Р Е Ш
Е Н И Е №
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и втори декември две хиляди и петнадесета година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева
Секретар: Г.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело № 2042 по описа на съда за 2015 година,
Р Е
Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА В.И.М., ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на М.М.Д., ЕГН ********** .
ЗАБРАНЯВА В.И.М., ЕГН **********, с адрес *** да приближава М.М.Д., ЕГН **********, обитаваното от нея
жилище, находящо се в гр.Р., ул. ** и местоработата й – бистро ** в гр. Р., на
по-малко от 200 метра за срок от
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на съдебното решение.
ВРЕМЕННО ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
малолетната А. В. М., ЕГН ********** при нейната майка М.М.Д., ЕГН **********,
с адрес *** за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на
съдебното решение.
ЗАДЪЛЖАВА В.И.М., ЕГН **********, с адрес *** да посещава специализирана
програма.
На основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН, НАЛАГА на В.И.М., ЕГН **********,
с адрес ***, глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
На осн. чл. 11 ал.2 от ЗЗДН осъжда В.И.М., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати държавна такса по делото в размер на 30,00 лв.
Да се издаде заповед ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА,
въз основа на решението.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение и на обжалване пред Разградски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Преписи от настоящото решение и
Заповедта за защита да се връчат на страните, както и се изпратят до РУМВР
Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
мотиви към решение № 465/22.12.15 г. по
гр.дело № 2042/15 г. по описа на РРС.
Производството е по реда на чл.4 и сл. от Закон за защита срещу
домашното насилие.
Въз
основа на представените по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано въз
основа на молба от М.М.Д., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита по
реда на Закон за защита от домашното насилие спрямо нея, по повод акт на домашно
насилие осъществен срещу молителката и малолетната й дъщеря – А. В. М. на
19.11.2015 г. от фактическия съжителник на първата и баща на втората – В.И.М..
Като е приел, че в молбата се
съдържат данни за непосредствнена опасност на здравето на молителката,
изхождайки от твърдението за физическа саморазправа, съдът е издал заповед за
незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която е задължил ответника, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на М.М.Д..
В хода на съдебното производство по
делото, въз основа на събраните в същото доказателства обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи следната фактическа обстановка:
Страните по делото са фактически
съжителници, които обитават съвместно жилище находящо се в гр. Р., ж.к. ***,
ведно с роденото от съжителството им дете – А. В. М., ЕГН **********.
На 19.11.2015 г., молителката била извикана
в детската градина на своята дъщеря, тъй като детето било неспокойно и
персонала на заведението не могъл да го успокои. Д. се обадила на ответника и
го уведомила за случилото се. М. взел майката и детето от градината и тримата
заедно се прибрали в дома си. Там ответникът ударил няколко шамара на детето,
след което започнал да го удря с гребен. Майката се намесила, за да го
предпази, но М. ударил и нея с юмрук в лицето. Понастящем майката и детето са
се установили в дома на родителите на първата, находящ се в гр. Р., ул. **, а
жилището в ж.к.**, което е соБственост на родителите на М., се обитава от него.
Съдът намира за установена горната
фактическа обстановка, въз основа на
приложената към молбата по делото декларация по чл. 9 ал.3 от Закона и
събраните в хода на съдебно заседание гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите П. и Д., в подкрепа на които са и представените
листи за преглед на пациенти в спешно отделение от 20.11.2015 г. издадени след
преглед на Д. и М..
Според изразеното на осн. чл.15 ал.6 от
ЗЗДетето становище на представител на Д»СП» Разград, отдел «Закрила на детето»,
в интерес на малолетната е за известен период от време да преустанови ежедневните
контакти със своя баща.
Въз
основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Действията
на ответника представляват проява на домашно насилие по смисъла на чл.2 от
закона. Осъщественото от него нанасяне на удари с ръце и гребен по главата на
детето и с ръце в главата на молителката, представлява акт на физическо насилие
и предполага и предоставянето на гарантираната от закона защита. Ето защо,
съдът счита, че по отношение на молителката следва да бъдат наложени мерки за
закрила предвидени в закона. При определяне вида на тези мерки, както и техния
размер, съдът съобрази следното. Единствената мярка, която се следва не само по
силата на ЗЗДН и на правната норма въобще, но и която произтича от правилата на
морала е тази по т. 1 на чл. 5 ал.1 от Закона. Другите съответни мерки, съдът
намира тези по т.3 от ЗЗДН – забрана за приближаване на молителката и
обитаваното от нея жилище в гр. Р., ул. ** в който смисъл е изменена и
първоначалната молба/, както и нейната месторабота – бистро ** в гр. Р.. Тази
мярка, намира че следва да бъде наложена за такъв срок от време, в който
ответника да е в състояние да преосмисли и коригира поведението си, като намира
че период от дванадесет месеца е достатъчен в тази насока. Забрана за
приближаване местата за отдих и социални контакти на молителката, съдът намира
че не е в състояни да наложи, поради обстоятелството, че същите не са
индивидуализирани в молбата. Произнасяне в този смисъл би означавало
неоправдано ограничаване на конституционно гарантираното право на придвижване,
имащо за санкция ангажирането и на наказателната отговорност на ответника. По
отношение на другата искана мярка с молбата – задължаване на ответника за
посещава специализирана програма. Посочената мярка, която по своята същност е
една от най-адекватните в превантивно отношение мерки по закон, съдът намира че
следва да бъде наложена, тъй като страните освен фактически съжителници имат и
общо малолетно дете, спрямо което ответникът също е упражнил насилие.
Поведението му предпоставя и налагане на мярка изразяваща се в определяне
местоживеенето на детето при молителката.
В
настоящата молба се сочат прояви на насилие и спрямо малолетната А. и такива са
установени в производството. Същевременно самата молба е депозирана от
самостоятелен субект, комуто ЗЗДН предоставя лични права – нейната майка,
спрямо която също е осъществено домашно насилие, поради което и при липсата на
сезиране на съда от детето чрез неговата майка и законен представител и при
липсата на искане за постановяване на мерки за закрила спрямо него, то липсва и
основание за произнасяне на съда в подобен смисъл.
Мотивиран
по този начин, съдът постанови съдебния си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: