Р Е
Ш Е Н
И Е № 49
гр.Враца, 18.04.2018г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на 28.03.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№97 по описа за 2016г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът "Обединена българска
банка"АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район ****,
представляван по пълномощие от адвокати А.Т. и И.Ф. от САК, твърди, че по
силата и при условията на Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
26.09.2008г. е предоставил на ответника И.А.И., ЕГН **********, с адрес ***
банков кредит в размер на 18 000 евро. Кредитополучателят изцяло усвоил кредита
на 03.10.2008г., но не е заплащал дължимите погасителни вноски. Към договора за
кредит е сключено допълнително споразумение №1 от 07.10.201г., с което са
постигнати допълнителни уговорки относно ползването и погасяването на отпуснатата
сума.
В исковата молба се твърди, че поради
неплащане на две погасителни вноски, дължими съответно на 20.02.2014г. и
20.03.2014г., съгласно чл.18 от договора целият ползван кредит, заедно с
начислените лихви, е станал автоматично предсрочно изискуем на 21.03.2014г.
По заявление на ищеца по чл.417 от ГПК
е образувано ч.гр.д.№1435/2015г. на Районен съд-Враца, по което са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 16 139.85 евро, ведно със
законната лихва от 28.04.2015г. да окончателното й изплащане, за договорна
лихва за периода от 20.02.2014г. до 26.04.2015г. в размер на 1 990.29 евро,
наказателна лихва за периода от 20.02.2014г. до 26.04.2015г. в размер на 220.31
евро и разноски в заповедното производство.
Въз основа на издадените изпълнителни
листове е образувано изп.д.№1084/2016г. по описа на ЧСИ С.Х., рег.№863 в КЧСИ и
след връчването на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е депозирал
писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, с което е обоснован правният
интерес от предявяването на установителния иск за съществуване на вземанията по
заповедта.
Нататък в исковата молба се сочи, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора за кредит и допълнителното
споразумение, като е предоставил на ответника сумата 18 000 евро и след като кредитополучателят
е усвоил изцяло кредитната сума, съгласно чл.12 от договора е поел задължение
да издължава предоставения му кредит на 300 анюитетни месечни вноски, считано
от 20.10.200г. на 20-то число на месеца. Поради невъзможността му да обслужва
задълженията си с допълнителното споразумение от 07.01.2010г. страните са
договорили допълнителни условия относно погасяването на задължението.
Вследствие на неизпълнение на задълженията
ответникът е изпаднал в просрочие, като не е заплатил двете поредни погасителни
вноски с посочените по-горе дати, при което и съгласно чл.18 от договора
кредитът е станала автоматично предсрочно изискуем на 21.03.2014г., без да е
необходима кредитополучателят да бъде уведомяван.
Позовавайки се предвидената в договора
предсрочна изискуемост, имаща характера на условие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗЗД, ищецът поддържа, че с неплащането
на уговорените в погасителния план вноски предварително уговореното условие се
е сбъднало и е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на цялото
задължение, без това да води до прекратяване на кредитното правоотношение, а
единствено до отпадане на преимуществото
на срока за длъжника.
В условията на евентуалност ищецът моли
да се приеме, че с оглед изричното волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, връчено лично на длъжника на 23.04.2015г. чрез упълномощеното
Адвокатско дружество "Г., Ф. и Т.", на посочената дата предсрочната
изискуемост е настъпила.
Отново в условията на евентуалност
ищецът прави искане исковата молба да се счита за волеизявление за обявяване на
предсрочната изискуемост.
Обусловени от момента, определен от
съда като такъв на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, са
предявени:
Иск за установяване на вземанията по
заповедта за изпълнение.
Евентуални искове с правно основание
чл.430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата 16 139.95 евро-главница, ведно със законната лихва,
считано от 28.04.2015г. до окончателното й изплащане, 1 990.29 евро - договорна
лихва за периода от 28.04.2015г. до 26.04.2015г. и 220.31 евро - наказателна
лихва за периода от 20.02.2014г. до 26.04.2015г.
Претендират се и разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба. В резултат от положените от съда усилия да извлече от пространното
изложение релевантните за спорните отношения твърдения, възражения, искания и
относими правни доводи, може да се направи следното обобщение:
На първо място се прави възражение за
разглеждане на делото по общия ред, което ответникът обосновава с това, че
спорът не е търговски, тъй като страната не упражнява търговска дейност и има
качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на Закона за защита на
потребителите.
Съдът е преценил това възражение като
неоснователно. Чл.365, т.1 от ГПК предвижда, че реда на глава тридесет и втора
се разглеждат искове с предмет право или правно отношение, породено или
отнасящо се до търговска сделка. Банковите сделки по чл.1, т.7 от ТЗ са от категорията
на абсолютните търговски сделки, а с оглед въведения от чл.286, ал.1 от ТЗ
субективен критерий и разпоредбата на чл.287 от ТЗ разпоредбите за търговските
сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях/ в случая
ищеца-търговско дружество/ сделката е търговска.
За неоснователно е намерено и
възражението за недопустимост на иска поради пропускане на срока за неговото
предявяване по чл.415, ал.1 от ГПК.
От приобщеното ч.гр.д.№1435/2015г. на
РС-Враца се установява, че съобщението до заявителя, с което същият е уведомен
за постъпването на възражение срещу заповедта за изпълнение и за възможността в
едномесечен срок да предяви иск относно вземането си, е връчено на пълномощника
му на 29.07.20016г. Исковата молба е входирана в съда на 26.08.2016г., с което
едномесечният срок е спазен.
В отговора се правят поредица от
възражения за нищожност на договора за банков кредит.
Първото възражение за нищожност се
основава на твърдение, че на ответника е предоставена празна бланка, която е
подписана от него, след което в договора е допълнен ръкописен текст с посочването
на броя, размера и падежа на анюитетните вноски. От това се черпи довод, че
договорът е нищожен поради липса на съгласие от страна на ответника в условията
на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Развиват се съображения за това, че договорът не
съдържа задължителните реквизити по чл.430 от ТЗ, а именно посочване на
определената цел, за която се отпуска кредита, размера на отпуснатата сума,
уговорените условия и срок, при които се отпуска паричната сума и срока, след
изтичането на който кредитополучателят следва да върне сумата. Поради нищожност
на договора според ответника нищожно се явява и допълнителното споразумение от
07.01.2010г.
Второто възражение е за изтекла
погасителна давност за претендираните акцесорни вземания за възнаградителна и
наказателна лихви.
Следващото възражение е за това, че договорът
и допълнителното споразумение са подписани от лицето Г.Г., което не попада в
кръга на лицата по чл.10, ал.1 от ЗКИ и не може да представлява банката. Това
според ответника води до нищожност на договора на няколко основания: липса на
съгласие по чл.26, ал.2, п.2 от ЗЗД, извършване на действия без представителна
власт по чл.42 от ЗЗД или действия извън пределите на предоставената
представителна власт - чл.39, ал.1 и 2 от ЗЗД. Този порок според поддържаното в
отговора не се санира от цитираното в договора нотариално заверено пълномощно.
С липсата на представителна власт се обосновават възражения за нищожност поради
противоречие със закона/чл.11, ал.3 от ЗКИ, вр. чл.1-10 от Наредба
№20/28.04.2009г. на БНБ/, нищожност поради заобикаляне на закона/чл.11, ал.3 от
ЗКИ и цитираната наредба/, нищожност поради накърняване на добрите нрави,
поради невъзможен предмет, липса на основание, привидност, липса на съгласие от
страна на ищеца и поради извършване на действия без представителна власт или
действия извън пределите на представителната власт.
На следващо място ответникът възразява,
че е налице неизвестност за размера и падежите на насрещните задължения и
невъзможност въз основа на намиращите се в клаузите на договора данни, изрази и
формулировки, този размер на бъде определен и изчислен.
Нататък в отговора се поддържа, че е
налице недобросъвестност при воденето на преговорите и сключването на договора
по чл.12 от ЗЗД, при което според ответника сключеният договор за кредит
представлява ултиматум, който той не би подписал, ако бе имал възможност да се запознае с него.
