Решение по дело №365/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 234

 

гр. Силистра,  07.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА,  наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря Петранка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 365 по описа за 2020 г. на Районен съд – С, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.

Постъпила е жалба чрез процесуалния представител на С.Н.С. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***, офис 1 против Наказателно постановление № 0010628, издадено на 20.05.2020 г. от Г.А.Т., в качеството му началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено на основание §21б, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДП) административно наказание глоба в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се доводи, че жалбоподателят работи като шофьор към ТД, което е собственик на МПС. Излага се становище, че заплащането на винетна такса е задължение на собственика на МПС. Твърди се, че към датата на нарушението жалбоподателят не е знаел, че не заплатена винетна такса, т.е. липсва умисъл. Излагат се доводи за маловажност на случая, доколкото това е първо нарушение и компесаторната такса е платена малко след изтичане на законоустановения 14-дневен срок.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Процесуалният му представител моли да бъде даден ход в отсъствието им. Поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното НП по изложените в жалбата причини.

Процесуалният представител на АНО преценява жалбата като неоснователна и излага подробно аргументи.

Редовно призовани Районна прокуратура С не изпращат представител и не заявяват становище.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.12.2019 г. актосъставителят Е. и колегата му – свид. П., и двамата инспектори в АПИ, били дежурни и изпълнявали задълженията си на републикански път I-7. Намирали се на км. 10 +400 в границите на Община С. Свидетелите получили  сигнал от системата за т.а. без заплатена винетна такса за ползване на републиканските пътища. Предвид информацията около 08:40 ч. актосъставителят Е. и свид. П. спрели за проверка жалбоподателя С.Н.С., който управлявал ППС с регистрационен № *******, вид влекач, марка МАН, модел ТГХ, с обща техническа допустима максимална маса 19000 кг и се движил в посока гр. Ш. При проверката се установило, че МПС е собственост на „ЕС ТРАНСПОРТ“ ООД. Водачът управлявал без да е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Проверяващите установили, че жалбоподателят не може да заплати и компесаторната такса, която възлизала на 175 лева. Поради това актосъставителят съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който вписал установеното, преценявайки че с действията си  не е изпълнил задълженията си по чл. 139, ал. 6 от ЗДП. Отразено е, че за нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДП. Актът бил съставен в присъствието на свид. П.. В негово присъствие актосъставителят съставил АУАН, прочел го на жалбоподателя, а после попитал жалбоподателя дали има възражения. Последният посочил, че няма такива. Ведно с връчването на акта, на жалбоподателя била връчена и разписка (л. 15). С нея жалбоподателят декларира, че е получил препис от акта и е бил уведомен, че ако в срок от 14 дни от получаване на акта заплати компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 175 лева, може да бъде освободен от административно наказателна отговорност и няма да бъде издадено наказателно постановление.

Въз основа на съставения АУАН с бланков № 0010628 било издадено и оспорваното НП № 0010628 от 20.05.2020 г. С него наказващият орган ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя. Наказващият орган посочил при описанието на фактите, че в 08:40 ч. на 20.12.2019  г. жалбоподателят в качеството си на водач е управлявал пътно транспортно средство с регистрационен № ****** вид влекач, марка МАН, подел ТГХ, с обща техническа допустима максимална маса 19000 кг по републикански път I-7 на територията на Община С. в посока гр. Ш, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. В резултат на проверката е установено, че за ППС с регистрационен № В2608СА към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и категорията на пътното превозно средство К1. Наказващият орган посочва, че съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДП нарушението се потвърждава чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MEU 011, като данните са отразени в съставения АУАН. Посочено е, че нарушението се потвърждава и от извършена справка в електронната система за събиране на пътни такси. Наказващият орган отразил факта, че срещу предявения на жалбоподателя АУАН не са постъпили възражения, както и че нарушителят е разполагал с възможността съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДП да заплати компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗДП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай се освобождава от административно наказателна отговорност. Посочено е, че компесаторна такса не е постъпвала по сметката на АПИ в посочения срок. Таксата е постъпила на 04.02.2020 г. Наказващият орган преценил, че са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на нарушителя. В НП се прави извод, че с оглед събраните доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че е извършено деяние съставлява нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДП. Установена е самоличността на извършителя и неговата вина. С оглед фактите на основание §21б, ал. 1 от ПЗР на ЗДП наказващият орган определил наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева. Независимо от наложеното наказание е отразено, че жалбоподателят дължи плащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП във вр. с §25 от ПРЗ към ЗИД на ЗП в размер на 87 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, ред и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във вр. с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Не се спори, че жалбоподателя работи по трудов договор. Работодател му е „ЕС ТРАНСПОРТ“ ООД, които са собственици на ППС.

Горната фактическа обстановка се установява чрез събраните гласни доказателства (разпитите на  актосъставителя Е. и  свид. П), както и от приетите писмени доказателства. Не са събрани доказателства, опровергаващи горепосочените факти.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е неоснователна.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

Съдът не установи допускането на съществени нарушения на правилата по ЗАНН по административно наказателното производство. АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени при спазване на процедурата по ЗАНН от компетентни органи съгласно чл. 167а от ЗДП и приложените заповеди (л. 21, л. 23 – 34). Актът е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, собственото, бащино, фамилно име, адрес и ЕГН на нарушителя, данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8  от чл. 42 от ЗАНН. Налице е фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.

В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните  относно актосъставителя,  както  и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочена е разпоредбата, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложеното му наказание.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Според  чл. 139, ал. 6 от ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. В случая безспорно е установено, че не е заплатена винетна такса за управляваното от жалбоподателя ППС с регистрационен № В2608СА, вид влекач, марка МАН, подел ТГХ, с обща техническа допустима максимална маса 19000 кг. На 20.12.2019 г. около 08:40 ч. жалбоподателят е спрян за проверка, докато управлявал посоченото по-горе МПС на км. 10 +400 по републикански път I-7 в границите на Община С, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 1 на Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

На първо място, съдът прие, че следва да обсъди възражението на жалбоподателя дали изобщо може да носи административно наказателна отговорност след като не е собственик на МПС и не е знаел, че собственика не заплатил таксата. Възражението е ирелевантно. Съгласно чл. 139, ал. 6 от ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Законодателят е възложил това задължение на водача напълно логично, защото именно водача взема решение къде, т.е. по какъв път да управлява ППС. В този смисъл е без значение в случая дали собственикът е уведомил водача, че няма заплатена винетна такса. Преценката извършва водача, а не собственика на ППС. Жалбоподателят посочва, че няма вина, тъй като не е знаел, че няма заплатена винетна такса. Според чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидени случаи. Настоящият не е такъв. Незнанието, че винетна такса не е заплатена не изключва административно наказателната отговорност, доколкото именно водачът носи задължение да се увери, че винетна такса е заплатена преди да използва път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. В случая жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да узнае, че за ППС няма заплатена винетна такса, доколкото именно той е натоварен със задължението да провери това обстоятелство. В този смисъл правилно АНО е приел, че жалбоподателят е извършил посоченото административно нарушение. На следващо място, законодателят е предвидил освобождаване от административно наказателна отговорност при заплащане на компесаторна такса в 14-дневен срок от връчване на акта. Видно от приложената разписка, жалбоподателят е запознат с този факт. Въпреки това в посочения срок не е внесена сумата от 175 лева, представляваща компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП. В този смисъл съдът приема, че наказващият орган правилно е ангажирал административно наказателна отговорност за извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДП.

Служебно и във връзка с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, съда следва да направи преценка дали е налице маловажност на случая. В обхвата й се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Горното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

По делото не се установи наличието на обстоятелства, поради които извършеното, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Не се сочат обстоятелства, които да водят до извод, че е налице деяние с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от този вид. Компесаторната такса е заплатена със закъснение повече от един месец (л. 11), т.е. случаят не може да се приеме като маловажен.

Относно наказание:

Според §21б, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за движение по пътищата разпоредбата на чл. 179, ал. 3 не се прилага за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. До прилагането на таксуването с таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата водач, който управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от същия закон, се наказва с глоба 2000 лв. В този смисъл наказващият орган е взел предвид посоченото в този текст и е наложил наказание глоба 2000 лв.

Независимо от наложеното наказание е отразено, че жалбоподателят дължи плащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с §25 от ПРЗ към ЗИД на ЗП в размер на 87 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, ред и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във вр. с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно установената съдебна практика от касационната инстанция, а именно Административен съд – С, тази такса не представлява обезщетение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 55 от ЗАНН. В този смисъл не се налага произнасяне от въззивния съд. Касационният съд е на становище, че за заплащането на тази такса следва да се издаде административен акт по чл. 165 от  ДОПК от компетентния орган по чл. 166 от ДОПК за събиране на посочената сума. Поради това съдът ще се съобрази с посоченото от касационната инстанция при предходно разглеждане на дела със същия предмет.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - С,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 0010628, издадено на 20.05.2020 г. от Г.А.Т., в качеството му началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя С.Н.С. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***, офис 1, е наложено на основание §21б, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДП) административно наказание глоба в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С. в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

   Силвина Йовчева