О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261141
Гр.Пловдив, 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в открито заседание на 12.05.2021 г. в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При участието на секретаря В.Василева като разгледа докладваното
от съдия И. гр.д.№825/2021 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производството
е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Община
**** ЕИК **** с адрес гр. **** чрез юр.Д. и Т. против
решение
№260114/12.01.2021 г. по гр.д.№18727/2017 г. на ПРС, 10 гр.с., с което е
отхвърлен предявения от нея иск с осн. 124, ал.1 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР, за
признаване на установено по отношение на Л.А.А. ЕГН ********** с адрес ***, К.
Н. Г. ЕГН ********** с адрес ***, М.С.Г. ЕГН ********** с адрес ***, В.П.А. ЕГН**********
с адрес ***, А.И.А. ЕГН********** с адрес ***, В. Б. П. ЕГН ********** с адрес ***,
Г.Г.Г. ЕГН ********** с адрес *** и В.Т.И. ЕГН ********** с адрес ***, че
ищецът е собственик, на основание §7, ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА, на площ от 198
кв. м., заснета неправилно в действуващата кадастрална карта, като част от имот
идентификатор 56784.523.235, целият с площ от 313кв.м. с адм. адрес гр. ****
със съседи поземлени имоти с идентификатори 56784.523.9533, 56784.523.237,
56784.523.234, 56784.523.231 и 56784.523.9529, която реална част, съгласно
проект за изменение на кадастралната карта, представлява новообразуван поземлен
имот с идентификатор 56784.523.455, съгласно скица проект за изменение на
кадастралната карта за поземлен имот 56784.523.235 и с което е осъдена Община **** да заплати на Л.А.А.,
К. Н. Г., М.С.Г., В.П.А., А.И.А., В. Б. П., Г.Г.Г. и В.Т.И., на осн. чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 6450лв. деловодни разноски.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна и постановяне на друго такова, с което искът да се отхвърли.
По-конкретно
във въззивната жалба са изложени оплаквания, че съдът неправилно е приел, че по
отношение на спорната площ не е налице грешка при заснемането й в действуващата
кадастрална картаи; че неправилно и в противоречие с материалния закон РС е
тълкувал и възприел, че още през 1940 г. за имота е налице нотариален акт за
собственост, в
който е записано, че имотът по сделката е с площ от 270 кв.м., по разпискния
лист – 269,40 кв.м., в които граници имотът бил владян от ответниците още от 1978
г.; изложени са съображения, че от приложение №3 от заключението на ВЛ по
назначената СТЕ, представляващо разписен лист към КРП, одобрен през 1936 г.,
процесния имот е упоменат като Градско общинско място; счита, че по делото са
събрани доказателства, подкрепени от заключението на ВЛ, че към датата на
сделката, претендираната с ИМ площ от 113 кв.м. не е била включена в предмета
на нотариалния акт; счита, че ответниците не са могли да я придобият по давност
поради забраната на §1 от ЗД
на ЗС, с която е спряна придобивната давност за държавни и общински имоти до
31.12.2022 г.; счита също, че неправилно съдът е възприел гласните
доказателства по делото, тъй като свидетелите са казали за границата на имота
откъм ул.“****“, а не за границата между имотите на ищеца и ответниците, както
и че в диспозитива на обжалвания съдебен акт, РС е отхвърлил претенциите на
Община **** по отношение на имот с площ 198 кв.м., а претендираната площ е от
114 кв.м. От заключението на СТЕ, на
стр.2, ВЛ е посочило, че по плана от 1936 г. п.IX e с площ 986.60 кв.м., а п. VI-
269.80 кв.м. От парцела на ответниците се придават към съдеден
парцел VII - 30 кв.м., видно от комбинираната скица от КРП, одобрен през 1953 г. и действащата КК
/скица №3 на ВЛ/; счита, че изводът на съда, че „е налице компенсиране на
площи, отнети от имота на ищеца и придадени към уличното пространство чрез
придаване към него на части от съседния имот 231, който към този момент бил
държавна собственост“ противоречи на формираната крайна воля и с изложеното на
стр.4 от съд.решение, че „съгласно регулационните предвиждания на плана от 1992
г. част от имота на ответниците е следвало да се придаде към имота на ищеца“;
държавата не се е разпореждала с процесната площ в периода от 1953 г. -1965 г.,
а имота на ответниците е бил маломерен по смисъла на §41,т.2 ППЗПИНМ.
Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на платеното от
ответниците адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите чрез адв.М.П.,
молят жалбата да се остави без уважение. Претендират разноски.
Подробни съображения са развити в отговора на въззивната жалба, където считат,
че решението е правилно и законосъобразно и се иска неговото потвърждаване;
изложени са доводи, че въззивникът не е доказал , че е собственик на процесния
имот – по делото е представен АДС от 1952 г., преписът от който е оспорен от
ответната страна; счита, че общината не се легитимира като собственик на УПИ,
записан в Акта за общинска собственост №360/1999 г., вписан в СВ-**** през 2008
г.; че е налице признание на общината, че действащия регулационен план от 1992
г. не е приложен, че собствеността й е върху УПИ I-231 по плана от 1992 г., с
което общината признава коя е правилната кадастрална основа, отразяваща
собствеността и границата между двата имота, както и че общината е признала
границата на двата имота чрез представения от нея акт № **** г.; тъй като
имотът не бил общински, нямало пречка да бъде придобит по давност.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с направените оплаквания и доводи на
страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с пр.осн.чл.124 ГПК, вр. с чл.54 ал.2 от ЗКИР .
Делото е обявено за решаване. В срока за произнасяне ПОС
констатира, че с във въззивната жалба е направено оплакване от
въззивника, че в
диспозитива на обжалвания съдебен акт, РС е отхвърлил претенциите на Община ****
по отношение на имот с площ 198 кв.м., а претендираната площ е от 114 кв.м.,
ПОС намира, че е налице твърдение за допусната от ПРС явна фактическа грешка,
компетентен да се произнесе по която е съдът, който я е постановил.
По изложените съображения ПОС намира, че следва да се отмени
определението за даване ход на делото по същество, производството пред
въззивния съд следва да се прекрати, а делото
- да се изпрати на ПРС, Х гр.с. да се произнесе за наличието на ЯФГ,
след което да се изпрати отново на въззивния съд за постановяване на акт по
същество.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си за даване ход по същество.
ВРЪЩА гр.дело №18727/2017 г. на ПРС, Х гр.с. да се произнесе
за наличието на ЯФГ.
ПРЕКРАТЯВА гр.д.№825/2021 г. на ПОС,14 гр.с.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: