№ 24394
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110120643 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
126406/09.04.2025 г. от Б. Л. Т., с ЕГН: **********, гр. София срещу
************, ЕИК ****** с адрес : гр. София, ул. "********, с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, с който *******,
ЕИК ****** да бъде осъдена да заплати на Б. Л. Т., с ЕГН: ********** сумата
от 40.84 лева (четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки),
представляваща сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно като не
е заплатил дължимите суми за електроенергия в абонатна станция в
*********, с която сума ищецът е обеднял неоснователно като е заплатил
задължение на ответника към трето лице за доставка на електроенергия.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
абонатна станция в топлоснабден блок с адрес: ********** притежават обща
абонатната станция. Твърди че на 12.03.2025 г. е била издадена фактура от
****** № ********** на стойност 39.96 за процесната абонатна станция.
Посочен бил клиентски номер **********, абонатен № ******* и срок за
плащане 26.03.2025 г. Твърди, че сметката не била платена, поради което токът
на абонатната станция е спрян от електродружеството още на 03.04.2025 г.
Твърди, че поради необходимост от топлинна енергия е заплатил процесната
фактура.
Твърди, че сумата по процесната фактура се дължи от ответника, тъй
като той е собственик на абонатната станция, а не етажната собственост или
ищеца. Твърди, че след като заплатил чуждо задължение на ответника е
обеднял неоснователно, а ответникът се е обогатил неоснователно.
Моли съда да осъди ответника за сумите, които е платил по процесната
фактура за електроенергия за абонатната станция – 39.96 лева (главница и
1
лихва за забава), както и сумата за превод в размер на 0.88 лева. Търси общо
сумата от 40.84 лева. Претендира разноски.
Моли да бъдат приети като доказателства: 1. Заверен препис на фактура №
********** от 12.03.2025 г.; 2. Заверен препис на разписка № 0400025239066940 от
03.04.2025 г., ведно с платежно от ПОС-терминал; 3. Заверен препис на извадка от
банково плащане; 4. Заверен препис на удостоверение от 13.01.2025 г.; 5. Заверен препис на
протокол № 1 от 19.11.2024 г. на УС на ЕС; 6. Заверен препис на актуално състояние за
ответника от TP.
Моли съда, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, да задължи ответника да
представи намиращи се у него документи имащи значение за делото, а именно - заверен
препис на документ за собственост на абонатно съоръжение, находящо се на адрес:
*********.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва изцяло
иска по основание, но не и по размер. Твърди, че исковата молба е нередова,
като не се знае на какво основание е предявена претенцията – на договорно
или извъндоговорно. Оспорва, че абонатната станцията е собственост на
ответното дружество. Представя декларация от ищеца, с който се е съгласил
електрическата енергия да се заплаща от етажната собственост. Твърди, че
ищецът не е изпълнил указанията на ответника, след монтиране на
електроизмервателни уреди за абонатната станцията, да уведоми ответника и
да му прехвърли партидите. Твърди, че липсва обратна връзка от етажната
собственост за уведомяване на ответника, че е монтиран електромер, за да
може ответника да смени партидите в ЕРМ Запад, тъй като собствениците на
сградата следва да се били съгласни да се прехвърли партидата на трето лице.
Сочи, че декларацията е съставени преди инсталирането на електромерите и
представлява съгласие за това как ще се уредят отношенията между страните.
Оспорва да е собственик на абонатната станцията, както и да има налице
обогатяване и обедняване.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави
искането по чл.50, ал.5 ГПК вр. чл.38, ал.2 ГПК към ССЕВ. Прави искане за
неприсъствено решение.
Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Декларация от
Б. Т. от 03.12.2024 г.
Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел, при режим на
довеждане.
Ищецът подава становище по отговора на исковата молба. Оспорва
твърдението, че ищецът е имал задължението да уведоми ответника при
монтиране на електромери в абонатната станцията. Твърди, че е уведомил за
това два пъти ответника по телефонен номер *******. Твърди, че е уведомил
районният топлотехник. Не оспорва, че декларацията е подписана от ищеца.
Твърди, че собственикът на абонатната станцията трябва да си плаща
сметките за ток.
Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: 1. Заверен
2
препис на извлечение от протокол от общо събрание на ЕС на вх. "А" във връзка с
избирането на членове на УС и избиране на приложение - дигитална етажна собственост.
2. Заверен препис на извлечение от протокол от общо събрание на ЕС на вх. "Б" във връзка с
избирането на членове на УС и избиране на приложение - дигитална етажна собственост.
3. Заверен препис на извлечение от протокол от общо събрание на ЕС на вх. "В" във връзка с
избирането на членове на УС и избиране на приложение - дигитална етажна собственост.
4. Заверен препис на телефонен скрийншот за направено обажда от ищеца до националния
телефон на ответника на 03.04.2025 г. в 12:18 ч., с продължителност на разговора от 4
минути.
Моля, на основание чл. 192, ал. 1 ГПК, да се изиска от ******* с ЕИК
********, с адрес: **********, писмена информация за датата (периода) на която/който е
извършен монтаж на индивидуални електромери и преминаване на сграда от промишлен
към битов ток, с административен адрес: ***********, с наименование на сградата
*********.
Моли ищецът да бъде допуснат до изслушване на основание чл.176
ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното и
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира една минимална държавна
такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от тяхното
съединяване.
Цената на двата иска е под 1250 лева, поради което дължимата държавна
такса е в размер на 50.00 лева Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.9
от делото).
По представителната власт
Ищецът се представлява от чрез дв. А. И. - САК, със служебен адрес и
адрес за призоваване: *********, телефон ******, ел. адрес:
************@***.**, която представителна власт важи за за всички
инстанции (л.12 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап съдът приема, че исковата молба е нередовна.
3
Възражението на ответника е правилно.
В една част от исковата молба ищецът твърди, че ответникът е
собственик на абонатната станцията и не си е заплатил сметката за ток, поради
което блокът е лишен от ток на абонатната станция, което е довело до липса на
топлинна енергия. Твърди, че е заплатил процесната сума от името на
ответника. Това са факти и обстоятелства по иска по чл.59 ЗЗД.
В друга част на исковата молба ищецът твърди, че предявява исковата си
претенцията, за това, че ответникът го е лишил от предоставените от него
услуги. Следователно това навежда основание на иска – обезщетение от
неизпълнение на договор. Твърди, че е извършил действие от името на
ответника, което е имал задължение по силата на договор за доставка на
топлинна енергия. Това е основание – суброгацията в правата на кредитора 74
ЗЗД.
Отделно от това има твърдения, че ищецът е заплатил процесната сума
без знанието на ответника, но в негов интерес, поради липсата на парно и
топлинна енергия. Това са твърдения по иска по чл.61, ал.2 ЗЗД.
Ето защо следва исковата молба да бъде оставена без движение.
Въпреки това следва да бъде изготвен проект за доклад по чл.146 ГПК.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е
собственик на процесната абонатната станцията, връзката между
обедняването и обогатяването на страните, че е уведомил ответника за
монтирането на електромерите, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че ищецът
има задължение да го уведоми за монтирането на електромери, на основание
чл.146, ал.2 ГПК.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Искането по чл.190 ГПК е основателно.
Искането на ответника по чл.192 ГПК е неоснователно. Съдът не събира
служебно доказателства, а предоставя равно възможност на страните да се
снабдят с такива. Служебното събиране на доказателства ще наруши
принципа за равнопоставеност и състезателност. Ето защо следва да се остави
без уважение. При поискване следва да се издадат съдебни удостоверения
след представяне на проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
По свидетелите и изслушването по чл.176 ГПК
Исканията са допустими, основателни и необходими. Ето защо следва да
се уважат. На основание чл.158 ГПК следва да се определи краен срок за
4
събиране на тези доказателства.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 18.08.2025 година от 10.30 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 126406/09.04.2025 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.127, ал.1, т.4 и ал.4
ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото определение, следва да отстрани нередовностите на исковата
като:
5
1. да посочи правното основание на което претендира процесната сума – да
посочи фактическите твърдения,
2. Да посочи дали претендира сумата като суброгирал се кредитор на
договорно основание, дали неизпълнение на договор и обезщетение от
това неизпълнение, дали като водене на чужда работа в собствен интерес
или неоснователно обогатяване.
3. На основание чл.127, ал.4 ГПК да посочи банкова сметка
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне
исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 126406/09.04.2025 г. от Б. Л. Т.,
с ЕГН: **********, гр. София срещу ************, ЕИК ****** с адрес : гр. София, ул.
"********, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, с който
*******, ЕИК ****** да бъде осъдена да заплати на Б. Л. Т., с ЕГН: ********** сумата от
40.84 лева (четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща сума, с която
ответникът се е обогатил неоснователно като не е заплатил дължимите суми за
електроенергия в абонатна станция в *********, с която сума ищецът е обеднял
неоснователно като е заплатил задължение на ответника към трето лице за доставка на
електроенергия.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на абонатна
станция в топлоснабден блок с адрес: ********** притежават обща абонатната станция.
Твърди че на 12.03.2025 г. е била издадена фактура от ****** № ********** на стойност
39.96 за процесната абонатна станция. Посочен бил клиентски номер **********, абонатен
№ ******* и срок за плащане 26.03.2025 г. Твърди, че сметката не била платена, поради
което токът на абонатната станция е спрян от електродружеството още на 03.04.2025 г.
Твърди, че поради необходимост от топлинна енергия е заплатил процесната фактура.
Твърди, че сумата по процесната фактура се дължи от ответника, тъй като той е
собственик на абонатната станция, а не етажната собственост или ищеца. Твърди, че след
като заплатил чуждо задължение на ответника е обеднял неоснователно, а ответникът се е
обогатил неоснователно.
Моли съда да осъди ответника за сумите, които е платил по процесната фактура за
електроенергия за абонатната станция – 39.96 лева (главница и лихва за забава), както и
сумата за превод в размер на 0.88 лева. Търси общо сумата от 40.84 лева. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва изцяло иска по
основание, но не и по размер. Твърди, че исковата молба е нередова, като не се знае на какво
основание е предявена претенцията – на договорно или извъндоговорно. Оспорва, че
абонатната станцията е собственост на ответното дружество. Представя декларация от
ищеца, с който се е съгласил електрическата енергия да се заплаща от етажната собственост.
Твърди, че ищецът не е изпълнил указанията на ответника, след монтиране на
електроизмервателни уреди за абонатната станцията, да уведоми ответника и да му
прехвърли партидите. Твърди, че липсва обратна връзка от етажната собственост за
уведомяване на ответника, че е монтиран електромер, за да може ответника да смени
6
партидите в ЕРМ Запад, тъй като собствениците на сградата следва да се били съгласни да се
прехвърли партидата на трето лице. Сочи, че декларацията е съставени преди инсталирането
на електромерите и представлява съгласие за това как ще се уредят отношенията между
страните. Оспорва да е собственик на абонатната станцията, както и да има налице
обогатяване и обедняване.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5
ГПК. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави искането по чл.50, ал.5 ГПК вр.
чл.38, ал.2 ГПК към ССЕВ. Прави искане за неприсъствено решение.
Ищецът подава становище по отговора на исковата молба. Оспорва твърдението, че
ищецът е имал задължението да уведоми ответника при монтиране на електромери в
абонатната станцията. Твърди, че е уведомил за това два пъти ответника по телефонен номер
*******. Твърди, че е уведомил районният топлотехник. Не оспорва, че декларацията е
подписана от ищеца. Твърди, че собственикът на абонатната станцията трябва да си плаща
сметките за ток.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Осъдителен иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, с който *******, ЕИК ******
да бъде осъдена да заплати на Б. Л. Т., с ЕГН: ********** сумата от 40.84 лева (четиридесет
лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща сума, с която ответникът се е обогатил
неоснователно като не е заплатил дължимите суми за електроенергия в абонатна станция в
*********, с която сума ищецът е обеднял неоснователно като е заплатил задължение на
ответника към трето лице за доставка на електроенергия.
Възражения на ответника:
1. правоизключващи - ищецът не е уведомил ответника за монтирането на
електромери и ЕС не е дала съгласие трето лице да има партида за ток в процесната сграда.
2. правооспорващи – не е собственик на абонатната станция
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Не е спорно, че процесната абонатна станция се намира в ********* и захранва два
входа на сградата – вх. А и вх. Б.
Не е спорно, че процесната сграда е присъединена към топлопреносната мрежа.
Не е спорно, че трето за делото лице, а именно ****** е издало фактура
**********/12.03.2025 г. за консумирана електроенергия за отчетен период 02.02.2025 –
04.03.2025 г. за процесната абонатна станция в размер на 39.96 лева. Процесната абонатна
станция е с абонатен номер при третото лице № *******, клиентски номер **********,
точка на измерване 32Z140000282475T.
Не е спорно, че именно ****** е издало фактура на получател Етажна собственост.
Не е спорно, че тази сума е с падеж 26.03.2025 г.
Не е спорно, че ищецът е управител на ЕС и представлява ЕС.
Не е спорно, че ищецът я е заплатил. Не се спори, че ищецът е заплатил сума в размер
на 40.84 лева за електроенергия на абонатната станция.
Спорно остава дали ответникът е собственик на процесната абонатна станция.
7
Спорно остава дали ответникът има задължение да заплати процесната фактура за
електроенергия за процесната абонатна станция.
Спори се по т.1, т.4 от разпределената доказателствена тежест по-долу, както и кой
има задължение да заплаща електроенергията за абонатната станцията към онзи момент.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и главно
доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. Ответникът е собственик на процесната абонатна станция
2. Обедняване на ищеца – заплащане на процесната сума
3. Обогатяване на ответника – процесната сума да представлява задължение на
ответника за електроенергия за процесната абонатна станция
4. връзката между обедняването и обогатяването да са от едни факт или от обща група
факти (т.5 от ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г.)
5. размерът на обедняването и обогатяването
Ищецът при условията на насрещно доказване следва да установи:
1. плащането на процесната сума
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е
собственик на процесната абонатната станцията, връзката между
обедняването и обогатяването на страните, че е уведомил ответника за
монтирането на електромерите, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че ищецът има
задължение да го уведоми за монтирането на електромери, на основание
чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Заверен препис на фактура № ********** от 12.03.2025 г.; 2.
Заверен препис на разписка № 0400025239066940 от 03.04.2025 г., ведно с платежно от
ПОС-терминал; 3. Заверен препис на извадка от банково плащане; 4. Заверен препис на
удостоверение от 13.01.2025 г.; 5. Заверен препис на протокол № 1 от 19.11.2024 г. на УС
на ЕС; 6. Заверен препис на актуално състояние за ответника от TP.
1. Заверен препис на извлечение от протокол от общо събрание на ЕС на вх. "А" във
връзка с избирането на членове на УС и избиране на приложение - дигитална етажна
собственост. 2. Заверен препис на извлечение от протокол от общо събрание на ЕС на вх.
8
"Б" във връзка с избирането на членове на УС и избиране на приложение - дигитална
етажна собственост. 3. Заверен препис на извлечение от протокол от общо събрание на
ЕС на вх. "В" във връзка с избирането на членове на УС и избиране на приложение -
дигитална етажна собственост. 4. Заверен препис на телефонен скрийншот за направено
обажда от ищеца до националния телефон на ответника на 03.04.2025 г. в 12:18 ч., с
продължителност на разговора от 4 минути.
Декларация от Б. Т. от 03.12.2024 г.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответника да
представи намиращи се у него документи имащи значение за делото, а именно
- заверен препис на документ за собственост на абонатно съоръжение,
находящо се на адрес: *********, ап. "абонатна“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.192 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на страните след представяне
на проект за такова и документ по чл.23 ТДТССГПК.
ДОПУСКА изслушването на обяснения на ищеца, като ОПРЕДЕЛЯ
краен срок за събиране на това доказателствено средства, а именно първото по
делото съдебно заседание, като при неизпълнение на указанията съдът ще
разглежда делото без тези доказателства и средства, на основание чл. 158
ГПК.
ДОПУСКА изслушването на гласни доказателствени средства на един
свидетел от страна на ответника, при режим на довеждане, като ОПРЕДЕЛЯ
краен срок за събиране на това доказателствено средства, а именно първото по
делото съдебно заседание, като при неизпълнение на указанията съдът ще
разглежда делото без тези доказателства и средства, на основание чл. 158
ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М.Н. на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
9
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
10
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.08.2025 година от 10.30
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез ССЕВ и електронните
им пощи.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, а на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11