обезщетение е достатъчно за пълното репариране на вредите.
В случая се установява от показанията на свид. М., че при ПТП е увредена предната
дясна джанта, като непосредствено след излизане от дупката той спрял и установил леки
деформации по нея и одрасквания по повърхността, но тя видимо не била изкривена.
Заявеното от него пред съда напълно кореспондира с отразеното в Опис на щетите по
претенция № 10018030110448, в която автомобилната част е предвидена само за ремонт. От
заключението на САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил
марка „БМВ Х4“, с рег. № [***********], описани в Описа на застрахователя, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 178.73 лв. В открито заседание вещото лице
разяснява, че сумата от 178.73 лв. е за ремонт на джантата, за какъвто тя е предвидена в
Описа на ищцовото дружество, а платената от него сума в размер на 1 437.47 лв. е за
подмяната й.
При липса на доказателства за необходимостта увредената джанта да бъде подменена
/а не ремонтирана/ съдът намира, че за ответника в качеството му на възложител на работата
на делинквента, при или по повод която са причинени процесните вреди, е възникнало
задължение да плати на увреденото лице обезщетение за причинените имуществени вреди в
размер на 178.73 лв., което е достатъчно за привеждане на автомобила в техническото
състояние, в каквото е бил преди настъпването на ПТП.
В случая от писмените доказателства по делото се изяснява, че във връзка с
процесното застрахователно събитие при ищеца е заведена щета № 10018030110448, а с
Определение № 8570/06.03.2023 г. е обявено за безспорно, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 1 437.47 лв., за което е сторил ликвидационни
разноски в размер на 10 лв. Щом за увреденото лице /собственикът на застрахованото МПС/
е възникнало срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД за сума в размер на 178.73 лв., то
застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ е встъпил в правата на увредения по
силата на факта, че на 09.07.2018 г. е платил обезщетение за причинените с деликта вреди,
но само за сумата от 188.73 лв., формирана като сбор от платеното обезщетение за
непосредствените вреди в размер на 178.73 лв. и ликвидационните разноски в размер на 10
лв.
Установява се от писмените доказателства, че ищцовото дружество е изпратило
регресна покана до ответника за исковата сума, получена на 19.07.2018 г., видно от
поставения входящ номер в писмото на л. 13, но плащане не е последвало.
Недоказано е твърдението на ответника за поведение на водача на застрахования
автомобил, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП и щетите по
автомобила. Нещо повече – от показанията на свид. М. се изяснява, че той се е движила в
процесния участък със скорост от порядъка на 10-15 км./ч., защото става въпрос за малка
улица, а и непосредствено преди ПТП е извършил завой, непозволяващ му да развие голяма
4
скорост, както и че е видял дупката в последния момент, защото тя се намирала почти
веднага след завоя, като нямало възможност да я избегне, тъй като тя заемала около 2/3 от
ширината на пътното платно. Ето защо следва да се приеме, че единствената причина за
процесното ПТП е наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътя, поради което
не е налице основание за редуциране на дължимото от ответника обезщетение.
Предвид всичко изложено предявеният главен иск следва да бъде частично уважен –
за сумата от 188.73 лв., като ответникът дължи върху главницата и законната лихва, считано
от 02.12.2023 г. до окончателното плащане, а за разликата над 188.73 лв. до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото се установява,
че [***********] не е платила задължението си след получаване на 19.07.2018 г. на регресна
покана, частично основателен е и акцесорният иск за мораторната лихва – за сумата от 57.52
лв. /определена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор за законната
лихва/ за период на забава от 01.12.2019 г. до 01.12.2022 г. За разликата над 57.52 лв. до
пълния предявен размер искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете, възлизащи общо на 71.23 лв. както следва: 14.03 лв. – държавна
такса; 5.20 лв. – депозит за свидетел; 39 лв. – депозит за вещо лице; 13 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете, възлизащо на сумата от 87 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***********], с адрес: [***********], да заплати на [***********], ЕИК
[***********], със седалище и адрес на управление: [***********], следните суми: на
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 188.73 лв. – регресно вземане,
включващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по
щета № 10018030110448 и ликвидационните разноски във връзка с вредите по лек
автомобил марка „БМВ Х4“, с рег. № [***********], настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 15.04.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 57.52 лв. – мораторна
лихва за периода от 01.12.2019 г. до 01.12.2022 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
71.23 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ частично главния иск – за разликата над
188.73 лв. до пълния предявен размер от 1 447.47 лв., и акцесорния иск – за разликата над
57.52 лв. до пълния предявен размер от 441.08 лв.
ОСЪЖДА [***********], ЕИК [***********], със седалище и адрес на управление:
[***********], да заплати на [***********], с адрес: [***********], на основание чл. 78, ал.
3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 87 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5