ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 422
гр. Силистра, 26.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500282 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Депозирана е частна жалба от И. И. М., И. С. М. и С. М. М., тримата чрез адвокат
С. С. А., против Определение № 450 от 22.06.2022 г. по гр.д. № 301/2021 г. по описа на
СРС, с което съдът не уважава искането им за изменение на Решение № 98 от
01.03.2022 г. по гр.д. № 301/2021 г. по описа на СРС, в частта му за разноските.
Молят същото да бъде отменено като се присъди ответниците да заплатят на
ищците частта от разноските за депозит на вещо лице по основната и допълнителна
СТЕ съобразно квотите им при разпределеното право на ползване, както и да се отмени
присъждането на разноски в полза на ответниците за заплатено адвокатско
възнаграждение, като бъде постановено същите да останат в тежест на всяка от
страните, така както са ги направили.
Ответниците Т. Е. С. и И. И. С., двамата чрез адв. Ст.Д, считат че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и данните по делото, приема
за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
С решение № 98 от 01.03.2022 г., постановено по делото, СРС е разпределил
ползването на поземлен имот с идентификатор 66425.500.7317 по кадастралната карта
и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 381 кв.м. с административен адрес: гр.
Силистра, ул. “Цар Калоян” № 1-1а, от който ищците И. И. М., И. С. М. и С. М. М.
притежават 113/345 ид.ч., а ответниците И. И. С. и Т. Е. С. притежават 232/345 ид.ч. и с
решението си е осъдил ищците да заплатят на ответниците направените по делото
разноски в размер на 800 лв., като е отхвърлил искането на И. И. М., И. С. М. и С. М.
М. за присъждане на деловодни разноски.
Постъпила е молба от ищците за изменение на решението в частта за разноските и
1
с Определение № 450 от 22.06.2022 г. по гр.д. № 301/2021 г. по описа на СРС, съдът е
оставил без уважение искането им за изменение на решение № 98 от 01.03.2022 г. в
частта за разноските чрез присъждане в тяхна полза на съответната част от разноските
за експертиза и чрез отмяна на частта от решението, чрез която те са осъдени да
заплатят на ответниците разноски за адвокатски хонорар.
Частните жалбоподатели считат, че първоинстанционният съд неправилно не е
уважил молбата за изменение на решението в частта за разноските. Според тях в
настоящото дело не следва да се присъждат разноски за никоя от страните предвид
особения характер на същото - спорна съдебна администрация за разпределяне правото
на ползване, и разноските следва да останат в тежест на страните, така както са сторени
от тях, каквато е и практиката на ВКС, намираща израз в Определение № 456 от
23.10.2012 г. по Ч.Гр.Д. № 422/2012г. на ВКС, Решение № 275 / 30.10.2012 г. на ВКС, II
ГО от 16.10.2012 г. по гр. д. № 444 по описа за 2012 г.; Решение № 90 от 08.05.2015 г.
по гр. д. № 6834 / 2014 г. на ВКС, 1-во Г.О, които решения първоинстанционният съд
не е съобразил и съгласно които в случаите, когато предявяването на иска е законно
необходимо, за да се постигне даден правен резултат, както е настоящия случай, то
отговорността за разноски се разпределя по други правила, а не съобразно чл. 78 от
ГПК.
Съгласно цитираната съдебна практика разноските остават в тежест на страните,
както са ги направили, освен ако насрещната страна е била недобросъвестна, оспорила
е иска или същият е бил отхвърлен
В случая, видно и от самата искова молба, ищците са се позовали на липса на
споразумение относно разпределението на ползване на процесния имот, а съдът е
установил и съответно е приел със своя съдебен акт, че такова споразумение е налице
по съгласие на всички съсобственици и същото не подлежи на промяна, тъй като
липсват предпоставки за това - наличието на фактически изменения в имота
/регулационни изменения, изграждане на постройки/, промяна на квотите на
съсобствениците и др. подобни, в какъвто смисъл е и Р № 676/5.04.1976г. на ВС, както
и Р. № 97/10.07.13 г. на ВКС, Първо Г.О.
По отношение на настоящия казус несъстоятелен е доводът на жалбоподателите,
че по закон всеки един съсобственик може да поиска промени в ползването и да отнесе
въпроса към съда за решаване, тогава когато установяването на ползване се явява
неудобно, създава спорове или при изменение на обстоятелствата, и в този случай няма
виновна страна, станала с поведението си причина за делото, а се касае до съдебно
администриране на отношенията между съсобствениците и не следва никоя от страните
да носи тежестта за разноските.Както вече бе отбелязано, ищците не се позовават на
така изброените хипотези, а на липса на споразумение.
Също така се сочи в жалбата, че разноските, които са били извършени по повод
движението и приключването на делото - призоваване на свидетели, възнаграждения за
вещи лица, извършване на оглед и т.н., следва да се разпределят според правата на
страните в съсобствеността, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а
в настоящия случай ищците са поели разноските за възнаграждение на вещо лице,
които са направени по допуснатата от съда основна и допълнителна СТЕ, като въз
основа на същата съда постановява решението си, възприемайки един от вариантите от
приетата СТЕ и постановявайки този вариант да бъде неразделна част от решението.
Видно обаче от мотивите и от диспозитива на решението на СРС, съдът
съобразявайки чл. 32, ал. 1 и 2 ЗС, сочейки че единият от начините за разпределение
ползването на съсобствена вещ е споразумението между съсобствениците, което,
бидейки договор помежду им, има силата на закон за лицата, които са го сключили (чл.
2
20а, ал. 1 ЗЗД), е приел, че в случая е налице такова споразумение и е извършил
разпределение съобразно него, като изрично е отбелязал, че причината за иницииране
на съдебното производство не е невъзможността на съсобствениците да вземат
решение в тази насока, а нежеланието на ищците да се съобразяват в бъдеще с вече
постигнатото споразумение между съсобствениците. А и видно от диспозитива на
съдебния акт, съдът е посочил, че неразделна част от решението е скицата –
приложение № 1 към назначената експертиза, като тази скица отразява именно
настоящото разпределение на ползването /съобразно споразумението/, както е
посочило и ВЛ в заключението си.
Съобразявайки всичко изложено до тук, СОС счита, че правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за
разноските, приемайки че разноските по делото следва да се възложат в тежест на
ищците поради обстоятелството, че те са завели делото не защото разпределението не е
могло да бъде доброволно постигнато, а защото са искали изменение на
съществуващото такова, т.е. преразглеждане на разрешения помежду им въпрос, като
неоснователността на направеното от тях искане следва да ги ангажира с отговорността
за разноските, предизвикани от тяхното поведение.
Водим от горното, СОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 450 от 22.06.2022 г. по гр.д. № 301/2021 г. по
описа на СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3