№ 846
гр. Пазарджик, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20245220103571 по описа за 2024 година
Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС от В. В. Л. - В. против А. В. Л., Б. Х. Л.,
Л. Б. Л. и Х. С. Г. за признаване на установено по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР
на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., с адрес Пазарджик,
********, с площ 585 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м,/,
предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 527, кв. 40, при
граници и съседи поземлени имоти с идентификатори ***********, ведно с
построените в имота: 1./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор
******.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 -
97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със
застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в
страдала няма данни, стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
няма; 2./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ******.2, по КККР
на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ
49 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в страдала няма данни,
стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; 3./ сграда с
идентификатор ******.3, по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД
- 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024
г., със застроена площ: 12 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар
идентификатор няма; номер по предходен план няма, на основание давностно
владение, считано от 1970г., евентуално от 07.08.1981г., в продължение на
1
десет години.
Ищцата твърди, че с ответниците са наследници по закон на общите
наследодатели В.Н. Л., починал на 07.08.1981г. и съпругата му В.С. Л.,
починала на 01.04.2013г.
Излага, че през време на брака си наследодателите са придобили, на
основание давностно владение и придаване по регулация, поземлен имот с
идентификатор ****** по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД -
18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024
г., с адрес Пазарджик, ********, с площ 585 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м,/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 527, кв. 40,
при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори ***********. По
приращение станали собственици и на построените в имота жилищна сграда
еднофамилна с идентификатор ******.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени
със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ: 57 кв. м., брой етажи - 1, жилищна
сграда еднофамилна с идентификатор ******.2, по КККР на гр. Пазарджик,
одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 49 кв. м., брой етажи 1 и
сграда с идентификатор ******.2, по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със
Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм.
на 19.06.2024 г., със застроена площ: 12 кв. м., брой етажи 1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване.
Излага, че приживе двамата съпрузи живеели с децата си- А. Л., Х. Л., Н.
Л. и В. Л. в процесния имот. Съпрузите решили, че на синовете си ще
помогнат с пари и труд да се сдобият със собствени жилища, а имотът ще
оставят в собственост на дъщеря си В.. В изпълнение на това свое решение
през 1970 г. двамата й предали доброволно владението върху имота с
уговорката, че последният остава за нея, но докато са живи и родителите й ще
останат да живеят в имота. На синовете си двамата родители помогнали и
всеки от тях да се сдобие с жилище извън имота.
Поддържа, че е установила владение върху имота още през 1970г., владяла
го непрекъсвано, явно и необезпокоявано повече от 10 години и още преди
смъртта на баща си В. Л., станала собственик по силата на изтекла в нейна
полза през 1980г. 10-годишна придобивна давност. Евентуално счита, че най –
ранният момент, в който е установила владение върху имота е
непосредствено след смъртта на баща си през 1981г.
Сочи, че се е възприемала за единствен собственик на имота и
недвусмислено демонстрирала спрямо майка си и братята си намерението си
да го свои целия единствено и само за себе си. Дори останалите наследници
първоначалното да са осъществявали владение върху наследените от В. Л.
идеални части от имота, с действията си В. Л. категорично, ясно и
недвусмислено отрекла това владение и е обективирала спрямо тях, че владее
техните идеални части за себе си. Това й поведение е било манифестирано и
спрямо всички останали - съседи, познати и роднини. Всички те знаели, че
ищцата е единствен собственик на имота. Само тя разполагала с ключ от
дворната врата и от сградите в имота. Извършвала, ремонти и подобрения в
2
него. Заплащала всички режийни разноски в имота — ток, вода и др.
Обработвала двора със земеделски култури. След смъртта на майка си В. Л.
през 2013г. само ищцата и нейният син В. останали да живеят в там. Тримата й
братя отдавна били напуснали същия, живеели другаде и не се интересували
за съС.ието и съдбата му.
Едва през 2024г. ответницата Х. Г., внучка на Х. Л. /брат на ищцата/
предявила претенции за права върху имота, който никога не е владяла, като
завела искова молба за делба на същия. По нея било образувано гр. д. №
2915/2024г. на Районен съд - Пазарджик. С това оспорвала собственическите
права на В. Л. върху имота, поради което за нея възниквал правен интерес да
предяви настоящия иск.
Иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено
по отношение на А. В. Л., Б. Х. Л., Л. Б. Л. и Х. С. Г., че В. В. Л. – В. е
собственик на на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр.
Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., с адрес Пазарджик, *****, с площ:
585 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м,/, предишен идентификатор:
няма; номер по предходен план 527, кв. 40, при граници и съседи поземлени
имоти с идентификатори ***********, ведно с построените в имота: 1./
жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ******.1 по КККР на гр.
Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 57 кв.м., брой
етажи - 1, брой самостоятелни обекти в страдала: няма данни, стар
идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; 2./ жилищна сграда
еднофамилна с идентификатор ******.2, по КККР на гр. Пазарджик, одобрени
със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 49 кв. м., брой етажи 1, брой
самостоятелни обекти в страдала: няма данни, стар идентификатор: няма;
номер по предходен план: няма; 3./ сграда с идентификатор ******.2, по КККР
на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ:
12 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма;
номер по предходен план, на основание давностно владение, считано от 1970г.,
евентуално от 1981г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Б. Л. оспорва основателността на
иска.
Не отрича, че като съпруга на починалия Х. Л. /брат на ищцата/ двете с В.
Л. – В. са наследници на В.Н. Л. и В.С. Л..
Не оспорва, че имотите са придобити от общите наследодатели на
сочените от ищцата правни основания – давностно владение и придаване на
реални части от съседен имот по регулация.
Оспорва твърденията, че наследодателите са имали намерение или че е
имало уговорки имотите да останат за ищцата.
3
Оспорва твърденията, че общите наследодатели, в изпълнение на това си
намерение, са помагали с пари на синовете си, за да си закупят свои къщи.
Поддържа, че е сключила брак с брата на ищцата Х. Л. през 1970 г. и през
1973 г. и с техни средства и труд и с финансова помощ и труд на родителните
й, са построили къща в имот на *****.
Оспорва твърденията, че само ищцата се е грижила за наследодателката В.
Л..
Оспорва твърденията, че някога е обсъждано и че пред нея ищцата е
заявявала, че имотът е само неин.
Излага, че през 1970 г. В. Л. - В. заминала за ..., после за Тюмен, където се
омъжила за А. В. и двамата се завърнали в България през 1981 г., месеци преди
да почине баща й. Родила дъщеря си и двамата пак заминали за CCCP. Пред
нея ищцата споделяла, че се е развела фиктивно със съпруга си, който живеел
в къщата до последно.
Поддържа, че след като се омъжила, по настояване на свекърва си, А. и
Д. Л.и, построили малката къща в имота и заживели там с двете си деца. От
2008 г. - 2009 г. голямата къща била необитаема, а ищцата и майка й /преди да
почине през 2013 г./ живееели в малката къща, след получено разрешение от
А. и Д. Л.и.
Поддържа, че през 2018 г. ищцата предложила да прехвърли дела си от
имотите на внучката й - ответницата Х. С. Г..
Поддържа, че съпругът й, а след това и ответницата, като негов
наследник, е плащала данъци за имота.
До 2013 г., когато починала свекърва й и когато починал съпругът й,
посещавала поС.но имота. След 2013 г. първите години поддържала много
добри отношения с В. Л. и често ходила в имота. Тогава вратата не се
заключвала и не е имало проблеми да се влезе в него. Никога ищцата не й е
пречила да влиза в този имот. Катинар бил сложен в последните 2-3 години,
заради проблемите на ищцата със сина й, който употребявал алкохол, биел и
тормозил майка си.
Поддържа, че процесните недвижими имоти са наследствени, от които
притежава 2/48 ид.ч.
Оспорва претендираните от ищцата собственически права върху целия
недвижим имот.
Оспорва, че ищцата го е придобила по силата на изтекла в нейна полза
през 1980 г. десет годишна придобивна давност.
Оспорва, че В. Л. е установила владение върху целия имот
непосредствено след смъртта на баща си през 1981 г. и недвусмислено е
демонстрирала спрямо майка си и братята си намерение да свои целия имот
единствено за себе си.
Оспорва твърдението на ищцата, че е отрекла владението на останалите
съсобственици и е обективирала, че владее техните идеални части за себе си.
Обстоятелство, че към момента В. Л. живеела в имота, не можело да се
приеме за действие, с което отрича правата на останалите наследници. Ищцата
4
никога не е отричала неследствените права на останалите наследници,
включително и на ответницата Л. Л. нито чрез разговори, нито по друг явен и
недвусмислен начин и не е обективирала, че владее техните идеални части за
себе си. Никога не била казвала лично на нея, че е едноличен собственик на
имота. От провеждани разговори с останалите наследници знаела, че и те
възприемали имота като съсобствен, както и че и спрямо тях не е имало
отричане на собственостга им от В. Л. с действия предприети от нея, които да
са узнали по някакъв начин. Спрямо ответницата ищцата не е предприемала
никакви действия, отблъскващи владението й. За демонстриране на
собственическо намерение върху целия имот от страна на ищцата ответницата
разбрала едва след предявяване на настоящия иск.
Възприемайки имота като съсобствен, през годините Л. Л. заплащала
данъци. Имотът бил деклариран като съсобствен.
Поради изложеното счита, че имотът не е загубил наследствения си
характер. Искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Х. Л. оспорва основателността на
иска.
Не оспорва, че имотите са придобити от общите наследодатели В.Н. Л. и
съпругата му В.С. Л. на сочените от ищцата правни основания – давностно
владение и придаване на реални части по регулация.
Оспорва, че между наследодателите и техните низходящи е имало
уговорки имотите да останат лично на ищцата.
Отрича пред него ищцата да е твърдяла, че имотът е само неин и да е
извършвала действия, с които да демонстрира, че е нейна изключителна
собственост.
Поддържа, че винаги е възприемал имотите като собственост на общите
наследодатели, а след смъртта им, като съсобствени и че винаги е имал
безпрепятствен достъп до тях. Всяка година заплащал данъци за имотите.
Същите били декларирани като съсобствени. Като наследник по закон на В. Л.
и В. Л. притежавал 7/48 ид.ч. от правото на собственост
Излага, че за последно посетил имотите преди 5-6 години. От 2017 г. -
2018 година дворното място не се заключвало Катинар бил поставен след 2018
г., но ищцата никога не му забранявала да влиза, когато поиска, нито му е
казвала, че имотът е само неин. Допускала го в него без проблеми по всяко
време.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата е станала собственик
на процесните имоти по силата на изтекла в нейна полза през 1980 г.
десетгодишна придобивна давност.
Оспорва, че е установила владение изключително за себе си
непосредствено след смъртта на баща си през 1981 г. и недвусмислено
демонстрирала спрямо майка си и братята си намерение ги свои.
Оспорва твърдението, че е отрекла владението на останалите
съсобственици и след смъртта на майка и В. Л..
5
Не отрича, че понастоящем В. Л. живее в имотите, но тези действия не
отричали наследствения им характер. Отрича в разговори с него ищцата да се
е легитимирала като изключителен техен собственик. Лично на него никога не
му е забранявала да влиза в имотите и не му е казвала, че са само нейни, не е
предприемала никакви действия, отблъскващи владението му. Едва преди 4-5
години имотът започнал да се заключва, а твърденията на ищцата, че през
годините само тя е извършвала ремонти и подобрения и е заплащала режийни
разноски били неверни.
За демонстриране на собственическо намерение върху целия имот от
страна на ищцата разбрал едва след като му бил връчен препис от исковата
молба.
Поради изложеното счита, че имотът не е загубил наследствения си
характер. Искът бил неоснователен и като такъв настоява да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Х. С. Г. оспорва основателността на
иска.
Не оспорва, че имотите са придобити от общите наследодатели В.Н. Л. и
съпругата му В.С. Л. на сочените от ищцата правни основания – давностно
владение и придаване на реални часто от съседен имот по регулация.
Излага, че като внучка на Х. Л. и дъщеря на С. Х. Л., винаги ги е
възприемала като съсобствени, въпреки че не живее в тях.
Оспорва, че между общите наследодатели и техните низходящи е имало
уговорки имотите да останат за ищцата.
Оспорва, че ищцата е демонстрирала спрямо нея или останалите
наследници, че владее техните идеални части изключително за себе си и се
легитимира като техен едноличен собственик.
Поддържа, че ищцата никога не й е забранявала да влиза в имота, който
първоначално след 2013г. не се заключвал. Последно го посетила през 2018г.
Оспорва, че ищцата е заплащала изцяло разходите и данъците на имота и
че е засаждала в двора земеделски култури. Единствено през 2017 г. или 2018
г. е направила покрив на малката къща.
Поддържа, че през 2018 г. В. Л. разговаряла с майка й, на която
предложила да прехвърли наследствената си идеална част на ответницата Г.,
тъй като дъщеря й е в Испания и нямала намерение да се прибира.