Следващото възражение на ответника е за
нищожност на договора за кредит поради противоречие със Закона за защита на
потребителите поради неравноправност на всичките му каузи. Цитират се
разпоредби на Закона за защита на
потребителите и на Закона за потребителския кредит в подкрепа на твърдението за
липса на яснота, недвусмисленост и разбираемост на формулировките в договора.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца
за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като уведомлението не е отправено
и подписано от представляващите банката изпълнителни директори, а от
пълномощник на ищеца - Адвокатско дружество "Г., Ф. и Т.", чието
упълномощаване е нищожно поради противоречие със закона, заобикаляне на закона
и накърняване на добрите нрави. По същата причина според ответника не е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита и с подаването на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът
прави възражение за прихващане с негови насрещни вземания, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 75 000лв., и
обезщетения за имуществени вреди както следва: 9 100лв. - за изразходвани средства
за закупуване на многобройни по вид и количества лекарства, 16 200лв. - разходи
за усилена и специална храна, 12 000лв. - средства за лечение, 25 500лв. -
средства, изразходвани за обслужването му от друго лице/неговата майка/, 22
200лв. - обезщетение за пропуснати доходи в резултат от невъзможността да произвежда
селскостопанска продукция за собствена консумация. За обосноваване на
компенсаторните претенции ответникът поддържа, че спрямо него е извършена
измама, че е въвлечен в помагачество в извършването на противоправни деяния - вземане
на пари от банката, без да е сключил с нея валиден договор. Отговорът съдържа
хаотично изброяване на престъпни състави по НК и чл.49 от ЗЗД.
Съдът е приел, че така, както е заявено
и обосновано, възражението за прихващане не очертава ясно и прецизно
компенсационните права на ответника по начин, допускащ същите да станат предмет
на делото, поради което същото не е прието за разглеждане.
Ответникът е направил искане за
привличане на трети лица помагачи, а именно Главния прокурор на РБ, държавата
чрез Министерство на финансите и Българска Народна Банка. Съдът е намерил, че посочените
помагачи нямат интерес да встъпят в делото, за да помагат на ответника
решението да бъде постановено в негова полза, съобразно чл.218 от ГПК, поради
което това искане е оставено без уважение.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, в която се противопоставя на всички възражения за нищожност на договора
за кредит, наведени с отговора на ответника. За неоснователно е намерено
възражението за нищожност на договора поради невъзможен предмет на основание
чл.26, ал.2 от ЗЗД, като се настоява в тази връзка, че банката е предоставила
сумата на ответника и в самия договор е посочена желаната от кредитополучателя
цел на кредита - ремонт на апартамент и пълно и предсрочно погасяване на
задълженията на съпругата на кредитополучателя по договор за кредитна карта,
сключен с "И Еф Джи Юробанк България"АД.
Ищецът настоява, че процесният кредитен
договор съдържа всички императивно установени от закона реквизити.
Нататък ищецът сочи, че ответникът е
бил добре запознат с условията на договора и това следва и от поведението му
след неговото сключване чрез учредяването на договорна ипотека върху имот,
служещ за обезпечение на поетите задължения, като в ипотечния акт същият е
потвърдил своето изрично съгласие с условията на договора и е заявил пред
нотариуса, че разбира смисъла и значението на акта, който извършва, и желае
настъпването на правните му последици.
На възражението на ответника, че му е
предоставен за подпис договор за кредит, в който липсват дължимите месечни
вноски и падежите на същите, ищецът противопоставя твърдение, че е налице
подписан от страните договор за кредит, както и подписан от ответника
погасителен план, съдържащ пълна информация за размера на дължимите вноски и
техния падеж.
Ищецът поддържа, че разпоредбата на
чл.143 от ЗЗП не се прилага по отношение на договорите за банков кредит, но
дори да е така, кредитополучателят е имал възможност да се освободи от
договора, като изплати дълга си във всеки един момент.
По направеното от ответника възражение
относно неяснотата на понятието "пункт", използвано при уговарянето
на наказателната лихва, ищецът сочи, че това понятие е легално и се използва в
нормативни актове.
В допълнителната искова молба се
съдържа аргументация на становището на
ищеца, че оспорените договорни клаузи за едностранна промяна на лихвения
процент не са неравноправни, като се сочат разпоредбата на чл.144, ал.3, т.3 от
ЗЗП и §3 към чл.3, т.2, б."б" и "в" от Приложение към
Директива 93/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. и се цитира съдебна практика. Излагат
се съображения и във връзка с възражението на ответника по въпроса за
договорите, сключени при общи условия.