Не отрича, че понастоящем единствено В. Л. ползва имотите, но тези
действия не отричали наследствения им характер. Отрича в разговори с нея
ищцата да се е легитимирала като изключителен техен собственик. Лично на
нея ищцата никога не й забранявала да влиза в дворното място или в сградите
и не й е казвала, че е само нейни, не е предприемала никакви действия,
отблъскващи владението й. Едва преди 4-5 години дворното място започнало
да се заключва, а твърденията на ищцата, че през годините само тя е
извършвала ремонти и подобрения в имота, че само тя е заплащала режийни
разноски били неверни.
Възприемайки имота като съсобствен, през годините ответницата
6
заплащала данък за него. Знаейки, че права върху него имат и другите
наследници, предявила иск за делба.
За демонстриране на собственическо намерение върху целия имот от
страна на ищцата разбрала едва след като й бил връчен препис от исковата
молба.
Поради изложеното счита, че имотите не са загубили наследствения си
характер. Искът по отношение на тях бил неоснователен и като такъв настоява
да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. В. Л. оспорва основателността на
иска.
Не оспорва, че имотите са придобити от общите наследодатели В.Н. Л. и
съпругата му В.С. Л. на сочените от ищцата правни основания – давностно
владение и придаване на реални части от съседен имот по регулация.
Оспорва, че ищцата е изключителен техен собственик, по силата на
изтекла в нейна полза през 1980 г. десет годишна придобивна давност.
Оспорва, че е установила владение върху имотите непосредствено след
смъртта на В. Л. през 1981 г. и недвусмислено е демонстрирала спрямо
съпругата и децата му намерение да ги свои единствено за себе си.
Оспорва твърдението на ищцата, че е отрекла владението на останалите
съсобственици и след смъртта на В. Л. през 2013 г.
Оспорва, че общите наследодатели да предавали владението на имотите
на ищцата през 1970 г. и след това. Отрича, че е имало уговорка, те да остана
единствено на нея.
Отрича, че той или неговият брат Х. са получавали пари от родителите си,
за да придобият собствени жилища, а процесните имоти да останат на
ищцата.
Излага, че през 1969 г. със съпругата си построили в дворното място
малка къща, където заживели, тъй като брат му Х. се оженил за ответницата Л.
Л.. Живели там 1979г. след което се преместили в гр. Бургас, но много често
пътували до гр. Пазарджик и посещавали имота на родителите му.
През това време ищцата В. Л. не живеела в имота. Прибрала се след
смъртта на баща си В. Л. 1981 г. и със съгласието на брат си А. Л. и съпругата
му отворила бръснарница в малката къща в имота.
До 1981 г., преди да почине В. Л. само той и съпругата му заплащали
данъците за малката къща.
Отрича, че сестра му В. е заявявала пред него, че счита имота за свой, не
му е забранявала да влиза в този имот, включително и през последните десет
години.
Излага, че ищцата започнала да заключва имотът преди 4-5-6 години, но
не, за да забрани на останалите съделители да влизат в него, а защото имала
проблеми със сина си, който влизал и чупил вещите.
Поддържа, че е заплащал разходи за ток и вода и че на негово име е
7
открита партида в ЕВН.
Поддържа, че през последните десет години поне два пъти в годината
посещава имотите и е имал до него безпрепятствен достъп.
Не отрича, че понастоящем там живеела В. Л., но тези действия не
отричали наследствения характер на имота. Отрича в разговори с него ищцата
да се е легитимирала като изключителен собственик на имотите. Лично на
него никога не му е забранявала да влиза в имотите и не му й е казвала, ча са
само нейни, не е предприемала никакви действия, отблъскващи владението
му. Едва преди 4-5 години дворното място започнало да се заключва, а
твърденията на ищцата, че през годините само тя е извършвала ремонти и
подобрения в имота, че само тя е заплащала режийни разноски били неверни.
Възприемайки имота като съсобствен, през годините ответникът
заплащал данък за него.
За демонстриране на собственическо намерение върху целия имот от
страна на ищцата разбрал едва след като му бил връчен препис от исковата
молба.
Поради изложеното счита, че имотът не е загубил наследствения си
характер. Искът е неоснователен и като такъв настоява да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът като прецени доводите и възраженията на страните и като се
запозна с представените доказателства, които обсъди поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните са наследници на В.Н. Л., починал на 07.08.1981г. и съпругата
му В.С. Л., починала на 01.04.2013г. Ищцата и ответникът А. В. Л. са техни
низходящи /деца/, ответникът Б. Х. В. и ответницата Х. С. Г. са е наследници
по право на заместване на починалия преди В.С. Л. неин син Х. В. Л., починал
на 13.02.2013г., а ответницата Л. Л. е съпруга на Х. В. Л., който е наследник от
първи ред на общия наследодател В. Л..
По време на брака си с В. Л., сключен на 04.03.1943г. наследодателят В. Л.
е признат за собственик, на основание давностно владение, в продължение на
тридесет и повече години на къща със застроена площ 80 кв. м. и незастроено
място 80 кв. м., находяща се в гр. Пазарджик, на ......“, при съседи наследници
на С. А. Л., наследници на К. А. Л., И.Р. и улица, за което е съставен
Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проВ. № 46/10.02.1948г., том I, нот. дело №
700/1948г. От имота на наследодателите е образуван парцел VIII – 527 в кв. 40
по действащия към 1967 г. РП на гр. Пазарджик.
Предвид че давностният срок е изтекъл по време на брака на
наследодателите, съгласно т. 2 от ППВС № 8/17.06.1981г. имотът е станал
съпружеска имуществена общност, независимо, че само единият от съпрузите
е установил самостоятелно фактическата власт върху него преди сключване на
брака. Макар към момента на изтичане на давностния срок институтът на
съпружеската имуществена общност да е бил непознат, с чл. 103 на първия
Семеен кодекс обн. ДВ. бр. 23 от 22.03.1968г., в сила от 22.05.1968г. е
придадено обратно действие по отношение на имуществените отношения по
8
заварените бракове.
Към имота на наследодателите през 1967г., по време на действие на
ЗПИНМ, са предадени по регулация 104 кв. м. от имот пл. номер 6805 в кв. 40,
собственост на Тодор Гаджев.
Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 603/13.06.2024г.
по действащия РП на гр. Пазарджик, одобрен със Заповед № 851/15.02.1992г.,
който е изработен върху кадастралната основа на предходния общ КП на
града, одобрен през 1959г., имотът съставлява УПИ IX -527 в кв. 40, който е
идентичен с поземлен имот с идентификатор ****** лв. по КККР на гр.
Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на ИД на АГКК. В
него попада сградата, предмет на Нотариален № 46/10.02.1948г., том I, нот.
дело № 700/1948г.
Видно от представеното по делото удостоверение изх. № 959/10.08.1993г.,
УПИ IX -527 в кв. 40 по РП на Пазарджик, одобрен със Заповед №
851/15.02.1992г., е идентичен с този, предмет на Нотариален №
46/10.02.1948г., том I, нот. дело № 700/1948г. В него са построени две
жилищни сгради.
Наследодателите В. Л. и В. Л. са живели в имота до смъртта си, съответно
на 07.08.1981г. и на 01.04.2013г. Най - големият им син А. Л. останал да живее
с тях, след като се оженил. Родителите му му разрешили да построи
жилищна сграда в дворното място, където да заживее със съпругата си, но не
му учредили право на строеж. С личен труд и с помощта на близки и
приятели,. А. Л., построил до жилищната сграда на родителите си отделна
постройка и заживял със семейството си в нея, до края на 70 – те години. През
1979г. напуснали имота и се преместили в гр. Бургас.
По – малкият син на В. Л. и В. Л. Х. Л. живял в имота на родителите си,
докато се оженил през 1970г., след което го напуснал.
Ищцата В. Л. заминала през 1970 г. за Съветския съюз, където се
омъжила. Завърнала се окончателно в България със съпруга и децата си през
1984г., след смъртта на баща си. Заживели в дома на наследодателите. Със
съпруга й ремонтирали къщата на родителите й - „голямата къща“ -
направили баня, монтирали парно, обработвали двора, в който отглеждали
зеленчуци. Ищцата избила врата откъм улицата на „малката“ къща, където
една от стаите обособила за фризьорски салон.
След смъртта на майка си, В. Л. продължила да живее в имота, заедно със
сина си. Понеже покривът на „голямата“ къща се срутил на няколко места и
сградата станала необитаема, ремонтирала покрива на „малката“ къща и се
пренесла да живее там. Понастоящем единствено ищцата продължава да
живее в имота.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен
елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата
власт върху вещта чрез действия, които недвусмислено манифестират власт
върху имота. Субективният елемент на владението – намерението за своене,
като психическо съС.ие е трудно доказуемо, поради което е установена
законовата оборима презумпция в чл. 69 ЗС - . предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.
9
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които запълват
съдържанието на правомощието на собственика или на ограниченото вещно
право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не
държателя, т.е. за да се приложи, тези действия трябва да са доказани. Прилага
се прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да
са и собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на
какво основание е възникнала съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК/.
В случай на съсобственост, тъй като всеки от съсобствениците има право
да ползва вещта, а ако я владее само един от тях, не винаги е ясно дали това
владение се разпростира върху цялата вещ, или само върху идеалната част на
този съсобственик, а за частите на другите съсобственици той упражнява само
държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС, Разграничителният критерий е начинът,
по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата
власт е установена на основание, което изключва владението на другите
съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на
цялата вещ се предполага. Обратно – ако фактическата власт е установена на
основание, което предполага владението и на другите съсобственици, тогава
владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите
съсобственици.
Възможно е предаване на владението от предишния собственик, или
владелец /квазиправодаване /. То не е формален акт – може да стане с
конкулдентни действия, или да се изрази словесно. Когато владението е
установено по този начин, или чрез предаване на фактическата власт и няма
данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС –
приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване.
При преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна
фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот,
съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка
приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят
приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой
родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон,
следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е
установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на
собствеността. Ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е
изтекъл предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС срок, фактът на наследяването не
променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е
установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на
наследодателя. Когато е налице такава предварителна уговорка с
наследодателя, като едновременно с това е предадено и владението, не е
необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се доведе до
знанието на останалите лица, които биха могли да имат качеството
„наследници по закон“ след неговата смърт. Обстоятелството, че при
изразяването на такава воля за предаване на владението са присъствали
свидетели, които я възпроизвеждат пред съда или волята му е обективирана
ясно и недвусмислено в писмен документ, удостоверява, че фактическата
власт е установена явно / в този смисъл решение № 3 от 25.01.2016г. по гр.д
3973/2015г. на ВКС, I г.о., решение № 75 от 03.07. 2019 г. по гр. д. 2871/2018
г. на ВКС, II г.о., решение № 32/08.02.2016г. ВКС, ГК, I г.о. по гр. д. №
10
4591/2015г. решение № 60 от 07.06.2018г. по гр. д. 2420 от 2017г., ГК, I г.о./.
В настоящия случай не се установи, че ищцата е придобила фактическата
власт на основание, което обективира намерение за своене изключително за
себе си на процесните имоти приживе на наследодателите, а и след смъртта
им.
От събраните доказателства не се установи наличието на предварителни
уговорки между наследодателите В. Л. и В. Л. и техните деца, че волята им е
имотите да останат за ищцата. Такива данни не се съдържат нито в
показанията на свидетелите на ищцата, нито в показанията на свидетелите на
ответниците. И двете групи свидетели единодушно установяват, че не знаят за
такива уговорки между родителите на В. Л. - В. и децата им, нито между
ищцата и братята й.
Свидетелите на ищцата Л. Г. и Д.Б. не са чували от В. Л. и В. Л. да казват,
че искат имотите да останат за дъщеря им, а от показанията на свидетелката
В.В., че наследодателката В. Л. е благодарна, че има дъщеря, която да се грижи
за нея, не може да се направи, категорично такъв извод.
Данни за подобни уговорки не се съдържат и в показанията на
ответниците. Според показанията на Д. Л., съпруга на ответника А. Л.,
родителите на съпруга й не се водили разговори с него на кого от децата им ще
останат имотите след тяхната смърт.
Свидетелката И. Л., майка на ответницата Х. Г., също не е чувала В. Л. да
казва, че иска имотите да останат на някое от децата й.
За такива уговорки не знае и свидетелят С.Г., съсед на имота.
Макар свидетелите Д. Л. и И. Л. да се намират с двама от ответниците в
семейна и родствена връзка, съдът, като прецени показанията им, съгласно чл.
172 ГПК, отчитайки възможната им заинтересованост от изхода на правния
спор, ги кредитира, доколкото не противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Не се събраха и други доказателства, които да сочат изразена по
несъмнен начин приживе от наследодателите воля имотите да останат за
дъщеря им.
Не се събраха и доказателства за предаване на владение и че в периода
1970г. – 1981г., а и след това ищцата е извършвала фактически действия в
имотите, сочещи намерение за своене.
Според показанията на свидетелите Л. Г., Д. Л. и С.Г. в периода 1970г. –
1984г. ищцата е живяла в Съветския съюз, поради което в този период не е
упражнявала фактическата власт върху имота. Показанията на тези свидетели
почиват на преките и непосредствените им възприятия за процесния период,
поради което съдът ги кредитира в тази част. Не се установява противното от
показанията на останалите свидетели – Д.Б., И. Л., В.В. и Малина Г.,
доколкото в показанията си тези свидетели възпроизведоха обстоятелства за
факти за период след завръщането на В. Л. в страната през 1984г.
Следователно за периода 1970г. – 1981г. не се установи нито обективния,
нито субективния елемент на владението, поради което ищцата не е станала
собственик на имотите, на основание давностно приживе на бащата си В. Л..
11
След смъртта на В. Л. на 07.08.1981г. е прекратена съпружеската
имуществена общност върху притежаваните от наследодателите имоти, която
се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове, съгласно
чл. 14, ал. 1 СК /1968г. отм./. В. Л. е оставил за наследници преживяла
съпруга В. Л. и децата си А. Л., Х. Л. и В. Л.. Съгласно чл. 14, ал. 7 СК /1968г.
отм./, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия, той
не получава дял от частта на починалия си съпруг от общото имущество.
Следователно след смъртта на В. Л. съпругата му В. Л. е придобила ½ ид.
част от прекратената съпружеска имуществена общност, а останалата ½ ид.
част е наследена от низходящите наследници А. Л., Х. Л. и В. Л., при равни
дялове, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН и всеки и получил по 1/6 ид. част, т. е. В. Л. е
станала собственик на 3/6 ид. части, а всяко от децата й на по 1/6 ид. част.
Доколкото след смъртта на В. Л. между неговите наследнице е възникнала
съсобственост по наследяване, презупцията на чл. 69 ЗС се счита оборена.
Всеки наследник се счита за владелец на собствената си идеална част и
държател на идеалните части на останалите наследници. В този случай, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
ищцата следва да извърши действия, с които по явен и недвусмислен начин
показват отричане на владението на останалите съсобственици и че е
започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои /interversio
possessionis/. Тези действия трябва да са доведени до знанието на останалите
съсобственици.
От събраните по делото доказателства не се установи, че В. Л. и
извършила действия, които сочат преобръщане на държането на чуждите
идеални части във владение за себе си и това й намерение е доведено до
знанието на останалите съсобственици.
Не са такива действия заживяването на ищцата в имота след смъртта на
баща й, със знанието, съгласието и без противопоставянето на останалите
съсобственици и последващите действия по изграждането на баня към
жилищната сграда на родителите й, монтирането на парно, засаждането на
зеленчуци в двора, избиването на врата на „малката къща“, ремонт на покрива,
тъй като не надхвърлят действията на обикновено управление и не са
несъвместими с правата на останалите съсобственици. Това са действия, които
всеки съсобственик може, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС по силата на
притежаваното право.
Според показанията на свидетелите Д. Л., И. Л. и С.Г. братята на ищцата
са посещавали имотите преди смъртта на родителите си. Ищцата никога не
препятствала достъпът им до тях. Не е заявявала пред останалите
съсобственици или пред трети лица, че е единствен техен собственик.
В тази насока са и показанията на свидетелката на ищцата Л. Г., според
която братята на В. Л. са посещавали имота, имали са безпрепятствен достъп
до него, пред нея ищцата не е споделяла, че не желае да идват или че ги е
гонила.
Не следва друг извод от показанията на свидетелите Д.Б. и В.В..
Свидетелката В. твърди, че не познава братята на ищцата, поради което
показанията й, че не са посещавали имота не могат да се приемат за
достоверни. Свидетелката Б. няма поС.ни наблюдения за посещенията в имота
12
през целия период, поради което не може да се приеме, че след като никога не
е виждала братът на ищцата А. Л., той не го е посещавал.
Следва да се посочи, че показанията и на двете групи свидетели са
непротиворечиви относно обстоятелството, че ищцата не е ограничавала
достъпа на останалите наследници върху имотите и не е твърдяла, че е
единствен негов собственик.
Ищцата не е извършвала в имотите действия сочещи намерение за своене
и след смъртта на майка си през 2013г.. Действително само тя е останала да
живее в него, което ответниците не оспорват. Както вече се посочи ползването
на наследствен имот по предназначение само от един от наследниците и
извършване на подобрения в него не са действия, сочещи на преобръщане на
държането на чуждите идеални части във владение. Установи се от събраните
доказателства, че и след смъртта на В. Л. останалите наследници са имали
достъп до имотите, ищцата не им е пречила да ги посещават. Макар след този
период посещенията им да не са били чести, достъпът им не е бил
ограничаван от ищцата. Между наследниците на В. Л. и В. Л. не е имало
спорове по отношение на тях до 2024г., когато Х. Г. е предявила иск за делба.
Дори ищцата да е считала имотите за свои субективното й отношение не е
намерило обективно изражение чрез извършване на действия, които да
отричат владението на останалите наследници е да демонстрират на владение
за себе си.
По отношение на одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ:
12 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма;
номер по предходен план няма искът следва да бъде отхвърлен и на още едно
основание.
Установи се от показанията на свидетелите, че тази постройка,
представляваща бивша дърводелска работилница, е погинала, поради което
липсва годен обект на правото на собственост.
По тези съображения, съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Имотите са останали
съсобствени между страните и след смъртта на В. Л..
При този изход на правния спор право на разноски имат ответниците, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Искането за заплащането им е заявено своевременно – отговора на
исковата молба.
В производството по делото ответниците са представлявани от адв. Н. К. и
адв. К. Р., видно от представените пълномощни. Представени са договори за
правна защита и съдействие, сключени от Л. Л., Б. Л. и Х. Г. с адв. Н. К., в
които е посочено, че всеки от тях е заплатил на процесуалния представител по
1000 лв. в брой. Представен е договор за правна защита и съдействие между
ответника А. Л. и адв. Р., видно който на адв. Р. е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв.
По предявените срещу тях положителни установителни искове за
собственост ответниците са обикновени другари. Всеки от тях действа
13
самостоятелно и неговите процесуални действия и бездействия нито ползват,
нито вредят на останалите /чл. 216, ал. 1 ГПК/, т.е. всеки другар води сам своя
процес в рамките на общото производство. Делата при обикновено другарство
не са идентични, те могат да получат различно решение съобразно различното
материалноправно положение на всеки от другарите. В този смисъл, макар
делата им да се явяват свързани поради наличието на общи факти, защитата
на всеки от другарите е самостоятелна и за организирането й всеки от тях има
собствен интерес от ангажирането на надлежен процесуален представител с
юридическо образование /адвокат/. При наличието на хипотезата на чл. 78, ал.
3 ГПК всеки от обикновените другари-ответници има правото на разноски,
вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част. Въпреки това, съдът като съобрази, че защитата на четиримата
ответници срещу предявените искове е единна - с общи възражения и общо
доказване, че всеки един от двамата адвокати имат право да ги представляват,
видно от представените пълномощни, намира, че макар да са представени
отделни договори за правна защита и съдействие с двамата процесуални
представители, на ответниците следва да се определи едно общо
възнаграждение. При преценка на неговия размер, съдът съобрази, че
проведените открити съдебни заседания, на които са събирани доказателства
са три, че споровете за собственост, основани на давностно владение, се
отличават с фактическа и правна сложност, както и че минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 4, във вр. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа е 1836,52 лв. По тези съображения, счита че на ответниците следва да
се присъдят разноски за процесуално представителство в размер на 2000 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд-
Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от В. В. Л. – В., ЕГН: ********** с адрес гр.
Пазарджик, ул. „****** против А. В. Л., ЕГН: ********** с адрес ******, Б.
Х. Л., ЕГН: **********, с адрес гр. Пазарджик, *******, Л. Б. Л., ЕГН:
********** с адрес гр. Пазарджик, ******* и Х. С. Г., ЕГН: ********** с
адрес гр. Пазарджик, *******, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване на установено по отношение на
ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор
****** по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 -
97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., с
адрес Пазарджик, ********, с площ 585 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м,/, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 527, кв. 40,
при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори ***********, ведно
с построените в имота: 1./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор
******.1 по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 -
97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със
застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в
страдала няма данни, стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
14
няма; 2./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ******.2, по КККР
на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД - 18 - 97/28.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ
49 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в страдала няма данни,
стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; 3./ сграда с
идентификатор ******.3, по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед РД
- 18 - 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024
г., със застроена площ: 12 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар
идентификатор няма; номер по предходен план няма, на основание давностно
владение, считано от 1970г., евентуално от 07.08.1981г., в продължение на
десет години.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, В. В. Л. – В., ЕГН: ********** с
адрес гр. Пазарджик, ул. „******, да заплати на А. В. Л., ЕГН: ********** с
адрес ******, Б. Х. Л., ЕГН: **********, с адрес гр. Пазарджик, *******, Л.
Б. Л., ЕГН: ********** с адрес гр. Пазарджик, ******* и Х. С. Г., ЕГН:
********** с адрес гр. Пазарджик, *******, разноски за адвокатско
възнаграждение по гр. д. 3571/2024г. на Районен съд – Пазарджик в размер на
2000 лв. /две хиляди лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15