Като допълнение на исковата молба
ищецът излага подробни съображения във връзка с настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита.
Ищецът изразява становище по повод
оспорването на представителната власт на служители на банката и на
упълномощеното от нея адвокатско дружество и в тази връзка представя нотариално
заверени пълномощни и писмено потвърждаване на извършените действия, подписано
от изпълнителните директори на "ОББ"АД.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който оспорва допълнителната искова молба по съображенията, изложени
в първоначалния отговор.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
С исковата молба е представен сключен между страните договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 26.09.2008г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника кредит в размер на 18 000 евро за ремонт на апартамент
и за пълно предсрочно погасяване на задължения на съпругата на
кредитополучателя по договор за издаване на кредитна карта, сключен с "И
Еф Джи Юробанк България"АД с договорен лихвен процент 8.5% годишно. В
чл.6/1/ от договора е предвидено, че при забава на плащането на месечните
анюитетни вноски от страна на кредитополучателя банката олихвява просрочените
суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения
лихвен процент. В раздел ІV от договора е предвидено, че за обезпечаване на
кредита се учредява договорна ипотека
върху недвижим имот/ апартамент/ в гр.София, който е подробно
индивидуализиран.
Съгласно чл.12/1/ от договора кредитът
се издължава на 300 месечни анюитетни вноски в размер на 166.77 евро, включващи
главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, считано от 20.10.2008г. на 20-то число на месеца. Договорен е краен
срок за издължаване на кредита 20.09.2033г. В чл.17 от договора са уредени правата на банката в случай на неизпълнение
на клаузите на договора, като в ал.2 е предвидено правото й да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем, без да е необходимо уведомяване на
кредитополучателя. Съгласно чл.18 при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
От страна на ищеца договорът за кредит
е подписан от Г.В.Г., упълномощена от изпълнителните директори на банката с
пълномощно рег.№1759/28.02.2008г. на нотариус В.К., което е представено с
допълнителната искова молба. Върху договора са положени подписи на
кредитополучателя и съпругата му.
Представено е допълнително споразумение
към договора за кредит от 07.01.2010г., в което страните са заявили съгласието
си, че към 20.12.2009г. задълженията на кредитополучателя са в размер на 18
004.23 евро. Постигнато е съгласие
кредитът да се издължава на 18 месечни вноски в размер на 101.14 евро,
считано от 20.01.2010г. на 20-то число на медеца и 267 месечни вноски в размер
на 161.74 евро, считано от 20.07.2010г. на 2-то число на месеца.
С исковата молба е представено
уведомление изх.№301-БД-66/02.04.2015г., с което ищецът е уведомил ответника,
че към 01.04.2015г. не са заплатени дължими по договора погасителни вноски за
периода от 20.02.2014г до 01.04.2015г. и е налице просрочие от 406 дни.
Ответникът е уведомен, че банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем
на основание чл.18 от договора и че общият размер на задължението възлиза на
сумата 18 165.43 евро, включваща 16 139.85 евро-главница, 1 990.29 евро-дължима
договорна лихва за времето от 20.02.2014г. до 01.04.2015г. и 35.29 евро-дължима
наказателна лихва за периода от 20.02.2014г. до 01.04.2015г. Върху
уведомлението е положен ръкописен текст, с който ответникът е потвърдил личното
му получаване на 23.04.2015г. и е положил подпис.
От приобщеното ч.гр.д.№1435/2015г. по
описа на Районен съд-Враца се установява, че същото е образувано по заявление
вх.№6277/28.04.2015г., с което ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представено извлечение от
счетоводните му книги. Издадена е Заповед №997 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено
ответникът да заплати на заявителя "ОББ"АД сумата 16 139.85
евро-главница, дължима по процесния договор за кредит и допълнителното
споразумение към него, сумата 1 990.29 евро-договорна лихва за периода
20.02.2014г. - 26.04.2015г., 220.31 евро-наказателна лихва за периода
20.02.2014г.-26.04.2015г., законна лихва върху главницата, считано от
28.04.2015г. до окончателното й изплащане и разноски в заповедното производство
в размер на 717.81лв. държавна такса и 641лв. адвокатско възнаграждение.
Подаденият от ответника отговор на исковата
молба е структуриран по начин, който не покрива стриктно изискванията на чл.367
от ГПК. В заверен от страната фотокопиран вид/л.43-45 от делото/ в отговора е
внедрен подписан от страните вариант на договора за кредит, в който липсва
ръкописният текст за размера на месечните вноски и падежа им. Ответникът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че този текст е нанесен
по-късно от представителя на ищеца и без знанието на кредитополучателя. По
същия начин в отговора се съдържа заверено копие от нот.акт №87, том ІІІ,
рег.№10923, д.№435/2008г. от 29.09.2008г. на нотариус Р.Т., рег.№348/л.46 и
47/, в който са възпроизведени основните параметри на договора за кредит /
размер, предназначение, годишен лихвен процент, годишна лихва за просрочена главница, неустойка,
наказателна надбавка и краен срок за издължаване/. За обезпечаване на
вземанията на банката ответникът и съпругата му С.И.К.-И. са учредили договорна
ипотека върху свой недвижим имот - апартамент в гр.София, ЖК****.
По делото е допусната и изслушана
специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение в коригирания му
поради допусната от вещото лице грешка вариант съдът възприема като обективно и
компетентно.
При проверката си вещото лице е
установило, че процесният кредит в размер на 18 000 евро е усвоен и сумата е
предоставена еднократно по разплащателната сметка на ответника на 03.10.2008г.,
след което кредитополучателят е теглил различни суми в брой. Кредитът е
осчетоводен надлежно на 03.10.2008г. по дебита на сметка "Редовни ипотечни
кредити Главница".
Изследвайки приетия от страните
погасителен план от 03.10.2008г., вещото лице констатира, че кредитополучателят
следва да внася в периода от 20.10.2008г. до 20.09.2033г. 300 месечни анюитетни
вноски в размер на 166.77 евро, включващи главница, лихва и 16.20 евро за
дължимите застрахователни премии по двете застраховки по договора.
С оглед констатацията, че съгласно
подписаното между страните Допълнително споразумение №1 от 07.01.2010г.
задълженията на кредитополучателя по договора са в размер на 18 004.23 евро и
постигнатото съгласие кредитът да се издължава на 18 месечни вноски в размер на
101.14 евро, считано от 20.01.2010г. на 20-то число на месеца и 267 месечни
вноски в размер на 161.74 евро, считано от 20.01.2010г. на 20-то число на
месеца, е съставен нов погасителен план за срока от 20.10.2008г. до
20.09.2033г. Вещото лице е установило, че на 12.03.2012г. страните са подписали
Допълнително споразумение, в което са приели, че задълженията на
кредитополучателя са в размер на 17
351.56 евро и кредитът ще се издължава на 18 месечни вноски в размер на 103.39
евро, считано от 20.07.2011г. на 20-то число на месеца, крайният срок за
издължаване на дълга е 20.09.2033г., като е съставен нов погасителен план.
В Таблица №1 вещото лице е отразило
размера на дължимите погасителни вноски по кредита и извършваните от ответника
плащания в периода от 03.10.2008г. до датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК - 28.04.2015г. Установило е, че последното извършено от
кредитополучателя плащане е от 21.01.2015г. в размер на 104.65 евро, с
което са погасени просрочени наказателни лихви и надбавки и
просрочени главници с падежни дати 20.01.2014г., 20.02.2014г. и 202.2014г. На същата дата е извършено
последно плащане по погасителна вноска №65 с падежна дата 20.02.2014г. в размер
на 94.59 евро, включваща 33.94 евро-главница и 60.65 евро-договорна лихва.
Погасяването на кредитното задължение е преустановено на 21.01.2015г., с което
е допуснато просрочие от 431 дни на погасителна вноска №65 с падежна дата
20.02.2014г. в размер на 8.80 евро-главница и 403 дни на погасителна вноска №66
с падежна дата 20.03.2014г. в размер на 103.39 евро.
Експертизата се произнася, че към
01.04.2015г. - датата на изготвяне на уведомлението за предсрочна изискуемост
на цялото задължение и към датата на подаване на заявлението ответникът не е
заплатил 15 просрочени вноски, чиито падежи и размери са показани в Таблица №4
и които възлизат на сумата 2 383.99 евро, включваща главница, договорна лихва и
наказателна лихва.
Вещото лице е извършило корекция на
заключението си/л.427 и сл. от делото/, в което установява размера на дълга/главница,
договорна и наказателна лихва/ към датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК. Изготвени са три варианта на заключението.
Изчисленията на експертизата по въпроса
за размера на дълга общо и с разбивка по пера /главница, договорна и
наказателна лихва/ към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -
28.04.2015г. са в следните варианти:
В първия вариант /при приемане, че
целият дълг е станал предсрочно изискуем към 21.03.2014г., когато е настъпила
автоматичната предсрочна изискуемост/, към 28.04.2015г. общият дълг възлиза на
сумата 19 086.74 евро, включваща 16 139.85 евро главница, 375.87 евро договорна
лихва и 2 571.02лв. наказателна лихва.
Във втория вариант /при приемане, че
целият дълг е станал предсрочно изискуем
на 23.04.2015г. - датата на връчване на уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост/ към датата на подаване на заявлението дългът възлиза
на сумата 18 309.16 евро, включваща 16 139.85 евро главница, 2 101.86 евро
договорна лихва и 67.45 евро наказателна лихва.
В третия вариант /при приемане, че
задълженията са станали изцяло предсрочно изискуеми с подаването на исковата
молба на 26.08.2016г./ дългът възлиза на сумата 2 539.41 евро, включваща 377.98
евро главница, 2 122.12 евро договорна лихва и 39.31 евро наказателна лихва.
И в трите варианта на заключението
експертизата е взела предвид размера на просрочената главница, периода на
просрочие, размера на договорения лихвен процент и наказателната добавка от 5
пункта.
Вариантите за изчисляване на
дълга/главница, договорна и наказателна лихва/ към 26.08.2016г. - датата на
подаване на исковата молба са следните:
В първи вариант /при приемане, че
целият дълг е станал предсрочно изискуем към 21.03.2014г. - датата на
автоматичната предсрочна изискуемост/ размерът на дълга е 22 543.60 евро / 16
139.85 евро-главница, 375.87 евро-договорна лихва и 6 018.88 евро-наказателна
лихва/.
Във втория вариант/при приемане, че
целият дълг е станал предсрочно изискуем на 23.04.2015г. - датата на връчване
на уведомлението/ размерът на дълга е 21 752.53 евро/ 16 139.85 евро-главница,
2 101.86 евро-договорна лихва и 3 510.82 евро-наказателна лихва/.
В третия вариант /при приемане, че
задълженията са станали изцяло предсрочно изискуеми с подаването на исковата
молба/ размерът на дълга е 16 139.85 евро-главница, 4 517.86 евро-договорна
лихва и 155.60 евро-наказателна лихва/.
Експертизата е констатирала, че
21.03.2014г. - датата на настъпване на автоматичната предсрочна изискуемост
ответникът не е заплатил две погасителни вноски с настъпил падеж - тези към
20.02.2014г. и 20.03.2014г.
Към 28.04.2015г. - датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК са били налице 15 неплатени вноски с настъпил
падеж в периода 20.02.2014г.-20.04.2015г. общо в размер 2 149.26 евро/главница,
договорна и наказателна лихва/.
Към 23.04.2015г. - датата на връчване
на уведомлението на настъпване на предсрочна изискуемост са били налице 15
неплатени вноски с настъпил падеж в периода 20.02.2014г.-20.04.2015г., чийто
размер към 23.04.2015г. е 2 149 евро/главница,договорни и наказателни лихви/.
Към датата на подаване на исковата
молба са били налице 31 неплатени вноски с настъпил падеж в периода
20.20.2014г.-20.08.2016г. в общ размер 4 912.30 евро/главница, договорни и
наказателни лихви/.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Представените по делото доказателства
дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение,
възникнало въз основа на сключен между тях договор за банков кредит, сключен в
писмена форма и отговарящ на всички изисквания за съдържание по отношение на
условията на кредита, предвидени в чл.58 от ЗКИ. Условията по кредита са
формулирани ясно и по разбираем начин в съответствие с нормата на чл.59, ал.2
от ЗКИ. Договорът е подписан от страните и твърдението на ответника, че
ръкописният текст относно размера на погасителните вноски и техния падеж е
нанесен едностранно от представляващия банката след подписването на договора не
е скрепено с доказателства. Условията на кредита са възпроизведени и в
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Кредитната сума е усвоена
от кредитополучателя, който в определен период от време е извършвал плащания на
погасителни вноски. След сключването на договора страните са подписали две
допълнителни споразумения, в които ясно е посочен размера на непогасената част
от кредита, като са договаряни облекчаващи кредитополучателя условия чрез
намаляване на размера на погасителните вноски.
Неоснователни се явяват всички наведени
от ответника възражения за нищожност на договора за кредит. От страна на
банката договорът е подписан от надлежно упълномощено лице, но дори да не бе
така, по отношение на него намира приложение разпоредбата на чл.301 от ТЗ,
предвид търговското качество на кредитодателя.
Не намира подкрепа в доказателствата по
делото въведеното от ответника възражение за нищожност на договора поради
неравноправност на клаузите в него.
На първо място следва да се подчертае,
че не е налице договаряне при общи условия, а индивидуално уговорени клаузи, в
която хипотеза защитата при неравноправен характер на договор, сключен с
потребител, е изключена. Неравноправна клауза в потребителски договор е налице
при наличието на общата предпоставка по чл.143, ал.3, т.3 от ЗЗП и чл.3, пар.1
от Директива 93/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. - уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значителна неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В случая са налице индивидуално уговорени клаузи,
които не са били изготвени предварително или дори да са били изготвени
предварително, ответникът е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и
съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел. Изразявайки съгласие за
сключване на договора, ответникът е могъл да влияе върху съдържанието му.
Клаузите са съставени на ясен и разбираем език и кредитополучателят е могъл да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
По делото е установено, а и ответникът
не оспорва факта на своята неизправност като страна по договора. Счетоводната
експертиза е установила, че погасяването на кредитното задължение е
преустановено на 21.01.2015г., към която дата ответникът е бил в просрочие от
431 дни на погасителна вноска с падежна дата 20.02.2014г. и 403 дни на
погасителна вноска с падежна дата 20.03.2014г. На 01.04.2015г., когато ищецът е
изготвил уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост, ответникът не е
заплатил 15 броя просрочени вноски. При това положение кредитодателят се е
възползвал законосъобразно от уговореното в чл.18 от договора право да обяви
целия кредит за предсрочно изискуем. Независимо от предвидената в договора
автоматична предсрочна изискуемост, ищецът е обявил същата на
кредитополучателя, на когото лично е връчил нарочно уведомление на 23.04.2015г.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -
28.04.2015г. ответникът дължи сумата 18 309.16 евро, включваща 16 139.85 евро
главница, 2 101.86лв. договорна лихва и 67.45 евро наказателна лихва, съобразно
втори вариант от заключението на счетоводната експертиза, в която част
предявеният иск се явява основателен и доказан.
Неоснователно е възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за претендираните акцесорни вземания
за възнаградителна и наказателна лихви. Към датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК тригодишният давностен срок по чл.111, б."в" от ЗЗД
по отношение на вземанията за лихви за посочените по-горе погасителни вноски не
е изтекъл.
При този изход на делото съразмерно с
уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното производство разноски в размер на 1 334лв., както и такива,
направени в исковия процес в размер на 3 338лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че И.А.И., ЕГН **********,
с адрес *** и постоянен адрес *** дължи на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА"АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район ****
сумата 18 309.16 евро по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
26.09.2008г., включваща 16 139.85 евро главница, 2 101.86 евро договорна лихва
за периода от 20.02.2014г. до 26.04.2015г. и 67.45 евро наказателна лихва за
периода от 20.02.2014г. до 26.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.04.2015г. до окончателното й изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1435/2015г. по описа на
Районен съд-Враца.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН **********, с адрес ***
и с постоянен адрес *** да заплати на "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, район **** направените в
заповедното производство разноски в размер на 1 334.15лв., както и разноските в
исковия процес в размер на 3 338лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: